Jump to content

funktastic17

Потребители
  • Posts

    584
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by funktastic17

  1. Не знам за дефицита на китайски, защото колегите са много, просто и търсенето се засилва. Аз се убеждавам, че човек стига да има мотивация и желание (пък и що-годе трезва самооценка не вреди) може да работи с източни езици и да намери някаква реализация. Иначе за специалностите май се получава и малко развален телефон, всеки си гледа от своята камбанария и си създава свои си представи. Ето аз да речем имам най-голям поглед върху китаистиката - нямам оплаквания от преподавателите, всеки си дърпа в своя посока според своите интереси - дали литература, езикознание...Бих казала, че сме доста на ниво, особено сега като имам и досег с колеги от цял свят и мога да си съставя по-общо мнение. Карала съм някои неща с колеги от другите две специалности, но няма как да имам меродавно мнение за нивото. Имах прекрасни впечатления, както разбира се и някои неоправдани очаквания и разочарования, но от 3 предмета не може да се съди за четиригодишен курс. Зависи какво те влече, при нас повечето колеги бяха практически ориентирани, докато мен ме вълнуваше повече литературата и класическата култура. За реализацията и възможностите всъщност да посетиш страната, която изучаваш, кореистиката май бяха по-отбрани откъм стипендии, не е като с китаистика и японистика, моят съвет е да проучиш възможностите отрано и да следиш сайта на МОН, защото нищо не може да се сравни с опита, който човек натрупва ако учи езика в страната, в която се говори. Има и сравнително нова хибридна специалност, ЮИЮА, която на хартия се води по-икономически ориентирана, но не мога да я препоръчам, каквото и да си говорим, колегите оттам не излизат със същото ниво на езика (не поради липса на лични качества, просто в програмата им не е заложено по този начин) . Там за мен лично единственият плюс е шансът да се изучават виетнамски и индонезийски. Та така, малко със закъснение се включвам и аз, дано е било полезно.
  2. Защото ми е едно такова мило и носталгично реших да посъживя темата, дето се вика какво са едни осем-девет години. Само ще ме извините за монолога. Lazybone е по-скоро ска попълнение. Основана през 1997-ма година, групата е сред основоположниците на инди сцената в Корея. Skunk Hell , може би най-известният клуб на популярна за инди/пънк банди улица пред университета Хонгик (ще ме прощавате за кирилизацията), е основан съвместно с изпълнителите от RUX. Дали въпреки, дали благодарение на голямото текучество, групата има интересно и променящо се звучене, пък и идеята за два вокала винаги ми е харесвала. Дискографията си струва да се чуе, за жалост от много време вече не търся музика за сваляне, а карам на каквото намеря. По-ранните им парчета са много приповдигнати и енергични, не е точно музика за люлеещ се стол до камината и чаша чай от лайка. Макар че, хора всякакви, знае ли се.
  3. Доста обещаващо, макар и клиширано. Държи ме съспенсът, идеята също ми допада. В азиатската култура духовете и отвъдния свят не са каквото са при нас, още си спомням как мой колега ме заведе в Битан, много красива планинска местност и съвсем мимоходом спомена как е много "популярна" дестинация за самоубийци, защото имало много "драги гости" (поначало тегне табу над ''наричането'' на такива неща, това май и при нас го има). Интересното беше, че коментарът не дойде от селски шаман или суеверна старица, а от доста образован и модерен градски човек. Оттам и свръхестествените истории са ми интересни ако идват от Изтока, има и доста фолклорни мотиви. Хареса ми, че са смесили идеята за корейски шаманизъм с мотива за екзорсизъм какъвто го познаваме от западни филми, с всичките му католически препратки. Дано оттук историята поеме в правилната посока, още не съм я преполовила. Иначе Negative Nancies не са толкова лоши, добре обоснован негативен коментар може да ми даде трезва перспектива, която да ме откаже от дадено заглавие. Невинаги вземам под внимание мнения, формулирани като "много тъп филм" обаче. Дотук (четвърти епизод) е приемливо, чакам или да изпуснат щафетата или да ме изненадат приятно.
  4. Не сме и чак малко май Ударих една реклама, пък дано се съберем приятна групичка.
  5. Има ли шанс да е Sprout с Чинен Юри и Джеси Луис? Със сигурност тази история съм я гледала някъде, просто при толкова много изгледани сериали, отне ми време. Би трябвало да е това, като гледам и описанието в Asianwiki.
  6. И аз съм в същото положение, от доста време не бях влизала, макар че смея да кажа за много дълъг период от време си живеех тук – къде с мнения, къде тихичко. Ако се организира нещо в удобно време и място, там съм. Доста се навих и за чашка, да имам какво да показвам из офиса. Иначе поначало съм ''за'' идеята за културни събития, повече онлайн активност, лекции на пътешественици или изобщо интересни хора, които имат какво да разкажат. Проблемът при мен, а предполагам и при немалка част от съфорумците е, че не само форумът порасна, а и ние. Беше много по-лесно да допринасям с мнения, теми за неща, които харесвам, да посещавам повече събития, свързани с Изтока, когато единственото ми задължение беше да ходя на училище. Oh boy, was it easy... И после дойдоха отговорностите, работата, битовизмите...А и едно време форумите си бяха голяма работа. Има как да се съчетае всичко обаче, щом всички тук успяват вече десетилетие
  7. Китайската граматика не е точно лесна, по-скоро неоформеността създава съвсеееем друг тип затруднения. В началото е трудно заради тоналсността и йероглификата, след това основната граматика доста бързо се усвоява, но на по-високо ниво е много трудно – хората си пазят конструкции от старокитайски, лексиката е доста богата. Като всеки език си иска постоянство. С тоновете в началото музикалността помага, по мои скромни наблюдения, но и да не сте музикални – ухото свиква в един момент. Японската граматика е доста тежка само че по други причини – колкото китайската е аморфна, толкова японската е маркирана. Корейската граматика също не е песен, но в началото винаги е трудоемко, става по-лесно в един момент. Що се отнася до реализация : има доста приятни стипендии в Японистика и Китаистика през МОН, за Кореистика май не съм чувала. В Китай е много приятно иначе, много зависи в кой град попаднеш, с каква нагласа отиваш (субективният елемент си го има както във всичко останало). Не е каквото средностатистическият европеец си представя, това поне мога да кажа със сигурност. Пък в градове като Шанхай, Хонгконг и Тайпе вече е съвсе-е-ем друго. След университет има възможности като цяло, стига човек да има желанието и мотивацията да си ги намери. Много фирми аутсорсват в България, затова и всеки чужд език е бонус, а източните езици поначало се търсят, защото предлагането не е толкова голямо. (Моят курс е от осем души – изобщо няма място за сравнение със западните филологии).
  8. Май не бях попадала във форума от лЕто 2016, не знам откога е новият скин, но е много красиво и подредено.
  9. Първите епизоди имаше много потенциал за хубава мистерия – гледала съм няколко японски опита, които са ме държали на нокти и имаше индикации и тук да се получи. Уви, с напредването на историята вече не ми е толкова интересно. Въпреки това си го гледам, не е чак лошо, рано е съвсем да се отпише, а и сценаристите все още могат да спретнат нещо смилаемо. В началото сериалът много ми напомни на епизод от антологията 世にも奇妙な物語 (което за мен си е японската версия на "Зоната на здрача"). Не помня пролетното или есенното издание беше, но сегментът се казваше "Гробищни приятелки". Поведението на Eun-Hee и Jae-Bok беше едно към едно с това на героините оттам, може би и затова очаквах повече.
  10. Не знам за вас, аз все се сещам за Плющенко покрай Виктор, особено когато се появи дяволитото пламъче (а и коментрът за това колко е уверен и как си ползва сексапила на леда, винаги съм мислила, че Плющенко е доста самоуверен и като спортист, и като изпълнител). Затова е и странно как не са го направили една идея по-мачо. Усещам повече Джони Уиър (Воронов) , а той е съъъъъвсем друга скица. (Отсега си признавам, ако се появи такъв образ и около Юритата много бих се зарадвала.) Ханю Юзуру на хоризонта и високите резултати, японците се сетиха и за фигурното пързаляне. Да се намери спорт, който не е анимиран само по себе си е огромно предизвикателство. Иначе и аз се изненадах от участието на Дийн Фуджиока, пък и оупънингът е на някакъв английски така, няма грешка. Относно фенсървиса: избрали са този път, дори го усещам и като основна нишка. Нямам нищо против, ако се запази в тона на закачка с публиката, която от време на време се ползва, а не като нещо, което се взима насериозно и е само с цел определена таргет група да има материал за фикове. С мярка е забавно.
  11. Хехе, Сайтама с коса. На около пет места. Артът кърти.
  12. И аз съм сред гледащите, харесвам фигурното пързаляне, както и мъжете-състезатели . Нашият дебеланко първоначално прави впечатление на доста смотан, но ако се погледне в перспектива – на 23 не е първа младост в този спорт, той е от малко градче, в което освен изкуствен замък, нищо няма, а и е пухкавичък по природа. И все пак е на световно редом до своя идол, това показва, че има волята и силите да побеждава, просто му трябва побутване. Върви много добре, ще се смеем. Само ако мога да помоля да покриете мнението мааалко по-горе със спойлер, общо взето разказва всичко, което се случва във втори епизод.
  13. Измаратоних ''Уинона Ърп'' този уикенд, мога да кажа, че след клифхенгъра ще хвърля око и на втори сезон напролет. Но без съмнение най-впечатляващото в целия сериал за мен беше Томи Кю с краварски акцент и порнсташ. Голяма суша е като че ли, нищо не ме грабва. Изгледах даже ''Магьониците'', а то си е манджа с грозде от ''Хари Потър'', Нарния и Скинс. Мислех да прегледам ''12 маймуни'' , ако има общо с филма може и да става за гледане.
  14. Анимацийки по телевизията, основно по немските канали. И покрай мама, огромен почитател на всякакви филми за бойни изкуства и на ''красиво рисувани филмчета''. Ричърд Чембърлейн помогна с ''Шогун'', много си го харесвах едно време. Също и ''Седемте самурая'', макар че не можех да чета субтитри, мистерия е как съм гледала и с немско, и китайско, и японско аудио и не ми е пречило – даже сигурно напротив. Та...естествено някак се получи, вкъщи се гледаха и индийски, и китайски филми (собено онези от типа ''един чичо озвучава всички герои, независимо от пола им''). След няколко години отново загледах аниме, само че този път сама си търсих и вече с ясното съзнание какво е. Оттам японските групи бяха втората ми голяма любов в региона, заедно с мангата, покрай аниме сериали започнах да търся саундтраци, както и писмените източници, на които се опира историята. С корейското ми потръгна доста по-късно, покрай БОФ. Преди това само исторически и бойни филми ми бяха попадали, може би даже повече копродукции с други азиатски страни, затова и не съм обръщала внимание. След БОФ в тийн възрастта се започна масово гледане на сериали и на другите далекоизточни страни, преди това не ми беше хрумвало да търся японски или тайвански сериали. Тукашната платформа доста помогна в ''зарибяването'', оттук и започнах да слушам поп музика (от източна разновидност ) . И така до днес, когато и професионално залитнах в източна посока, поживях и попътувах в региона. Така се случи, че Азия заема немалка част от живота ми, макар и по най-неочакваното за мен стечение на обстоятелствата. Май толкова от мен.
  15. Пък някой спомена forumandco и така ме връхлетя носталгията...Разглеждах го тайно-тайно доста време, след няколко месеца се престраших да се регистрирам (първата ми онлайн изява, ако не броим имейла, дълго време не бях по социалните мрежи) и докато му се нарадвам се прехвърлихме в новия форум. Другото е история. Навик ми е да зареждам познатото линкче всеки ден, вече даже не знам защо. Преглеждам отгоре-отгоре каквото ме интересува, напоследък и каквото не ме интересува. Благодарение на вас се запознах с корейските сериали, тук и прослушах попмузика изобщо. Съдържанието далеч обаче не се ограничава с това, което е лъскаво и популярно. Тук винаги се е намирало с кого да обсъдим ''азиатските класики'' , аниме, манга, Куросава и компания, да разнищим филмографиите на режисьори, понякога и да спорим. Една част от хората не познавам лично, но в един или друг момент, с един или друг ред са ме спечелили. Пак се отплесвам, мисълта ми е, че не смятам, че форумът отмира. Вярно, че може да е в застой откъм пишещи (на мен страшно много ми липсват и събитията, особеносега -Есенни дни са ). Не може да се отрече, че си има солидна база, хора, които продължават да идват, да споделят мнения, да се сдърпват. Всяко нещо се променя, особено ако понатрупа годинки. За мен има смисъл от това форумно начинание, пък било то и само за да ми напомня с умиление за първия ми трепет по Гофретко, за онзи път, когато отидох на азиатски концерт сама и срещнах съфорумци или за едно ранно форумно злополучно събиране за волейбол.
  16. Аз много се забавлявам, не знам за вас. Свикнала съм на непоследователността на китайските сериали, така че не ми пречи абсурдността на моменти. Майки много здраво настъпи на китайска сцена, още ме е яд как се ''разминахме'' Мацката ме кефи колко е безцеремонна, омръзна ми от това бедното девойче да е първа цигулка, а богатите принцеси да са в опозиция. Много са им абурдни взаимоотношенията, но стоят супер на екран един до друг, и тя, и Майк са много красиви. (Даже актрисата ми напомня на полуиталианското му бивше гадже.) Като цяло, добре се ориентира момчето, Голф и Майк в Япония вече не са на дневен ред, но Китай е голям пазар. Има и реклами. Понеже карам на аудио, мога да се закълна, че е дублирано, но самият той беше писал в страницата си, че си наизустява репликите, така че не пести усилия при всички случаи. Не го виждам скоро да излезе от калъпа на айдъл драми, но поне така печели много фенове и популярност.
  17. Аз съм голям фен и на двамата. Може би просто не сте вникнали в тайния чар на смотания, заекващ Jung Suk, но обещавам, че е много готин. Точно тази фурия Gong Hyo Jin със слаб актьор за екранна половинка не съм виждала, наистина си е талант не само да си изиграваш ролите, но и да подбираш правилните проекти (със също толкова шантави, прекрасни партньори). Залюлявам се и аз на клона и очаквам нелошо сериалче.
  18. Не ни оставят незаситени, по принцип са си много работливи пчелички, но не очаквах да изкарат нещо толкова скоро. Ако имах прасенце- касичка, тя би се разтреперила от страх. Какво да се прави, имам им всичко свалено (под всякаква форма), но с физическо копие си е друго. За сингли не се засилвам, но предвид колко ми хареса минито на The Mortal, няма как да пропусна. Същия хъс, същата харизма, отново прекрасно изпълнение, и все пак толкова различно. Една от многото причини да ги обичам толкова.
  19. С Тек ''Кой си ти?'' издържах само заради нямото присъствие на Дже Ук и готината главна. Гледала съм всичко, де що изредихте по-горе, имах и големи надежди за детектива с О Джи Хо, но някак...чакам онзи сериал, който ще ми отвее шапката. Имаше много приятни попадения в тази насока, в 49 дни само една-две забележки ми развалиха идеалните 10 от 10, но все пак е чудесен сериал. Ким Со Хюн е много талантлива, особено за годините си, но не може да ме грабне досега, гледах ''Училище 2015'', но не ме впечатли. Тек може да се е поразчупил, отдавна вече не е дебютант, но досега кара на малко еднообразни изпълнения. Общо взето, има няколко ""свръхестествени" сюжетни линии, които се менят периодично. Както е тръгнало, няма нищо свято за корейската телевизионна индустрия, само да не е нужен много CGI, нали е скъпо. Освен да чакам нещо за върколаци и дракони, може и някоя фея да метнат за разкош.
  20. Само да кажа, предвид гадните ми предрасъдъци, свързани с ученически истории с по 10000 момичета с архетипи лоли-та, мегане, янки, малки сестри - откачалки, ако бях чела резюмета или бях гледала клипчета и трейлъри, щях да пропусна това заглавие. Добре че го започнах от раз – изключително забавно, преувеличено, абсурдно...всичко е с умисъл и тънък хумор (или поне аз така си го осмислих). С Танака се идентифицирам и на субатомно ниво на моменти, ако кажа, че много от абсурдните му дилеми не са ми хрумвали и на мен, ще е чиста лъжа. Просто предвид че е аниме, всичко е преувеличено. Много ми липсва, сега неделите са с половин час по-скучни. В подобни истории има хляб и за сто епизода, предвид колко накъсано и фрагментарно беше действието. За мен е много хубаво, че си нямам един Ота, тогава съвсем щях да се отпусна (и също като Танака, да изпадам в безумни крайности). Признавам, това че дванадесет седмици следих историята на рисуван човек, чиято цел в живота е да мързелува, не е от най-представителните факти за мен. Оттам, не смея и да ви го препоръчам, защото наистина никой не спасява света от атака на извънземни с пумпали, нито побеждава древни египетски фараони на карти, но е забавно и се гледа неусетно. Всичките герои се наместват, никой не ме подразни (освен Ширайши, но и там се преживява.) Музиката много ми допадна, както и хуморът и стилът на рисуване. Един от сею-тата пък си го харесвам от други заглавия, така че със сигурност беше плюс.
  21. Повишаването на температурите е обърнало форума на Томатина. Да се спазва добър и приятелски тон не е лошо за форум (особено след като за последните шест години не ми е омръзнало почти ежедневно да съм на линия.) Пък що се отнася до темата, от която тръгна ''гнилата ябълка'' : моят съвет е да не се кълнете в онлайн източници, не всичко е вярно. Метнете по някой друг зарзават (щом не ще да са пържоли) и весело и прохладно лято. П.С. Не стойте много на слънце, не се връзвайте много на тролове, гледайте хубави филми и после коментирайте, обикновено чета всичко в темите, които ме вълнуват.
  22. Аз пък да си кажа, както много харесвах О Хе Йонг (нашата си) така неусетно ми поопротивя. Не знам кога точно нито с кое си действие. Не ме разбирайте погрешно, все още е прекрасна, различна и забавна на общата маса героини по калъп, но някои неща са ми твърде бутафорни. Може би истинските хора са такива, може би за сценаристите е логично по такъв начин да преживява нещата, но на мен ми е странно. Ерик е на място, някак неговия герой го чувствам по-близък, мога да си обясня какво и защо го прави. Не усетих кога се влюби в нея толкова силно, може би това мога да посоча като слабо място. Понякога един поглед на актьора стига, за да се изрази нещо такова и без думи.
  23. Изобщо недей, то си е...друго. Дзиню много нашумя, чак не вярвам че и в роден форум ''цъфна и върза''. Пък като си го гледах в манджурска униформа никой не го искаше
  24. И аз научих през лицекнижието, следях го понеже се очакваше нов проект... Наистина може би му приляга да си танцува неуморно из вечността. Н е е балета, но не разочарова ZIZ
×
×
  • Create New...