Matrim

Възхитена и респектирана съм от азиатските актьори и колкото са по-млади, толкова повече им завиждам на качествата. Години наред съм работила в театър и съм наблюдавала не едно поколение млади български артисти. Не са по-малко талантливи, но всяко следващо поколение идва с по-лоша професионална подготовка, никакви трудови навици, невежество, небрежност, безпочвено самочувствие, че изкуството започва от тях, а преди тях нищо не е имало, занемарена физическа подготовка и отвратителен говор на сцената. Излизат от НАТФИЗ и чакат някой да ги забележи и да ги направи звезди. Ще има да чакат. Незапознатият с кухнята на актьорството гледа играта на артистите от "нашия" сериал и се възхищава на таланта им, а зад него всъщност има часове наред къртовски труд, дисциплина, отговорност, чувство за партньорство, защото за да се получи сцената, в която участваш, можеш да разчиташ единствено на партньора си. Такива ми ти работи.

Абсолютно си права. И аз много го харесах. Много очарование има в това момче. И вътрешна пластика, което му гарантира актьорския растеж. Ще го следим с удоволствие

Попаднах на още една екстра - обещаният пълнометражен филм за приключенията на Уен Нин и А Юан. Филмът се казва The Living Dead.

Кой ти е любимецът? Разочарована съм от новелата. Нищо повече от показаното във филма не открих, а така наречените екстри... Защо ли ги прочетох?! Сега и на екранните герои, които ми грабнаха сърцето, започнах да гледам с подозрение След една от екстрите читател беше написал: "Долнопробно немско порно с водопроводчик." Каквото и да значи това. И аз си имам любимец извън соловата двойка. Уен Нин!

Сигурно ще ви изненадам, но по отношение на историческите сериали на корейците, предпочитам тези, с повече патос, драматизъм и героична приповдигнатост, от традиционните по-реалистични битови "кралски" драми Любителите на операта (ако има такива тук ) ще ме разберат. В операта има прекрасна музика, пищни декори, потресаващи певци... и абсолютно нелогични сюжети, героични персонажи, които, смъртоносно прободени в сърцето, успяват да изпеят с пълно гърло цяла ария и чак тогава издъхват. Не е нужно да вярваш на това, което гледаш, но си грабнат, развълнуван, препълнен с емоции до пръсване. Затова драми като "My country:.. " определям за себе си, като "оперни", заради цялата условност на историята и въпреки това - магнетично въздействие. Много съм впечатлена от актьорския състав. Чанг Хьог с годините става все по-добър и по-добър; към Ан Не Сан поначало имам слабост и винаги ме е яд, че "минава" някак си с останалите от масовката (и сега дори не е изписан сред участниците в ревюто на филма); голямата изненада и надежда са младежите Янг Се Джонг и У До Хуан - направо бяха прекрасни с всичките си героични жестове и психологически лутания. Не ми хареса как врътнаха нещата с демонизирането на Банг Уон. В историята е останал като противоречив владетел - интелигентен (все пак е баща на гениалния Седжонг Велики), реформатор на държавата, но жесток и безскрупулен човек, убил братята си, семейството на жена си и безчетен брой политически противници. Много добър тандем се получи между екренния Банг Уон и брат му Банг Ган. Изглеждаха като истински братя, родени от една майка и един баща: и двамата смели войни, предизвикващи със смях съдбата, превърнати от жаждата за власт в непримирими противници. Най-неприятен ми беше крал Теджо. Лично мнение.

Изгледах го! Беше прекрасно преживяване. Започнах го заради възторжените отзиви тук и в началото бях леко смутена - някак си по детски започна, а как се разви само! Аз съм умерено консервативна и въпреки големите вопли срещу китайската цензура за орязани сцени, съм доволна, че са ми спестили смущаващите картинки. А темата за мъжкото "приятелство" е стара като света - Ахил и Патрокъл, Александър и Хефестион, Аполон и спартанският принц Хиацинт... Това беше първото ми гледане и след като прочета новелата, ще го гледам отново, защото голям зор видях, докато се оправя с китайските имена.

Съгласна съм.Имах късмет, че късно открих това заглавие и започнах да гледам, когато се бяха събрали 10 преведени епизода. Жанрът е определящ, но има някаква фина ирония, вложена от авторите още в заглавието: Банг Уон, който казва в едно и също изречение, че смъртта на поданиците е без значение, но че за него единствено народът е важен. След като е избил най-близките си роднини, най-изявените мислители на своето време и докато е управлявал с жестокост и репресии, извършил не малко добри реформи. Историците го определят като противоречив, но силен владетел.; Со Джонг нито за миг не съжалява за убийствата и престъпленията, които е извършил в името на мечтата си - народът да е "по-голям" от краля. Под "народ" обаче разбира себе си, човек извън династията, който да дърпа конците на краля-марионетка; За пръв път вместо идеализиран образ на крал Теджо, основателят на Чосон, тук ни е представен един по-реалистичен образ. Теджо е успешен военачалник и безпомощен политик, който се оставя да бъде съблазнен от престола, но не успява да се оправи със собственото си семейство, какво остава за цялата държава. Самбонг, най-важната фигура от онова време, истинският създател на новата държава, не присъства във филма. Само го споменават от време на време. Част от идеите му са прехвърлени на отрицателния герой Со Джонг. Може би авторите не са събрали кураж да изразят директно негативната си оценка за националния герой?

Не твърдя, че недостатъците в сценария на драмата са малко, но се е получило изключително динамично и увлекателно зрелище. Повечето от героите са безсмъртни и са такива майстори на меча, че да натръшкат по десетина бандити, убийци, охранители или редовна войска не е никакъв проблем за всеки един от тях. "Първи майстор на меча" очевидно е изключително ценено звание в онази епоха. Известни са някои имена от тогава (не знам дали са на съществували хора или са народно творчество): Хонг Рьон - прототип на героя от "A Frozen Flower", Гил Те Ми от Шестте летящи дракона, Данг Се известен още като И Банг Джи (Шестте летящи дракона, Дърво с дълбоки корени), Му Хьол (Шестте летящи дракона, Дърво с дълбоки корени), Со Гом ("Моята страна"). За да получиш титлата, трябва да победиш досегашния й носител. И всички те са герои от едно и също време - удавеният в кръв крах на Корьо и възцаряването на новата династия Чосон. Зловещи години, в които човешкият живот не е имал никаква стойност, а най-големите убийци са героите на своето време.

Абсолютен броманс.

Мен не ме дразни любовната линия. Ненатрапчива е и действа като успокояваща пауза в хипердинамиката на действието. Невероятен Чан Хьок. Впрочем, той като че ли продължава да играе ролята си от филма, като сега има екранно време да доразвива детайлите. Прави ми впечатление, че тук образът на Самбон е абсолютно изместен от отрицателния герой Со Джон (Ан Не Сан). Много го харесвам този артист и се радвам, че най-после мога да го видя в по-сериозна роля.

Хем корейско, хем логика... Да не прекаляваме с претенциите Убиха ме с онази сцена на дълго и обстоятелствено договаряне насред горящата къща. Ама красиво им се получи

E, Лав, не бъди толкова придирчива! Оправят се младежите. И аз да не знам, че има такъв деликатес за зажаднялата ми душа! Много ме радва сериалът и ме връща към онова вълнение, когато чаках епизод след епизод Шестте летящи дракона. Тогава действието "дърпаше" Ю А Ин и от проекта се пръкнаха няколко чудесни млади актьора. Може и сега да стане същото.

Не мисля, че е съвпадение. И двата сериала са по съществуваща легенда за прародината на корейците - Кочосон. Впрочем, в Легендата основното действие се развива много по-късно, защото главен герой е историческа личност - кралят на Когурьо Куангето Велики (Дамдок), живял през 4 век от новата ера. За корейците той е най-големият герой, създал "златен век" за народа си и е бил считан за земно въплъщение на бога - родоначалник на племето им.

Докарах го до 7 епизод и повече не мо-га. Съжалявам, че това прекрасно момче все не може да попадне на свестен проект. Като искам да го гледам, ще си превъртам "Императрица Ки", "Healar"-а, "Воинът Пек Тон Су".

Много ми хареса. Не схващам забележките към сценария. Историята е разказана ясно, с простота - на пръв поглед, сигурно й липсва ефектност, скандалност (както подвежда заглавието) и недостатъчна драматичност, но всичко това съществува под повърхността. За мен беше една изключително естетски история, разказана по азиатски. Като разказ на Акутагава Рюноске. Професията на мъж-компаньон е нещо широко практикувано в източния свят, занимание за красиви мъже, далеч предшестващо жените гейши и кисен. След този филм ми се дощя да кажа на всички кресли с тяхното: "Me too!" да се гръмнат.