meri2003

Тия в четвърта серия казват, че младежа бил от Черна гора, пък говори на български.

Страшно го харесах като севернокореец в оня филм. Много му ходеше. Привлича ме идеята за ролята му. Непременно ще го гледам. Главната актриса ми е една от любимите. Дано да се получи химия.

Моят любимчик Чонг Кьонг Хо в комбинация с Пак Сонг Унг - очаквам забавление и наслада. И двамата умеят да изграждат персонажи, които са едновременно забавни и сериозни. Чонг Кьонг Хо с тази прическа са го направили да прилича на младежа от "Портретът на Дориан Грей".

Току-що научих от страницата на Мин У, че има нов сериал. Закачам се на клона. С удоволствие бих изгледала Мин У като сериозно психо.

Това е от King of Mask Singer (ТВ шоу). Тук е с английски субтитри. Благодаря ви за всичкото инфо по-горе, че се е завърнал и е активен. Тъкмо тази седмица ми беше седмица на Мин У - изгледах всичко старо с него и се чудех какво става с него и има ли нещо ново.

Джин Гу e поразителен актьор. Роден талант. Заинтригува ме с превъплъщенията си. Очаквам следващите серии единствено, за да се насладя на актьорската му игра.

Ха, по FilmBox в момента гледам "Железопътни тигри" (2016). Игрален филм. Продукция на Китай. Със субтитри е. Участват Джеки Чан и не мога да повярвам ...... Тао от ЕХО (бивш член). Понеже не повярвах на очите си, проверих в Гугъла и наистина се оказа, че е той. Според мен азиатското кино бавно, но сигурно си проправя път и на нашия екран. Еха-а-а.

Като розов захарен памук е. Великолепно удоволствие.

Както и да го погледна, Кави пожела Нарин още след първата им среща. Отмъщението към сестра й беше само повод да извърши това, което беше решил в сърцето си. Ако не беше отмъщението щеше да намери какъвто и да е друг повод, за да я вземе доброзорно. Ако беше въпрос на отмъщение, то тогава щеше да се похвали на сестра й още вечерта след като изнасили Нарин и да вдигне голям шум както всеки път. А той след като я насили се привърза към нея и мълча за извършеното докато не го разкриха и то не заради себе си, а заради Нарин или по-скоро, защото смяташе, че това са си техни интимни работи - все едно, че имат нормална връзка. Глезльо Кави пожела неистово поредната играчка, взе я безпроблемно, след което се привърза болезнено към нея и изпадаше в бяс дори, ако някой само погледнеше към нея.

Това е един от любимите ми сериали (въпреки че е противоречив, нелогичен, брутален, неморален - накратко казано всичко, което не харесвам в един сериал). Стане ли въпрос за тайландски сериали - първо за него се сещам. След него изгледах много други, но никой не успя да го засенчи. Той си остана класика в жанра. Днес пуснах да го изгледам може би за стотен път, откакто го гледах за пръв път преди години. Преди да го започна обаче реших да прочета коментарите за него и установих, че съм съгласна с всички дори и да си противоречат едни на други. Изпитвала съм всички тези чувства и мисли от едната крайност, та чак до другата докато изглеждах сериала преди. Откликът е различен в зависимост от това с каква настройка започва да го гледа човек - като на кино или като отражение на действителността; на сериозно или за разтуха; емоционално или аналитично и т.н. и т.н. и тогава умът и съзнанието ти избират да пренебрегнат или да подчертаят различни моменти/елементи от филма, с които да ангажират възприятията ти. Днес например след две чисто аналитично изгледани серии, действията на Кави, както и всичко, което предстои да се случи, ми се видяха напълно последователни и предсказуеми, и в този смисъл логични като развитие на сюжета.

Певачката е гола вода, но останалите ми харесаха. Главният е толкова брутален, че когато се ядоса, чак се смразявам пред екрана. Адвокатчето е абсолютна гнида - убедително си играе ролята на плужек. Невестата на главния въпреки, че изобщо не я харесвам, тук добре се представя като поредната богата, високомерна и намусена к*чка. Най-ми хареса лихваря, но те пък взеха Ще му хвърлям по някое око на сериала до края.

Като се изгледат 18 серии наведнъж сериалът е интересен, главният прави целия сериал и те привлича да го гледаш, а главната е поносима. Съгласна съм с exape - ако главната актриса беше друга, щеше да е по-интригуващо. Сериалът е сладка приказка и чудесен за разтуха. Възприемам го като екранизирана приказка на Братя Грим, Шарл Перо и т.п.

Това, че е бил болен (от депресия) е единственият аргумент, който успява отчасти да смири гнева ми от невъзвратимата му загуба. Болестта е надделяла. Ще ми се да мисля така

Лавандула, много точно казано за всичко. И аз съм така: потрес, тъга и най-вече бясна. От както вчера научих, умът ми непрекъснато се връща към това и място не мога да си намеря. А пък не съм фен, просто много харесвах младежа като певец и като характер (поне това, което показваше пред камерите).

Заглавието и сюжета ми звучаха тъпо и ме спираха да започна сериала, но първите серии се оказаха неочаквано добра изненада. Леко и забавно. А второстепенните актьори са все от любимците ми.