Matrim

Кипи безсмислен труд. Подредете ги по азбучен ред. Едно от мен: Zo In Sung / Jo In Seong - Арабският принц (официално прозвище)

Е, не беше нормално любовният ти дебют да започне с Батко и на финала да стигнеш до захаросания инфантил. Концептуално сбъркано е. Правилно са се развели. Нямам нищо против момчето, но му липсва мащабност за подобен женски хищник.

Благодаря, Лав! Ужасно ме бяха ядосали азиатците и си наложих една здравословна диета за известно време, та съм поизпуснала новостите

Нещо ново, което си струва? От последните месец - два. Препоръчайте ми, моля!

OK!

Какво става с превода? Мога да се включа благодарение на asha.

Този сериал има особено значение за мен. С такова нетърпение очаквах всеки нов епизод, че намразих посрещането на Нова година, защото трябваше да се занимавам с манджи и чинии, вместо да си гледам новоизлязлата серия на Гоблин. С това заглавие сложих началото на една моя си категория - "шикарни филми", такива, в които има някаква специална атмосфера, актьорите са безподобни, диалозите са като фойерверки, а чувството за хумор е отвъд корейската представа за смешно. В тази категория освен "Гоблин", съм поставила "Мр. Съншайн", "Чикагска пишеща машина", "Хуаюги" (с известни резерви) и още няколко. Любимите ми сериали и филми са многократно повече, но в шикарните се съдържа известна доза лудост (шантавост) и някаква специална азиатска естетика, която побърква сетивата ми.

Под прикритие

Аз ще бъда по-крайна. След това участие на Джонг Сок се зачудих какво толкова съм му харесвала и защо го нареждах сред актьорите, които смятам за добри. Тук беше скучен, сладникав, еднообразен, с вездесъщата инфантилна миличка усмивка. Отношенията в издателството бяха идеализирани, но забавни. Доста странно предприятие, всъщност - уж с претенции за модерност, а се замеряха с едни ръкописи, като в миналия век, редакторите лепяха листчета с поправките си и ме разбиха окончателно, като сложиха лепенки на готовата книга. Главната героиня обаче ми беше симпатична почти през всичкото време. П.П. Тази история с болния от Алцхаймер писател ми стоеше като нескопосана кръпка в цялото действие.

Гледам в момента единсериал, в който полиция, прокуратура, административна власт и бандити са в едно престъпно кълбо - мачкат, убиват, унищожават доказателства... Гледам и си викам: Сценаристите много се оляха. Бива корупция, ама чак толкоз! Тази история с айдъли обаче надмина художествената измислица. Ето историята за самоубийството на Ча Джа Йон.

@joeeeeee Разбирам. Искам да изкажа за последно и моето съчувствие. Няма да му бъде лесно в близките години.

Разбирам, че за всички фенове темата е тежка и болезнена, но аз не проумявам как тук изобщо не се поставя на обсъждане моралът и абсолютната тиня, в която са затънали знаменитите копелета. Коментират се варианти на "измъкване", "оневиняване", някакви гадове ги натопили... Не вярвам изобщо, че някой от шоу-бизнеса може да е чист като сълза, както повеляват корейските стандарти и фенските претенции. Сексът и дрогата неизменно си вървят с прочутите групи от различни времена. Не са подминали нито "Бийтълс", нито "Ролинг стоунс", нито "Нирвана". Но в случая не става дума за безпаметен секс с придружаващия антураж от разкрепостени обожаващи знаменитостите девойки, а за гнусни престъпни деяния - продажба на женска плът, изнасилвания, видеоклипове без знанието на участничките и разпространението им в мрежата. Сънгри и компания може да са бушоните, които първи гръмнаха, за да спипат едрите риби, но това не ги прави невинни. Нещастникът Кевин Спейси, който освен знаменитост е и фантастичен актьор, го разкръстиха, защото преди сто години опипвал някакъв младеж на нощен купон. За мен този шумен скандал е закономерен резултат от абсолютно лицемерните фалшиви нрави, господстващи в корейското общество.

Млъквам! И в двата филма, които гледам артистите се изпотрошиха. Нам Гил във The Fiery Priest след счупената ръка, е счупил ребра. Сега Ара. Каскадьори няма ли?

Чудесно върви - динамичен стегнат разказ, който въпреки познатите факти си е абсолютно непредвидим. Успешен опит да измъкнат историческия сюжет от познатата телевизионна схема и да въздейства по-кинаматографично. Ил У носи някаква аристократичност и във визията и в маниерите си - изглежда като истински принц, а мъжкараната Ара е просто чудесна за ролята си и съвсем не е еднообразна. Изобщо, актьорите са супер! Кралят Кьонгджонг също е интересен типаж - болен, затлъстяващ, плах и комплексиран, притиснат в ъгъла от партийните интриганти, но умен и с искрено желание да служи на народа си. Той успява да превъзмогне естествената ненавист към сина на жената, погубила майка му.