Две от любимите ми стихотворения от "Дзен поезия от Корея"
Дано ви допаднат и на вас
Откровено Болестта е проникнала дълбоко-
до самата ми душа.
Защо ли се мъча думи безброй да събера? Един стих, пет реда стигат цял живот да отразят.
Камъните и водата в потока
Едното тече, другото -не.
Едното е тихо, другото не е.
С присипнал глас потокът тече,
накъде ли отива?
На цвят той е като необятното небе.