Jump to content

maira

Покровители
  • Content count

    1,294
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    36

maira last won the day on November 22 2018

maira had the most liked content!

Community Reputation

891 мочи

6 Followers

About maira

  • Rank
    Небесен пратеник
  • Birthday 10/11/1978

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    София
  • Любими сериали
    Yokai Ningen Bem, Sugarless, Kazoku Game, Yamada kun to 7 nin no Majo, Last Cinderella,
  • Любими филми
    Yokai Ningen Bem :), BECK, The Shonen Merikensack, Crows Zero 1,2,

Recent Profile Visitors

3,527 profile views
    1. asha

      asha

      И ти пожелавам незабравимо преживяване. Да разказваш после.:kissx:

  1. Аз - Мрачната владетелка и Претендентката Ненавиждам такива сънища. И затова трябваше да се действа бързо. - Ваше величество, - шепне Рома Гръм, но го игнорирам. Претъркулвам се от леглото на пода, предвидливо опакована в одеалото си и щраквам изхода опипом. Гласът на Рома остава далеч назад, а аз се хлъзгам в тайния си проход право към леденото езеро. Падам във водата и пищя, макар че ако трябва да сме честни, все още съм прекалено погълната от съня и нищо не усещам: нито каменното дъно на пързалката, нито ледената вода, нито тежестта на мократа завивка. Обаче ми харесва да пищя, чувам го и ми нужно е да усетя - че съм жива, сега повече от всичко. Изправям се, щракам с пръсти и късо нареждам: - Голем. И тренировката започва. Големът не е много висок или оригинален, но е силен и бърз. А аз трябва да избягам от съня си - и съм по-бърза. Първите схватки с избраните противници в подобно настроение са винаги вихрени и технични. Формирам бронирана ръкавица, коварно влизам в гарда на голема от непредвиден ъгъл и троша туловището му. - Демон. Тези са по-жизнени: предвидливо формирам рапира в другата си ръка и мушкам като обезумяла. - Дракон. Създанието бълва огън, което е донякъде весело. То изпарява езерото, а с меча аз пронизвам муцуната му през небцето и челюстта и го сковавам. После бълвам лед отгоре, раздвижвам китка и главата му се пръска. - Ангел. Сменям враговете през няколко минути. Хвърлям огън и киселина, стрелям и сека. Скука. Никой не е по-силен от мен, Мрачната владетелка. - Мрачната владетелка. Да, този противник е поне интересен. Тичам рязко срещу ѝ, замахвам брутално, а от удара главата й се отмята. Тъпа кучка. Ще ми платиш за всеки свой провал. За всеки пропуснат и загубен шанс. За всяко погрешно решение. - Мислиш се за много велика, - съска тя, подсича ме и за миг се въргалям в краката ѝ. Атакуваме и блокираме едновременно, а пещерата (и цитаделата отгоре) се тресат. Само как я мразя! Но поне това усещам добре. Увила съм косата ѝ около юмрука си, а тя е забила зъби в рамото ми, когато чувам покашлянето на Летти зад гърба. - Настъпи я в корема, - хищно предлага тя. А двойничката ми се превръща на Летти. Смее се, а от устата ѝ се стича струйка кръв. Аз я настъпвам, а истинската Летти зад мен изохква. После хвърля чашата си, която се троши между парчетата на противниците и скалите - и заявява: - Имаме нова пропаданка. - Прехвърлянка, - поправям я. Затварям очи и оставям магията на Цитаделата да изсмуче всичко нужно за възстановяване на подземията. - Е и? Прати я при някой красив и любезен. - Но тя е различна. И колко да е различна? Тук в края на реалността всичко е по-такова. Замислено следвам Летти към Огледалото, чета данните и потвърдително цъкам. (Това само аз го мога, всички останали цъкат само отрицателно.) - Тя не иска любов, иска победа. - обяснява вярната ми сянка. - Иска признание и успех, власт. - И, значит, нам нужна одна — победа, - тананикам си тихо. - Мы за ценой не постоим! Летти ме гледа подозрително и отпива от новата си чаша. С нея също сме много различни: тя не знае тази песен, а аз знам дори колко погрешен е контекста, в който я поставям. - Не искаш ли да отидеш ти? - питам я. - Нашата гостенка-победителка не живее на лошо място. Студентка е в столицата. Купони, младежи - такива неща. - Да и сега е при нас, - клати глава Летти. - Не, благодаря. - Но тогава ще трябва да осигуриш победата, докато тя ни гостува. - казвам ѝ. - Ние винаги изпълняваме нашата част от сделката докрай. Искате победа, получавате победа. - Има си Елфическа кралица, - заявява вярната ми сянка. - Ще я набием набързо, в който и слот да ни оставиш. Десетина часа стигат. Свивам рамене. Да си владетел означава да можеш да делегираш задължения. И аз делегирам - махвам на Летти и Ръждьо и се премествам в реалността на прехвърлянката, следвана от братята Гръм - Елен и Рома са песента на сърцето ми. Нощният град ме посреща с ухание на метал и стъкло - тъкмо както обичам. Три дни! Три дълги дни - с вода, кафе, шоколад, южни плодове и тъкани - от всичко по много. ----- Тук е края
  2. maira

    Todome no Kiss (2018)

    Аааааа главният се развива много истински :). Ще ви питам накрая как ще се чувствате с него...
  3. Аз, Мрачната владетелка и преразпределянето на властта - Защо не ги наричаме пропаданци? - пита Летти. - Прехвърлянци е ужасно меко, намислено и славянско. - Пропадането има и нещо отрицателно като конотация, - обяснявам. - Не е задължително да са пропаднали, за да дойдат в земите ми. - Пропаданец не е като пропадняк. А и как мислиш твое Величество, - интересува се вярната ми сянка. - Дали на тях им пука как ги наричаме? Те са тук защото не могат иначе - самотата им е прекомерна, настигнало ги е проклятие, а пък мозъкът им позволява прехвърлянето… - Ето, виждаш ли, и ти казваш прехвърляне. Пропадането е - едно: неморално и две: някак си окончателно. - Ама на какъв език говориш ти твое Величество? - ядосва се Летти. - Оспорваш моите езикови знания? - гневя се и аз не на шега. Сянката ми се отдръпва между завесите и вътре (по поръчка?) влиза дългокосия Ръждьо. С кафе. - Пак правиш така, - още съм сърдита, а дори и леко печална. - Тук кафето не е като там. - Но Ръждьо е тук, - хитро ме поглежда тя. Щракам с пръсти и сядам изящно на трона си, а моята вярна помощничка отпива и от моето кафе. Влизат братята Гръм във вталените си гвардейски униформи. Ръждьо, ха! - Има ново събитие при Огледалото, - заявява могъщият Елен Гръм. - Прехвърлянка? - Вижте сама, - подава ми очилата брат му Рома. Ръцете на Рома са ужасно красиви, аристократични - на музикант или художник. Напомням си да го накарам да ми посвири някой път. А после ужасено свалям очилата. - Ама това е прехвърлянец! - Я да видя! - подскача Летти. - Че защо не е при Алвин? Те всички отиват при него, нали той е Белият властелин! - Сега ще видиш, - шъткам ѝ аз, и я повличам със себе си. Летти повлича чашата си с вино. Ръждьо и братят Гръм се повличат сами. А на пода на приемната стая спи юноша. Прехвърлянец! Младеж! И какво прави Алвин? Поглеждам ужасената Летти, стреснатия Ръждьо и невъзмутимите братя Гръм. - Ако се събуди, забавлявайте го, - нареждам и бързешком се разтварям във въздуха. Един велик светъл властелин ми дължи обяснение! Сияйното кралство обаче изглежда спокойно, а столицата почти безлюдна: значи версията, че местата при него са се препълнили, отпада. Няма оправдание, просто няма. Насочвам се към Двореца на бурите. Пред него е строена армия, а пълководецът е коленичил за благослов. Фу за вас! Познавам тази конфигурация, пак ще идват да ми развалят границите. Не, че не ги разбирам - все пак Аз съм Мрачната владетелка. А и тази войнствена енергия все някъде трябва да се излива. (Дворецът на бурите едва издържа даже пировете, старичък е вече.) И все пак, защо отново ще върлуват у дома, нали и подземните драконите и тъмните елфи са винаги налични? И най-вече, защо Алвин не си вземе прехвърлянеца, я колко военни чинове има за постигане - от редник, та до генерал! Изброявам отделните единици - летящи гущери, светли магьосници, северни великани с танкове, групите стрелци и ескадроните с конници и пешаци. В единия край има и два непознати шатъра - нови попълнения които не се виждат. Очилата ми започват да писукат - значи ме засякоха. Поглеждам точката е небето, трансформирам се в кралицата-пума и намялам до средата обграждащия ме тъмен пламък. Една от ангелообразните вестителки на Алвин вече лети във въздушен свредел към позицията ми. Ангели, ама нагли - тъкмо както се полага в царството на Светлия властелин. - Какво правиш тук, Зла вещице? - пита тя. Останалата половинка от разказа: тук
  4. - Пристигна още една, Ваше величество, - казва Летти. Не умее да се изразява като секретар, моята Летти. Всичко е общо, липсва пълнота на информацията: например къде? И от къде? А защо? И не е, като Огледалото ми да си мълчи и отговорите да остават неизвестни. Всеки случай на преселение от други светове - особено от жени, в земите, над които властвам, се следи най-внимателно. И понеже такива се появяват тук сравнително често - наложи се дори да измисля име на този вид гостенки. Как мислите, другосвятка? Другопатка? Друговрътка? Скришълка? Чуждоселка? Населянка? Не - не. Отнесох се съвсем сериозно и затова жените - преместени от световете си в моята територия, сега се наричат прехвърлянки. А Алвин, моят бял конкурент от Запад, надава прословутия си божествен кикот, когато чуе за прехвърлянци. Затова пък при него, техните случаи се решават бързо. Новодошлите (мъже) почват работа като слуги, в краен случай стража… подобни позиции в Алвиновия дворец трябва постоянно да се захранват. Разбира се, той им обещава, че ще ги спонсорира след време - та да станат велики рицари/дракони/некроманти и пр. - в някое далечно кралство. Но процентът им на преживяемост за първата година - това е една друга приказка. А в моят Изток считаме, че мъдрите владетели могат да си позволят всеки път да отсъждат според настроението си. Аз така считам. А аз дори не съм мъдра, питайте Алвин. - Откъде е тя, Летти? - Отново от Земята, източна Европа. - Интересно! Тук почти нямаме представители на други държави, или даже раси. Защо ли именно от Източна Европа прехвърлянките идват при мен? Летти отпи от чашата си. Виното в нея е с идеален гранатов цвят, особен ягодов послевкус и прекрасен аромат. За кръв ли си помислихте? Летти никога не би се отпуснала до такова. Тя пие само наистина хубав алкохол, при това - постоянно. А иначе какъв смисъл има? Тя е положила много усилия, за да бъде вярната сянка на Мрачната владетелка и заслужава адекватно изпълнение на желанията и висока оценка. И това продължава вече цяла вечност… Освен това, без чашата си, Летти обича да използва твърде драматични вметки, саркастични бележки и болезнени коментари, затова съм я закрепила за нея с едно от най-сигурните си заклинания. Все пак, аз съм Мрачната владетелка, нали така? - Вероятно там животът е много тежък, - обясни си тя, но после размисли. - Вероятно жените от Западна Европа търсят различни типове преживявания, каквито тук няма. - Припомни ми, колко континента има на тази Земя? - Седем. - Значи има още шест. А според теб, кога при нас е пристигала за последно прехвърлянка от Африка? Летти ме гледа внимателно. - Забравих, - признава тя. - Преди 5 години - намесва се Ръждьо. - За да посети историческия резерват. - Какво прави той тука? - питам сърдито Летти. Тя изящно намества рижите кичури на Ръждьо и хитро ме поглежда. Той не е неин тип, но тя настоява да бъде младши в харема ѝ. Вероятно, за да го води на срещи и да ме разсейва, както сега. Впрочем и Ръждьо знае ролята си и сияе умолително с огромните си сиви очи. Но това е игра между мен и Летти, така че - забрави, драги. - Както и да е, - накланям глава и отивам до малкия пулт на огледалото кабинета. - Въпросът е, защо тук толкова често идват жени от само конкретен половин континент на техногенния свят. - Това наистина ли е въпрос? - смее се Летти. - Просто я прати да се ожени за краля и това е. - Отново? Женят се за този крал през ден. - Е и какво, да не си му майка? - Летти повдига вежда, гузно се сепва и хвърля поглед към Ръждьо. Но после отпива от чашата си и отново се усмихва. - Мила моя, - доближавам се и повдигам брадичката ѝ с показалец. - Последното, за което се вълнувам е този крал. Но то знаеш каква е нашата работа. Ние трябва да поставим стандарта в тези истории. Най-доброто от най-доброто. Летти се смръщва и отива до Огледалото. - Тя е на 35, - чете тя руните внимателно. - Образована, живее сама, работи в офис за експорт, претърпяла е развод, не говори много с родителите си. Чете любовни романи и фантастика, не обича да готви. Счита, че има добро сърце и висока интелигиентност, но никой не я оценява. Мечтае за нежност, разбиране и обгрижване - уморила се е да бъде сама. - Тогава краля? - подсмихва се Ръждьо. Щракам с пръсти и сядам на трона си. Влизат братята Гръм - Елен Гръм застава зад мен, Рома коленичи, а Ръждьо отскача. Потупвам могъщата длан на Елен и взимам от Рома услужливо протегнатата си записна книжка. В очите му има само обожание. В гласа ми святка тържество. - Виждаш, че не само краля е решение, което и трябваше да се докаже. Летти махва с ръка и освобождава всички. - Туше, - обявява тя. - Ще ми кажеш ли какво става? - Сънувах сън, - казвам ѝ. - И не се опитвай да ме спреш. - Никога не го правя, - и тя отпива от чашата си. - Просто идвам с теб. ----- ТУК е историята докрай - т.е. още към 3-4 страници, да не си помислихте друго? Наслагах ѝ много "снимки" и не ми се форматира и обръща всичко в спойлер
  5. maira

    Виц от деня

    Най-новата телефонна измама: - Бабо, дай 10 хил.лева, че счупих една пейка в София! ------- - Гледах новите Ъвенджърс, искаш ли спойлер? - Ами.. може някакъв много малък. - Видях гаджето ти да се натиска с някакъв в киното. ----- Когато някой умира - викат свещеник, а когато умира ГЕРБ - викат Папата..... ------ - Какво караш? - Хибридна кола. - В какъв смисъл? - Понякога я карам, понякога я бутам.... ----- Скъпи мамо и тате, най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4 часа, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че, в началото на деня мързелувам – не се занимавам нито с кокошки, нито с прасета. Скука. Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, а аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо, отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение. Ако старшината не гледа - нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката. Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно е от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че, медалите тук са за мен. Редовно ни карат да се боричкаме, както правим вкъщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село, изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно - старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят! Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо... Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец или сектант... Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче наобяд, гледам го втренчено и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой. Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като им зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, а аз съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи! Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, че след толкова ядене и игри даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат! Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат. Ваша дъщеря: Стойка ----- Върви си бургаски гларус по плажа и вижда мадама, която се е излегнала на шезлонга. – Еейй, какво прайти тук бе? - пита той. – Припичам се. – А можи ли тогава аз да са прихуйча до вас? ____ Колегите: - Хайде да прецакаме Иван и вместо чай, да му сипем уиски в чашата! Аз: - Хайде да прецакаме и мен така.. ---- Бог: - За да попаднете в рая, бъдете добри едни с други, и не се мразете, това е! Хората: - В твоя чест ще боядисаме яйца! Бог: - Няма нужда, просто бъдете добри... Хората: - Златни куполи и кръстове навсякъде... Бог: - Не бе, тъпаци, казах... Хората: - Ще наказваме оскърбяващите нашата вяра! Бог:
  6. Това изглежда сякаш и аз ще мога да го направя: Сушотопка 爆弾おむすび
  7. maira

    Виц от деня

    Строители проверяват звукоизолацията в нов блок -Жоро, чуваш ли ме? -Не викай, даже те виждам... ---- - Скъпа, сакаш ли фeлaциo? - Не, мили мой. - А сa, питай ма ти мене... ---- -Скъпа, гледай какво хубаво време, а ти си се затворила вкъщи и миеш чинии. -Е, какво да правя? -Излез навън, измий колата. ---- При песимиста отдавна не е имало секс. При оптимиста е имало, но отдавна. --- Първия път жена ми го представи като гумаджия, втория - като водопроводчик. Сега бели картофи за мусака. Тоя е голем майстор, бе!
  8. maira

    Виц от деня

    Пролет иде. Изпод леглата плахо се подават първите кантари... ---------- Днес направих добро дело. Разхождам си питбула и гледам мъж гони маршрутка... Пуснах кучето: успя да хване маршрутката. ---- Мигът на раздялата! Поглед за сбогом. Сърцето кърви: -Мария,почакай... -Да...!? -Дай ми поне номера на Ваня с големите цици...
  9. maira

    Да споделим песен

    Something beautifully dark...
  10. maira

    Да споделим песен

    Ленинград: Воаяж... по темата за азиатския финал, ама по руски....
  11. Ч РД!!! @asha! Много здраве, любов, късмет и пътешествия :)))
  12. maira

    Виц от деня

    По времето на соца пращат мъж в командировка. Настаняват го в обща стая, а там още няколко човека. Те вече пият, пушат, разказват политически вицове. Нашият човек изобщо не може да заспи. Излиза в коридора, а там минава камериерка. - Как се казвате? - Петя. - Петя, явно няма да може да се спи, ето ви пари, моля Ви донесете ми едно кафе. Влиза вътре и каза: - Момчета, стига толкова вече. Пияни сте, опушихте всичко, политически вицове разказвате.. Те му теглили една майна. Махнал човека с ръка, навел се към контакта и казал: -Другарю майор, явно няма да се спи, нека Петя ми донесе едно кафе. След малко влиза камериерката с кафето, всички се опулват, спират да пият и веднага си лягат. На сутринта се събужда, в стаята няма никой, всичко почистено, камериерката му носи кафе. - Къде са всички? - О, още нощес ги прибраха! - А мен? - Вас ви оставиха! Шегата за кафето много се хареса на другаря майор! **** Руски олигарх се хвали: – Имам страхотна картина на Клайдерман… – Той не е ли пианист?! – Ааааа, когато кажа – рисува! **** В последно време имам чувството, че един ден някой ще звънне на вратата ми и ще каже: – Имаме 25 общи приятели, може ли да вляза? **** Жена разказва: Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца, стоя и си мълча (…те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече: – Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш? Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам: – Хайде да се оженим?… И той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше…
  13. Това пък къде го видя? На тях проблемът им не беше брачния живот, а това че не бяха сигурни дали продължават да се обичат. Някак си не можеха да си го кажат наистина - едни такива дървени, консервативни японци. Като се има предвид в тази нация колко късно се святкат за ценността на романтичната любов, извън дълг, договор и пр... Аз даже се съсипах от изненада като разбрах колко сложно са превеждали сакралното "I love you" от западнире романи в началото на 20ти век. "Има хубава луна тази нощ." ?!!! Сети се, ако не знаеш :))))))).
  14. maira

    Да споделим песен

    И поздрав от Монголия: The HU - Yuve Yuve Yu И една версия на Тупак върху известна бойна сцена...
×