Matrim

Корейците наистина ли са идиоти или само филмите им са такива?

Почвай го - в края на седмицата свършва, а и ще трябва да се връщаш често назад, докато схванеш кой кой е и за какво се бори. Поне първите 2-3 епизода.

Доста претрупан сценарий с многа герои и предистория, в които се оплиташ, но за сметка на това - страхотна атмосфера, която направо те засмуква. Артистите са много добри и изключителен Тагон. С цялата му кофти биография не можеш да не му симпатизираш, а и страххотен сексапил "на водопади" се лее от него. Иначе казано - ЧАНГ ДОНГ ГОН, който с възрастта става все по-готин. Джунки е сладък и играе убедително, но бледнее пред старото куче. Мое мнение. Девойките са красиви и играят прилично. Не ми е ясно как ще успеят до финала да се развият многото сюжетни линии. Защо онзи човек носи маска повече от 20 години?

Неее! Кълна се, че по безумно нещо от това не съм гледала. Чак е обидно!

Сигурно имаш слабост към краля на Малкиер, стражника на Моарейн, възлюбения на Нинив, но главният герой в поредицата е Ранд ал Тор, Прероденият дракон с първи подгласници - Мат Каутон и Перин Айбара. Изобщо, в поредицата от 15 дебели книги има хиляди герои, много от които с важно значение за епическия разказ.

Това си е една от главните роли и гуроят участва от първия до последния момент на сериала. Изключително признание за азиатски актьор, макар че имаше очаквания изпълнителят да е азиатец, заради културата на пограничниците, която има доста източни белези.

Попадна в каста на "Колелото на времето" (по Р. Джордан) за ролята на Лан Мандрагоран.

Интересно е. Съвременните майстори на фентъзито пишат така - стегнато, динамично, без излишни думички и изобилни прилагателни. По някакъв начин написаното ми напомня на Зелазни. Заради сериозната доза абсурдност, с която се справяш чудесно. Продължавай, както си започнала и не ни слушай разнопосочните съвети - ще се объркаш

@bealonenomore, Много късмет, здраве и радости всякакви! Наздраве!

За пореден път се убеждавам, че трябва да се доверявам повече на интуицията си. Толкова пъти го подминавах този сериал без да имам обяснение. Е, почти съм до края и освен разочарование, си докарах и сериозни страдания. 12-и епизод ми беше Рубикона и продължих нататък само от инат. Блудкаво, нелогично и дразнещо. За разлика от мнозинството, на мен Хьо Джин не ми е особено любима. Не отричам качествата й: изразителна, технична, емоционална и... твърде неинтелигентна актриса. Тя е майсторка на няколко психологически състояния и всичко останало е динамичини вариации на едно и също. И ако в Паста ми хареса, The Master's Sun изобщо беше успешен проект, в It's OK... си партнираше с любимия ми Ин Сонг, то по-несимпатична и отблъскваща героиня от На Ри не беше правила. Безспорно, най-добрият в екипа е Jo Jung Suk, който изнася на гърба си цялата драма и не му е лесно, щото е трудно да си убедителен, когато играеш някакви тотални тъпни. За първи и единствен път съм гледала сладурчето Go Kyung Pyo в Чикагската пишеща машина и там беше неотразим, в пъти по-ефектен отколкото тук, но и онази драма е от друго измерение. Признавам си, че майките-съперници истински ме радваха и тяхното участие си е сериал в сериала. Искаше ми се епизодите с тях да са по-развити.

Не беше тъпня и нямаше обичайните простотии. Дори в задължителните напивания имаше мярка. Актрисите бяха добри. А и самата идея за независимост и свобода в териториите на Интернет сама по себе си е достатъчно значима. Само че в Корея звучи иронично.

Изгледах го с умерен интерес. Признавам, че бях подведена в очакванията си от възторжените отзиви тук. За съжаление, историята се оказа твърде банална и предвидима и най-вече - в пълно противоречие с личните ми представи за "успешни жени". Според мен абсолютната кариерна амбиция си е болест, ако не порок. Затова се казва "болна амбиция". Ако една жена вижда щастието си в отказа от семейство, мъж и деца, то това си е истинска патология. Бяха ли щастливи героините в своята самота? Никак не изглеждаха щастливи.Такива ли са силните жени? Несимпатична ми е максимата, която движеше две от героините: "Целта оправдава средствата." Като че ли е жизнеопределящо дали фирмата ти е на първо или второ място. Точно тези двете ми бяха скучни, непонятни и чужди. Героинята на Да Хи ми беше забавна и симпатична, може би заради своята лека лудост, наивност и чистосърдечност. Мога да напиша по сериала цял трактат, но нямам сили Мъжете (фиктивният съпруг и композиторът-любовник) бяха абсолютно измислени в своята праволинейност и преданост. Брайън беше готин.

Кипи безсмислен труд. Подредете ги по азбучен ред. Едно от мен: Zo In Sung / Jo In Seong - Арабският принц (официално прозвище)

Е, не беше нормално любовният ти дебют да започне с Батко и на финала да стигнеш до захаросания инфантил. Концептуално сбъркано е. Правилно са се развели. Нямам нищо против момчето, но му липсва мащабност за подобен женски хищник.