Matrim

Велико! Откраднах го

В случая става дума за броманс - близка, емоционална, несексуална връзка между двама или повече мъже, по-дълбока и по-интимна, отколкото приятелство: Фродо и Сам, Перигрин и Мериадок, Холмс и Уотсън и т. н. Говоря за сериала, а как са в живота - тяхна си работа. Аз, признавам си, от чист консерватизъм, никак не си падам по Bl-тематиката, макар че най-любимият ми до побъркване корейски филм е "Ледено цвете". Приемам, че гей-линията в него е заради историческата достоверност.

Естествено, че всеки е в правото си да е такъв, какъвто се чувства, но все се сещам за оная приказка за сестрата, която била някаква си, а после върви доказвай, че нямаш сестра! Неправилен ми беше изборът на думата "помага", по-скоро - "от полза за тях". Все пак ми е забавно как от един сериал, от който е изчистен всеки по-сериозен гей-намек, се е отишло до литературните прототипи на героите и техните характеристики са прехвърлени на живите актьори. На актьора това му е работата - да пресъздава образи, а не да ги приема за модел на личния си живот. Какво си мисля за феновете като обществено явление, съм писала много пъти: явлението е страшно, зловещо и е признак за обществена деградация.

Очевидно аз нещо не схващам. Ние сега искаме момчетата всъщност да не са истински "момчета" или обраното? В началото всички журналисти ги разпитваха за отношенията им и те категорично твърдяха, че са само приятели. Не можем ли да приемем, че цялата тая кампания има за цел да им се помогне и да не им се лепват скандални етикети?

Много е хубаво, ама не е точно виц

Все пак аз си мисля, че във фенщината е заровено кучето. И не става дума за морал, а за псевдоморал. Или за пълна липса на морал, каквото е ровенето из личното пространство на човек. Никога няма да схвана защо е приемливо и в реда на нещата в пълнометражните корейски филми да присъства откровена еротика (на места чисто порно), докато в сериалите същите актьори (чиято анатомия познаваме в детайли) се целуват като риби. Няма да оправдавам медиите, които като глутница лешояди, поддържат рейтинга си от раздухване на скандали със знаменитости, но това е присъщо за всички жълти медии по света. Проблемът е в тяхната публика, която се "храни" с мръснишки новини. Жертвите много често не издържат на издевателствата и избират смъртта. Неотдавна през ноември по тази причина си отиде Гу Хара, месец по-рано - приятелката й Съли и т.н. Артистът априори е чувствително същество и след свръхемоционалното натоварване, на което е подложен перманентно, се нуждае от изпускане на парата: алкохол, секс, плямпане из мрежите, ама тайно. А когато тайната се разкрие единственият полезен ход е извинения и публично разкаяние, защото полицията е безпомощна, а съдът обслужва общественото мнение.

Фенщината поначало е тумор, язва, спин. Лошото е, че всички, сложили си "главите в торбата", са принудени да се съобразяват с диктатурата на обожаващите ги идиоти, да ги ухажват и да им се извиняват непрестанно за накърнените чувства. Да се противопоставиш на нормите, които ти поставят феновете, е най-сигурния начин да стигнеш до самоубийство. Не съм фен на Чу Джин Мо. Просто безкрайно го харесвам.

Отвратителна история! Що не оставят хората да дишат спокойно?!

Свърши и истински страдам. Още повече, че на хоризонта не се вижда никакво продължение. Имах усещането, че съм потънала в голям многотомен роман, който ще има да си чета дълго-дълго... Ама не, оказа се, че тъкмо премина експозицията и четивото свърши. Отдавна не ми се беше случвало така да вляза във филма или по-скоро, филмът да влезе в мен, че да не ми се гледа нищо друго.

Много се различава от всичко друго, което съм гледала от този жанр. И като конструкция, и като визия, и като естетика. Имам чувството, че всичко е измислено до последния детайл, в това число и нещата, които приемаме за грешки. Грешки са от гледна точка на стереотипите, които сме приели като канон. Четох страхотни оплювки и за сетен път се убедих, че е невъзможно да се угоди на всички вкусове.Но тъй като съм непоправима романтичка, подобни мрачно-прекрасни приказки невероятно ми въздействат. Героите са много интересни и не само тримата главни - всички принцове, императорът, лудата императрица, дори нарочената за бъдеща императрица девойка - уж обичайната плаха, срамежлива и покорна азиатка, а зад измамната визия - стоманена воля. От тримата главни най-нормален е героят на Шончо, но пък такова излъчване! Четох, че диалозите били кухи, тъпи и безсмислени. Точно обратното - някои от разменените реплики, приличат на истински сражение. ..

Страхотен кеф! До средата съм и изобщо не ми пука какво се случва с действието. Всичко ми харесва, актьорите са перфектни, но оня с брадвата е абсолютен връх!

Ледената техника трябва да я измислят сценаристите, защото в концепцията на книгата я няма Аз, както писах по-горе, се мятах ту във филма,ту в книгата и преживях сериозни шокове, от реплики на героинята за Леонардо да Винчи, самолети и диктофони, ама като прочетох първата глава, ми се изЯсни. И нито дума за ледената техника!

Много ми беше сложно да го изгледам до края. Зарязвах го, прехвърлях се на книгата, прочетох първо края, върнах се на началото, но някакъв магнит ме дърпаше и не ми позволяваше да зарежа тази сбъркана и шантава история. Предполагам, че е великолепната актьорска игра. Продължение едва ли ще има. От материала в книгата, който следва след последния заснет епизод, много трудно може да се измъкне читаво драматургично действие - повествованието е объркано, нелогично, хаос от имена и сражения... Като прибавим и скандала с плагиатството, едва ли ще има нов сезон.

В сайта на Филмаутор е публикувана цялата необходима информация за авторските права при излъчване на творби в електронни медии, както и необходимите за това документи. За мен е необяснимо как човек от тази институция ще твърди, че не е запознат с начина за уреждане на авторските права с държава, "която се намира далече". Абсурдно е! Има закони, както български, така и международни. Няма никакъв начин пиратско излъчване да остане скрито.

Имам дежа вю