lotlorien

Търся драма подобна на корейската Bad guy. Изисквания: драматизъм и добра актьорска игра химия между актьорите и добре заснети интимни сцени мода на ниво

Започнах с японски сериали и след една солидна бройка записах японистика в Германия.Естествено,малко по-малкоми дойде акъла, че малко ми е едностранна представата за страната и ето вече от повече от година не съм гледала глупостите им (имам и чувството, че нивото спадна много драстично последните 2 години. Тематиката на почти всички е клиширана, а актьорската игра - Боже опази...) Но миналия ноември изгледах корейската Bad guy в един много тежък период, когато бях супер наранена от един глупак. Драмичката, макар и със сбозен край, успя да ми вдъхне увереност, че дори и мъжете могат да се държат като интригантки, повлия сериозно на начина ми на обличане и малко или много ми показа два много силни характера, които в това лишено от светли примери време, ми вършат страхотна работа - когато нещата станат напечени, се сещам за Тае-ра и спокойствието и студенината й, а когато мога се отпускам и си позволявам малко от кавайнеса на Джae Ин.

Добре де няма ли го някъде както си е реда на японски, без скатаджийски дублаж на руски????

Снощи го изгледах с безкрайно удоволствие. Очаквах да е още по-тежък, но някак си успях да го понеса. Приятелят, с когото го гледах, накрая ме попита "Какво още обичаш в Япония?" и честно, нямах отговор. Замислих се с каква цел е направен филма - дали да се презентира пред чужденци или за вътрешна употреба, да събуди обществото? Иска ми се това, което видях да няма връзка с реалността, но дали? Хареса ми цялото разнищване на историята и търсенето на яйцето и кокошката - възрастните ли са виновни или децата? Иначе думата, която описва филма, за мен поне е "болен" - идеята е болна, това, че деца играят най-бруталните роли, е болна, обществото е болно. И всичко е направено с красота, която може да съперничи само на "Реквием за една мечта". Само едно въпросче, някой знае ли кои точно музикални творби са използвани в трейлъра?

Току-що го изгледах. Наистина силен и мрачен филм, на моменти бавен. Не е за всеки наистина. Великолепна Ринко Кикучи, нямам търпение да я видя в Норвежка гора. А музиката и шумовете са просто перфектно пасващи!

Много сладък филм, според мен и един приятел германец. Много добри актьори, страшно свежи моменти, бягство от много клишета, разни изненадващи обрати. Операторът определено има стил. Като цяло характерите ми напомних на един друг луд и шарен филм: Rarapipo. За мен посланието на филма беше че светът е пълен с изненади, не знаеш откъде ще ти изскочи любов, откъде смърт, нищо не е такова каквото изглежда. Филм за петък вечер с бира и чипс в леглото ^^

Уф, изгледах го... и съм бая недоволна.

Koizora ме спечели с тва клипче. И напук на всички неща на японски, които имам на компа, зациклих да гледам тази кей-драма. Ох, корейците са толкова драматични...то не бяха блъскане с коли, скокове с парашут, смърт на всяка крачка.... В това отношение са напълно хардкор, мойта душа свикнала на японски лигавщини тепърва има да се пренастройва. Но тази драма си струва и ще я догледам при първа възможност. Актьорите са брилянтни поне за първите 2 епа. Дано се задържи нивото...

15 минути изгледах без субтитри, колкото да установя колко никакъв разговорен японски не чаткам. Но саундтракът е прекрасен. Може ли някой да го потърси? С едно просто гугълване не става, само тук открих траклиста: http://www.play-asia.com/paOS-13-71-9x-49-en-70-34vk.html но песните са неоткриваеми. Помоооощ! Edit: Намерих някакви превюта по 40 секунди на песен, ще се задоволявам с тях, докато отида до Япония да си купя оригиналния ост. И изгледах филма със свестни субтитри! И ми хареса ужасно много. В някакво ревю в нета някакъв идиот го сравняваше с "Реквием за една мечта", но освен процеса на навлизане във все по-непознати за обикновения човек кътчета от обществото, друга прилика не намирам. Чувството накрая на филма е абсолютна усмивка от ухо до ухо, няма такъв весел филм. Наримия Хироки има потенциал да е подгласник на Кимура Такуя в категория "страстен целувач", бива си го детето, още в онази шорт кейтай драмичка ми направи впечатление. Другите актьори не ги знаех, но се справиха перфектно. Героите им бяха кой от кой по-кой, културен шок да искаш. Заслужава си ако искате да се посмеете, но и навежда към размисли, не е пълна идиотщина, както ми се стори от плаката. =)

Абе истината е, че жена на възрастта на Аки и с нейния соц. статус винаги ще предпочете да играе на сигурно. Радвам се на логичния край, а актьорът, който играеше приятеля й, е психиатърът от "Love shuffle", почти неузнаваем беше, но отново играеше страшно адекватно. Кимура е неотразим, както винаги. Вкараха доста повече драма от обичайно (травмата с Ямато например) и като цяло "Pride" не е баш стандартна боза за офис лейди и готеняк. Има какво да се види, а аз като японист бях особено очарована от игрите на думи =)

На туй му гледах 2-3 епизода, но не издържах повече - от всеки герои струи пресилен идиотизъм и действието е неадекватно, абсолютно безнадеждна работа. Шота не е за комедии. Ако държите на крими-комедийка - "Mr. Brain" е истината.

Бих го нарекла "образователна комедия", има какво да се научи, не само откъм думи, но и откъм онези типично японски неща, които всеки гайджин трябва да има винаги наум. Малко прекаляват с осмиването на чужденците, отакувщината им и изопачените им представи, но кво пък, такива са много от хората, които искат безусловно да живеят в тази безумна страна. Към 3-4 еп. поне вече не ти идва да извиеш врата на Нака Рииса. Гайджините са по-ужасни актьори дори и от нея, не знам откъде са събрали такава тълпа образи.

Изненадващо добра драмичка на баналната тематика. Май всеки джей-айдъл трябва да има поне една такава във филмографията, съдейки по Аканиши Джин, Каме и Ямапи. Бях изгледала 3 епа преди сто години, та я почнах от 4ти нататък и я глътнах бързичко. Действието се развива поносимо бавно, но ми хареса как героят на Каме се осъзна, че трябва да порасне. Мда, краят беше хубав. Целувките съкнеха като във всяка японска драма без Кимура Такуя, тия хора гнусливи ли са, че все сякаш целуват огледала? Паралелната история с шефа и дъщеря му ми хареса много, беше свястно изпипана, а детето е голям талант. И музиката е хубава, особено Blue days на Ayaka.

Похвала за пускането на подобна статия, но срамота, че не е посочен източника. Не се прави така, moonlady. Иначе е факт, че японците се самоубиват много, но статистически Южна Корея ги бие, по данни на световната здравна организация. Интересна статистика впрочем, използвах я за един реферат на тема демография на Япония. "Япония - страната на залязващия живот" е много сполучливо заглавие, само че самоубийствата, психичните разтройства и прочие не са запазена марка на тая страна, а са типично развитие в страни с икономическа криза, както и в супер-индустриално развитите държави. Япония попада и в двете категории, затова и числата са по-високи. Добавено и с японското традиционно неуважение към живота - става мътно и кърваво...