Jump to content

42°10'24°30'

Потребители
  • Posts

    103
  • Joined

Posts posted by 42°10'24°30'

  1. На 14.11.2022 г. at 1:25, jira написа:

    Не знам как ще ни пробутат романс между нея и Дже Хун, на този етап другите евентуални двойки са по-интересни. 

     

    Не е трудно. Просто видя, че любимата й играчка се изплъзва от контрол и изведнъж сърцето я заболя от любов. Обаче ги гледам двамата главни дори в тези т.нар. горещи сцени и някак си не оставам с убеждението, че между тях има някакви чувства. За сметка на това всичко е толкова естествено и гладко като коприна, когато се държат само като приятели.

    Между другото, само на мен ли И Да Хе ми изглежда някак несъразмерна? Някак си фигурата й, стойката й ако щете, изглежда неестествено.

    • Upvote 2
  2. @Lawandula, разбирам, че очакванията ти за финала не са се оправдали, обаче от моя, а вероятно и от гледната точка на други зрители си е силен финал. Не разбирам какво точно си очаквала като финал, за да ти е ок.

    Off Topic

    Това, че главния "баткосвал" брат си било глупост? Много неща може да се случат, но той е прекарал целият си живот с него и батко му е бил за пример. Търсил е неговото одобрение. Даже полицай заради него е станал. В него бушуват две коренноразлини емоции в един и същи момент. Светът му се срива. Моделът му на подражание е срутил всичко, в което е вярвал. Не беше случаен онзи вопъл от негова страна, когато го попита дали някога го е смятал за брат. Иначе каквото професионалният му дълг изискавеше си го свърши- арестува баща си и майка си, даде показания срещу брат си. 

    И не, обществото им не е в път без изход. Те точно това посочиха с края. Онова, което си обяснила на bond, че нивото на еволюция, което сме достигнали в днешният свят не бива да ни позволява да приемаме саморазправата "око за око". Затова са създадени тези институции - полиция и съд. И ако те отказват да работят в полза на хората, тогава хората трябва да ги "принудят". Нали си спомняш колко хора излязоха с искане за оставката на бившата президентка на Корея? Това е силата на обществото. Посочи ми в онази статия, която сложих в предишния си коментар, дали формата на протест беше по-различна от тази на главната и главния? 

     

    • Like 1
    • Upvote 2
  3. Brothers' Home: South Korea's 1980s 'concentration camp'

     

    Off Topic

    Хан Чонг Сун все още ясно си спомня момента, когато е бил отвлечен със сестра си

     

    Бил слънчев есенен ден през 1984г., в който Хан, тогава осем годишен, се наслаждавал на дългоочакваното пътуване до града със заетия си баща.

    Бащата на Хан имал да изпълни още няколко поръчки, и решил, че най-бързият и безопасен начин е да остави децата при полицай в полицейския участък за няколко минути.

    Този полицай щял да раздели семейството.

    „Един бус спря пред полицейския участък и бяхме принудени да се качим в него,“ спомня си Хан повече от 30г. по-късно. „Полицаят си размени непознати знаци с хората, които слязоха от буса.

    „Нямахме представа къде ни водят. Тате ни каза да го чакаме тук! Той идва!Крещяхме и плачехме.

    „Започнаха да ни бият, казвайки ни, че сме много шумни.“

    Бусът ги води в „Хьонгдже Бокджиуон“, частно учреждение, което официално се води център за социални грижи.

    Но в действителност, както твърдят оцелелите, е бил нечовешки център за задържане, в който са били затворени хиляди хора – някои в продължение на години.

    Според показанията и събраните доказателства, задържаните лица свидетелстват, це са използвани за робски труд на строителни обекти, във ферми и фабрики през 70-те и 80-те години. Твърди се, че са били измъчвани и изнасилвани, като стотици са умирали при нечовешки условия.

    „Хьонгдже Бокджиуон“ е сравняван с концентрационен лагер, но историята му не е широко известна и до ден днешен никой не е подведе за зверствата, за които се съобщава, че са ставали зад стените му.

    За Хан и сестра му, пристигането им там било началото на кошмари, които продължили три и половина години и завинаги променило техния живот.

     

    „Проекти за социално прочистване“

    През 80-те години Южна Корея процъфтява икономически. Постига се невероятен растеж, който преодолява белезите от Корейската война от 50-те години, след която корейският полуостров е разделен на Север и Юг.

    Цялата страна е в треска заради предстоящите Азиатски игри през 1986 и Олимпиадата в Сеул през 1988, и правителството започва да стимулира усилията на нацията за преобразяване.

    Но зад т.нар. „Чудо на река Хан“ реалността била тъмна и брутална.

    През април 1981, в офиса на тогавашния премиер министър Нам Дук У пристигнало писмо. Писмото, саморъчно написано от президента Чун Ду Хуан, бивш генерал, който овладял властта чрез военен преврат предишната година, заповядвало на властите да „изчистят просяците и да предприемат защитни мерки срещу скитниците“.

    Съгласно наредбата, която позволявал произволно задържане на скитници, в големите градове като Пусан били създаден центрове за социални грижи и се появили автобуси с табели „Превозно средство за скитници“.

    Тези центрове получавали субсидии от правителството, размерът на които зависел от броя на хората, за които се грижели. Твърди се, че полицията била възнаграждавана за „пречистването“ на улиците, изпращайки хора в тези центрове.

    Бездомници, хора с увреждания, някои деца сираци и дори обикновени граждани, които не са успели да докажат самоличността си при проверка, са били отвеждани в центровете като част от „Проекта за социално пречистване“.

    „Хьонгдже Бокджиуон“ бил един от най-големите от тези центрове за социални грижи, недалеч от жилищните райони на югоизточното пристанище Пусан. Собственикът, Пак Ин Гън, настоявал, че се грижили за прехраната, облеклото и образованието на скитниците.

    На теория, всеки от хората пристигнали в тези центрове трябвало да бъдат задържани за година, да бъдат превъзпитани и обратно върнати в обществото.

    Реалността е, че за мнозина следващият път, когато са щели да видят семействата си и приятелите си, е бил през 1987г., когато центровете са били принудени да затворят, след като 30 души избягали оттам и сигнализирали какво наистина се случва зад стените им.

     

    „Затворнически живот“

    Че Сънг У, друг оцелял от „Хьонгдже Бокджиуон“, бил на 13, когато бил отвлечен на улицата на път за дома от училище.

    „Един полицай ми заповяда да спра и започна да рови в чантата ми.“ споделя той пред ББС. „В нея имаше половин хляб и  остатъци от училищния ми обяд.“

    „Попита ме откъде съм откраднал хляба. Измъчваше ме, гореше гениталиите ми със запалка. Продължи да ме бие, заявявайки ми, че няма да ме пусне, докато не се призная за виновен.“

    „Просто исках да се прибера вкъщи и излъгах “Откраднах го, откраднах го. Моля ви, пуснете ме…“

    Десет минути след като бил принуден да признае престъпление, което не е извършил, пристигнал хладилен камион, и той бил качен в него насила. Че казва, че това било началото на неговия „затворнически живот“.

    Изкарал почти пет години в „Хьонгдже Бокджиуон“, в които твърди, че е видял и изпитал брутално сексуално и физическо насилие.

    За да се контролират затворниците, центърът бил организиран като армия. Че бил разпределен във взвод под командването на друг затворник, който бил издигнат във взводен командир и на който било дадено правото да „обучава другите“, и негласно му било разрешено да използва физическа сила.

    „Взводният командир и още няколко момчета ме съблякоха гол и обляха тялото ми с кофа студена вода.“

    „Докато се опитвах да заспя, треперейки гол, взводният командир дойде отново и ме изнасили. Причини ми същото в още три поредни вечери, преди да ме прехвърлят в друг взвод.“

    Отнело е само седмица на Че да осъзнае, че „тук убиват хора.“

    „Видях човек, облечен в бяла роба, да влачи затворник по пода. Цялото му тяло кървеше. Очите му бяха обърнати нагоре. Човекът с бялата роба не го беше грижа и просто продължи да го влаче нанякъде.“

    „Няколко дни по-късно един човек опита някаква съпротива, като зададе на командира на взвода няколко забранени въпроса „Защо сме затворени тук? Защо трябва да ни бият?“

    „Дойдоха четирима души и го увиха в одеяло. Ритаха го навсякъде по тялото, докато не припадна и не започна да излиза пяна на устата му. Изнесоха го увит. Никога не се върна повече в центъра. Знаех, че е мъртъв.“

    Само на 8 години, когато пристигнал, Хан казва, че бил най-младият във взвода си и обикновено му давали ръчна работа, като сгъване на пликове или изработка на клечки за зъби.

    Той описва мястото като „ад“.

    „Единственото, което ми предоставиха от центъра, бяха комплект сини тренировъчни дрехи, гумени обувки и найлоново бельо.“

    „Рядко имах възможността да се изкъпя. По цялото си тяло имах въшки. Даваха ни развалена риба и вмирисан ечемик всеки ден. Буквално всеки ден.“ Почти всички затворници били недохранени.

    „Четирима души спяха на зигзаг на малко легло. Изнасилванията се случваха всяка вечер в ъгъла на общежитието.“

    Някои хора мечтаели за бягство, казва той и добавя, че някои дори са се опитали да избягат, но било почти невъзможно да се премине през охраната и да се прескочи 7 метровата ограда.

    „Ако опиташ, провалът не беше опция.“

    „Знаех, че ако не успея да се измъкна, щяха да бъда бит до смърт.“ казва Хан.

    Системата за взаимно наблюдение правела бягството още по-трудно. Хан казва, че понякога тайно се планирало масово бягство, но винаги имало доносници.

    Проф. Пак Сук Кьонг от университета „Кьонгхи“, който участва в скорошно разследване на случилото се в „Хьонгдже Бокджиуон“, набляга на правилото, според което управляващите на центровете избират взводни командири и им дават привилегии, което им дава възможност да поддържат цялата система.

    „Взводният командир, с когото се срещнах, каза, че изпитва смесени чувства от случилото се в миналото. Сподели ми, че се чувства като подлец, но го е правил за да оцелее.“

    „Ако някой успее да избяга, тогава наказват взводния командир вместо него.“

    Някои родители се опитали да си върнат децата обратно. Семейството на Че търсило любимият си син навсякъде.

    В средата на 80-те започнали да се разпространяват слухове в Пусан за бити до смърт хора в т.нар. центрове за социални грижи.

    Сигурен, че децата му са били отвлечени и затворени в капан в центъра, бащата на че почукал на вратата на „Хьонгдже Бокджиуон“. Неговият протест принудило мениджърите на центъра да освободят братята през 1986г.

    Година по-късно, Пак Ин Гън, който избягал от „Хьонгдже Бокджиуон“, бил арестуван. Центърът бил принуден да затвори.

    Животът след освобождаването обаче не бил лесен.

    Че казва, че животът му бил като на „звяр“. Брат му отнел живота си през 2009г.

    „Все още бях скитник в очите на обществото. Можех да живея само като скитник, като звяр. Никой не протегна ръка към нас. Бяхме заклеймени от държавата и хората го приеха. Където и да кажех, че съм бил в „Хьонгдже Бокджиуон“, хората се страхуваха от мен.“

    Междувременно Хан загубил връзка със сестра си и баща си, които също се озовали в центъра.

    В крайна сметка ги открива през 2007г. в болница, където лекуват психическата им травма, нанесена им през годините в центъра.

    „В очакване на правосъдие“

    Доклад за центъра на тогавашната опозиционна партия, публикуван през 1987г., установява, че повече от 500 задържани са починали при нечовешко отношение през 12-те години, през които „Хьонгдже Бокджиуон“ е функционирал.

    Но никой никога не е бил подведен под отговорност за смъртта им, нито за предполагаемите нарушения на човешките права, които са били нарушени.

    В крайна сметка Пак е осъден на две години и половина затвор единствено за  присвояване на държавна субсидия. Той почина от естествена смърт през 2016г.

    Две години по-късно прокурорът, който ръководи първоначалното разследване срещу „Хьонгдже Бокджиуон“ признава, че „е имало външен натиск от страна на военното правителство да спре разследването… и да поиска малка присъда за Пак.“

    Същата година тогавашният главен прокурор Мун Му Ил официално се извинява за първоначалните неуспехи и поиска Върховният съд да преразгледа решението срещу Пак, като признава, че „не е проведено подходящо разследване.“

    Хан никога не е губил надежда за истинско разследване. Той протестира пред Националната асамблея на Южна Корея през 2012г., настоявайки държавата да разследва „Хьонгдже Бокджиуон“. Че се присъединява към него през 2013г. По-рано този месец протестира на покрив и по-късно бе отведен в болница. Все още посещава редовно психиатрични сеанси.

    Все пак има надежда. Нов доклад на градската управа на Пусан, с който ББС Корея е запознат, ясно показва, че „Хьонгдже Бокджиуон“ не е център за социални грижи, каквито претенции има че е.

    Всеки един от 149 бивши затворници, включително и един взводен командир, участвали в проучване, твърдят, че са държани насила. Една трета от тях са с увреждания, а повече от половината не са успели да получат подходящо образование.

    Екипът зад доклада, казва проф. Пак, вярва също, че „е имало стая за мъчения, скрита в офиса на Пак Ин Гън.“

    Докладът също така показва, че центърът на Пак се е възползвал от систематичната политика на сегрегация, поддържана от администрацията на Чун през 80-те години.

    Вече има признаци, че бившите затворници от „Хьонгдже Бокджиуон“ може най-накрая да получат справедливостта, която са чакали толкова дълго. На 20 май южнокорейският парламент прие законопроект, който постановява обвиненията да бъдат разгледани отново.

    На следващият ден президентът Мун Дже Ин, който участва в разследването през 1987г. като член на окръжната адвокатска колегия на Пусан, каза, че „винаги е съжалявал, че не е успял да разкрие истината по онова време“ и нареди ново разследване.

    Това дава частица надежда на Хан, който дори спря протеста си пред Националната асамблея.

    „Винаги съм се питал „Наистина ли направих нещо лошо, за да бъда отведен в подобно на ада място? Ако е така, това ли беше гроба, в който целия ми живот трябваше да бъде унищожен?“

    „Не мисля, че бих могъл да простя на правителството и на хората свързани с това, че го допуснаха да се случи. Но ако успеят да разкрият какво наистина се е случило в центъра и да поднесат официални извинения на жертвите, ще се опитам да простя. Ще опитам.“

    „Единственото ми желание е семейството ми да се събере отново, както в миналото, когато бях осемгодишно момче, което просто обичаше да играе с баща си и сестра си.“

     

    • Thanks 2
    • Upvote 1
  4. Много силен финал на сериала. Замислих се, че ние през по-голямата част по време на излъчването му се фокусирахме върху дайствието и в частност върху това кой е убиецът (което може би е нармално), отколкото върху по-важните въпроси, които поставя темата. Последните две серии ни върнаха именно към тях и то по много отрезвяващ начин.   

    • Like 1
    • Upvote 1
  5. На 2.11.2022 г. at 20:25, gig911 написа:

    Възможно е тя да си пада по такива затворени и сериозни мъже.

     

    На първо място е различен от всички типажи мъже, които е срещала или които дадоха да е срещала. Съдията е стеснителен, но първичен. Той не знае как да говори "политкоректно" с жените и си казва точно това, което мисли. Грижовен е по свой си непохватен начин, но пък е честен и добронамерен. Актьорчето също е искрен и грижовен, доста по-ошлайфан от съдията. обича я и й го показва, и тя добре го разбира. Но все си мисля, че причината, за да я обикне от първата им среща не е ок за нея. Някой непознат да се появи и да фризира брат ти в стил спагети болонезе и то пред авторитети, чието обкръжение пълзи в краката им, може да е достойно за възхищение като израз на младежки бунт към въпросните сноби, но не и причина за любов. 

    • Upvote 1
  6. Преди 2 часа, desini написа:
    Off Topic

    Ех, продължава да не ми се иска съдията да е виновен.

     

     

    Че той варианта си е наличен.

    Off Topic

    Възможно е да има две линии на отмъщение, които са независими една от друга. Едната на Юн Дже, който е психопат и убива близките на виновните, за да живеят с болката от загубата. Другата на съдията, който иска да изправи виновниците пред закона. Това с психопатията на Юн Дже е интересен въпрос, защото изглежда от малък си е бил такъв и изглежда не е свързано с или само с преживяванията му в приюта. Така предложи на номер 12 да убие майка му, все едно му предложи да му купи закуска. Тя и затова шаманката каза да го убият. Макар и да е неприемливо по принцип. За мен сцените с пързалката и "облъчването" на главния все още са неясни. Реакцията на батко "Юн Дже, недей!" е противоречива най-малкото. Ако двамата с 13-и са го планирали, тогава защо се опитва да го спре? Пък и каква е гаранцията, че с това падане главният ще загуби паметта си, за да могат двамата да го обработят? Тук има и още един момент - грешно ли съм разбрал или министърката е уредила осиновяването в САЩ на Юн Дже? А и знае ли съдията, че осиновителят му е участвал в издевателствата над сестрата? И въпреки, че във филм всичко би било възможно, то дали ще се опитат да ни убедят, че толкова сложен план (най-вече обработката на главния) е хрумнал на две деца? Че и са чакали търпеливо, за да го изпълнят до голяма степен. Четох едно предположение, че думите на Юн Дже "Не си ме предал, нали?" са предназначени за главния, а не за батко, защото ги каза на всеослушание и гледаше към стъклената преграда. Към това добавяме и факта, че в спойлера за 15-а батко дава плик на главната.

     

    Пък може и като малки да са имали намерение двамата да отмъщават, но впоследствие батко да е променил вижданията си по какъв начин това да се случи и да е изоставил Юн Дже.    

     

    Артър Конан Дойл казва чрез устата на Шерлок Холмс, че ако една улика не пасва на картинката, то тя не трябва да се нагажда, а да се изгради нова хипотеза около нея (цитирам по памет). Лесно е да се каже обаче. :)

     

    • Upvote 2
  7. преди 55 минути, Lawandula написа:

    Остана да изкарат, че и  очилаткото от участъка има алергия към праскови.;)

     

    Намекваш, че

    Off Topic

    той е номер 12, синът на лелята от ресторанта? 12-ти е мъртъв. Юн Дже разказа на лелята как се е хванал в капан, докато са бягали и той го е отървал от мъките му впоследствие.

     

  8. @Lawandula,

    Off Topic

    да, той си беше въобразил, че е осиновен. Беше чул разговор между родителите си и реши, че се отнася за него. Беше го приел като истина. И поради тази причина изобщо не му е хрумвало, че може да има подобни снимки, че и да ги търси.

     

    На теб повечето серии са ти пресни. Опитай да си спомниш колко точно от всички тези картинки дадоха той да си ги спомня. Аз си спомням за тази, която ти спомена и за спомена от посещението му в приюта. Може и да ми се губи още нещо. Но нямаше спомени за: каката; за наказанието на батко, когато го бяха вързали; сцената с почистването на банята също я нямаше и още ред други. Както и не знаеше, че 24 е е мъртъв, а Ан Те Хо е предател. Отделно от това си спомняше номерата, които им служеха вместо имена и толкова. Вероятно наливатето на спомени не е било обстойно и не е продължило дълго време. Ако изобщо така се е случило.

     

    Пък иначе той сам се описа какъв детектив е още в първа серия. :D

     

  9. Преди 3 часа, Lawandula написа:

    Детективът пък, ако е техен, що има спомени от скривалището под дъските? Колкото и Батко да му е" наливал канчето", чак такива картинки-абсурд. И като е детектив и толкова разследва, как пък не се сети  и  би било логично да може да види свои снимки като бебе и малък.

     

    Ако съм разбрал правилно какво имаш предвид,

    Off Topic

    то не мисля, че някой се опитва да ни убеди, че в главата му вървят същите картинки, които ние виждаме. Те са предназначени за нас, за да разберем за кои моменти си "спомня" в дадената ситуация. А и твоите разсъждения ме накараха да се замисля, че той не си "спомня" или не дава вид да знае за почти всичко, което досега са ни драматизирали за приюта. Иначе трябваше да е наясно, че 24 е мъртъв, както и трябваше да е наясно, защо съдебното жури се състоеше точно от тези хора. 

     

    Що се отнася до снимките - та той преди една серия научи, че не е осиновен и си спомни как са довели батко. Дали до този момент на откровение е очаквал да има негови бебешки снимки някъде из къщата според теб? 

     

    Поздравявам тези, които предположиха, че Ън Ги е

    Off Topic

    дъщеря на Бясното куче. Позволих си да прехвърля 13-а серия без субтитри и съм почти сигурен, че това вече е установен факт. :)

     

    • Upvote 2
  10. преди 40 минути, gig911 написа:

    За мен тя е по мила и чувствителна и чистосърдечна от главната.

     

    На този етап тя поне знае какво иска. И си го преследва. Главните 17 години не са се разбрали, нищо не пречи още 8 епизода да търсят себе си. Но в интерес на истината, понеже на главната й е вменена по сценарий преливаща емпатия, и понеже не е готова за връзка, дава път на професорката и се отдръпва. Но не й пречи да си ползва главния като играчка - "Доведи ми хирург в шоуто" и тя търчи при главния: "Моля те, спаси положението!"; трябва й сцена с целувка: "Моля те, целуни професорката! К'во толкова." Мисля, че на главния взе да му светва какво е положението. 

     

    По-горе dido е споменал, че на Jo Soo Hyang й отива да играе гаднярки. По принцип отрицателните герои са по-благодатни за изява на талантливите актьори. Имат повече поле да разгърнат уменията си. Същото важи и за драматините герои. Крещящ пример за такъв актьор е Джеръми Айрънс. Харесва ми все повече как играе мадамата, харесва ми и визуално в този филм. Ако пък умее да сменя и амплоато си и в други образи, значи говорим за сериозен талант.

     

    • Like 1
  11. Може би има примери и за различна употреба на тези предмети в някой филм, но по-важното е, че с тях човек няма да бие на очи. Освен, че ще скрие самоличността си. Това е и идеята. Един престъпник, ако е умен, ще търси възможност да се слее с множеството около себе си. Ти си прав в някаква степен, даже в голяма степен, но все пак не е ненормално да сложиш такъв в колата си в случай, че завали. Друг е въпроса, че когато го извади не валеше. Между другото, вече не си спомням добре, но разносвача с моторчето в първа серия не носеше ли подобен?

  12. Преди 2 часа, helyg написа:

    Защо батко си разнася плащ с качулка

     

    Това все пак е дъждобран. Толкова търсим улики в полза на различни хипотези, че виждаме символика там, където вероятно я няма. :D

     

    Иначе теорията ми за батко е, че 

    Off Topic

    преценя действията си от няколко страни. Първо, от гледна точка на петорката, с която дълго време са делели несгоди. Много силна връзка. Второ, от гледна точка на осиновителите си. Все пак те са му дали шанс в живота, независимо какво ги свързва с историята на сюжета. Трето, от гледна точка на брат си, за когото го е грижа. Изобщо той е грижовен тип човек. И в приюта е бил такъв, и след това в новото си семейство е продължил да бъде такъв. Контрапункта на неговите фигурки спрямо тези на убиеца е, че те символизират приятелството на петте момчета. От друга страна е проучил историята на замесените в нея, но както често се случва, това е породило нови въпроси и съмнения кой по какъв начин е разположен в нея. Това го кара да се съмнява и в най-близките си и да не споделя всичко с тях. Но пък осъзнавайки добре положението, в което се намира, той е болезнено честен да предупреди главната да не вярва дори на него. Вероятно и той не се доверява напълно на себе си. 

     

    Що се отнася до разрезите - нека не забравяме, че Ан Те Хо не се сдоби с такъв. Не зная дали въпросните са свързани с нещо такова, но ние виждаме, че убиецът имитира Бясното куче, подсвирквайки си същата мелодия като него, когато действа по отмъщението си. В някаква степен той повтаря чужд модел на поведение. 

     

    Как е влачил сам телата? Вече писах веднъж, че е изключително трудно за сам човек, ако ще да е Шварценегер, да носи или влачи отпуснато тяло. Да не кажа, че носенето е даже невъзможно, защото преди това трябва и да го вдигне. Тук съм склонен да не се вторачвам прекалено в този въпрос. В много филми се е действало по този модел, независимо колко реалистичен е той. Все пак говорим за кино, не за документалистика.

     

    • Like 1
    • Upvote 2
  13. При толкова интрига дето вкараха и толкова възможности, които оставят на въображението на зрителите, изобщо няма да се учудя финала да не задоволи повечето хора. Но и така да стане, драмата си има достатъчно достойнства.

    • Upvote 1
  14. А ако "изчезването" на професорката е провокирано по някакъв начин от другата продуцентка? Според мен твърде дълго си стоя мирно на меките части. Може пък да е време да вкара малко екшън.

     

    Иначе "моите" хора само с едно появяване и един обяд успяха да раздвижат нещата. 

    • Haha 2
  15. Снимките май ги размаза екипа на актьорчето, т.е. са успели да накарат медиите да ги размажат. 

     

    Изглежда, че за главната следва изповядване на греховете за цялата й самодейност, изкупление, опрощаване и вече да си избере пътя в живота.

  16. @desini

    Off Topic

    моите доводи по въпроса са:

    - изобщо не смятам, че на главната й беше дошъл реда. Дори смятам, че той я ползваше като източник на информация във връзка близките й отношения с двамата братя. Още повече, че към онзи момент не беше разкрит. 

    - той не върши нищо случайно, за да реши точно по този начин съдбата на Ю На. При това всичко е толкова изпипано,  че не вярвам на случайни решения по подобни въпроси. А и импулсивните решения в тази насока носят огромни рискове. 

     

    Но пък може и да си права въпреки всичко.

     

  17. преди 33 минути, desini написа:
    Off Topic

    беше убита заради съдията, защото той попречи на плановете на убиеца да убие в тази вечер социалната работничка и на практика я отмъкна под носа му. За да го накаже за това, че е спасил потенциалната му жертва си намери друга и то такава, която е близка със съдията.

     

     

    Не съм със същото впечетление:

    Off Topic

    Ако е искал социалната, щеше да я сгащи преди някой още да се е усетил. Според мен, вечерта, когато съдията "спаси" главната, Юн Дже беше дошъл за Ю На. Двамата, (съдията и Юн Дже) изобщо не видях да се засичат, тъй че последния може дори да не е разбрал, че съдията е бил там същата вечер. 

     

  18. @helyg, то тука не знаеш за кое да се хванеш, преди сценария да реши да ти го изясни, но

     

    Off Topic

    Юн Дже нали прати смс на съдията (в конкретния случай само той получи послание със смс), че Ю На ще умре заради него. Той има зъб и на съдията, а засега изглежда, че момичето просто попадна на неправилния човек в неподходящ момент. Не съм категоричен, но така мисля.

     

  19. @anirtimid,

    Off Topic

    helyg вече ти е отговорила на единия въпрос. Едва ли може със сигурност да се отговори на всичко, което питаш. Но ще опитам:

    - в приюта не е имало момичета. Децата са им трябвали за тежка физическа работа. Със сестрата на номер 13 просто са се изгаврили и са я убили. Защо обаче са взели и нея от предишния им приют засега можем само да гадаем. 

    - лелята от ресторанта би трябвало да е майката на номер 12. Иначе не виждам откъде Юн Дже ще знае толкова подробности за детето й, че чак и какъв сладолед обичал.

    - главната според мен е чиста. Ако бяха комбина, то тогава той не би убил Ю На, на която тя държеше повеч от родната й майка. 

    - с майката и бащата на главната има нещо, което е свързано с приюта, но може и да не е изнасилване. А на мен ми изглежда, че майката говори по този начин за баща й по-скоро от страх, защото мисълта, че някой може да я свърже с историята на онова място я ужасява. И тя има май грехове да изкупува.

     

    • Like 1
  20. Нещо ми се чини, че:

    Off Topic

    Теби не е в дъното на този комплот, ако изобщо има такъв и ако нещата не са провокирани от закъснелите мерки. Теби не беше готова да атакува все още. Първите й стъпки бяха да извади децата на кралицата от надпреварата,  но не успя. Даде надежди на дъщерята на министъра, за да ги върти на пръста си и да се възползва отхуслугите им. Още повече веднъж го е играла този филм, но пък не си е изпълнила обещанието да направи мацката кралица. После вербува онази малка наложница, защото тя би й се подчинявала като кралица, а и няма гръб. По-голям шанс има министъра да е направил нещо, защото каза на Теби, че вместо да чака шанса, може просто да го създаде. От друга страна си мисля, че чумавия лекар (струва ми се, че човекът е свестен) по-скоро ще заеме страната на кралицата, защото като нищо ще излезе наяве, че принца има пръст с билките и ще е повод да бъде елиминиран. 

     

    Що се отнася до принца живял извън двореца, то кралицата си каза, че е била млада и неопитна, и затова е допуснала да й го отнемат. Кралят като гледам как гледа в очите Теби, е бил омаян от нея с някаква благовидна причина и не се е съпротивлявал. Неговият образ е интересен - той е интелигентен човек и не вярвам да не разбира какво става около него. Чудно ми е дали си трае целенасочено, за да изчака правилния момент да реагира или просто е наивен? Във всеки случай, за да продължи сюжета, Седжа Чо Ха се налага да гушне букета.  

     

  21. @Urban, същността на дискусията ни беше в съвсем друга светлина, а именно, че кусури и тук можем да намерим. Стига да ги търсим, разбира се. Просто съм дал два примера и съм коментирал, защо ги смятам за слаби места. Иначе се старая да не търся целенасочено "махна" на който и да е филм. Тъй че ще се постарая да не се "задълбочавам" повече в тази посока. 

    Къщата толкова пък мен не ме кефи, но виж, дворчето е друга бира. Както вървят нещата, то този двор ще ми остане спомен от драмата, както и двойката ресторантьори. Жалко, че рядко ги дават. Пък ако ми оставят сценария в моите кунки, тогава:

    - главният, след поредица от игри с партньор професорката, заминава директно армаган в нейна посока. И без това си го иска.

    - главната, след люта колизия с другата продуцентка стават първи дружки и екип. Главната си остава сама, защото и без това си е отдадена на работата.

    - писателката се залюбва с готвача. Той ще й готви, тя ще дегустира и ще пише сценарии за продуцентките. 

    - помощника на главната прави двойка с другата продуцентка и постоянно ще припка след нея, за да изпълнява всяка нейна прищявка.

    - останалите ще ги мисля нататък.

    :D

    • Haha 1
    • Upvote 1
  22. Преди 1 час, dido100 написа:

    че очаквам в следващите серии да се появи чернокожа лезбийка-инвалид.:mad2:

    Щипка от духа на нашето съвремие.:D Засега спряха да дълбаят в тази посока. 

     

    Изглежда

    Off Topic

    на престолонаследника дните са преброени. Не че е нещо, което не се очакваше. Добре е, че ще замесят в бурята колкото се може повече заинтересовани страни, тъй че борбата ще е всеки срещу всеки. Бабата е голяма въжеиграчка и май се опитва да си осигури повече от една възможност. Кралицата съвсем не е безпомощна и ще даде здрава битка. Още повече, че ще има подкрепата на предшевственичката си и на единия принц, който дава вид на способен младеж. А май се пече и трети източник на помощ - военният министър. Да видим как ще се развият събитията.

     

    @Lawandula, гледал съм Kim Hae Sook в Room 9. И дори да не беше в историческо амплоа, то и там изигра добре ролята си. Изобщо в каста има доста познати муцуни. Кралят в Alice, две от наложниците в Queen: Love and War, Jang Hyun-Sung в Alice, Signal и други, Seo Yi-Sook, лекарят в селото с чумата и т.н. И аз стискам палци всичко да сработи.

    • Upvote 1
  23. Според 12-та серия убиецът е:

    Off Topic

    очилаткото. Той всъщност е Юн Дже, който се представя за номер 12. Излъга лелята, която търси изчезналия си син, че това е той. Убил е Ю На, която се е опитала да изпише неговото име в предсмъртните си мигове, а не това на главната. Брата на готвача е номер 24, но каква връзка има това с Юн Дже, че е готов да поеме отговорността за намушкването на съдията и защо изобщо неговия нож е използвал Юн Дже, засега е неясно. На сцената се появи и номер 45, който не е ясно как точно е свързан с петорката, но помогна за развръзката в тази серия. В спойлера за 13-а се вижда как Юн Дже ги е събрал почти  всички замесени и останали живи, затворени на едно място. Ако приемем, че убиецът най-после е идентифициран и ще има известна заложническа драма в 13-а и 14-а, тогава какво ще ни разказват още 2 серии до края?

     

    @desini,

    Off Topic

    сестрата е мъртва категорично (доколкото нещо в този филм може да е категорично). Ще видиш повече за това в 12-а серия.

     

  24. @Lawandula, само едно-две уточнения:

    Off Topic

    Не съм казал, че тя трябваше да скочи в скута му. Ясно ми е всичко с времето, което й е нужно и другото, което си казала. Обаче от него очаквах малко повече страст в подобна ситуация. Аз даже на негово място не бих й казал това, което той й каза. Бих й оказал подходяща подкрепа и бих дебнал момента, когато тя ще е евентуално готова, като постоянно ще й показвам какво чувствам към нея. Но той не е наясно какво иска в случая. Не съм жена и не мога да се поставя на мястото на героинята, но някак си е безсмислено, ако не и обидно да ми кажат: "Мога да съм ти приятел, а мога да съм ти и любим. Каквото искаш." Ами мъж няма да поискам да ми стане нивгаш. Играчки човек винаги може да си намери.    

     

    За нея идеята ми беше, че трябваше да има моменти като този, в който отиде и се разплака. Когато майка й даде парите да ги върне също беше подобен момент. Тя знае, че всички са нясно с историята и че всички я коментират. Кой с присмех, кой със съжаление. Наясно съм с опита чрез работата си да заглуши раната от събитието, но тя не е робот, а човек. Колкото и да се държи, все ще си изпусне нервите. 

     

    Като цяло двамата главни са живели горе-долу като женени и досега, и между тях не се чувства искрата и тръпката. Ако сценария продължи по същия начин и занапред, тогава ще излезе, че главните ще се съберат по навик. Просто ще официализират настоящото положение. 

     

    • Upvote 3
  25. Изобщо не съм съгласен с тебе в този случай. Ако са го направили за разпускане този филм, да го бяха завъртели нещо като "My sassy girl". Говориш за реализъм - ами само последната серия те опровергава два пъти поне. Първо, главната само след един ден, уж принудена от служебните си задължения,  се смееше и изобщо нямаше и помен от унижението, което току-що е разбило сърцето й. Добре, че я срещнаха с "оппа", та да си поплаче малко. Самото изпълнение на актрисата ми хареса (само го отбелязвам). Не може да се вкара такава сюжетна нишка и да няма психическо пропадане. Дори и да се опитва да се държи, трябваше да има пропуквания на моменти. Второ, снажният момък най-после реши да й се обясни и така го направи, че все едно я попита: "Изгоря ми сешоара, ще ми услужиш ли с твоя?"

     

    Да изясня няколко неща от моя гледна точка:

    Off Topic

    - реализма е много разтегливо понятие. Ето ти една реална история. Прочети я, ако не я знаеш вече. Абстрахирай се, че е реална и си задай въпроса: "Ако това ми го представят като фикция във филм, дали ще го приема за възможно и реално?"

    - аз не искам реализъм от филмите. Искам да ми разкажат интересна приказка. Ако ще да летят баби яги вътре и прочие. Нещо, което е трудно да се случи наистина. Нещо като Пепеляшка, като Аладин или пък Винету, Индиана Джоунс и т.н. В "реала" живея. И много хора затова гледат филми. Защото в тях няма правила и всичко е позволено. Реализмът не е забранен, но не е задължителен.

    - опитвам се да не критикувам това, което гледам, защото някой като теб, например, иска да гледа точно това, което този филм му предлага. Не искам да съдя вкусовете на хората. Например, моето разбиране за комедия се вписва най-добре във филми като поредицата за полицая на Луи дьо Фюнес, а в корейските филми рядко стигат подобно ниво. Но пък виждам, че има зрители, които се смеят със сълзи на неща, които далеч не са от тази величина. И се стремя да приемам подобно отношение. Един вид, ако не ми харесва някой филм дори малко, просто няма да го гледам и толкова. 

     

    • Upvote 2
×
×
  • Create New...