sonihrisi

Ооо Боже! Минали са повече от 10 години, когато за пръв път гледах този сериал. Спомних си историята! Много ми хареса тогава. Бях си го сложила в списъка за задължително повторение, но щом не съм се върнала отново към него, значи нещо ме е спирало. Всъщност музиката е страхотна и Ютака както винаги, останалото е пълнеж.

Когато започнах драмата, си казах, че ще видя един-два епизода и ще бягам. 100 е твърде много, пък и превода е до никъде. За мое учудване, обаче, се задържах доста повече от очакваното. Оказа се, че това е една мила, весела и интересна семейна история. Героите са много, но са симпатични, свежи и интересни. Главните са големи образи, които ме карат да се смея с глас на моменти. Не липсват и кресливите корейски аджуми и мамички, които правят всичко възможно да стъжнят живота на децата си, но всичко това е поднесено в границите на разумното. Разводите явно са болна тема на корейското общество и сценаристите доста са се постарали да дават напътствия как да стане, че да не се стига до там. Ако пък, не дай боже това се случи, какви да ги вършим после................... Не съм го догледала, но ще направя всичко възможно да видя до къде ще я докарат.

Рускините нещо загубиха интерес след 3-та серия. Аз не загубих интерес и го изгледах на английски, но май по лесно се справях с японския. Когато стигнат до крайност с превода ще ви уведомя.

Каква готина къщичка! Сякаш джуджетата ще изкочат от някъде! И пътечката, направо великолепно!

Ragnos, Докато се чудиш дали да ги обединяваш в 3, 4 и т.н, аз си копнах змийката и си я сложих на десктопа да и се порадвам. На другия ми компютър е онази със скалите, но не сивата, а тази с цвят. И осъзнах, колко отдавна нямам читав пейзаж. Трябва да дойда на себе си и да започна да снимам както преди.

Може да не му е мястото тук, но ще ви кажа, защо обичам цветовете. Преди доста години бях учителка в гимназия. Мой клас завършваше и им предстоеше бал. Щяхме да празнуваме с още едно училище и моите ми викат: Госпожо трябва да се облечете така, че да ги смачкате всичките. Викам: Що ми е да ги мачкам, а тези, моите, решили да правят Мис класна. Молих ги да се откажат, но не щат. Цял месец обикалях за тоалети и обувки. Голяма мъка! Бяха едни Виденови времена, хляба беше 10 лв. май, а за обувките ме е страх да си спомня цената. Намерих си рокля, пепел от рози, красота неземна и обувки в подобен цвят. Луди пари, около две заплати ръшнах. Всеки ден я обличах да се дивя на красотата си, пък и да свиквам с обувките. Колегата по изобразително изкуство щеше да ми кавалерства на бала. Дойде в къщи да ме вземе и вика дай да видим тука тоалета дето си го избрала. Аз гордо обличам розовата рокля и обувки и се фръцвам величествено. Оня вика, това добре, дай нещо друго. Аз му викам - друго няма! Съпругът ми, предателят, вика - нали купихме онова шареното..... Няколко дни преди бала ходихме на един панаир и там си харесах едно нещо пола и блузка с много цвят ярко синьо, зелено, червено, бяло тук там и почти без пари. Купих го за лятото. Обличам дрехата от панаира и виждам как и двамата ме гледат някак възхитено и в един глас казват - това ще е! Казах им, че с тази евтиния не тръгвам никъде, обаче, ония непреклонни. Накрая махнах етикетите, облякох го и сърдита се качих в колата. По пътя мърморя, че ще се изложа заради тях, а колегата ми казва успокоително: НА КРИВА СТЕНА, СОНЧЕ, ШАРЕН ТАПЕТ СЕ СЛАГА! Как не го убих, май се опитах но не уцелих! Направиха ме мис, а мистър беше един колега от другото училище с вид на Огури Шун, но не чак толкова харизматичен. Та затова може би цветовете ме привличат или пък не е за това, но има ли цвят ми е някак радостно на душата!

Била съм там, снимала съм, точно змийката. Спомням си такава картина, един топъл юни и нямаше жива душа. Красота! Водата беше ледена, а много ми се искаше да стъпя в нея. Само синьото в ляво, облаците, може би трябва да се пипнат. Иначе е великолепно.

Аз съм за вариант 1. Обожавам, небе, облаци, контрасти...................... и няма да съм аз, ако не гласувам за 1. Опитах се да харесам 2, но нещо не ми се получи. Важно е, че опитах!

Дълго се чудих да дам или не шанс на този сериал. Е дадох и не съжалявам. Разбрах много за корейските традиции, за значението на рода и родовата памет. Не мина и без най-омразния за мен персонаж в корейските драми, а именно безумна свекърва, готова да разсипе здравето на любимият си син, на любимата му, на семейството си и още няколко семейства само защото е в климакс и не ползва адекватно лечение. Ако аз, като свекърва посмея да изрека даже една от думите изречени от тези зловещи персонажи, ще остана завинаги без син, внук, съпруг, че и дъщеря. До тук за тези зловещи същества. Това е един бавен сериал, всичко става някак естествено без бързане, без големи драми, въпреки че ги има. Има две семейства - едното традиционно, спазващо исконни корейски традиции, където мъжете и жените се хранят отделно, където стените са от хартия и всеки чува дори дишането на другия, и всичко е някак високо морално, дискретно и любезно. Другото семейство - простодушни новобогаташи, живеещи в позлатен кич, които правят и невъзможното да станат знатни. И тук ни показаха, че знатността не може да се купи. Че озлоблението срещу целия свят прави нещастни всички и най-вече близките ти хора. Нещата се случиха още в първа серия със смъртта на прадядото. Дъждът, който се изля, сложи всичко на мястото. Отидоха си всички, които трябваше да си отидат. Появиха се тези, които ще останат завинаги. Такъв първи епизод рядко ми е попадал. След като изгледах сериала, си го пуснах още веднъж, и тогава го разбрах. А иначе за романтиците - едно семейство и 4 любовни линии. За мен най-вълнуваща беше връзката между големия брат и младото момиче - сираче. Актьорът се справи великолепно, а актрисата беше толкова естествена, колкото трябва да бъде. Тук няма да намерите истински отрицателен герой, има такива, не че няма, но са някак по очовечено гадни. След като няколко дни разказвах откъси от сериала, съпругът ми реши да го гледа. Дано му хареса! Пожелавам на тези, които ще му дадат шанс на този сериал - Приятно гледане!

Вярно е, че няма лошо време за снимане! До това велико прозрение стигнах в началото на снимаческия си захлас. Една ранна юлска утрин, преди изгрев вървях натоварена с техника - голяма чанта с обективи за Канон лентак и триножник. Бях избрала уникално място за снимане край Стара река. Имаше роса и си представях, как ще заблестят капчиците, когато се покажат първите слънчеви лъчи.Реката пък прави извивка около един хълм и мястото страшно много прилича на Царевец. Трябваше да се изкача още малко по едни скали, за да достигна заветното място. Аз всъщност успях да се изкатеря, и тъкмо да поставя триножника тежката чанта се затъркаля надолу по скалите. В опита си да я стигна се подхлъзнах яко и понеже нямаше какво да ме спре се затъркалях и аз. Само един от обективите ми оцеля. Съпругът ми ме намери след около час, след като забелязал, че съм излязла със сандали. Сетил се просто, че по тази роса и мокри скали няма как да не стане инцидент. Намери ме ревяща не за посиненото тяло, а за загубата на техниката. От тогава спазвам няколко правила: 1. Обувките са най-важни - със стабилна обувка можеш да се качиш навсякъде и да снимаш що ти душа иска. 2. Колкото и топло да е времето, винаги носи дълги панталони и ръкави. 3. Триножникът не е задължителен.4. Един добър компактен фотоапарат може да ти свърши същата работа като тежката техника /стига да можеш да си го позволиш/ 5. Лошо време за снимане няма!!! Всичко, което снимам показва на хората, това, което те не са видяли в определен момент. Научих се да не правя драма от това, че не съм уловила светлината. За мен всяка снимка е история и нещо преживяно, което искам да споделя с близките си и не само. Ragnos, водопадът е уникален, наистина, харесва ми много! А залезът, ще се наложи да посетя това място. Прекрасно! И ме включи в календарите с 3 броя. Успех!

Голяма красота! Половин час зяпах ту едната, ту другата снимка. Отлична работа! Накрая не издържах на напрежението, копирах си обработения вариант и сега е на работния ми плот. Освен естетическата страна има и разхлаждаща такава в жегите!

Споделяй, интересно е! Преди няколко дни пътувах около 70 км., да снимам облаци. Голяма красота! Забравяш къде се намираш и кой си! В края на миналата седмица ми попаднаха берачи на малини и едно поле с лавандула и жълт кантарион. Не съм ги работила снимките, нямам време, но смятам, че добре се получиха. Всяка информация, която даваш е от полза за всички нас, снимачите!

Каналът на Костя и Аня Пак. Живеят в Южна Корея. Рускоезични са, млади хора, брат и сестра. Готини са! The Tea Party

Diana Sagiyeva е рускоезична казахстанка. Лекар е по професия. Омъжена за кореец. Има три момичета и най-голямото Су Бин се опитва да пробие в моделния бизнес. Diana Sagiyeva