Matrim

Не ми направи впечатление да е фрашкано с клишета. Дори обратното. Почвам да си мисля, че ни е трудно да приемем чуждия манталитет и традиции и бързаме да ги обявим за клишета. Че какво да бъде детството на кореец в психарски филм? Трудно, разбира се. От всички изгледани азиатски филми, съм останала с представата, че там леко и щастливо детство няма. Самата идея някой от героите да протестира срещу представата, че децата се раждат, за да бъдат полезни на родителите си, вече е опит за бунтарщина. Още сме в началото, но историята ме хвана - добре е разказана, вълнува, а и героите са доволно любопитни, добре съчинени и добре изиграни. Со Йе Джи в тази роля много ми напомня на младата Ко Хьон Джон, и като визия, и като излъчване. Су Хьон е артистът с най-изразителното лице - всяка негова емоция се чете безпогрешно, без изобщо да е нужно да прави нещо специално. Изобщо, и двамата са много красиви. Притеснявах се, че ще преразкажат "Рейнман" на корейски (това нямаше как да го преживея), но за щастие - историята е различна и съвсем азиатска

Значи това съм го пропуснала. Съжалявам. Страхотен Чон Куанг Ньол! Както винаги.

Bond, хвърли едно око на Уикипедията и ще разбереш, че кланът Андонг Ким наистина е държал цялата власт в страната и кралят не е бил дори марионетка, а бледа сянка. В историята от филма няма никакво преувеличение в тази посока. Случаят с бъдещата прочута императрица Мин е поизмислена доста - тя не е била от простолюдието, както ни я показват тук. Отначало нашата принцеса-красавица доста ме дразнеше, защото не отговаря на моите представи за неземна хубавица, но се оказа добра актриса и лека-полека взех да я харесвам. Изразителна е, играе естествено. Тази драма силно напомня на добрите стари исторически заглавия, но носи и нещо от стилистиката на по-новите, като "Мр Съншайн", например. Харесва ми. Разказ за началото на края на Чосон. Тежка драма, общо взето.

Изслушах финалната песен отново, но не ми проговори

Почна много обещаващо. Харесвам Пак Ши Ху, много добър актьор, въпреки че не е от изпълнителите-хамелеони. Има си амплоа, дето си го носи навсякъде. И красотата му не е универсална, а само негова си. Ако не се подчертаваше навсякъде, че главната героиня е изключително красива, сигурно нямаше да ме дразни визията й, ама ей на - дразни ме За сега не показва нищо особено като игра, но сериалът е пред нея. Имаме и Jeon Kwang Reol, който винаги е страхотен. При него няма обикновени роли, а и слаби филми (по принцип). Лавандула, приликата с "нещо", за което споменаваш по-горе и аз я откривам. Може би ми напомня началото на The Princess' Man: героят от светъл, ведър и добър, след житейски обрат, става мрачен отмъстител. И пак някаква принцеса е любовен обект.

Ако зрителят се запознае с основните принципи на даоизма и почете малко китайска митология, мисля, че ще у е много по-ясно какво гледа. Отнася се за всички истории от жанра уся/санся.

С възрастта носталгията все повече ми става обичайно състояние. Ей, няма ги вече ония филми! "Пясъчен часовник", "Четирите бога на краля", "Кралица Сондок", "Ловци на роби" и още, и още... Съсипаха го това корейско

Тъй като "Вяра" ми е един от любимите сериали, а в него Минчо е млад и прекрасен, оттам насетне съм го приела за константа и никак не ми пука как играе. Хеле като крал, който априори трябва да е скован от условности и правила. Леко съм разочарована от актрисата. Не й се получава много, а и героинята й е някак без биография, скучна и плоска. Жалко, любима ми е. Големият ми проблем е сценарият - не ме хваща действието, прекъсвам по 50 пъти гледането, а като чета коментарите ви, май почти нищо не съм разбрала. Сега имам дилема дали да го повторя на български и да гледам "с разбиране" или да не си го причинявам. Тези два свята не ми приличат на паралелни, а по-скоро - на огледални, ама сигурно и това не съм схванала правилно. Придворната Но засега е най-най.

Ох! Започна много объркващо, фрагментарно, скача от герой на герой, за да се "шашкаме във всички посоки". Сега бавно и мъчително ще разгадаваме кой какво и защо. Ама като ми харесва Мин Хо! И на бял кон седми ранг с име Максимус, като онзи генерал-гладиатор. Още по харесвам Ким Го Ън и най-вече - У Ду Хуан.

Ох, че е хубавооо!

Аз съм от седмица в "служебна карантина". Ние нали сме "от културата" и временно ни забраниха изявите. Бих се чувствала относително добре, ако не живеех в Плевен - тук първи открихме сезона на вируса. В моя 16-етажен блок 80 процента са пенсионерите, имаме си и араби, иранци и много италианци. (Тестовете показали, че не са заразоносители.) По-тревожно е, че в Плевен (съдя от фейса) живеят пълни идиоти. Масово твърдят, че такова животно като коронавирус нема, лъжели ни, просто някакъв си най-обикновен грип и се обединяват в група "Не на страха!"

Аз го харесвам и мисля, че отдавна не е дървото, което беше. За сериалите, които поглъщаме в несвяст, изобщо не е нужно всички да са артисти. Важното е да не им пука от камерите. На Минчо отдавна не му мига окото от тях. А и краката му са прекрасни. На това заглавие му стигат двама добри - Ким Го Ън и У До Хуан. П.П. Между другото, във "Вяра" Минчо се оправи съвсем прилично, което значи, че когато попадне на голям режисьор (какъвто беше покойният) и най-голямото дърво може да се впише успешно в цялото.

Много шантав филм.

Да кажа и аз, като една стара и мъдра индианка: когато славата и особено многото пари идват твърде рано, нещата рядко свършват добре. Много ми харесва момчето - освободен, витален, емоционален, пластичен актьор, при това красив и с харизма. Но засега навсякъде играе по един и същ начин, така се държи и пред публика по какъвто и да е повод. Тепърва му предстои да се развива актьорски, а не да се бори с шизофренията на фенската си маса. ( За кой ли път ще кажа: Ненавиждам фенщината!!!) Вероятността да се измъкне от блатото поумнял и с поука е около 3 процента. От сърце му желая успех и стискам палци историята да завърши без особени щети за него.