NARCISSE

Шегата на Стотака за репетицията за сватбата я разбрах в смисъл 'на сватбата аз ще те нося, после ти', не си спомням дали е някаква поговорка или съм го прочела някъде. Та в тази връзка за мен се получава парадоксът при междуполовите отношения в патриархалното общество - жената иска да е обгрижвана, но накрая тя е тази, която се грижи, дори физически. И точно желанието (в този век, тук) за защита според мен се получава от общественото неравноправие. Двете картинки обаче съм сигурна, че могат и да се възприемат на обратно, при положение, че не те облъчват от невръстна възраст с правилно/неправилно. От друга страна слабата корейка не рядко разносва някой мъж на гърба си в сериалите. Не мисля обаче, че корейската жена е много по-различна от японската, китайската или българската в същността си. Така или иначе динамиката и ролите са сравнително еднакви, само детайлите различни. Дори образът на нахаканата агресивна кариеристка, която може и знае всичко си е женски стереотип, тя е в спретнато костюмче, трака с токчета, използва сексуалността си и професията си за престиж и външен блясък. Каква е разликата със скромно спретнатото девойче, което изтъква своята невинност и благопристойност, с диплома на отличничка или творческа професия. Та гледам азиатски сериали и филми предимно заради мъжката част, както и интерес към тематиката, женските образи не ми пречат, защото, макар и гадничко за признаване, не са чак толкова далечни на нашата действителност, в която се извращават феминизма и еманципацията, ползвайки се с негативна конотация.

Перфектни няма, но приемам, че идеални герои има. Все пак идеалите са субективно нещо и не са изцяло в бялата гама, затова има шанс да се открият. Че са и променливи. При мъжките ми се случвало, при женските - не. Но аз и не гледам много в женските, де. Та нещо лошо може да не го регистрирам като такова и да не ми е минус в характера на персонажа. Kim Soo Hyun си спомням, че ми подейства вдъхновяващо и предизвика съжаление в един момент. Другите не съм ги гледала и не мога да коментирам. За Кралицата си чакам да ми дойде историческото настроение, та да я изгледам.

На мен пък това с колегите не ми направи впечатление, даже не съм го отбелязала като нещо нередно. Имах предвид друга сцена. Ето колко сме различни хората Може би защото не намирам за нужно да поддържам отношения с колеги, и въобще с хора, с които ми се налага да общувам на случаен принцип, без да съм ги избирала. Та ако бях шеф и можех да си позволя да не се занимавам никак с такива неща, щях да се възползвам и надали нещо щеше да ме промени, както него. За да не е спам, ще уточня, че характерността, която придават и написах, че ме привлича, не гарантира, че ще харесам някой персонаж. Има си нещо, което е преди това, но не мога да обясня какво, вероятно идва от актьора, дали химията ни през екрана ще се случи. Сетих се за едно банално нещо. Ако направят героя с чувство за хумор, то мога да изтърпя всичко от противните качества, с превъртане, когато ги проявява. Важното е, че ме усмихва. Но не се сещам за пример.

Смело ще притичам през бойното поле, па дано не ме достигне някой куршум. Майра, не съм съгласна, че героят на Оно Сатоши има доста от чертите, описани от Стотака. Не съм изгледала всички налични епизоди, но засега показна ревност не видях, тъпи заявления "тя е моя/моето момиче" не чух. Нахалство и простотия още по-малко. Агресия също. Дискриминация може и да се види в един момент, но не по този начин приех ситуацията и реакцията. Определено си сдържа нервите, човек с неговото положение трябва, макар да показват някакви изблици, но те не засягат пряко околните. Злоба, по-скоро спортна такава. Завист - не и в чиста форма, която да вреди. Прекалена емоционалност не е това, което той е, неговото не ми идва в графа прекалена. Не се държи зле с главната, не е и агресивен в отношенията с нея. Бих казала, че много премисля и е доста деликатен, нищо, че е от неопитност и страх. Това е, което съм гледала, нищо не му пречи да ми стане антипатичен в следващите епизоди, ако се окажеш права. Ще погледна и китайското нещо.

Не знам защо романтика. За мен беше любов към човека, между човеци, но пък сензорите ми може и да не работят. Гледах го един дъждовен следобед, разбира се. Наслада за очите и ушите. За арта няма смисъл да коментирам. Красиво и меланхолично, имаше и символика, трогна ме, но не много. Не съм любител на дъжда, а по-скоро на моментите след като е спрял - почти няма хора, мирише на пръст и чистота, цветовете сякаш са по-наситени. Въпреки това хубаво дъждовно усещане си струеше. Та по-скоро историята ми беше фон на природната стихия, отколкото обратното. Главен герой - дъжд. Любим герой. Искам в този парк, може и без бира и шоколад. И без дъжд може. Песента е хубава.

За първи път гледам тайландски филм, реших, че е готин щом и превод има. Главният е хубав, главната има някакъв чар. Английският беше по азиатски. Странна актьорска игра и чувство за хумор. Имаше някои безсмислено гнусни сцени, които не разбрах, к'во са, що са. Само първата сцена и тази на боксовия ринг ми допаднаха донякъде. Много превъртане. Тъжна работа

Хубава тема. От мъжките персонажи, за да ме грабнат, очаквам едно нещо - да ги направят истински, близки на гледащия, да имат нещо отличително в себе си, каквото имат повечето хора. Някакъв колорит. Да ме запознаят с него, да поискам да си поговоря хипотетично с героя. Дали ще е някакъв навик, дали ще е хоби, дали предпочитание за храна, музика...няма значение. Като пример мога да дам главния от текущата дорама Sekai ichi muzukashii koi. Спечели ме с рибките, гъбите, ретро колите, Nina Simone, дори прокрадващия се комплекс за височината В тази връзка, ако има страхове, комплекси, не винаги постъпва правилно, не винаги знае как да постъпи въобще, понякога е объркан, аз съм ок. Не може да ме изгуби заради това, стига да е в рамките на нормалното и да не ръководят тези неща всичките му действия. Да е победител също не нужно, ако е победител за себе си. Да изпълни мечтата си също не е нужно, стига да има такава и да осъзнава ценността й сама по себе си, да му носи радост да си мечтае. Целите са друго нещо. Смиреността е нещо, което бих харесала много. Но споменатите в по-горния коментар неща - невъзможност за самоконтрол, онова агресивно настаняване в живота на главната, което понякога могат да го представят очарователно на екран и явно е печелившо, ревността, която също се опитват да я подсладят и да я представят като индикатор за чувства и т.н., не ми харесват. Разбирам, че като похвати са важни, за да се предадат по-осезаемо силата на чувствата, за да се покаже някаква по-силна емоционалност, но не ми допада. Не е поведението, което уважавам и го гледам с интерес. Нещото, което почти всички главни мъжки персонажи притежават и харесвам е гордостта и достойнството. Не харесвам обаче почти накрая, образно казано, гордостта се стопява в името на любовта към главната. Противопоставят двете неща по гаден начин. Вероятно, за да се създаде привлекателното за дамите усещане, за силен и горд мъж, чиято единствена слабост е момичето/жената. Към женските персонажи, единственото ми очакване е да имат приятна визия и недразнещ глас, ако може да не говорят много все пак. Отдавна съм приела, че в азиатска продукция няма да има жена, която да харесвам на 100%, макар да има някои приятни изключения. А би ме зарадвала и "подметка", ама да е жилава и цветна поне, от време на време, може и да спъва някого без да иска, от така типичната за тези ширини непохватност

И аз я харесвам много, затова и се включих, иначе просто щях да я изгледам. И на мен ми беше приятно, а щом Ragnos отсече, че е най-прав, то има ли смисъл да се борим за жалкото просто да сме 'прави'?! Лека вечер!

Недей толкова остро, де! Твърдиш, че щом има агресор, значи има и жертва. Разминаването ни идва, че аз никога не съм вярвала в това, освен когато става въпрос за физическо насилие, тъй като последиците са видими. Ако някой се държи с някого агресивно и извършва действия, с които примерно да го унижи или обиди, или каквото и да е, този който "понася" това, не означава, че ще се почувства обиден или унижен. Глупост са за мен са приказки от рода, че някой ти дава надежда за нещо и ако тя не се оправдае другия е виновен, че ти я е "дал". Дори действията да са, подаващи такива сигнали, ти си решаваш дали да ги интерпретираш така и да започнеш да вярваш, или въобще да не се занимаваш и да игнорираш. Определено е странно, че Хикки се е клъвнал въдицата, предвид, че си е имал преди опит с тая мацка, и то не хубав, а и е песимист, но това си е негов избор. Човек, който има право на избор не е жертва, освен на глупостта си, но такива чисто и просто са наивни в повечето случаи, а не "жертви с главно 'Ж'." Смятам, че е естествено на един доброволно откъснат човек с времето да спре да му пука наистина за другите, и не при първия евтин номер за социализиране да изникне копнеж за близки отношения и връзки. Наистина щеше да ми е по-интересно да го гледам откъснат и да слушам/чета теориите му, защото те могат да ме провокират да мисля, а не всеизвестни приказки за подкрепа, необходимост от други хора и т.н. Все пак, може би, едни отношения, вероятно със странен, неромантичен характер, приличащи просто като разговор на непознати биха били също интересни, за да има някакво раздвижване на въздуха. В началото, такива и ми се видяха, но дори в първи сезон, впоследствие наблегнаха на действия, които малко изместиха разсъжденията им. За социопат е прекалено спокоен, нищо не му пречеше, ако наистина е такъв да заколи даскалицата и двете момиченца, за да не съществува такъв клуб, но тогава жанра щеше малко да се поизмени. Просто засега аз приемам, че наистина не му пука, и може да се нарече жертва, за това. че го набутаха в клуб пряко волята му, а ти, че се прави на жертва и си дава такъв вид. Може и да си променя мнението след като изгледам и 2 сезон, не обичам да съм категорична, прекалена отговорност носи това, тъй че няма смисъл да си спорим напразно, за това, че разбираме различно нещата. Умори ми мозъка, съвсем смирено те моля да ме пощадиш!

Именно, странно е това, че виждаш някого като жертва, това да го направи реална жертва. Бихме могли и да приемем, че всички сме малко или много жертви, продукт на обществото или пък не. Хикки не го възприемам като жертва и няма, докато не се промени под външен натиск. При други би било обратното, за това няма смисъл и от спор, въпрос на гледна точка, както се казва. Ненаред може би е това, че изглежда като някой отделен, който е в сфера и няма почти никакъв допир до хората и въпреки това успява да вижда нещата такива, каквито са. Предполагам, че изолираност в такава степен е плашеща, но не изглежда така сякаш не може да комуникира, когато се налага. Околните му лепят етикети, впрочем той също им лепи, но силата на групата дава предимство, което просто е дразнещо. Те също са различни спрямо него. Иначе той просто е симпатичен и би ми било интересно да срещна подобен човек в реала, да обменим песимистични възгледи, ако е склонен да говори, разбира се. Водата в чашата няма значение колко е всъщност, предвид, че това колко виждаш самият ти е определящо и поставя границите в живота ти.

Хм, само първия съм гледала. И тук имаше подобна случка с президентката на комитета за фестивала, учителката си му и каза, че не трябва да поема винаги болката само той. Но ако ще го разглеждаме като жертва, то и президентката (пример с нея, че ми е прясна) е не по-малко жертва, въпреки, че се вписва уж. Просто приемам думите му в първите епизоди, че изолацията му е осъзнат избор, все още за истина, не видях достатъчно доказателства за обратното за това, което съм изгледала. Социалните деца са тези, които го определят и му лепват етикета на нещо "ненаред", но това е силата на групата над малцинството, в случая той. Ще си призная обаче, че е напълно възможно патосните му слова да са ме заслепили дотолкова, че да го оправдавам и да не съм обективна . А може и да намирам частица от себе с в него и съвсем естествено да се опитвам да го изкарам хубаво, а да не е. Но това показва, че Хикки ще предизвика различна реакция в различните хора, на някои може да им изглежда противен и жалък, както и непрогресивен щом не иска да се промени, но това в повечето случаи са неговите антиподи.

Прав си за социалните проблеми, които са засегнати, но самият Хикки, аз поне не забелязах да се чувства като жертва на този етап от живота си. В началото, по време на моментите, когато обществото го е отхвърлило, да( ретроспекциите, които показаха го доказват), но след като той също го е направил, надали това чувство остава. Може би самоиронията и сарказмът, които героят му демонстрира са защитна реакция, броня, но не така ги интерпретирам аз - човек, който гледа на себе си така, надали е такъв, който все още се изживява като жертва. Идеалистично ми се искаше да покажат аутсайдъри, които просто намират правилните хора и мястото си, запазвайки се, защото за мен 17-годишните са полуоформени характери, които просто трябва да развиват вече развитото. Разбира се, че е японски продукт и характерният отборен дух и необходима от обществото приемственост, ще ги променят до влизащи в нормите и "недефектни" хора, които да функционират "правилно", но ми се щеше да ги покажат като цели хора, а не повредени, които трябва да се променят, за да са щастливи и т.н. Това, особняците да се променят и света да се промени за тях, съм го гледала, исках просто различен ъгъл и липса на романтика, но това са мои сюжети.

Добре, благодаря!

Истината е, че много често, когато съм гледала японски дорами и анимета, независимо дали са с английски или български превод, е имало неотчитане на нюансите в японския, което съм забелязвала (уча японски от няколко години и вече съм достатъчно добра, за да ги уловя), а те са с голям диапазон и ми бъркат в 'очите'. Смятам, че в българския имаме достатъчно думички, за да се предадат нещата по-добре на аудиторията. Другото, което ми направи впечатление е, че в един тай-лакорн, преводача/редактора (не съм сигурна точно) даваше обстойна информация за характерните на страната и езика обичаи и думи. Всеки, които иска може да си потърси за нещо, което му е направило впечатление, но има и неща, които се пропускат, а бих могла да дам информация за тях като вторични субтитри и да имат директен достъп до някакво разяснение. Мога слухово да работя с японски и писмено с английски, но предпочитам да започна като редактор. Исках да попитам дали принципа на избиране на редактор е същия като с преводачите. Трябва да пратя субтитри на произволен избор на аниме/дорама и да ги прегледате или да се разбера с преводач, който би експериментирал една серия с друг начинаещ преводач?

A как става работата с редакторите и какъв е процеса на работа тук?

Преди като излизаше първия сезон го започнах, но очите като на умряла риба на Хикки ме отказаха още в първи епизод, въпреки началната ударна песимистична теория за младостта, която ми се понрави много . Преди няколко дни го започнах наново и открих сродната си аниме душа. Не ми се ще никак да го променят по никакъв начин, и това е за първи път, едно от изискванията ми винаги е било героите да претърпят някаква метаморфоза, развитие. Много бих била разочарована, ако се случи такова нещо. Отношенията на героите също ми се ще да поемат посока на много добро приятелство, някак си романтиката не ми се вписва, освен като тематичен базик и мисля, че историята трябва да оправдае заглавието. Най-ценното на цялото аниме са героите и по-специално, че не ги слагат в ролята на жертви, които страдат и трябва да се поправят. Социалните проблеми и различните, неклиширани гледни точки за привличащото нещо.

Бях безмълвна по време на целия филм точно като героите. По време на действието нямаш и секунда да мислиш, анализираш, просто усещаш, поглъщаш това, което ти поднасят и после се опитваш да го смилаш. Някой спомена, че паралелната сексуална сцена на тази, на която съпругът и детето правят снежен човек е много силна, съгласна съм. Същото усещане ми остави и най-последната - на която той е в килията с другите съкилийници, струпани на купчина, задушават го на фона на стената, на която е нейното, издялкано, голо изображение от снимката , а тя, в колата, на път със семейството си, заедно с мъжа си пееше зимната песен. Тези песни за мен бяха много символични, особено последната, тя беше крайна точка, завършваща кръга и едновременно постоянна и начална. Всичко започва зимно време, тя е задушена, безтегловна (в отрицателен смисъл), завързана към живота, детето, мъжа си. Преживява пролетта, лятото и есента с Джан Джин и отново е зима - времето да завърши цикъла, да се върне, където е била и да започне отначало. Много красиво беше представено времето, като едно непрестанно променящо се и в същото време като несъществуваща величина, която е просто едно състояние, не се движи, не прави нищо, просто си стои и съществува, затова можем да го манипулираме, пресъздаваме както си искаме и т.н. Първи филм на Ким Ки-Дук за мен, предполагам по-мек в сравнение с останалите му, имайки предвид славата, която му се носи, но ме завладя и провокира, затова ще гледам и другите му.

И аз го харесвам , но и на мен тази слабост ми бърка в здравето. В сватбата имаше моменти, в които ха да се счупи.....главната има излъчването на злобарка и ролята ще й подхожда, па и аз си я харесвам от булката, освен в моментите, в които се показваше безкрайната й доброта, просто не е за нея и изглежда изкуствено, но тук може би няма да има проблем с това.....за Мин У да го раздава с ореол ще ми бъде странно, защото винаги съм го възприемала ала 'подличко копеле'.....двамата като двойка не ми се нравят, но ги харесвам поотделно, а идеята тя-лъжкиня, той-честен предизвиква интерес и ще хвърля едно око като му дойде времето .

Някъде досега споменавала ли се е възрастта на главните?

гледала съм до 4, не ми се занимава да гледам с англ. суб., защото не се чувствам уверена предвид тематиката, но явно семейната интрига ще бъде по-побъркана и от главния , нищо чудно предвид, че второто е следствие на първото а Парк ми се ослади на душичката, обожавам такива образи, имат особена енергия и веднага ми се лепват на сърцето и няма Се Ги-та, До Хьон-овци, колкото и да харесвам и другите двама, особено първия ......... Пери е като бонбон за детската ми душа

определено ми ангажира съзнанието тази драма и мисля за първи път да се отдам на коментиране на воля ....... хмм, това с двете снахички така ми се е набило в главата, както и трите деца на батута, а и братчето влюбено залюбено, че главата ми ги ражда едни конспирации, но ще поизчакам малко преди да ги споделя...

Наистина е сладур това момиче. Родени сме в един и същи ден А дано има още успехи в кариерата си!

Харесва ми. Искам да попитам къде мога да гледам 6 епизод онлайн, независимо дали има или няма субтитри.

Не знам защо, но след като прочетох резюмето и коментарите се сетих за White Christmas. Седемтте приятели; действието се развива посред зима в планината; убиец; недоверие, съмнения и тайни - все допирни точки. Казвате, че няма преиграване и актьорската игра е добра. Чудя се дали в скоро време, някой би искал да се заеме с българския превод. White Christmas ми хареса, това щом е японско вероятно е изпипано и ми се иска да го гледам, но рядко се навивам, когато има само английски букви. Както и да е, аз ще почакам малко, пък ще видим.

И аз следя сериалчето, до 4 сериа съм. Главните са ми сладурковци, особено Омем. Действието ми се струва малко мудно, но не ми пречи. Първата сцена, когато даваха момъка без тениска да денси, бях така :i love this: . Всичко е много сладко и свежо.