maira

Стендал имаше една тъжна и доста вярна фраза, как жената на 40 е от значение най-вече за мъжете, за които е значела нещо, когато е била на 20. Това обичайно съм го тълкувала като съвет да гледаш да имаш много обожатели на 20, че не се знае,знае ли се )))))))))... Но често си мисля, че при актьорите и певците и пр е съвсем същото. Те израстват в едно поколение и стават негови любимци, а ако имат късмет и талант зарибяват и +/– 20 години наоколо... докато не изгрее новата звезда и новото поколение.... и постепенно, остарявайки, остават любимци само на своята си възраст, на тези, за които значат нещо защото заедно са минали през сериали истории и развитие. В този смисъл застаряващите звезди са почти длъжни да се поддържат на макс като вдъхновители на своето си поколение. Баба ми например все още с одобрение гледа София Лорен и се възмущава на тази или онази как страшно е остаряла. Манията по красотата изобщо, според мен е възрастово обусловена и постепенно се модифицира. На 20 перфектността е едно, на 30 започваш да цениш индивидуалното и преживяното в едно лице, на 40 -вероятно емпатията, отвореността, съчувствието, на 50 - умението да се забавлява и пр. За 20-годишните фенове на 20-годишните звезди перфектния външен вид е ключов. Разбира се, през цялото време много силно се търси и сексуалното излъчване, което може да компенсира или надгради всякаква външност. Мен всъщност май това е, което леко ме изненадва в корейските актриси - липсата на "сексуалност" при избора на външен вид... сравнение с една Мила Кунис да речем... Но предполагам това е култура...

6 години Годжу - Рю с много прекъсване... продължава и в момента . Кара ме да се чувствам добре, макар че съм много далеч от това, което трябва да е... Но имам късмета със сенсей и доджо за да ме търпят и да насърчава и (не)удивително слабия ми прогрес... --- Запалих се като ученичка, от един плакат в автобус 204 с красиво малко момиче в бойна поза. Изглеждаше ми смела, сладка и уверена - всичко, което аз не се чувствах тогава.. В училищна възраст така и не стигнах до това -прекалено много се притеснявах, че ще се проваля и какво ли още не. Тренировки подхванах много късно, след като се роди дъщеря ми, започнах като поредния спорт за здраве след други средно успешни опити. 4. Случвало ли ви се е да прилагате придобитите умения? - Бойните - само по време на тренировка. Психическата устойчивост, увереността при конфронтация и подобрените рефлекси - ежедневно...

ВЕЛКОМЕ. --------- Старо начало на темата ------ Напоследък, прекалявайки с японското, сякаш успях да формулирам какво най-силно ме пали в сериалните&кино истории като поведение на героите. Като се замисля на чисто, това ме пали във всички филми,не само в японските, но при тях ударението е силно в първата точка. Подозирам, че тези мои "изисквания" са мешавица от "правилен" сюжет и актьорско поведение.... но кой го знае, може би има и други фактори. Та какво очаквам от даден герой? 1. Да изглежда добре на екрана. За мен в тази точка се включват и разни чаровни грозници или много харизматични натури и изпадат разни дървени, студени красавци, но "по вкус и цвят другари няма", рекъл дявола и легнал гол в копривата. Бидейки фенка и на "Големия взрив" и пр. идиотски ситкоми, все още съм имунизирана към задължителната физическа прекрасност на актьорите, но като че ли не се сещам за не-отговаряща на стандарта по хубост източна звезда, която да ми допада. (Те като че ли не се появяват достатъчно за дълго, че да бъдат забелязани.) 2. Да бъде смел. Ок, може да става все по-смел във времето или да се плаши от нестандартни неща и да го преодолява, но Хамлет... о'к ами дори и той е смел в края на краищата. Аз съм достатъчно страхлива, и в случая не гледам огледала, а филми. 3. Да се забавлява. Ако на героя не му идва да даде всичко от себе си, ако не харесва силно или не мрази страстно, ако не му е смешно или тъжно съвсем реалистично, ако не се кефи диво на победата и не скърби от загубата, няма шанс на мен да ми е някакво (две степени по-слабо е обичайното) в цялата история, че и да го гледам. Това обаче не означава актьора да преиграва и да ми смига от екрана, по-скоро трябва да се изтисква като рок звезда, усилвайки чувството, разтягайки реакцията или каквито там актьорски техники си има, за да може емоцията да стигне до зрителя. 4. Да побеждава. Виж втора точка - аз губя често и не търся огледала. Дали ще спечели момиче, награда, победа, бъдеще, (само)уважение - поне едното трябва да е налице. Изцялото губещите варианти са "непростими" и трайно ме отблъскват от героя. Забележка - да побеждава, не значи героя да остане жив, значи само да постигне нещо. Вие какво очаквате от любимия си герой? Сещате ли се за изключения - герои от сериали или филми, които са ви "зафенили" обаче не отговарят на схемата? За жените-героини изискванията различни ли са според вас (например да заменим смелостта с "мило поведение", "емпатия" или нещо такова)? --------------------------------------- Добавям едно малко разширение на темата, а именно: чувствайте се свободни да обсъждате освен Любимия Главен Герой - Мъж, и всички останали герои по-долу и дори някои други, вероятно пропуснати. 1. Главен /Добрия и Главна/Добрата са ясни - добрите герои, основната двойка и пр. 2. Втори Любовник - Конкурент на Главния в любовта 3. Втора Любовница - Конкурент на Главната в любовта 4. Главен Лош/ Главна Лоша - ясно 5. Опонент - по - ниска форма на Главния лош/лоша - не е лош в истинския смисъл на думата, но е в опонираща позиция на Главния/Главната Ок има случаи, в които има по 2 главни (баща и син, брат и сестра) и пр. но да не задълбаваме. Има и някои важни второстепенни образи, които обаче не са задължителни и не участват едновременно. 6. Комичен приятел на Главния 7. Комичен лош 8. Свекърва 9. Дразнещ, но близък роднина. ПП: Извинете хаотичната структура и преливащите асоциации, ценя емоцията на всеки от пишещите тук и не искам да подреждам усещанията, а само да се насладя на споделеното

Хареса ми, изглеждаше искрено и красиво. Много Джек Лондондовски прозорец към света - не толкова като герои, колкото като ситуация: без начало и без край и все пак случена. Определено повече ми допадна като подход от идиотския опит за решение на подобна ситуация в сериала Orthros no Inu. И въобще запомних го...

И аз се забавлявам много с тази комедийка - много ми харесват иронията и постоянните обрати

Неочаквано ми хареса. Не сюжета обаче, по-скоро магията на заснемането и Anne, честно казано ставам и фен... Сега за да има полза от мнението ми редное да си призная, че ужаси не обичам, т.е принципно сюжетите с категорично и натрапчиво лоши магични създания или нетърпящи промяна не-главни индивиди умиращи в третата сцена са ми скучни, т.е. понеже не е моя жанр, може затова да съм се дразнила повечко... Но кадрите с Anne и пеперудите и Anne и димящите неща... хм... майната и на логиката, вживяването е всичко.

Ндааа, наложи се изгледам сериала и после филма. Много ми харесаха, но предполагам изискват определено свикване с визии и идеи, т.е. гледах ги тъкмо навреме. Тази идея, че животът е постоянна болка, макар и красива, развива се като болка - аналог на усещането за живост, и се осъзнава целенасочено, и прекрасно-меланхолично, постоянно и това е съвсем в реда на нещата, започва да се превръща в нещо характерно за японската култура за мен. Аз съм по свикнала с идеята че живота е съзтезание джентълменско или не, или дори постоянна борба (единство и борба на противоположностите) според изконните ценности на източна Европа... та тази болка и меланхолия ми е новост.

Да надскочиш региона си ми изглежда доста трудно. Представям си български художници от световна величина, но български актьори и певци - не чак толкова. Екзотиката на изтока едновременно покорява и отблъсква: някои неща са толкова прекрасни, че на човек му се иска да ги вземе ако може със себе си завинаги, някои са ужасяващи и странни, някои изглеждат просто нелогични и неестествени. Някои от източните филмови или музикални звезди грабват именно със своята характерност, а други сякаш биха могли да се впишат и дори да доминират екрана навсякъде. Улових се, че ми се иска да видя някои от тях под друг ъгъл, не просто като репрезентации на източната култура, а като извадка от големия красив свят. Личната ми класация е на тотално начинаещ фен, непознаващ и 1/1000 от фактологията, но при разтръскване в нея изплува нещо подобно: Могат да бъдат много харесани извън Азия: Lee Byung Hun (И Бьонг Хон) Takayuki Yamada (Такаюки Ямада) Haruma Miura (Харума Миура) Tori Matsuzaka (Тори Матсузака) .....? Не могат да бъдат масово оценени извън Азия: Kimura Takuya (Кимура Такуя) Matsuda Shota (Мацуда Шота) Takeru Satoh (Такеру Сато) .....? Бихте ли споделили своето мнение?

Преди да прихвана японско-сериалната болест в средата на юли- "Спектър" на Сергей Лукяненко Преведена, е да, но на мен ми се случват малко разбъркани неговите книги. Но всъщност не и се изкефих достатъчно... Майсторско платно, но ми става все по-трудно да чувствам такива... не просто да ги наблюдавам с възхищение. Затова пък на доста по - непретенциозното на Белянин ("Хватай Иловайского") плаках от смях. Но всичко това е докато Сергей Мусаниф (който и да е той в реалността) отново не напише нещо като Тъмната страна на медала, В името на рейтинга или Светът е сив на цвят...

Страхотно сериалче! Даже не повярвах че тези Bad Boys J и Sugarless са на един и същ режисьор: Лошите момчета ми изглеждаха от детската градина, а пък учениците Без захар, ме грабнаха съвсем реално: зарибиха ме със страст, ирония и мотивация.

Толкова да ме дразни начина на заснемане&монтиране с пулсиращите, криви и насложени кадри... не знам, първите два епизода просто ме отчаяха. Би трябвало да струва с толкова коментара, но май за мен няма да си струва.

Аз, понеже винаги повече гледам, отколкото слушам, се потресох от превода на музика с кадри. Не че не бях любопитна за гласа, но не ми залипсва истински. Страхотна идея и барнато супер.

Може би защото не очаквах много ... ми хареса много. Увлече ме и повярвах, въпреки че лошият герой наистина не беше съвсем логичен. Само че някак си човек гледа добрите и се кефи на макс .

Изкефих се на макс , въпреки че последната серия беше ужасно предвидима... Страхотен сериал! Не очаквах толкова сила, убедителност и такова увличане. А това Иии-нее е отвратително заразно, просто ме избива да го повтарям до безобразие. Гарваните ме настроиха романтично (и носталгично), криминалните сериали, смешните и романтичните истории бяха изключително мотивиращи и красиви, обаче Иии-неее ги отби като язовирна стена. Вероятно на това му викат изкуство. Не съжалявам за нощните трудо-часове, с които ще си платя безобразието да гледам епизодите един след друг. Поклон.

Загледах сериала заради Миура (негов фен от 2 седмици ), но го завърших заради мадамата - Шинохара - спечели ме въпреки кудкудякането. Страхотна е, с уникално настроение и сила. /Здравейте и благодаря, че ви има . /