Виждам, че в един случаен момент, години след излизането на филма се е оформила сериозна дискусия, така че ще си кажа и аз мнението. От години симпатизирам на азиатската култура и търся хубави филми. Castaway го поставям на едно от първите места, а го открих случайно преди около 2 години. Плакатът му не е претенциозен, изглежда като на тъпа комедия . Моето чувство за хумор не е най-развито, при безброй прочетени книги не съм чел "Златния телец" и "Параграф 22", но на този филм се клатех от смях на доста места. Но разбира се, хуморът не е най-главното, а е типична корейска смесица от жанрове. Да, има смисъл и поука, но е смешно да се гледа прекалено сериозно всеки детайл, както прави главният критик в последните дни. Ясно е, че няма как на едно парче земя колкото бостан насред големия град да си затворен, и то на открито, но забавното е в абсурда, и той не е лишен от аргументи. За самота и отчуждение в големия град е писано много, още в началото на ХХ-и век, без да е необходимо героя да е грозен или недъгав. Всички познаваме затворени на компютрите си хора като момичето. Друго, в голямата корпорация служителят може да се издържа, дори и да е преуспял, като извършва строго ограничени действия, например да проверява за грешки на компютъра си, с помощта на софтуер,в най-тясна част от работата на колегите си. За друга тясна част отговаря друг и т. н. Един такъв човек би могъл да съвършено неспособен да се справи с елементарни неща в друга среда - да хване риба, да зашие копче... Медиите и градът насърчават определен тип мислене.
За мен филмът е събитие, без да е с претенции- няма Оскар за чуждоезичен филм или нещо подобно. Все пак е и въпрос на вкус донякъде.
Използвам случая да помоля ценителите за препоръки за други подобни, неочаквано добри филми. За Ким Ки Дук знам, не му харесвам всичко, знам основните критики. Търсил съм и из другите типични за корейското кино жанрове, има и доста тъпи или еднотипни. Скоро не съм имал приятна изненада.