Dark Ranger

Аз пък не издържам вече, четири епизода ми стигат, за да разбера, че комбинацията от жанровете шоджо + романтика не е за мен. Може и да погледна пети, но не мисля, че ще промени цялостното ми мнение за тая продукция...

Най-стабилният епизод до този момент! Получава се доста интересен и двуостър мач, много обичам, когато един срещу друг се изправят отбори с коренно противоположни стилове на игра. Толкова се изкефих, че даже му вдигнах оценката на 10! Леле, нямам търпение за кулминацията на двубоя.

Малко по-тъп трети епизод от предишните, но пак става за пълноценна консумация.

Много прост епизод. Такова провлачване на събитията му удариха, че по едно време щях да заспя. Имаше някои абсолютно безсмислени моменти, които преспокойно можеше да ни спестят, тъй като въобще не влияят на развитието на историята. Единственото интересно нещо бяха двамата инспектори и по-специално дъртакът с психарския поглед. Главният откровено ме дразни все повече и повече с всеки изминал епизод. Цензурата и тя ми бърка яко у здравето, просто ми е страшно смешно как при най-минималната поява на кръв веднага ми замъгляват съответната сцена. Както и да е, смъквам му оценката на 7/10. Да се надяваме, че няма да падне по-надолу.

Значително по-добър втори епизод от предходния. Показаха ни в пълна светлина уменията на Шинон, а битката беше представена по един много добър и изпълнен с детайли начин. Имаше по-малко лигавене (визирам сценките на Асуна и Кирито), което беше достатъчен повод да си вдигна оценката с единица. Очаквам следващата серия с нетърпение.

По-слаб начален епизод, отколкото очаквах. Май в тази арка ще го обръщат повече на обяснения и ще проточват излишно работите, за разлика от случващото се в първия сезон. Дано да не съм прав.

Нека и аз да се разпиша тук. Харесва ми темпото, с което върви анимето. Наистина обръщат повечко внимание върху развитието на отбора ("Карасуно"), което е един от плюсовете. Хуморът също ме забавлява, щом успявам да се засмея в много ситуации. Танака обаче цепи мрака. Много ми харесва как за секунди си променя настроението. Пример за това е кавгата му с онзи играч от "Некома", с когото откриха много бързо общи черти и се сдобриха. Да не говорим за момента, когато си вземаха довиждане. То не бяха сълзи и сополи... Хината първоначално ме дразнеше, но впоследствие ми стана страшно симпатичен персонаж, особено когато изпада в неловки ситуации и започне да се панира за най-малкото нещо. Като цяло, нямам почти никакви забележки към продукцията, като изключим, може би, дебилните песни... И старата, и новата хич не ме кефят.