42°10'24°30'

@jira, там е работата, че се притеснявах да не разчета думите ви погрешно, но явно се е случило точно обратното.

@jira,

През цялото време май се бяхме съсредоточили какъв финал ще ни сервират и изглежда пропуснахме една важна идея на сценария. Сериала е забавен, свеж и ненатовярващ. Много ми хареса и според мен си заслужава гледането. Всички актьори ми допаднаха много, но разбира се Shin Hye-Sun беше топ. Заслужявя внимание и превъплъщението на Na In-Woo в образа на братовчеда.

desini,

desini, според тези думи на краля и актьорите, които играят персонажите на краля и кралицата като малки наистина може да стигнеш до извода, че възрастта им отговаря на историческата истина. Но според мен това е само привидно, защото освен физическата, то и психологическата им, а ако щеш и житейската им зрялост не отговарят на въпросните години. И ако за кралицата можем да се съгласим с това несъответствие поради факта, че душата й е на друг човек, то за краля няма как. Той е умен и прозорлив до такава степен, че пред света го играе кукла на конци, каквато се очаква да бъде, а иначе в повечето ситуации е предвидил развитието им поне ход напред и е подготвил подходящия отговор. Няма как да очакваш подобно поведение от 20г. младеж. Това имах предвид с думите си, които си цитирал/а. Лично аз нямам проблем нито с това, нито с реалната възраст на актьорите, защото според предупреждението, с което започва всяка серия всичко е фикция. А и аз не очаквам от нито един сериал или филм да гледам документалистика - за нея си има специализирани канали. И друг път съм заявявал, че ги възприемам като приказки и всякакви отклонения от реалността са допустими, стига да са добре разказани.

Ако бяха исторически коректни, тогава краля щеше да е младеж на 20г., а кралицата момиче на 14. На тези години двамата се женят, а сюжета на сериала се развива точно по това време. Отделно той щеше да е илитерат, който не може да чете, а да пише да не говорим. Ако династията не водеше хроника на кралете си, сигурно никой нямаше да е чувал, че е съществувал. Най-паметното събитие по време на управлението му и малко след това е залеза във властта на рода на кралицата. Което не пречи да спазят историческата липса на кралски наследник, макар че по принцип в хрониките няма и следа за каквато и да е бременност в двора - както на кралицата, така и на някоя наложница. Може би точно заради тези "липси" сценаристите да са се спрели точно на тази кралска двойка. Иначе Shin Hye Sun продължава да ме впечатлява. Изключително добре пресъздава мъжкото си метално "аз" в поведението си. До такава степен, че когато сериала ни показва сцени, които са се случили преди инцидента, чак ми се струва неестествено да я видя в женствената й същност. Останалите актьори също се представят добре. Едно от достойнствата на сценария е, че няма прекалено задълбаване в нито една посока - нито в дворцовите интриги, нито в сърдечните дела. Някак си нещата се случват леко и ненатоварващо, както и доста забавно. След 17 изгледани епизода мога да кажа, че напълно заслужава рейтинга си.

So far, so good както биха се изразили "ингилизите" (меко казано). Shin Hye Sun имам спомен да съм я гледал веднъж и то не в главна роля. Не съм предполагал, че може да е такава перла в професионален план. Чак ме е яд, че не владея корейски език, за да мога да се съсредоточа изцяло върху играта й - мимики, движения и т.н. Дори нищо друго да не притежаваше като достойнства този сериал, нейното присъствие ми създава дежа вю за "Карибски пирати" и играта на Джони Деп и Джефри Ръш, които изнесоха филма на гърба си. Заслужава си да се отбележи и героинята на Cha Chung-Hwa. Голям образ е нейния персонаж.

Хубаво ми благодариш, но аз се съмнявам, че има нужда някой да адвокатства на сценаристката в конкретния случай. Не зная дали си си направила труда да провериш, но въпросната дама има сериозна визитка в писането на сценарии, които са обрали доста награди в най-различни категории. Ще ти спомена само два: "Тайната градина" и "Гоблин". А признанието за таланта й е дошло дори преди тези две продукции. Естествено монетата си има две страни и й се намират и сценарии, които са определени като слаби / аз съм гледал само въпросните три сериала/. Та кой ли няма подобни в живота си, колкото и да е добър в това, което върши?! Но съм сигурен, че ако имахме възможността да я разпитаме за всички чуденки, които ни са се породили от сценария за този филм, то тя ще да даде достатъчно добри отговори, на които няма да можем да възразим. И най-малкото заради това, аз няма да си позволя да употребя като теб израза "малоумщини". Но четейки въпросите ти, си помислих, че имам някакви отговори на част от тях, които биха ти свършили работа евентуално. Иначе се въдържам да дам оценка на гледаното. Както и Lawandula каза в поста си - нека всеки гледа и сам преценява за себе си. И най-важното е да не се влияее от оценките на другите. Лично за себе си мога да кажа, че в няколко случая и аз бях на път да пропусна не лоши филми, повлиян от подобни мнения. Но понякога причините, които влияят на избора ми може и да се сторят странни на доста хора. Ведъж нямах нищо набелязано за гледане и случайно попаднах на What's wrong with secretary Kim, чийто превод беше реализиран от екипа на този сайт. И понеже съм се занимавал известно време с преводи на любителско ниво, а смятам техните за най-добрите в азиатското кино, та реших, че само заради това си заслужава да го започна . Филма не е някакъв шедьовър, но има множество забавни моменти, не те натоварва и в крайна сметка ти предоставя около 16 приятно прекарани часа, което действа и разтоварващо от всекидневието, което обитаваме. Сега това е една от любимите ми продукции, който каквото ще да казва за нея. Но аз и това търся основно във всеки един филм, който гледам /макар и не винаги да се получава/. Не дупките в сюжета, не някакви неточности, а чувството, с което ще остана след последната серия. Дори не е задължително да има някакво дълбоко послание. Аз съм с нагласата, че ще гледам приказка, защото филмите са именно това. И изобщо не са длъжни да отговарят на общоприетите представи за реалност, последователност и логика, за да съм доволен от избора си. Още по-малко пък да ми сервират желания финал. Иначе щях да гледам документалистика, научно-популярни филми и новини. Накрая бих искал да ти задам един въпрос, на който ти ще решиш дали да отговориш:

Моята трактовка на част от въпросите ти е следната: Изцяло подкрепям позицията ти, но все пак има едно "но", а може би и няколко. Разбирам да коментираш конкретни моменти в хода на излъчване на епизодите от даден сериал, за да подкрепиш първоначалното си изразено мнение, че дадена продукция не струва, но последващото повтаряне, че тоя филм е "боза" / образно казано/, без да коментираш някаква нова конкретика в подкрепа на твърдението ти е безсмислена. Отделно идва в повече, когато коментарите съдържат критика към ъгъла на снимане и подобни детайли от процеса на киноизработка, които едва ли са част от професионалната подготовка на участниците в този форум / ако все пак има такива, то им се извинявам за изразеното съмнение/. Понякога човек остава с усещането, че чете експертното мнение на някой кинокритик или пък на журито на фестивала в Кан, примерно. П.С.: Думите ми не са насочени към конкретни участници във форума, а изразяване на приципна позиция по този въпрос.

Държанието й е търсен контраст спрямо нравите в епохата, в която попада. Тя и затова привлича вниманието на принцовете, а не заради външния си вид. Аз дори не бих казал, че е и толкова хубава. Но е различна, свободолюбива, има собствено мнение, което отстоява. Все неща неприсъщи за тогавашната жена. Поне такова е моето мнение.

Ария, на първо място главният фокус трябва да е върху главната героиня, защото разказът е за нея. Второ, основните моменти от произведението трябва да бъдат спазени, независимо къде се развива действието. И така, имаме една главна героиня около, която би следвало да се върти всичко. Имаме двама принцове / четвъртият и осмият /, които се борят за трона, при това без да са определени за него. В китайската история, когато четвъртият принц става император, той се саморазправя с брат си, 8-ят принц, като го изхвърля от двореца и го праща в изгнание / ако не ме лъже паметта /. Навсякъде тази случка е определена като трагична. И в двете китайски версии, главната героиня, на база познанията си по история, се опитва да предотврати подобна развръзка. Независимо от това дали сърцето я тегли към 4-ия / както е в "Startling by Each Step" / и му дарява любовта си или направо го отхвърля за сметка на 8-ия поради чудовището, което смята, че е той, както е в "Дворецът". Това е основата, върху която Тун Хуа, авторката на книгата, е изградила сюжета на разказа си. Та сама си отговори на въпроса какъв римейк гледаме в момента, когато "горивото" предизвикало всички последвали събития в книгата между главните герои го няма. В тази връзка, на корейският бъдещ крал може и да му е трябвало много време за съзряване, но за целите на сюжета, 4-ия принц отдавна е трябвало да го постигне. Да не говорим, че принцовете са били принудени да мислят за тези неща от рано, щото вариантите са два, когато си принц: или се качваш на трона и определяш съдбата на другите, или спираш да бъдеш част от кралското семейство и разчиташ на благоразположението и милостта на успелия си брат в зависимост каква заплаха се явяваш за него.

Радвам се, че съм бил полезен, но в интерес на истината, изобщо не съм казвал, че образът на 4-ия принц е добър или пък по-добър от този на Хе Су. Просто констатирах, че този образ обира овациите на публиката в тази тема, но предположението ми за този факт клонят към: а) Изместване на фокуса към него по вина на сценария или на режисурата, а може би и в комбинация от двете. б) Заради актьора, който изпълнява ролята. Може би Джун Ки получава "червени точки" поради количествените натрупвания от играта му предишни негови роли или по други причини. Не зная. защото не мога да приема, че е заради настоящия образ, в който се мъчи да се "напъха". Примерно, до трета серия, единственото впечатление, което оставя в мен 4-ия, е на пълен с адреналин незрял младеж, чието единствено призвание може да бъде главен телохранител на краля, неговият баща в конкретния случай. Също като зло куче на каишка, което само чака команда "дръж" и отпускане на повода, за да повали жертвата си и да й разкъса гърлото. По никакъв начин не мога да бъда убеден от така поставения образ, че този човек е имал капацитета да застане начело на която и да е държава. Още по-малко, че е способен на такива дела, щото да заслужава място в историята, освен най-много за хронологията. Рискувам да стана досаден с честите сравнения с китайските сериали по това произведение, но погледнете образа на аналогичния принц в "Дворецът". Дори там, където вниманието е насочено повече към романтиката и се е получило повече като приказка, този принц е с изграден пълноценен образ на бъдещ държавник. И там, както и тук, той е аутсайдер. Никой не го слага в сметките за трона. Но той е целенасочен и устремен, постоянно анализиращ ситуацията и противниците си, прикрит и подмолен в доста случаи и т.н. С една дума, готов по всякакъв начин да сложи короната. Разликата с героя на Джун Ки е, че онзи не оставя съмнения, че притежава необходимите качества / положителни и отрицателни / и инструментариум, за да осъществи намеренията си. Този тук те оставя с впечатлението, че би се озовал на "върха на пирамидата" единствено по някаква случайност. Но аз казах и в първия си коментар за филма, че всички актьори са с имунитет за критики, защото причините за настоящата им ситуация изглежда са извън тях.

Три изречения, които синтезират ясно и категорично оценката за сценария, а оттам и за режисура и филм. С една дума и меко казано-слаб. Идеята на авторката, на база гледаното, не е да разкаже за славната китайска история на драгия зрител и да попълни пропуските му в тази насока. Има достатъчно източници, за да се запознае човек с нея при добро желание. В тази връзка, хрумката на корейския екип да се намери подобна история в аналите на Корея, която да пришие на мястото китайската версия, е най-малкото нелеп избор. Идеята на авторката, поне според мен, поставя в центъра на вниманието главната героиня- в корейския вариант Хе Су- и нейните преживявания в конкретен исторически момент. Трудностите, пред които се изправя и начина по който ги преодолява. Приспособимостта й към заобикалящата я среда и преодоляването на културния шок, който несъмнено я връхлита, имайки предвид, че тя е израсла в коренно различна епоха с различни нрави и привички. Трепетите на сърцето й в следствие на вниманието и ухажването на принцовете спрямо нея. И въобще, тя получава един подарък от съдбата и има възможността сама да избере как да се възползва от него. Всичко друго е на втори план. Съдейки от основните коментари в темата, които са насочени основно около бъдещия крал на Корьо, става видно, че главният женски образ всъщност е със статут на "обслужващ персонал". И логично изниква въпроса: Щом корейците са искали да направят подобен филм по техния си вкус, кому е било нужно да откупуват авторски права и да ползват китайското заглавие с леко видоизменение? Можеха просто да си измислят собствено име и да си снимат филма както си искат. Не че положението щеше да е по различно с качеството на сценария, режисурата и от там неминуемо играта на актьорите. Но поне към това нямаше да се добавят и неизбежните сравнения с китайската версия. Сравнения, от които този продукт няма как да излезе с "гордо вдигната глава".

Начини винаги има. Спомни си, например, думите на дон Корлеоне:"Ще му направя предложение, но което няма да може да откаже." За мен лично, по-интересния въпрос ще са последствията от принудителното му привличане / дори то да е индиректно / на нейна страна. Съдейки по резюмето, това трябва да е една от съдбовните й грешки в историята, но да видим как ще се развият събитията. Въобще, има все още едни такива въпроси, които предизвикват интерес в зрителя. Да вземем нейната секретарка. При отношенията между кандидат президента и евентуалната Първа дама, поставени на чисто прагматично ниво и взаимен интерес, започвам да се питам дали авторите на филма не биха развили една по-дълбока линия на взаимоотношения между Ю Джин и секретарката й или би било прекалено за корейския вкус? Така или иначе, погледа на секретарката, когато двете са в кадър, е изпълнен с обожание към нейната господарка. Да не говорим, че явно е готова на всякаква саможертва в нейно име. Или поне на мен така ми се струва.

По начало репликите като цяло бяха малко за сериал. Във втората серия има промяна по отношение на този елемент и главния ще има повече реплики, но ще има и по-разговорливи от него. Изгледах и двата епизода без превод, после повторих първия с английския превод. Не беше нарочно, но това ми даде възможност да обърна повече внимание на играта актьорите. На първо място трябва да призная, че на този етап съм очарован от представянето на кандидат президентшата. Актьорска игра, мимиките на лицето й, жестовете, начина на изразяване- всичко това на високо ниво. Като се има предвид и отредената й роля, която дава благодатно поле за изява, с тези качества на актрисата може да се очаква много силно представяне от нейна страна. Мъж съм и трудно се впечатлявам от външния вид на актьорите, които изпълняват главните мъжки роли. Правя това уточнение, защото е честа практика поне част от избора на изпълнителя да се дължи на способността му да привлече дамската част от публиката. Обаче съм много приятно изненадан в това отношение от Чанг Ук. Присъствието му е осезателно, без този тежкарски блясък тип "голямата работа" и "господин сексапил". Героят му не се перчи излишно. Просто действа хладнокръвно и ефикасно спрямо ситуацията и моралните му разбирания. Тук е мястото да похваля и бойните сцени. В голямата си част се доближават доста до реалността. Ясно е, че максимално реални не могат да бъдат, а и трябва да са ефектни, но като за филм са добре. Във втората серия това се забелязва много добре в два момента. В първия, главния проникна в пазена от многобройна жива охрана къща, като обезвреди само двама от гардовете. А във втория бе обграден от същите с насочени оръжия към него. Очаквах да видя как им троши кокалите, но нищо подобно не се случи. Екипа доста си е поиграл за визията на бойните сцени. Постарали са се да покажат доста моменти от тях все едно действието се забавя и камерата се завърта на 180 градуса. Ефекта е постигнат като нареждат много камери една до друга. В един от случаите броят им беше 100. Твърдят, че за първи път се прилага тази техника в сериал. Или поне в корейски такъв. Засега кандидат президента и щерка му имат второстепенни роли, и очаквам да видя повече от тях в следващите серии. Като прибавим режисьора и сценариста, този филм има всички предпоставки да е доста добър.

По принцип нейния персонаж си е такъв. Още в самото начало в китайския сериал успя здраво да се сбие със сестрата на принцесата. Дърпаха са за косите, въргаляха се и т.н. И в китайския, и в корейския, образа на главната героиня не се основава на красотата й. Тя привлича интерес главно с нейната независимост и отстояване на принципите си. И тъй като се държи крайно нехарактерно за периода, в който е попаднала, то привлича вниманието на околните върху себе си. Но така забърква постоянно скандал след скандал и често поставя близките си хора не само в неудобни ситуации, но и опасни за самите тях. Обаче, корейците разчитат да покажат тази разлика единствено чрез няколко термина от нашето съвремие, които не говорят нищо на "онези" хора и на по-дръзкото й държание спрямо принцовете.

Според личното ми мнение, след три изгледани епизода, ясно се очертава посредствеността на сценария. Ако си позволя да използвам футболния жаргон, корейците са стартирали с автогол от съблекалнята. Дано със следващите епизоди успеят да обърнат резултата, но засега коментираните от вас рейтинги въобще на предизвикват учудване. Аз изобщо нямам наблюдения над актьорските умения на актрисата изпълняваща водещата женска роля / а според някои мнения тя не блести с такива /, но не бих търсил сметка на представянето й, а и на останалите актьори, при подобна ситуация. Липсва каквато и да е дълбочина в образите на героите и това изпъква с двойно по-голяма сила, след като този сериал е обявен за "римейк" и има база за сравнение. Спирам до тук и се надявам на рязка промяна към подобрение.

Може би преди около месец-два четох интервю със сценаристката на сериала. Тя казва, че идеята за продължение й допада и би изработила сценария, но държи на главните персонажи и на актьорите, които ги изиграха. Ако те са съгласни и тя е съгласна. Но добавя, че евентуално ще мине време, защото ще е трудно графиците им да съвпаднат така, че по едно и също време да са свободни. Разбира се, в случая говорим за нейните нагласи. Не съм чел продуцентите да са заявили желание за продължение на този етап.

Доколкото ми е известно, авторката е една от двете писателки пробили с роман публикуван в интернет. И двата романа след това са публикувани и са станали бестселъри в Китай. За съжаление не съм срещал превод на английски. И двата романа са филмирани, като този, който коментираме има няколко версии. "Дворец", който се споменава в поста над мен използва за основа абсолютно същата история и книга, а Startling by Each Step максимално се доближава до романа. Чел съм, че авторката е преправяла поне един път финала на историята и той май след сериала от 2011 г. От Startling by Each Step / първата част / съм гледал около 7-8 епизода може би и смятам, че е много добре разказан, като се набляга на драмата и романтиката. Фантастичният елемент е сведен до там, че главната героиня след токов удар се пренася в миналото и има предимството да познава развитието на историческите събития, в чийто епицентър тя попада, а именно управлението на император Канси / не претендирам за точност на името / и борбата на синовете му за трона. Бъдещият му наследник, Юнжен / отново не съм сигурен дали така е правилно /, се превръща в един от най-успешните императори на династията, но остава една тъмна нотка около него при възкачването на престола и дали въобще е бил посочен от баща си като негов наследник. Главната героиня се намесва именно в тези събития. Тъй че, ако корейците спазват максимално книгата, не би трябвало да има някакви нелепи фантасмагории като мобилни телефони, както бе споменато преди мен. А след като филма ще се излъчва в Китай, очаквам сценаристите да се придържат към книгата. Първият трейлър остави едно усещане за някакви битки и повече екшън, което ще е интересен момент, защото в китайския вариант, докъдето съм го гледал, подобни сцени липсват.

На мен лично идеята в сериала досега ми харесва. Това беше и една от основните причини да продължа да го гледам след първия епизод. Първоначално всичко изглежда като разпръснати парчета от счупено огромно огледало, което някой нарежда постепенно малко по-малко на местото им. На пръв поглед се създава впечатление за доста "дупки" в сюжета, но постепенно всичко започва да намира обяснението си. Често даден момент от развитието на филма бива повтарян като към сцената се добавят нови щрихи, които са били скрити от зрителя досега. При това тези щрихи точно навреме се появяват, за да разяснят случващото се към момента на появата им. Преминаването на главния в реалния свят, когато се появи "екрана", който явно служи за връзка между двата свята, беше един от тези моменти. Струва ми се, че за втори път виждам да се използва подобен подход и на мен ми допада. До преди да изгледам 4-а серия смятах, че актьорът изпълняващ главната роля играе доста изкуствено и без никаква емоция за ситуациите, в които изпада. Първите наченки на нещо различно в това отношение бяха сълзите в очите му от осъзнаването на истината за света, в който "живее". И всичко на фона на твърде емоционалната главна героиня. Тези сълзи и превюто на следващия епизод, в който той вилнее в пристъп на гняв в къщата на създателя си, ме карат да мисля, че всъщност целенасочено героя е представен така, за да се подчертае неговата "изкуственост". Искрено се надявам, че от тук нататък ще видим един по-различен персонаж, който доста ярко ще изразява емоциите и чувствата, които бушуват вътре в него, след като се появява в реалния свят. Другата ми надежда е да видя един подходящ финал на този филм. Независимо дали фантастичен или нереален, или пък реален и логичен, но да не стои като кръпка. Защото поне за сега идеята изглежда любопитна, историята е разказана интересно и ако финала не е на място, ще е все едно като да спукаш огромен балон с напразни очаквания.

daneto, какъв ти е уиндоуса- 32 битов или 64 битов? Имах хардуерен проблем с лаптопа и след отстраняването му се наложи преинсталиране на операционната система. Сложиха ми 64 битова седмица и доколкото си спомням, имах същия проблем като на снимката. Тогава имах само догадки, но и по други причини помолих да ми бъде инсталирана 32 битова версия. И до ден днешен не съм сигурен, че точно това беше проблема, но след инсталацията на 32-та, инсталирах SW от първия опит. Дано съм помогнал, ако не за пълното разрешаване на проблема, то поне с насока за откриването на евентуалния проблем.

За двойничките: Що се отнася до колебливото поведение на главната, то и аз не съм съгласен с критиките. Освен всичко, което е казано по въпроса в мненията на Sierra и roslava, мога да добавя и още нещо- на Byun Ji Sook й трябва подкрепа в тази обстановка. Вече видяхме, че може да е решителна в екстремна ситуация / изчезването на майка й /, но при положение, че шуреят й я притиска по всевъзможни начини и я държи "за гушката", а доскоро настоящия й съпруг бе абсолютно студен към нея и неангажиран извън необходимото му, то тя нямаше много варианти за действие. Сега, след като второто се променя, то има шанс тя да открие необходимата опора в негово лице, за да се опита да се измъкне от блатото. Нямам зад гърба си изгледана бройка подобни сериали и не мога да кажа дали сюжета е толкова шаблонен, както твърдят някои мнения, но на мен ми допада засега. Вярно е, че има някои недомислици, но лично според мен, те не развалят общата картина. А Soo Ae е великолепна актриса. Въобще, от водещата четворка, само сестрата на екранният й съпруг не ми допада особено. А, и мащехата също, но има време тези две героини да се развият.