t_lozeva

Благодаря за превода на това заглавие! На мен лично ми хареса много. Страховит е хоръра, но има нещо красиво в него. Любовта, кармата, всичко се връща и чувствата остават и след живота... Любов и крайна нежност съчетани с краен ужас. Само заради музиката си заслужава. Прекрасна е.

Ще се видим там!

Факти според мен съществуват, но също съществуват и различни интереси. до 4-ти епизод съм и за малко да го оставя, но като прочетох коментарите вече нямам търпение да видя дали нещата ще се обърнат в нова посока. Вижда се малко наивно и фантастично, но благородно търсене на морала и истината в журналистика която вече е започнала да ползва подли похвати с манипулация и използване на хората. Нямам представа дали в реалността такова нещо е възможно

Награда в Кан! за мъжка роля...на Сонг Канг Хо... И на Пак Чан Ук за най-добър филмов режисьор за друг филм : "Decision to Leave". Честито за Корейското кино!

Браво Шефче!!! Изумително! А за споделяне на снимки аз знам че съществува и "Unspash" ... и Flickr...

Това наистина е добро ! Стигнах до трета серия за "красотата, която не може да върви с лошотията" Добре им го обяснява... Много нежен подход има този учител, няма търпение да разбера защо си тръгва у дома така бързо и какво прави там... Прави ведро впечатление и е супер леко за гледане! Глътка свежест. Макар и да има тъжни лица, накрая всичко се оправя и разплита... с помоща на състрадателния учител...

Браво за проекта за превод. Особен филм.. Тъкмо за уикенда. Дълъг и протяжен и забравя че е почнал и трябва да свършва някога... До половината съм и още се чудя какво става. Необичаен и оригинален. Съдържателни реплики и ярки образи. Измислената реалност в която ни отнася на моменти е очарователна, особено тази змиорка за която си фантазираха.... но всичко се мени много бързо като на театрална сцена, но всички се разбират донякъде добре, като актьорите говорещи различни езици в един и същи спектакъл.

Изгледах го. Наистина не е нещо особено, но е доста приятен и го свърших на един дъх. Имам голяма разлика с американските фантастики. Различава се по това, че е някак не особено тежък и повече прилича на манга. Доволна съм. Котката търсеше вратата към "лятото", "бъдещето" и никога не се отказваше. Пробваше да отваря врати отново и отново.. Хареса ми и особено робота" , страхотна роля направи, като железен наистина. Котката Благодаря за препоръката

И на мен ми хареса. Благодаря за препоръката! Има засегнати тези социални теми на обществото, но аз гледах нещата от психологически аспект. Дори духовен и будистки/ Само си казвах : Горките хора! Жалко и трагично стана когато един невинен човек загина по този начин главно заради неразбиране от обществото, изопачени слухове в медиите, които могат да променят доста реалните факти както си искат. Но това което видях е, че наистина хубавото беше накрая, когато нещата се преобърнаха и осъзнаването за собствените грешки взе превес. Тия две жени, всяка обзета от собствените си проблеми гледаха на нещата от своята камбанария, точно както в" Рашомон" и всеки виждаше ситуацията по коренно различен начин! Това ми направи най-силно впечатление. Единствено другата половина, и особено сълзите и състраданието накрая даде реалната картина на живота. Много дълбока идея имаше. Почти всички нехармонични и скандални взаимоотношения се дължат на неразбиране . В тоя хубав и морален филм, направо за поука , показа много добре, че лошите на пръв поглед хора може би са адски добри и искат да помагат дори на краставиците да не бъдат разхищавани! Детенцето наистина си беше оставено на самото себе си и тя просто помогна. Жена която прави такива неща не може да е чудовището, което я изкараха. Просто не успя да обясни, обиди се и бързо престана да говори изобщо. Така, според мен, ако си общуваш малко повече и разбереш мотивите на човека и миналото от което идва става по-лесно да проявиш и ти състрадание и да има повече спокойствие, високи вибрации, мир и хармония.

Шок беше за един вегетарианец, но главното беше, че филма е много добре направен и улавяше някаква дао или шинту атмосфера в тези хора. Особено как гледаха на живота. Доста философия може да се извлече само от реакцията на детето към всичко, което се случваше и как някак го преодоля. Ритуала е варварски, но също и ги сплотяваше в една общност и беше символ. Детето беше невероятно в ролята. Хубав съзерцателен филм. Напомня на Наоми Кавасе, а на мен лично и на Апичатпонг Верасетакул. Хареса ми.

До 12ти епизод съм. Супер лек и приятен сериал...

Изгледах го и аз. Препоръчвам, но все пак прекалено " смъртно романтичен" ми дойде някак, всичко дойде доста прекалено, само ритуално съвместно самоубийство дето нямаше... забиха някъде по средата в сюжетната линия... и нямаше изход... Хубав финал във всеки случай, добре измислен... И на мен ми допаднаха много освежаващите двама лисичковци с приятелката и на фона на всичката драма. Сърдечни благодарности за превода, държа ме до самия 25- ти епизод. Имаше епизоди, в които нищо не се случваше освен пълнеж. Можеше да е по-кратък... Пи Пи беше скучен образ, Аша добре го анализиран, но на мен ми дойде малко плосък... вечно тъжна. Никакър цвят... След като заради него гледах, бих казала, ч1е Джони заслужава по-раздвижени роли и прояви. Любими ми бяха : момента с целувката и момента с лунната баня, също и когато беше болен, но някак стана... Е, заслужава си сериалчето! , не е зле.... следващия... с Джони ! браво на преводачите...

Еее, не, искам още ! още... още "хероин"... Не може да свърши така. Страхотно беше

Hōhokekyo Tonari no Yamada-kun Моите съседи Ямада Японски:ホーホケキョとなりの山田くん Жанр: комедия Тип: анимация Продукция: Студио Гибли Режисьор: Исао Тахагата Година: 1999 Времетраене: 104 минути IMBD Трейлър Резюме: Филмът проследява ежедневието на семейство Ямада. Семейството се състои от баща, майка, баба, дъщеря, син и куче. Всеки ден им се случва нещо забавно. Като това дъщерята да се изгуби в магазина, майката и бащата да водят битка за дистанционото на телевизора или пък бабата, която ги изненадва със своите странни гозби.

Отдавна не бях гледала толкова хубав японски филм. Съгласявам се с Ukio ! Започва обикновено, героите не са нито звезди, нито красиви, но някак Наоми Кавасе ги представя интригуващо... Социална драма по тема за осиновяване, но не е поучителен или натоварващ .... Изненадващо втората част се фокусира върху историята й, връщаме се в училището, където е започнало всичко и фокуса вече не е върху приемните родители. Тя и на мен ми е любим режисьор и филмът е пълен с природа, човечност, чувствителност и светлина. Има драма и борба, но някои елементи уравновесяват хармонията - къщата на езерото в която живееха всички, морските отблясъци на вълните, детската стая обляна в светлина... целия филм наистина е съвършено вълнуващ и заснет много много красиво... Много ми хареса и на мен момичето. Добра роля направи. Мълчалива сила имаше в нея.