Първия път не можах да го изгледам до края, колкото и да се старах. Не ми хареса нито външния вид на главнага героиня, нито играта и, особено на романтични сцени. Преиграваше с идиотски физионимии, а за облекло и стил - да не говорим. Съгласна съм, че сценарият е такъв, но в реалния живот никой няма да се влюби в жена, която се държи и носи умишлено неадекватно. Да не горорим за храненето /*по-скоро тъпченето с голямата лъжица/. Дори в моментите, в които я гласяха, уж да взема акъла на мъжете, пак не успяваха. Просто актрисата трябваше да е друга. Затова и не повярвах на историята, на любовта межди главните. Няма как да повярвам.
Вторият път го изгледах до края, но то беше, защото станах фенка на Хюн Джунг.