golev

Бях чела коментари, че филмът има повече амбиции от това което може да се види, но на мен това ,което гледах и в двете серии си ми беше точно по моята мярка. Имаше много и интересни герои и според мен всеки от тях успя за тия пет часа да разкрие чудесно образа си. При това има страхотни бойни сцени - както батални , с много стратегия в тях, така и демонстрации на бойни изкуства с всякакви оръжия. Малко поезия , философия, фини китайски рисунки и беседи върху изкуството на чая. Харасвам такива филми, но не съм "всеядна" .А този наистина е увлекателен и добре направен. Близо година прескачах първия епизод на тоя филм в един сайт на английски, но като се навих да го гледам, съм доволна че не се наложи да чакам втория епизод, понеже вече бях нетърпелива. С този филм всъщност открих Такеши Канеширои Тони Лънили Льонг/ както го наричат/, макар да ги бях гледала в големите им роли в "Летящите кинжали" и "Герой" преди няколко години. Но тогава нямах приятелка, запалена по азиатското кино и по-скоро драми, която заостри лека-полека интереса ми към Азия. А Чанг Чен скоро го разпознах в един доста арт филм като " Дихание" и отново го гледах с удоволствие.

Така си е. И аз го гледах с голямо удоволствие. Най-вече е лесен за асимилиране , макар и малко , как де кажа, забавен в изобретателската част. Аз обичам такива филми.

Бях в чувствителната тйин възраст, когато даваха "Шогун" за пръв път в България. Страхотен сериал! Помня цялата история глабално, и не запомних нито един от японските актьори, освен Тоширо Мифуне. Ричард Чембърлейн има невероятен късмет, че е могъл да играе с него. Просто Мифуне, наистина беше ШОГУН в тоя сериал. Но с такова самурайско излъчване присъства и до Делон и Чарлз Бронсън в "Червеното слънце". И сега като си мисля, само Ален Делон може да се каже, че му е равен. Тоширо Мифуне е "Институция"! Непразно той е любимия актьор на Акира Куросава - също като Де Ниро за Мартин Скорсезе. Целият ореол на самураите и японското величие видях най-вече заради Тоширо Мифуне. И след него само Кен Утанабе беше толкова голям в такава роля.

Аз лично страшно го харесах в" The MIth" и "Forbiden kingdom",освен най-популярните му комедийни роли. А в "Karate kid" си партнира идеално с детето на Уил Смит, както беше с таткото - умее да даде пространство на партньора да изпъкне.

Доста се изненедах, чи толкова малко коментари има в раздела на Ткаши Канеширо. Той е наистина голям и специален за мен. Аз не съм много толерантен човек, що се отнася до романтичните чувства към представители на други раси или дори народи. Но Такеши Канеширо е първият, който проби тая моя стена. И то не с "Летящите кинжали", а с последната си роля, коята може да се види за момента - като военен стратег В "Черевените скали". Героят му, така както той го изигра, имаше блестящ ум, изключително стартегическо и комбинативно мислене и истинска лоялност и честност. А в тоя филм той не е чак така красив, както е например в " Lavender", например. Стори ми се странно, че още го виждате в "Христова възраст" - на 33 г. , тъй като тези снимки са от пролетта или есента /забравих вече/, а той е роден на 11 октомври 1973г. и вече еу влязъл в 37-та си година. След "Red cliff" нпарвих първото си "проучване" за актьор от 16г. насам и длъго живях с романтични чувства към него. Като гледате неговия списък от филми изброявам точно 15 които съм гледала и всички са чудесни. За пръв път глeдах и два японски сериала нлайн "Kamisama .." и " Golden bowl " и първият дълго ме държеше, вторият още си спомням с приятно чувство. А как да пропусна да отбележа, че той е водещият персонаж в " Летящите кинжали" - сещам се само за още две до три филма с такова съвършенство, красота и тънък психологизъм. И с Тони Льонг доста добре си партнират и в "Червените скали" и "В изповедта на болката". А да не говоря за партньорството му с Ади Лау в "Кинжалите" и разтърсващия за мен " Господари на войната", където и триото вкл. Джет Ли още ми предизвиква вълнение.Абе велики са всичките. Тия филми в "Waiting" и "Onimusha" обаче нещо се бавят. Сетих се тая вечер за него, покррай новата роля на Кен Уатанабе в "Генезис" , защото двамата играят в "Space travelers - филм, на който събудих от смях мъжа ми вечерта, когато го гледах. И мисля ,че доста актуален за съвремнните събитя относно теризма и "грешките". Не искам да превзема Холивуд в американски филми, те само ще изхабят специфичната му аура! А и забравих да отбележа, че "Кралят" с четирите бога съвсем не е единственият, който се снима на кон съссчупения си крак, без това да е видно за зрителите. В "Летящите кинжали" Такеши също го качват по стълбичка и са пригодили сценария за тоза случай. Затова героят дълго "се бори със себе си" обърнат с гръб на коня, малко преди финалните сцени. Но Такеши не е човек на "бойните изкуства", а на финеса в изразяване на емоции и интелект.

Нова драма, нов филм - що да не смогват, че това им е занятът. И това за роботизацията не е толкова вярно. Вчера или оня ден - беше годишнина на Висоцки - изненадах се че за недългия си живот има над 30ролш във филми и сериали! А колко песни! Ами за Балзак казват, че също е бил много продуктивен - колко романа има само! Слава богу, Jang Hyuk не е като някои, дето правят по един филм или драма на две-три години и се изживяват като Марлон Брандо след Последното си танго в Париж! или като Крал,/ за да се върнем в Корея/. Абе голяма слабост си ми е , ама пък хич не го харесвам с тия очила! Пак за разлика от някои)

з имах Хамлетовска дилема: да напиша или да не напиша мнението си за филма. но реших, че с коментариите филмите са поддържат "живи" и по тази причина ще си кажа и аз приказката. Аз на любовни, и още повече - ученически, драми не плача. И бях сигурна, че няма да ме се случи, защото историята и краят ми станаха ясни още след първата трета на филм. Да не казвам,че трудно гледам японски филми - има нещо в тях - или прекалено мистично, или са някак с едри шрихи направени - липсва финес на разказването. Не ме улесняват да се потопя в историята, а мога безпроблемно да я остовя по всяко време. Ката че ли са недотам мотивирани, за разлика от анимациите им, напр. Така стана и с тоя филм, почти докъм момента, когато девойката се върна от "морето" към "реката". Оттам насетне бяха наистина по-добри от предходните сцени. И аз изтърколих няколко сълзи на ключовите моменти. Обаче не смятам, че филмът е чак толкова добър. Аз имах повече терзания от разни асоциации с темите от филма, понеже съм момичешка майка. Общо взето - като повечето японски филми "ме удря" на мислене, отколкото на емоции. Но лично за себи се забалязвам, че тия руси, бели сиви ит.н. коси на азиатците мисе "омязаха", както казваше баба ми и май затова харасап и момченцето. Нпарво ми беше като Юги- Ю)

Филмът е получил доста недобри отзиви в критиката и най-вече защото според всички е под нивото на другите шедьоври на режисьора. Доколкото схванах от коментарите , това май е зимната истроия от свеобразна четирилогия на сезините в човешките отношения. Аз понеже още на съм гледала другите филми - май Коледа през август и не помня заглавието на " пролетния " филм - нямам мнение относно сравнението. Но намен Априлския сняг мнооого ми хареса. Това е точно мой тип филми - камерни , без много говорене, а с много силно участие на невербалната игра и разказване от камерта и образите. Обожавам малките детайли- като обувката в колата или разперделението на вещите на пострадалите, които ти разказват недвусмислено и изискано по-добре от изричането. Шокът, тъгата, обидата, страданието, неловкостта и дори унижението от загубата на място в сърцето на любимия, привличането и желанието за утеха от болката са перфектно изиграни от актьорите. Доколкото ми стана ясно, една от критиките е, че взаимоотношенията на героите са с9а развили някак не дотом психологичски мотивирано. И на мен ми се стори изненада като че ли внезапността на нещата, но гледах една изрязана сцена и си мисля, че тя е можела да допринесе за това. Режисьорско решение обаче не нямалява качеството на историята според мен. Просто я прави по-болезнена и натурална. Знам, че историята е като на "Иронии на съдбата" с Харисън Форд, но и без да съм го гледала - съм убедена, че става дума за различно усащане от двата филма. Най-малкото това е свързано с възраствоте разлики на актьорите и героите - Харисън Форд и Кристин Скот Томас са около 50 годишни хора, докато преживяването на тия събития от 30-35 годишни корейци е съвсем различно и носи други чувства. За мен тоя филм е знаменателен и защото заради него научих за съществуванета на Bae Yon Joon и накрая гледах и Четирите бога и Зимната соната, че и поредната версия на "Опасни връзки"- тоя път пък на корейски. Сега вече съм малко по-наясно що е то Корейска вълна, каква е тая фенска зваздомония в Азия и най-вече какво толкоз им е на тия чентири бога, зариди които толкова хора са станали фенове на корейските филми и сериали.

този филм го подминавах близо месец в един корейски блог, ама само защото нямах настроение за трилъри и филми за мъжкото приятелство. После като се навих да гледам, ми се наложи да гопрекъсвам на два-три пъти по разни семейни задачи. Но дори и така, с две ръце гласувам, че е доста добър и много ми хареса. Но изпитах едно такова странно чувство по повод темата с предателството на родината - като някакъв анахронизъм. Сякаш гледах филм от 70- те години -тогавашното хубаво шпионско и политическо кино. Ама това за тях си е явно доста болен въпрос и затова изтласках тия свои чувства встрани и много се наслаждавах на филма сам по себе си. От края съм доволна чисто по човешки, но кулминация та преди нея най-много ме развълнува. най-интересно ми беше обаче развитието и изграждането на отношенията на героите. Но не ме напуска усещането,че ролята на Kang Dong-won му беше някак чужда , като чужда кожаи той направо ми изглеждаше болнав в нея.

Най-искрени извинения на корейците, но имената им толкова не ми харесват и дори са ми смешни. Като това на Bae Joon Yon. къде по-звучно ми е Yon sama, макар да прочетох, че той не обячал близките му приятели да се обръщат към него по такъв начин. Колко ли му е било гадно да пише навсякъде , че героя му от "зимна соната" е събудил чувствата и интрераса на японските домакини на средна възраст най-вече с различните начини да връзва шала си, страхотната усмивка и искрено присъствие. А той е бил само на 30 -31 години! Затова пък тая драма се спряга за един от фундамантите на Корейската вълна, която стигна и до мен. Доста ми бе забавно какъв е такъв блондин с интелигентни очила - точно осъществената ми фантазия) Към настоящия момент този артист е Крал на сърцето ми. Не заради четирите му бога. А защото неговата голяма слава е на възрастта на дъщеря ми, а той на моята. И защото лицето му има стотици изражения. Защото е от "тихите" актьори - няма изванредно говорене, още по-малко гневни изблици с крясъци. Всеси нюанс ти говири ясно какво трабав да разбереш и почувстваш. Преди да го видя в Априлски сняг - филм, който нето критиката нито публиката оценя високо , но несправедливо според мен, само при двама корейски актьора бях видяла нещо подобно. А преходът от сериозkf изражение в толкова топла усмивка е забележителен. Наистина имаше такова божествено присъствие с тая бяла роба и сиви коси в "Легендата", но пък беше неотразим в последнтата битка, когато надъхваше армията си. А когато е с мустации брада, сякаш е друг човек?! Каква разкаяла се поквара само излъчваше в "Untold scandal". а да не говорим за бизнесменския му нюх. Казват, че не само е най-скъпоплатеният корейски актьор / а играе толкова рядко/, но и най-богатият. Пишеше, че май тая година са отчели нарастване на пачалбите през първото четирмесечие, в сравнение със същия период миналата година. В период на Световна? криза!Купил си човека черно ферари , зощото искал бърза кола , която много не се забалязва и разкарал Майбаха си. И аз така искам!И фтографията и кнегата му и всичките му инициативи са успешни и доходоносни. Даже сега и някакъв сериал от рода на Стар академи ще спрятат. Мислих, мислих и реших, че е тъпо да му пиша като разни там фенки, а трябва да кандидатствам за работа в компанията му KEYEAST. Сега си подготвям мотивационно писмо. Но се чудя дали да науча първо корейски / какъв ужас!/ и да го напиша на тоя език. Или да се пробвам с английски вариант и да обещая как ще науча езика, за да докожа желанието се да бачкам там. Дали ще ме огрее?

Страшен актьор е, но ме се стро инякак толково обикновен в "Сезона на добрия дъжд". може би така е трябвало. Според мен обаче най му се отдават роли на "лошо момче" на страната на доброто. И тоя IRIS май ще е нещо от тоя род. Лично аз го отличих от всички други още в "Муса" и Неспокойния", а това за човек с непитно око за азиатци като мен е доста трудно. Вория филм беше тъп, обаче " A moment to remember" и "Добрия , лошия и злия" си бяха шедьовърчета. А на тоя герой му ходи и чука много добре и като копието и като пушката. Особено като изкърти вратите и празараца на колата - класна сцена. Все още много го харасвами няма да пропусна всико което излеза с него.

Аз изгледах сериала "на екс" за три денонощия преди около две седмици. И посотих тая тема , но нямаша мнения. И реших, че просто всички други са го гледали преди две години. Така или иначу в мненията по дреги теми се коментира как сериалът за четирите бога е родил фенове на корейското кино и култура. Въпреки, че една приятелка горещо ми го препоръча, сигурно щях да го пропусна , защото не си падам по гладане на сериали, особено пък по интернет. Изгледала съм досега общо 10 такива за близо година, вкл. и Легендата. Добре, че се заинтересувах от актьора, който играе Бога- Крал от филма му за априлския сняг. И дакото го "проучвах" що за артист е са наложи да изгледам и "четирите бога". Може би, защото не е първия такъв сериал, който гледам, не мога да оворя със суперлативи, но съм съгласна, че сериалът е страхотен. Тъй като го гледах предимно нощем, се чувствах като султана на Шехерезада - той си е почти приказка. Добра история, с чудесни и чудесно изиграни характери. Нито един не ми дразнеше на фалшиво. дори беше дотам достоверно направено, че събуждането на символите ме издразваше като свикнех с "историческата" част. Природата , костюмите и бойните сцени - всичко бяха използвани много успешно за общия дух на драмата. Естествано Кралят, когото ми грабна сърцето, защото беше умен Държавник / с мъдростта на змия ли беше/, с достойнство и чувствителност , че и хубавец , при това пълководецот ранга на Македонски и Наполеон /аз като жена обожавам такива мъже/. Но си имам някои други герои - фаворити - като съветника, и стария верен генерал - феодал, и Джумучи, и Хуачун и "пазителят" на Кия. С нетърпение чаках сцинете с тяхно участие. А тая Сужини или там тредното й корейско име е направо находка и като актриса. Боже, толкова артистичен човек. Гледах снимки с оная супер рокля с надпис от не помня какво събитие по повод сериала. А сайта й е толкова оригинален! Преди минутки прегладах клипчетата на продходните мнения и се сетих, колко всъщност харасах сериала и колко съм забаривила началото , докото стигна докрая, макар и за три денонощия. Сещам се, че все по-усилино си мислех за историята на прабългарската Велика България и се чудех дали нямам едни корени с тия корейци? Особено по отношение на желязната конница.

И аз изгледах сериала още преди Джун Ги да стане войник. Набързо. Естествено, тая история за героите с маски е с най-красивия когото съм виждала / наравно с Ален Делон като Зоро от детството ми/. Обаче мен ме разтърсиха най-силно първите два серии като история и актьорска игра. И когато се разминаха в килията със сестрата. Иначе, това кланче през цялото време ми напомняше колко фина и изескана е източната естетика. Обаче, чак сега пиша мнение, понеже някак покрай джакпот на тотото се сетихвнезапно как се забавлявах на сцената с хазарта.

Избрах да го гледам снощи по две причини: Първо, че е само две серии, тъй като не обичам сериали- много са дълги, бавни особено в началото и накрая, като свикнеш с героите и раздялата е тъжна,като свършат: И второ, водещият актьор ми емного симпатичен още от "Моето момиче". Минисериалчето е сладка романтичана история с чудесно изибразяване на социалните отношениеа между поколенията в азиатските държави.Много пердсказуемо развите, но това ми е любимо в романтичните комедии! Обаче имаше и неща, които ме изненадаха по време на филма. Най-ме изкефи обаче сцената с маййките накрая, когато в рамките на сдве минути от филма аз и героите имахме възможностата да сменим пероспекитават към едени същи проблемо тносно подходящите брачни партньори. Много добре напровено! И в началото ми достави истинско удоволствие как с естествано нещо като да си вържеш маратонката може да есе получи разминаване. Бях се попреситила от филми, но този и "Първата целувка" оная вечер ми върнаха свежия вкус. Само дето отдовна гледам филми с червени точики и тия корейски филмчета ме се струва, че не са и за "Дисни канала" с тая цензура на целувки.Все ме подсещат тия корейци за соцфилмите от моята кротка младост отпреди 20г.

Виж ти каква стана тя! Май хвърлих камък в езерото на въздишките! Уж форум, пък ...въздишки - може, шегички, даже за сметка на Джунки - може , а обратно мнение - не може?! Моля за извинение тези които неволно съм подразнила със начина си на изразяване! Ще се кротна тагаво и безмълвно ще си следя какво споделяте. Но не и преди да си си стоя на моето! Г-н И Джун Ги е по-успешен шоумен, добре, кажето го артист в широк смисъл, отколкото актьор. Да речем - до момента! Защото все още най го докарва да изразява страдание и гняв. И едно нетипично за него смирение в "Краля и клоуна", за което споделя, че се еборил със себи си една година! Не броя изявите като комик! Посочете кой от всички тук звезди не би могъл да са справи с тези задачи не по-малко убедително? Пък наградите им долу горе са еднакви на много от тях. Но що се отнася до всички арт и шоу изяви извън актьорството - трудно другите могат да го стигнат! Най-вече е умен и се учи бързо, което е признак на висока интелигентност. А пък за стила .....не се срещат често мъже на които толкова добре им стои костюм. Най - вече във "Времето между кучето и вълка"- пак според мен. Независимо дали се харесва или не - и с това мнение пак съм си всеотдайна фенка.