Jump to content

maira

Покровители
  • Content Count

    1,306
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    36

maira last won the day on November 22 2018

maira had the most liked content!

Community Reputation

983 мочи

6 Followers

About maira

  • Rank
    Небесен пратеник
  • Birthday 10/11/1978

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    София
  • Любими сериали
    Yokai Ningen Bem, Sugarless, Kazoku Game, Yamada kun to 7 nin no Majo, Last Cinderella,
  • Любими филми
    Yokai Ningen Bem :), BECK, The Shonen Merikensack, Crows Zero 1,2,

Recent Profile Visitors

3,671 profile views
  1. Наборна комисия. Почти формалният въпрос "Къде искате да служите?" - Летец! - Не може, имате проблеми с кръвното. Изберете друго! - Зенитчик! - Че защо зенитчик? - Щом аз няма да летя, никой няма да лети! ----- - К’ва кола караш? - Едисън... - Ъъ? - Крадена Тесла. ------- Може ли да ми обясните как да наглася фурната на 180 градуса? Че аз като я завъртя и вратичката й остава към стената... ---- Да питам хората по-запознати с готвенето - колко време се вари тараторът? ---- Всяка пица е с гъби, ако чакаш достатъчно време. ---- Доктор започва да пише рецепта, но забелязва, че вместо химикалка държи термометър. Докторът, замислено: - Мамка му! Някой задник ми е отнесъл химикалката! --- -След малко ще дойде една приятелка и ще ви запозная! -Хубава ли е? -Пий, пий... ----- Родителска мъдрост: - Не наказвай детето си там, където се съединяват тапетите!
  2. Аз, Мрачната владетелка и Победата Звездите над нас са огромни и толкова много. Летти се надига, за да отпие от чашата си, а после се отпуска отново до мен. Харесва ми да лежа с нея на покрива на Цитаделата: тя умее да мълчи по-добре от всички. После тънки облаци покриват треперливо луната, а някъде далече прозвучава пискливия глас на гайда в особен, неравноделен ритъм. Хм, знам кой свири - и някак си от това ми става хубаво. Сега това е моят дом. Вглеждам се към северната кула, в силуетите на козел и маймуна, седнали на ръба на укрепленията: стилът им на музициране не се променя с времето, но пък изпълненията им са все така наситени с чувство. - Потанцувай ми, - казвам на Летти. Тя се изправя бавно, с рязък жест изменя дрехите си и после почва да се вие и поклаща, обвита в тъмночервени воали и звънящи монети. И Маймуната сега отмерва ритъма в песента с дрънкане на дайре. Гледам Летти, а после не издържам - ставам и започвам да танцувам с нея. Моята рокля е синя, а партията ми огледална. И двете правим мост назад, но една срещу друга, после се изправяме и кръжим с вдигнати ръце. Гайдата и дайрето не спират. Луната над нас е едра като портокал и толкова сияйна! Нищо не може да се сравни с нощите през юли. Накрая, когато музиката замлъква, двете изящно се покланяме. Взимам чашата от ръцете ѝ и отпивам. Зад гърба ми някой пляска с ръце, и докато се обръщам, с ъгъла на очите си виждам гневното ръкомахане на Летти. Късно е, обаче. - Такава нощ развали, - заявявам на непоканения Ръждьо. Протежето на вярната ми сянка е сякаш настръхнало - обичайно кроткият Кум Лисан сега изглежда и по-висок, жилав и изтъкан от магия. Пълнолуние е, и може би затова и деветте му опашки са се разперили като ветрило. И не бях виждала очите му да светят жълто по този начин - не и досега. Но само след секунда пред мен отново застава обичайният той - елегантния несменяем от харема на Летти - без сияние, опашки или блясъци в погледа. Ако не знаех какво съм видяла, можеше и да повярвам. - Исках да ви покажа това, - подава ми огледалото Ръждьо. Смръщвам се, а червената ми партньорка по танци наднича през рамото ми. - За прехвърлянките няма почивен ден, - коментирам. - Летти, подготви ми рейтинг на средствата, с които пристигат. - Добре. - кима тя. - Но и без да съм напълно точна, знам, че те използват най-вече книги комбинирани с проклятия, за да отворят прохода. - Не е ли още епохата на Интернет? Пост-телевизионната култура? - питам аз. - Имали сме всякакви вълни досега - аниме фенове, сериални герои, игри и играчи, даже някои кино-трансфери със проклятия. Защо пък сега отново книги? - Ами четат ги онлайн, - кима приятелката ми. - Скокът остава същия, само засилката е малко по-различна. - Тогава искам рейтинг на авторите, - заявявам. - И на най-популярните други опции. Сравнения. Анализи. Трябва да вземем мерки. Това у нас стана проходен двор. Другаде да си чистят стреса. - Стресът изчезва, когато ръцете работят - изцепва Ръждьо. Свивам зло очи… И какво, пита се, правеше той на покрива ми, докато моите ръце работят? Човек би казал, че с Летти имаме всичкото време на света, за да бъдем заедно. Но аз повече не съм човек и знам добре, че това не е така. Постоянно заедно са само влюбените през първата година. За всички останали времето на съпричастие e толкова… преброено. Умната Летти се измества срещу мен и закрива Ръждьо от погледа ми. И нататък
  3. Между приятели: - Идвам при теб в Англия. Какви дрехи да си донеса? - Работни и пижама... ---- - Колко жени си имал в сексуален план? - В сексуален план към 150, ама много, много изоставам от плана! ---- В България единственият забранителен знак е бетонен блок по средата на пътя. Останалите са предупредителни… ---- Днес поставих на шефа ултиматум - или ми увеличава заплатата или напускам! Той предложи всеки от нас да направи по един малък компромис и се разбрахме като хората - той няма да ми увеличава заплатата, а пък аз няма да напускам. --- Моментът, в който срещнеш родителите ѝ, а те ти кажат: "О, значи ти си този, който я оставя късно посред нощ, с онзи черен Мерцедес?!", а пък ти - ти караш Фиат... --- Говорят си един известен български политолог и един мАкедонски политик, на маса. Политологът казва: - Чакай да ти кажа нещо за Александър Македонски... - А, не, недей, Огняне, знам какво ще ми кажеш, че не е македонец. Македонец е! Той е македонец и аз съм македонец и ние сме му наследници! - Абе, чакай нещо да ти кажа бре! - Моля те, няма да те слушам, казвам ти - македонец е и ние сме му наследници! - Абе, ей, ти знаеш ли, че е бил педер@ст?! - Е, па те всички гърци са такива!
  4. Тук всъщност танца страшно ме изкефи.. Yoherlandy § Garcia Rahmane - Believer
  5. Порнографията дава на младите хора нереалистичната представа за това, колко бързо водопроводчика ще пристигне в дома ви... *** Искам мъж, който да ме гледа така, както българинът гледа паяк вдигащ чужда кола. *** Руснаците са най-добрите строители на ядрени централи и ядрени ракети. Проблемът им е, че още не са съвсем наясно, кое трябва да гърми и кое не... *** При първа среща я поканете на кино - да се види, дали може да мълчи два часа. *** Дългогодишната учителка по Български език и литература, г-жа Иванова прочете в есето на свой ученик изречението "Житейският опит идва с гадините." Вече беше посегнала да поправи изречението с червената химикалка, но после се замисли дълбоко, въздъхна и го остави както си е. *** Започват снимките на филм със заглавие "Т'ва, тука, нали нема да пречи?". Сюжетната линия се върти около българин, който се опитва да вкара хладилник като ръчен багаж в Райънеър.
  6. Тук си поставих за цел да не пиша нищо, което читателят може сам да да си допълни. Т.е. да давам само тези обяснения, които са необходими за да се разбере действието. Ама в някакъв момент ми се струва, че се загубва и смисъла :).
  7. И все пак се чудя, разбира ли се, като писането е така сгъстено и сухо? И изобщо интересно ли е? Имам едни такива съмнения :). Защо ли...
  8. Имало едно време в Холивуд беше добре . Дълго обаче ме изненадваше постоянно - нищо не беше по шаблона... А Анна беше по зле от Червената лястовица...
  9. Сериалът си струваше и като финал според мен. А те бая малко си струват именно така...
  10. Малко къси политически бисери: Организацията на хомосексуалистите в България отказа да се коалира с партия ГЕРБ за изборите. "Чак такива педераси не сме." - заяви представител на движението. *** Събрание на ТКЗС (Министерски съвет). Обсъжда се новата аграрна политика на Партията (Другата партия). Девизът ѝ е: "Да превърнем думите в дела". Вуте си мисли: - Мале, я що народ съм напсувАл. ** Щом някой с IT Card може да отговаря за киберсигурността в България, тези с Мултиспорт карти са готови за Олимпиадата. ** Обява: Помогнете ми да си намеря жена! Изморих се от купони. Искам мусака, скандали и ремонти. ** Надписът на асфалта "Бременна съм" държи в напрежение всичките осем етажа на блока! *** - Пийте по три пъти на ден! - От кои хапчета, докторе? - Какви хапчета, бе?! *** Основната причина в София да няма "гаражни" стартъп компании е, че гаражите, ако изобщо могат да се намерят, почват от 50 000 € *** Първи ден от седемдневната детокс диета със смутита... Дюнерът счупи блендера...
  11. Аз, Мрачната владетелка и 13-тият Похо Аз, Мрачната владетелка и 13-тият Поход - Не ти трябва този дракон, - убеждава ме Летти. Но не може да ме убеди. - Рома? Елен? - повдигам вежди към братята Гръм. - Ще направим всичко, само защото ти го искаш, - заявява Рома сериозно. - А да впрегнем Ледения дракон в тринайстия Поход на твое Величество, освен всичко ще ни достави и удоволствие, - натъртва Елен. - Но не ти трябва и този поход сега, - Летти клати глава и вдига мизата в спора, но аз не я слушам повече. - Бийте барабаните, - заповядвам. И всеки ден от тук насетне, моите барабани ще възвестяват наближаването на похода. Докато звукът им постепенно не се слее в кресчендо, а Огнената ми колесница с победения дракон, плавно не се издигне към светлата луна. И под воя на свитата ми, ще прелетим над земите в Края на реалността, а всички на пътя ми ще коленичат. - Нужен ли ти е поход, за да коленичат? - пита Летти. Не, разбира се. - Приятно е, обаче, - обяснявам. И се замислям. - Ти си тук последните десет похода. Нима не ги харесваш? - Харесвам ги! Но всичко покрай тях е толкова уморително! Вярно е. Подготовката им е страшна разправия - участници, участия, оръжия, гориво и пр. Ако не е самото усещане на похода - вихреното отмятане на всички условности, гордите фигури свитата ми и свободния крясък на впрегнатите чудовища, (който се носи в пустошта)... бесния ритъм на ударните, видът на редиците, коленичили пред мен… мда, и всичко това слято с безумното чувство на тържество… И все пак, най-важно от всичко при Похода е усещането за изминало време. Защото именно с това отмервам времето си тук, отвъд Плътния свят. С капсулите и с прехвърлянето на сюжетни слотове, обитателите в Края побеляват, а после възвръщат силите си отново и отново, хиляди пъти. И когато усетя, че е дошло времето на новия поход, нищо не може да ме спре. Това е Тринайстият, откакто Аз, Мрачната владетелка покорих Юга. Дяволска дузина! - Позволете на мен и мадам Летти да водим Колесницата, - коленичи пред мен Ръждьо. Идеален! Силует, уважение, желание. И защо не? Свивам рамене, а после и аз коленича срещу него. Време е за разплата - напоследък някои мои верни съратници си въобразяват, че могат да ме предвидят. Вглеждам се в очите му отблизо и безкрайно нежно питам на свой ред: - А аз какво ще получа? -- Краят е тук...
  12. И аз се разочаровах от втората половина. До към 8ма серия - става и е готино, след това нещо са си смукали от пръстите. Защо поне не се появи някой брат близнак или човек с амнезия, та да излезем от клишето :))))))))))).
  13. Мъже да ги мачкат? Това нямат? :))). Всъщност за мен пикантерията на сериалчето е тъкмо в това как толкова мъжко-доминантна нация като Корея обиграва образа на "силната жена". Щото силна ама противна е само бабиерата-тъща. А крайно слаба и ярко противна майката на едната двойка :)... ама там и таткото е неприятен... тези хора просто си изяждат децата и не им пука. И ми е страшно сладко като единия герой казва на приятелката си - "Виж какво, не мий чиниите, не ти се получава. По добре прави това, което ти се получава." А тя му връща "Добре, тогава отивам да печеля пари." Бау
×
×
  • Create New...