Yamashita

Така си е, малките хора и техния живот е на фокус в този сериал и до тук всичко им се получава много силно. Харесва ми стила на сериала, доста сиви краски има, но винаги героите вдигат глава или успяват да се усмихнат на нещо, което ме радва. Бездарната мадама актриса, дето упорито следва средния брат ми е много симпатичен образ. Невидимата връзка и привличане на главните герои и на мен ми е любима. Аз мисля, че няма да видим романтика, не че я няма, просто няма да ни я покажат, за да угодят на консервативните корейски нрави...

И аз също искам, но сигурно няма да ги съберат, твърде е революционно. Обаче тия техни мълчаливи вечери, дето тя се храни, изтерзана, гладна и свръх уморена от живота, а той мълчаливо я съзерцава и всичко в него казва "Аз съм на твоя страна" са ми любими.

Гледам и то много! Сега трябва да си въртя двете серии, очаквайки с нетърпение другата седмица и новите епизоди, пълно пристрастяване... Трета серия беше страхотна, голяма конспирация се завихри, Малката е все по- комбинативна и все така потайна, обира овациите постоянно. Обаче Така е excape, и на мен така ми въздействат, особено момента с нейното подслушване, тя не издава емоции през деня, но когато слуша него става различна, всичко е изписано на лицето и...

Така си е, малката играе с лекота, сюжета е нетипичен, дори само заради Харесва ми тъмните краски на сериала, братята са светлата част от него, те ще се подкрепят каквото и да се случи, поне така ни ги представят. При тях също не е идилия, това е добре, трудностите са част от играта. Обаче на техния фон Малката е направо дълбоко на дъното. Този път поздравления за главният женски образ, няма пропуск, затова е и така загадъчен, различен, като се разхождаш по дъното ти става все едно, но у нея има и нещо друго, не е само умората и болката, излъчването и е на човек, който знае какво прави, но в същото време търси сродна душа. Затова ми хареса начина, по който се откриха с И Сон Гюн.

И какво от това да добавя аз? имаше съспенс, тръпка. Ако трябва да видя още една нищо незнаеща и невиждаща корейска мома ще се гръмна. Тук поне с кеф си изгледах двете серии и героинята ми хареса, не стига че знае какво прави, но го прави умно и добре. И да вметна химията и с по-възрастния И Сон Гюн се получи, само няколко погледа и им повярвах.

И да си довърша по темата, една весела случка, от пребиваването на Юкико в Шумен. Тя ми праща следната бележка /която си пазя и досега / и ме пита, какво пише, понеже чистачката услужливо я е залепила на вратата и се беше притеснила ужасно, за какво се отнася. Бележката....

Да се включа към по предния пост за японския музикант, познат на seal_reinforce, наистина при нас попадат нетрадиционните чужденци , с мнение различно от общо приетото. Та така са и малкото японци дошли в България, цветни, различни, излягали от матрицата и с нагласа да видят нещо ново. Покрай учителката ни японка, дойде в Шумен за два дни един пътешественик, Каме се казва, той не се беше прибирал в Япония от 6 години тогава, говорим за 2015 г, пътува си на автостоп, ползва кауч сърфинг, снима, обиколи цяла Европа така, пишехме си от време на време, понеже в Шумен го подслоних у дома. Не си и мислеше за завръщане в Япония, сега е в Турция доколкото знам. Мечтата му беше да посети Африка. Преди България, която му беше първата европейска страна беше обиколил всички азиатски държави, после Русия, Грузия, Армения и от там в Турция и първата европейска му беше България. Оправяше се добре с кирилицата междудругото от толкова пътешествия. Добре си четеше и на български Той разказа, че по професия е начален учител, след като е напуснал работа е получил обезщетение, което е дало начален старт на пътуването, а в държавите, които остава си намира работа за известно време, за да събере средства и продължи напред. Него го убиваше перспективата, че японския стандарт, изисква от теб работа до живот, същото сподели и Юкико - учителката ни. Тя каза, че приятеля и тогава студент, за цялото си следване спестява всяка стотинка, за да осъществи мечтано пътуване до Америка, в което ще обиколи много места и пътуването ще трае 1 месец. След това, просто няма да има възможност да го направи, защото постоянната работа в Тойота, за която беше одобрен ще го закотви до живот на работното му място и такива далечни дестинации за пътуване стават невъзможни. На отпуските в Япония не се гледа с добро око, ползват се по 2-3 дни през годината. Това са техните разкази. А по повод на шарените японци, ето една от първите учителки по японски език Азуса Йонеока в Шуменския университет и нейния разказ за това, какво я е задържало в България, много е интересен..Тук p.s. .... и моля елате в Шумен да научите какво е разгеле

Ако хукнете всички за Япония, няма да има с кой да си пиша и да ви се кефя постоянно Моля да си стоите по местата! Разрешават се само кратки разходки до Япония за нови пресни впечатления и после пак тук Майра дивя се колко си точна винаги и право в темата, твоите изводи са и мои изводи. Това много ми хареса: "Всяка нация пази по нещо, което някой път може да спаси света." И нещо друго, което сега ми хрумва покрай EU, Япония и каквото още ти дойде наум, има ли изобщо нещо реално съществуващо и традиционно българско? Къде е то? Не се ли размиха мощно всички "български" и наши неща , защо избледняха така и олекват повечето ни традиции - леденото хоро с машина за сняг отстрани и още дивотии дето не се сещам. Може би това дето японците по- го могат от нас е, че по-мощно да се вкопчват в традициите и по-стойностно ги изпълняват и съхраняват. В Кисеки на Корееда дядото плесна два пъти с ръце и каза не мога да разсърдя Таджима /божеството пазител/, не може да смени рецептата на сладкиша, а ние го нямаме това. Просто си разсъждавам. Ама в същото време ги бием по човечност, а те нас по всичко друго..

Наяяяя, от сърце и от тук до тавана на небето ти стискаме палци да се сбъдне твоето желание, ти си нашия човек за разговори, разкази, мнения и всичко Най- от първо лице.

Хубава тема Color, и аз се надявам някой да се включи с мнение от първо лице, пребивавал, задържал се някъде в Азия, за да си каже, сменя ли се "сърцето", правиш ли мусака до живот или в един момент красотата, строгия ред и дисциплина, сакурата и "маската" за пред хората те грабва и забравяш какво е да си естествен и нормален човек с лице и чувства. На мен също ми е много интересно. Бях на представянето на книгата на Юлиана Мурата в Шумен и много исках да чуя впечатления от първо лице, които търсиш и ти в момента, но за съжаление ужасно се разочаровах. Беше страшно изкуствена среща, дамата се вживяваше като обяснител на японската култура, а мен това не ме кефи, защото имам собствени впечатления от филми и сериали, обичайните дневни порядки са ми много познати, това не ми е интересната част, има още много за тяхното поведение и "скрито" лице, азиатската скромност, смиреност и голяма доза прикритост. Впечатленията ми от учителите японци в ШУ, с които през последните 4 години успях да се запозная е точно тази, държат си "лицето", за пред хора, любезно, уважително, но рядко са истински и разкрепостени, държат дистанция, на моменти я поотхлабват, но си я има. Това нашето живо, усмихнато преживяване с приятел, на гости, на кафе или на маса сякаш не им идва отвътре. Как се свиква с тази хладна дистанция много ми е интересно. Чакам някой да доразкаже впечатления и разкази от първо лице.

Ооо Cucyta, добре дошла в корейската магия! Попаднала си на един от най-магнетичните и очарователни сериали, но има и още. Аз лично този уикенд си припомних/сигурно за 20 път/ Тайната градина с Бини, няма да ми омръзне, такава приказка неземна и красива, хумор, разговори, актьорско присъствие. Тук е същото, живо, увлекателно, всеки допринася към историята, майсторски изиграна, Гонг Ю, ооо Гонг Ю ! Има поглед и присъствие за милиони това момче. Моето първо гледане също беше на един дъх. То на много не става, твърде е шеметно, чаровно, трогващо и сладко.

Всички романтични момичета ликуват, след като са изгледали Мислех, че няма съдбовна любов! Уаташи мо Коледно, нежно и я имааааааааааааа!

Така е, с две ръце за поста на Майра. Като влезеш тук/Eastern spirit/ влизаш в един необятен океан - то преводи, то шедьоври дето никой от познатите ти няма шанс никога да гледа/защото не подозира/, а ти си гледал, че и следиш още десет нови неща на този същия никому неизвестен японски или корейски режисьор и още и още и тоя океан те тегли здраво, а за "всички", ти си просто един заблуден индивид със странни интереси. И на мен ми се иска форума да е по-популярен в добрия смисъл на тази дума, не масов, но да се гледат по-често и повече хубави азиатски филми и да не са в графа "екзотични", а в графа добрите хубави филми със сърце, което ние познаваме. Спиритът трябва да излезе наяве и това е добър повод ние да станем по-популярни и отворени. Емблемата Eastern spirit си е готина кауза. 10 години Eastern spirit, повече и по-надалеч... Аз не съм по слоганите, но може на някой да му хрумне нещо готино. Към и още: фотогалерия/клип на шарените муцунки тук, дето всеки ги знае, но никога не ги е виждал на живо, да не изреждам вие се знаете

Ооо да, моят 2 годишен племенник е във възторг от Кики,при първото му гледане беше залепен за екрана, захласнат, толкова много му въздейства, а сега сме вече на 50-то гледане, само се смее на любимите си моменти и такава усмивка му грее по лицето. Той е много малък, а от първи поглед го хвана магията на японското аниме, толкова чисти и докосващи моменти има, когато героите се смеят заразително и той е съпричастен с тях, наистина магия и любов от пръв поглед е. Кики, Поньо и Тоторо, любимите ни вълшебства..

На мен ми беше прекалено многострадална тази нейната постъпка , приличаше на някой от нещата, които правеше, когато не беше вярна на себе си, а целия и чар идваше от това, че беше пряма и последователна,

Е, няма такова вълшебство да знаете, Миязаки е гений! Голяма обич е Кики, гледам си я постоянно и музиката слушам, все едно летя и аз. Ако искате да отидете в един по-добър свят си пуснете Кики, всичко е вълшебно, мило, невинно и чаровно като малката вещица Кики със смело и добро сърце.

+1 за Майра. С голям мерак седнах да гледам Blade of the immortal, Кимура, тръпка, красота иии получих челен удар в стена, ама голяма и доста твърда стена. Без сценарий, или без идея, както и да му викаме, но филма не ми хареса, убийства, убийства и още убийства и безсмъртен Кимура и друго няма. Може би във фотографския жанр биха се изкефили на това сменяне на сцени с различни герои и съсичане на килограм/красиви сцени, идеални за снимки/, но на мен не ми трепна за тях. Искам си самураите/героите/ с цел и сърце, това тук не беше моето нещо. Недобре претворена манга или филм без внушения, едното от двете е.

Speedy86 не реви, много станахте и на мен ще ми скъсате сърцето! И аз съм в очакване, но за нещо мило и хубаво, след толкова горчиви сълзи

Знаеш ли, звучи революционно това за Won Seok, но пък някак логично, той първи усети колко некомфортна е дългогодишната му връзка, даде си сметка, че не е за там, а и половинката му като гледам опитва нещо ново, сякаш и е приятно в компанията на новия човек, с който открива повече сходства и сякаш не се притеснява да е себе си. Сякаш този втори шанс е и за двамата, нетипично за корейските стандарти, ще видим наистина..

Чакам коментар за колежката от работата на директор Ма много ценна мадама много... в книжарница ли споменаха, че щяла да ходи ...ха ха и още за нея, много як лаф пак тя произведе : Уговорка. Да, имам уговорка ...със себе си. евала

даа, така си е, сега изгледах 14 серия на един дъх, досега все това говорим /на някой не им се вярваше/ , че са искрени и последователни, но този път се разбиха просто, всеки със собственото си лице и беше толкова хубаво и откровено и супер готино... директор Ма подскачаше, обаче и аз с него

Хей, къде сте никой не пише за Първата вечер

мъжете преди - Служили сме заедно в казармата мъжете сега - Ходим при една и съща козметичка

Майра, винаги коментарите ти излизат право от сърцето, затова те обичам . Заради тебе и заради Кан ще го гледам в най-скоро време и аз ще си напиша чистосърдечно.