Темата за образованието, която в доста други сериали е застъпена помежду другите неща, тук излиза на преден план.
Първите серии още, дето обясняваше онази на колко келвина трябвала да е лампата, като учиш по еди-кой си предмет, и какви картини да си закачиш в стаята, че да помниш по-добре, щях да падна направо. Ама по каквото съм видяла от драмите, явно си им е в народопсихологията да са супер крайни във всичко и всичко да им е на живот и смърт.
Разбираемо е, че в общество, което измерва колко си успешен основно по оценките ти и по това дали си бил в някой престижен университет, родителите ще искат поне малко от малко децата им да се справят добре в училище. Но е прекалено да се прави истерия от това, че си на 2-ро място, щото другият зубър е изкарал 1 точка повече от тебе. Най-фрапиращото е, че тези родители изключително много се изненадват, когато детето им каже, че е много стресирано и нещастно, заради всичките частни уроци и денонощното учене. Ама те за него го били го направили, само дето така никога не са го питали какво иска това дете. Всъщност, изобщо не е имало време да помисли какво иска да прави, защото от 5-годишно е решено, че ще е не знам си кое поколение лекар, адвокат, президент на компания и т.н. и ако каже една дума против това, то е срам за семейството. Общо взето няма драма, в която да не е застъпено как родителите по един или друг начин искат да контролират всяка стъпка от живота на детето си дори и това дете да е вече на над 30-40 години, особено в богатите семейства. Може би има доста хора, които просто си карат по установения ред и не им пречи толкова, но вероятно доста се чувстват не на място и им е празно в душата, защото определено пътят, който са им определили родителите, не е за тях, но не са имали и възможност да помислят за друго.
Бях гледала веднъж някакъв документален филм, където казаха, че доста от хората, които имат възможности да се преместят, отиват в чужбина, за да не са подложени децата им на всичкия този стрес в корейските училища. И още един за азиатски семейства в Щатите, които бяха обсебени от идеята, че детето им задължително трябва да е в университет от Бръшляновата лига и общо взето не даваха на децата си да правят нищо друго, освен да зубрят.
Няма лошо да се държи на образованието, но всяка крайност определено не води до добро. ОК, ако детето иска да учи и му харесва, че изкарва хубави оценки, супер. Но да натискаш до краен предел дете, което няма никакво желание да е първо в класа, в училището и не знам си къде и да работи професия, която не е за него, си е чист тормоз. От всичките деца в сериала само онази Йе Со имаше някаква вътрешна мотивация да учи.