Веднага след предишния си коментар пиша пак аз. Две седмици минаха, откакто гледах филма, често се сещам за него и пак ме обхваща онова чувство, което ме хвана веднага след като приключи. Само още един филм е оставил такъв отпечатък и съм мислила за него дълго след това - Requiem for a Dream. И все пак 3-Iron ми хареса много повече, а и не си приличат особено. Единственото, което ги свързва е това, че са единствените филми, за които мога да кажа със сигурност, че са ми "любими".
И двата филма те оставят с едно странно усещане ... при 3-Iron е приятно, спокойно усещане, искам да го гледам пак и пак и разказах на всичките си приятели за него. Реквиемът беше нещо друго - той просто те смачква без да го усетиш, едвам-едвам от началото до края. Все съм си мислила, че филмите на Ким Ки-дук са като Реквием за една мечта и май това ме е спирало да ги гледам - защото трябва да уцелиш момента за такъв филм. Но виждам, че не всички са такива.