Кева

Понеже линка в описанието вече не работи ето този :

Аз честно казано не знам от кой съм : тези дето харесаха филма или онези , който не го харесаха . Гледам аз и си мисля - това докато търсеше обувките - определено не ми харесва ( а някакъв предателски глас ме пита : и как нещо дето не ти харесва, те кара да се усмихваш така ?) През повечето време се усмихвах, защото филма беше много лек ,а веселостта на фона на меланхолията мисля, че е съзнателно търсена. И все още не знам хареса ли ми или не ? Изненада ме с това че е лек, малко не особено идеен и един различен , твърде различен Такеши Кенширо ( то като съм гледала само японските му роли как няма да ми е различен ?). Съвет от мен ако човек иска да гледа нещо леко и разтоварващо, на моменти забавно, което грам няма да го натовари това е търсения филм

Един от първите ми Японски филми - беше муден ( всъщност не знам колко субективен трябва да си за да го отречеш ) и спомена за тази мудност ме спира да го гледам отново, но помня, че в крайна сметка ми хареса. Имаше нещо жизнеутвърждаващо в него или просто геройте ми паснаха , не мога да кажа точно. Помня, че в пъти повече ми хареса от далеч по динамичния ( поне в началото ) I give my first love to you.

Аз го харесах. Въпреки че , като сюжет да е твърде предвидим, нямаше излишна драма, обрати и кой знае каква динамика.......мога да изброявам още обаче в крайна сметка се е получил поредния приятен филм за гледане

Създава едно такова странно усещане , на моменти ми приличаше на филм с Чарли Чаплин.

ето какво предлага киномания 2013 линк

Аз като един ( очевидно) предубеден японски фен ще кажа, че с малко пари те правят невероятни неща като това Yuuki, а иначе Ikemen Desu Ne е по добрата реализация ( не успях да изгледам оригинала )

Много трудно ми върви, едва на четвърта серия съм и честно казано, ако не са изненадващите музикални включвания едва ли ще го догледам. В момента нещо ме кара да му дам шанс, но определено това са едни ужасно дълги 23 минути. Предпочитам наивната безсмислица Sugarless

Съгласна за До Мин Си . Буквално хана йори данго означава цветята преди дангото (някакво ядене е данго) и ще изплагиатствам от субтитрите . Обяснението беше практичното пред естетичното. А защо не се направи и тема кой е по добър може да се получи интересно

То и аз съм от най -знаещите просото вярвам, че могат да изиграят роли на общо валидни за човечеството образи. Каменаши Казуя в Юки и след това сравнен с която и да е друга негова роля и може би ще си обясниш това което имам предвид без да мога да го облека в думи. Естествено твърде субективна съм, защото изброих всичките си любимци

Много добре построен филм. Но за да се разбере какво имам предвид трябва да се гледа ! Ще ми е трудно да го обясня. Първоначално Юджи ми направи огромно впечатление : по-добро, благородно и сладко дете едва ли има. В последствие филма ми напомни на " Живота ми без мен " ( който винаги ми е напомнял на " Ефекта на пеперудата ") . Тъкмо си мислех за тези неща и си получих своя момент ала ефекта, но някак не толкова натрапчиво и много позитивно. За разлика от филмите на който ми напомни тук историята не е мрачна и мракобесна. Със или без препратките в главата ми ( те изобщо не са задължителни ) това е един много нежен филм. Типично по японски : на пръв поглед семпъл, а толкова красив.

Искрено благодаря за темата. Това е моята най-любима японска звезда и като се замисля една от най-любимите ми актриси ( актьори ) не се сещам за по - пластичен талант от нейния. Тя може всичко ( не преувеличавам ), може да те накара да я мразиш, да завидиш на силата й, да я възприемеш като мъж, като малко отвеяно създание.......Страхотна е !!!!!!

След този филм изгледах всичко преведено с Айви и я нареждам до моята гениална слабост Уено Джури. В тях се кълна - те могат всичко Това е първият тайвански сериал, който отначало до 95 % от края да ми е харесал. През цялото време усещах нещо японско в стилистиката му, дори края беше по онзи типичен ( и дразнещ ме ) японски стил. Обичам много японците, но не обичам когато завършват по подобен начин.......Когато изгледах филмчето се зачудих как така тайвански филм, толкова да ми носи духа на Япония ? А то се оказа правено по японско аниме и двама корейци в основните мъжки роли и от тази еклектика се е получило нещо много добро, весело и приятно

Съгласна, че на тайванците първо трябва да им свикнеш, до седма серия беше мъка мудно и много абсурдно. Всъщност гледах първа и втора - реших, че това е най-глупавото и зле изиграно, абсурдно творение и го отписах. След това гледах Skip-Beat (перфектна Айви ), гледах във vbox клипчета с моменти от филма и го започнах от 7 серия , неусетно стигнах до 9 и после се връщах назад. Хареса ми, няма да го повторя, но съм доволна, че не го отписах и му дадох втори шанс. Сериозен филм не е, по скоро е разтоварващо детско

Аз искрено го харесвах някъде в средата, липсваше аниме - преиграването на Рейни, много хубав Майк и от един момент все едно изцяло се смени сценария. Тотално се провали и като усещане и като филм. А тази промяна за малко не ме отказа от киното . След обрата в сюжета се оказа, че той е копие на друг филм. Първоначално се стреснах как знам какво ще се случи, че и репликите на геройте знаех. Явно обаче не съм догледала целия филм защото не помня от къде са тези сцени и кога съм ги гледала. Някой друг имал ли е подобен проблем и съществува ли друг филм с подобно действие или това е най-смахнатото дежа ву което някой някога е имал

Не и няма сила на земята, която да ме накара да го направя - най -малкото, че личния ми опит с азиатското кино говори : замесена ли е Южна Корея аз задължително не харесвам филма

ККД: Не че непременно образите не се нуждаят от думи, за да комуникират. Това е всъщност стратегия да накарам зрителите да почувстват героите, да влязат в тяхната кожа. Така в някаква степен самите зрители въвеждат свой диалог, докато гледат филма. Когато във филма е тихо, всеки зрител сам си представя кой какво казва в различните сцени. Аз явно се проявих като лош сценарист

Японците първо правят филм Hana Yori Dango в последствие тайванците сериал - Meteor garden и чак тогава е филмче то с Огури Шун и компания

Първият ми тайвански сериал. Отначало лекото преиграване (тип герой от аниме особено на Рейни ) ме дразнеше. После свикнах. Имаше моменти в който ми се струваше ненужно разтеглен, имаше неща в сценария, който ми се струваха недогледани.....и мога да изброявам още много. Захаросан, цветя рози, романтика И въпреки това го харесах и то много. Има си един особен чар и той не е само този на Майк. Като се замисля бих го гледала още веднъж - най малкото заради първите три епизода. Там са повече от любимите ми сцени

Леко, приятно, незаангажиращо и ненатоварващо много , много няма какво да запомня от него. Но ми беше приятно докато го гледам и мисля, че това стига С тайванците или много мъчно и трудно ми тръгва или някъде по средата ми става тегавичко, но винаги има няколко серии дето са в повече. Японците са ме разглезили - кратко и стегнато

Струва ми се несправедливо този филм да няма нито едни отрицателен коментар! Гледах го преди две години, човек чиито критерии за филми уважавам, го обяви едва ли не за шедьовър. На седемнайстата минута осъзнах, че това няма да е филм, който ще харесам и въпреки това го догледах. След края на филма проверих има ли го в замунда и когато прочетох коментарите загубих вербалните си способности (въобще не преувеличавам). Около пет минути не можех цяла дума, па камо ли изречение да кажа. Една от основните причини да не гледам и да не искам да гледам корейски филми е този филм. Усещането, което остави в мен едвали някога ще забравя. Толкова ме потресе, че даже го сънувах, кадър по кадър. Ако можех да върна времето назад, никога, при никакви обстоятелства нямаше да си го причиня! Но не мога , за съжаление го гледах. Това е чисто емоционалния начин по който ми повлия, а сега ще се мотивирам и защо. Това е моето виждане и емоционално преживяване на филма и никой не задължавам с него. Тези , които се чудят дали да го гледат – изборът и времето са си ваши. Аз не го харесах (меко казано ) и ако имах възможност бих се спряла и не бих го пуснала!!!!!

Последния самурай - харесвах го като дете, харесвам го и сега, Седем години в Тибет, Ана и краля - това е моя топ три. Мемоарите на една гейша винаги съм го сравнявала със Съдба на куртизанка и може би заради това изобщо не го харесах

Аз мога да дам мнение само за японските филми, който изпипват детайлите до съвършенство. Това едно от нещата, който продължават да ме поразяват и го възприемам като чисто японско нещо. То бива, бива ама такъв перфекционизъм е прекален и така докато не гледах closed note . Това недоглеждане много ме зарадва и е доказателство, че японеца и той е жив човек и прави грешки :i love this:

Съгласна съм, просто тук не го възприех по подобен начин .

В Rookies беше истинска душичка, явно аз харесвам образите с малко повече гръбнак добротата и строгостта не са взаимноизключващи се понятия, смелостта и добротата също. А може би свикнах всеки път той да играе героя, който най-ярко ще се откроява и затова малко да се разочаровах. Факт е , че е сред любимите ми японци и причина да гледам филма