ina79

Честит рожден ден, Eastern spirit! Хиляди благодарности за труда, времето и щастието, които ни дарявате! Благодарение на вас, всеки ден успяваме да пропътуваме хилядите километри до мечтаните места и да срещнем любимите лица. Вие сбъдвате мечти! Бъдете здрави и завинаги завладяни от източния дух.

"Хората са единствените същества, които изживяват усещането, че никога не им достига време". Колко и какво сме готови да пожертваме, за да получим още ден живот? И ще спаси ли този ден, всички пропилени дни, загубени в необичане, невнимание, нетърпение, неразбиране? Кога ще се научим да ценим и изживяваме всеки миг прекаран с любимите хора? Прекрасен, поетичен, артистичен, изпълнен с паралели, метафори и фантазии филм. Оставя те опустошен, объркан, но и благодарен, че ти е напомнил за важните неща.

Много, много ми хареса! Сладко, трогателно и в същото време много забавно сериалче. Плюс, че присъстваше приказният елемент и онази щипчица вълшебство, които толкова много обичам. Идеален за отпускане след тежък работен ден!

В момента гледам драмичката и много се забавлявам. И Ха Ни играе ролята на млада самотна вдовица, обречена да остане приклещена в оковите на конфуцианските догми за добродетелност на жените. Въпреки че дори не е о/познала съпруга си, починал в деня на сватбата им, тя е принудена завинаги да живее със свекърите си, жалейки за мъртвия си съпруг. Но разбира се, не това искат доброто ѝ сърце и свободолюбив дух. Затворена зад високите дувари на господарската къща, тя непрекъснато получава вести от своите "шпиони-слуги" за неправдите сполетели бедните хорица от околността. И мръквайки се, младата жена се превръща в непримирим воин на доброто, Робин Худ в ханбок - раздаващ ритници и справедливост. Но, воин на доброто или не, това, което прави, предизвиква нездравословния интерес на местната полиция в лицето на героя на И Чонг Уон. Та тези двамата започват да се засичат по тъмните улички и бордеи, водени от сходни цели, но все още подозрителни един към друг. Тепърва ми предстои да разбера как ще се развият отношенията им. Засега ми е интересен, освен това е "събран" в идеалните за мен 12 епизода.

Аз съм много доволна от видяното досега и следя с интерес. Междувременно дочитам и първи том от поредицата. Движа се паралелно с действието и мога да кажа, че повествованието се следва със съвсем малки отклонения. Не съм гледала първата екранизация, или поне не помня почти нищо от нея, защото съм била много малка, когато са я излъчвали. Зная, че гледалите, може би по дефолт ще заклеймят новата версия, но това е тяхно право. Аз не страдам от подобни предразсъдъци и се осланям на това, което виждам. А то ми харесва. Фактът, че Хироюки Санада е в главна роля и е един от продуцентите на продукцията ми е достатъчен. Спокойствието, благородството и тихата мощ, които излъчва, напълно прилягат на образа на Торанага. Даже Космо Джарвис в ролята на Блакторн, промени първоначалната ми нагласа, че е неподходящ за ролята. Смятам, че убедително пресъздава хитростта и инстинкта за оцеляване на персонажа си, докато сипе вулгарности наляво и надясно. В това отношение мисля,че много повече прилича на първообраза на Блакторн, отколкото префинения Ричард Чембърлейн. Анна Савай ми е непознато име, но съвсем успешно влиза в ролята на Марико сан, като жена, опитваща се да балансира между вярата в християнския Бог и лоялността към японските господари; привидно смирена и тиха, но криеща в себе си огън, който очаквам да се разгори в следващите серии.

Много красив и поетичен филм! А Ким Дже Ук? Ах, как му прилягат ролите на обречени романтици.

Въпреки ужасяващия етап, през който преминава животът му в момента, силно се надявам Ю А Ин да преодолее трудностите, да надвие пороците си и да се върне на снимачната площадка... Защото той е Талант. И сега за "Гласът на мълчанието"... не съм гледала Ю А Ин в подобна роля. Неузнаваем... Нито приличаше на себе си, нито играеше както съм свикнала да го гледам. Пълна трансформация. Което само доказва колко добър актьор е. На всичкото отгоре, не изрече нито една дума, но "каза" много.

Навилера - този сериал мога да определя с една дума "грижа". Грижа към друго обично човешко същество, с която грижа даряваш надежда.

Ами, да! Гледала съм го повече от веднъж. Е, ако трябва да съм честна, сериалчето не е връх. Даже напротив, твърдо следва стереотипа и бъка от клишета. Даже в някои страни, т.е. във всички цивилизовани страни, отношението на Хуната към девойчето би се определило като агресивен сексуален тормоз на работното място... Нооо, на кого му пука? Най-малкото на мен. Хуната си е Хуна. И си го обичам, нищо, че много-много не правя разлика между образите му. Всичките са еднакви и много секси, което мен ме устройва идеално.

В този сериал всяка минута е изпълнена със смисъл и послание. Освен това, категорично мога да кажа, че за мен тази и ролята му в The Worst of Evil са най-добрите роли на Чи Чанг Ук досега. Искрено му се извинявам, че направо го бях отписала като актьор. Опроверга ме хубавеца.

Разкошен сериал! Не ми беше леко да го изгледам. Стискаше ме за гърлото, болеше ме за съдбата на героите, не само за главните, а и за малките - тези, които реално ставаха клиенти на "Път към рая". Но пък ми хареса тази брънка от сюжета, тази кутия със спомени, тази понякога малка, но значима за някого следа, която всеки оставяше след себе си. Много ме трогна и истинското уважение и почит, с което се отнасяха Гъ Ру и баща му, а по-късно и чичо му към мъртвите. И тук ще кажа колко съм впечатлена от играта на И Дже Хун. Брилянтен! Определено е един от най-добрите им актьори. Метаморфозата, която преживя героят му в хода на историята беше поразителна. Много, много изстрадала и гневна душа, намери помирение и причина да живее, да бъде и може би дори да обича. Препоръчвам на тези, които понякога отчаяно се питат "какъв е смисълът?".

Доста добър и засукан сценарий. Малко ми напомни на "Престъпление и наказание" от Достоевски. Алчността е бич и тежко му, който не съумее да се смири и пожелае нещо, което не е негово. Насищане няма, а и рано или късно плащаш цената. Както казва главният злодей в сериала: "Когато решиш, че вече си богат, ставаш истински беден."

Много ми се искаше да дам чистосърдечно 5/5 и на този сезон, но не мога да си преобърна сърцето. Сериалът е много добър, красиво заснет, актьорите се справиха чудесно, но... истината е, че във втори сезон не се случи нищо кой знае какво, докато първи беше изпълнен с динамика и просто дъх не успявах да си поема. В този сезон имах чувството, че всичко върви в низходяща линия. Другото, което ме разочарова е главният женски персонаж. В първи сезон бях свикнала с непримиримата, остроумна, борбена Наксу/Му Док, а тук се сблъсках с една нейна бледа и пасивна сянка, която като че ли просто запълваше пространството. Плюс обаче е играта на главния. Във втори сезон той повече ми хареса с неговата мрачна и мощна аура. Изпълнението на И Дже Ук беше разтърсващо! Персонажът на престолонаследника също претърпя развитие. Помъдря този човек и се превърна в достоен наследник. И не на последно място вкарваше приятна комична нотка в иначе тежкия сериал. Бяха много ценни с костенурката. Со Юл обаче, подобно на главната героиня, беше бледа сянка на образа от първи сезон. Сякаш беше мъртъв. Този червей действително беше проял сърцевината на неговата енергия. Беше ми мъчно, че не видях повече от него. Безкрайно съжалих и за За мен това беше един от най-силните и впечатляващи женски образи в този сериал. Страхотно присъствие имаше тази актриса! Браво! Та така... Мога да продължа още, но няма смисъл. Според мен, спокойно можеха да направят един, но брилянтен сериал, само от един сезон.

Това, което очаквах като динамика от този сериал, го получих едва в последните епизоди. Но това изобщо не стига, за да дам цялостна висока оценка. Не ми хареса сценария. Смятам, че пропиляха таланта на участващите актьори. Особено на Пак Хьонг Шик. В първи епизод бях подмамена и от силния образ на главната женска. Очаквах, че ще я оставят да бъде жена воин - смела, дръзка, непокорна. А те я "скопиха" и направиха евнух. Затвориха я в двореца и се започна с политическите интриги и мистерии. Признавам си, че останах малко разочарована. Един от плюсовете е красотата на сериала. Всеки кадър е красив. Но това за мен не стига. По принцип всеки исторически сериал радва окото. Та така - средна оценка от мен. Става за гледане, но не е нещо изключително.

Мъка, мъка, голяма мъка! За пореден път се хващам на тази красива въдица Ча Ън У, и за пореден път се уверявам, че красотата няма много общо с моженето. Не може да разчупи момчето тази дървения и това си е. Да не говорим, че сценарият е пълна глупост. Но това не ме изненадва, предвид, че е изграден върху комикс. Недолюбвам ги този тип истории и в повечето случаи са ми смехотворни с абсурдните си идеи и изпълнение.

Драмата много наподобява като замисъл и изпълнение на Marry My Husband, въпреки че я предшества като време на излъчване, така че не може да се каже, че са взаимствали идеи. По-скоро е обратното. По принцип си личи, че по-нашумялата драма "Marry My Husband", са разполагали с по-голям бюджет и възможност да наемат по-известни актьори, което е допринесло за популяризирането й. Но тази също не е лоша, дори ми хареса повече. Тук също главната двойка получава шанс да промени бъдещето си, като се завръща в миналото. Отново имаме отдаден мъж и изстрадала жена. За мое най-голямо щастие мъжът е Sung Hoon. Най-накрая прилична роля и проект за него. Крайният резултат е задоволителен, макар и не УАУ.

Много, много ми хареса. Аз обичам всякакви истории, които се докосват до фолклора, стари вярвания, мистика и т.н. А те почти винаги са мрачни и малко зловещи, но дават много теми за размисъл. За мен посланието на този сериал беше, че призраците и чудовищата са истински и живеят вътре в нас... И понякога печелят, ако им позволим. Задължително искам да аплодирам брилянтното представяне на всички актьори. Невероятни! Ким Те Ри, О Чонг Се, Ким Уон Хе - истински професионалисти, които с лекота овладяват всяка роля и ѝ придават търсената плътност, зареждат с напрежение и изцеждат и последната капчица емоция. Браво! Препоръчвам на почитателите на жанра.

Ей, намери се един крал в Чосон, който притежава гръбнак и мозък! И най-хладнокръвно и безотговорно праща всички министри да си берат лайката. Страхотен Jo Jing Suk! От друга страна обаче никога не ми е допадала тази глупава сюжетна линия за дегизираните жени като мъже. Имам проблем с това. Просто не мога да си представя, че който и да е средно интелигентен мъж не би направил разликата на мига. Освен, ако жената не прилича на Боримечката. А случаят не е такъв. И тук идва противоречието с по-горното ми твърдение, че Кралят е умен. Ама карай да върви. Затварям си очите. С други думи, сериалът е доста приличен и задържа интереса ми. Допълнителен плюс е, че всеки кадър е красив. Наслада за окото. Така че, ако ви се гледа нещо историческо и кинематографически изпипано, Captivating The King е добра опция.

Напомни ми за филма "The Wailing" `(2016). Който го е гледал, може да си представи - мрачна, нагнетяваща атмосфера, шаманизъм, кръвни връзки натегнали от дълбоко укривано семейно проклятие... И разбира се, всичко е породено от алчност, завист и стаен гняв. Много добър актьорски състав от утвърдени имена. Но ако търсите излъскани и издокарани красавци, тук определено няма да ги намерите.

Филмът е адаптация по едноименния роман на Тошиказу Кавагучи, който предстои да бъде издаден на български. Атмосферата на филма ми напомни за произведенията на Мураками. Предполагам, защото свързвам японския магически реализъм с неговото име. Тих, бавен и съзерцателен филм, каквито са повечето японски. Мисля, че основната идея беше да покаже на зрителя колко скъпо е времето ни прекарано с любимите хора, как не трябва да пропиляваме ценните моменти и да премълчаваме думи на подкрепа и привързаност. Защото тези мигове, тези думи, може да означават много, дори всичко за хората, които остават след нас. Хареса ми финалното послание преди надписите... цитирам по памет "Само с една чаша кафе, се печели достатъчно време, за да промениш сърцето си." Моята скромна оценка е 3.5/5.

Със съвсем леки резерви, които И Су Хьок тотално компенсира, давам оценка 5/5. Покъртителна беше съдбата на Ку Рьон (в ролята Ким Хи Сон) и Пак Чунг Кил (в ролята И Су Хьок - този мъж ще ме довърши някой ден - първо като вампир, сега като жътвар и всеки ден като мъж ). Цялото гледане си заслужаваше дори само заради последните 3-4 епизода, в които се разгърна тяхната история. Толкова голяма любов, но в крайна сметка пометена от войната и още по-лошо, от хорската злоба, сплетничество и жестокост. Всеки епизод разказваше трогателната история на хора и дори животни (един от любимите ми епизоди с кученцето и N от VIXX) преодоляващи изключително трудни моменти, борейки се с постоянно страдание и безконечна мъка, породени най-често от неразбирането, предразсъдъците и нехуманността на цялото ни човешко общество. Но в крайна сметка, всеки един от тях, с мъничко помощ, разбира се, от екипа за КС, успяваше да намери своя път и мир. И както казваше главната героиня Ку Рьон, перифразирам: Отговорен за твоето щастие и спасение си единствено ти. Всичко зависи от теб. Първо ти трябва да си простиш и обикнеш, тогава ще получиш същото и от другите.

Дълбока емоционална привързаност чувствам към оригинала, най-най-любимият ми филм, но това по никакъв начин не ми попречи да се насладя на римейка. Същата вълна от чувства ме връхлетя и тук. Ту ме потапяше до бездните на човешкото отчаяние, ту ме издигаше на върха на надеждата. Много съм впечатлена и от играта на двамата главни. Прекрасно партньорство! Особено Рюсей Йокохама. За първи път го гледам, но вярвам, че няма да е за последен. Разкошен! Пресъздаде цялата болка с толкова малко думи и жестове. Страхотна изразност. Препоръчвам!

Харесвам сериали, които ме трогват до сълзи. Това е моят критерий за качество. И този беше точно такъв. Припознах се в главната героиня. Може би, защото като омъжена жена с дете, редовно си задавам същите въпроси, изпадам в дилеми и колебания, измъчвам се от съмнения... понякога егоистично, без да си давам сметка, че човекът до мен, може би също страда и не му е лесно да понася, и да се справя с настроенията ми. Та така... Накара ме да се размисля. А такива драми винаги си заслужават отделеното време. Друг хубав момент е, че сериозната част е добре балансирана със забавната, и не те оставя да се депресираш съвсем. Много свежо актьорско присъствие. И много красив Чанг Ки Йонг. Накрая, но не на последно място - голямо благодаря за качествения превод. Винаги е хубаво, когато получаваш грамотен превод!

Понякога гледайки драма си казвам "абе, тия верно ли са толкова банални и наивни.", но в следващия момент си пускам филм подобен на този и получавам отрезвяващ шамар право в лицето, който ми напомня, че корейците са майстори в това брутално и натуралистично да ти напомнят, че живеем в един жесток свят, който е пълен с хора затънали в блатото на собствените си страсти и изкушения, борещи се с личните си демони и забравящи, че с действие или бездействие породено от егоизъм променят съдби. Поредният добър филм на Чонг У Сонг.

Още съм в самото начало, но съм очарована от досега видяното. Сценаристите са засегнали щекотливи теми като психичните разстройства, които се превръщат в "чумата" на нашето съвремие, борбата, която води всеки един от нас с вътрешните си демони и страхове, проблемните връзки и взаимоотношения. Но всичко е представено по един лек и смилаем начин, с намигване и усмивка, а актьорската игра е един път, както и ост-а. Посланието е ясно, трябва да се научим на толерантност, уважение и разбиране към "различните", за да оцелеем в този суров свят. А "различен" може да се окаже всеки един от нас, във всеки един момент. Накрая искам само да добавя, че аз гледам сериала във викито с български субтитри. От дотук прочетените постове останах с впечатление, че повечето съфорумци гледат епизодите с английски или руски субове.