Yamashita

Снощи шефа си постнал на стената във фейсбук: С температура 39,6 съм, не знам дали ще оцелея. За минута 147 лайка и един коментар: Тръпнем в очакване.. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Шефът оздравял и отива на работа, прави оперативка, защото дълго е отсъствал. Дава задачи, критикува, дава задачи, критикува, накрая завършил: Някой да има въпроси? Някой се обадил от залата: Абе шефе, ти освен нас нещо друго еб*ш ли?

- Ооо скъпи, колко романтично свещи, масло... - Айде стига си се заплесвала, затваряй капака и да тръгваме!

Ааа, каква е звездичка, обожавам я!

Как да не я обичаш, тотално готина! Винаги!

Привет! Как сте, уважаеми колеги фотографи? Не сте писали скоро, Ragnos снима активно, а не се хвали с нови вдъхновения и интересни случки около снимките, може да сподели свои впечатления. Аз от месец нямам нищо заснето, хвана ме апатията и ми се отразява на снимането, но се надявам по нататък да ми се върне музата. За всички любители на стрийт фотографията, малко от творчеството на една странна птица и уникален фотограф Вивиан Майер, за чийто снимки се разбира едва след нейната смърт, което не пречи да е една от най-добрите. Вижте...

Преводът е само на първа серия, но това не ми пречи да съм вече на 4-та, гледам си. Диалозите са ми пълна мъгла, но затова пък крафт бирата, която се лее във всяка серия, начина и на поднасяне, уникалния малък бар, бармана и въобще вечерните разговори там са ми пълен дзен, толкова приятно и успокояващо ми действат, явно и героинята на Юи /Акира/ е на същото мнение, деня и се осмисля щом стъпи там. Ех, тъкмо да си харесам и аз нещо за гледане и да няма грам субтитри и аз не знам защо. От кога не съм гледала Рюхей, а в такава точно роля пък съвсем, много готино екранно присъствие има това момче, някак спокоен и уравновесен ми идва с неговия леко флегматичен стил на говора и походката. Със сладката Юи са хубав тандем, тя се старае за всичко, а той го дава по-лежерно и си знае цената.

Но какво ще се случи пише в резюмето...ами нещо много добро. Отдавна не съм гледала с интерес така първа серия /да ме прощава Такането на Сатоми/. Имах съмнения за ангелчето Арагаки, тя е много мила, ама много и сладка и какво има да прави с Рюхей в един сериал, но явно има какво. Много добър първи епизод, от сърце го казвам, искаше ми се да гледам нещо, което да ме заинтригува, нещата от живота, ама така чисто и добре разказани. Мисля, че точно това беше яката нотка, да всичко на доброто момиче се случва точно така както на героинята на Юи в първа серия. Искаш да си максимално коректен, искаш да си свършиш добре работата, да, ама не, всичко е за твоя сметка и е дяволски трудно. Компромисите те заливат като лавина и накрая ти самия ставаш компромис за самия себе си, кофти, но факт. Краят на серията ме изкефи максимално. Мисля си, че е хубаво да срещнеш някой, който да те замисли и май при нея беше точно така. Ще видим. Гледайте, тук доброто момиче не е само добро и с това да се изчерпи всичко около нейния образ, тя е доста повече.

Признавам си пускам коментар, за да "бутна" този филм напред. Няма милост за грубияните, емблематично, а ? Приятно гледане и размисли, ще се докоснете до дълбините на доброто старо корейско кино.

Не ми се гледаше училищна история, но дадох шанс и завърших с усмивка, получи им се този път. Имаше доста дървени неща, даже повече критики имам към Масаки, не оживя така добре като половинката си. (Tao Tsuchiya) в ролята на Шизуку беше желязна, игра добре и си претвори героинята много искрено. Масаки е готин, то е ясно, давам му 10 за първата целувка, която и подари, има чар и беше готин бунтар, нещо малко не достигна, и даже като приключи филма не можах да определя какво точно, може би това че го пуснаха от небето в началото на историята, иначе всичко друго му беше като от манга вълшебно Сладка двойка, вълшебно филмче за първата любов и приятелството, приятно гледане!

Не мога, спрях на 4 серия и толкова, това е перверзно, тръпки ме побиват чак...и като гледам как продължава....нещо като перверзиите на Ким Ки Док, но с Джи Соп и не в добрия смисъл на тази дума. Абе боза с ракия накратко

За всички, които са се настроили за нещо типично или просто поредната bl история ще кажа, че няма да видят точно това. Да, има две момчета и те са влюбени, но по-силния и водещ момент, който до край ще ви задържи е майката на главния герой. Страхотна роля направи тази дама. Целият филм е построен върху една голяма меланхолия и самота, особено тя, винаги е сама със своите мисли, но всичко, което преживя показа толкова многолик и истински персонаж, и разказа историята по начин, който много ще ви докосне.

благодаря за превода, ukio! Изгледах го. Първото ми впечатление още с първите минути беше за асоциация с Маковия хълм, училище, униформи, сериозните японски ученици с техните задължения и там някъде са Тя и Той... Но всъщност не беше много романтичен филма, имаше много хубави нотки, това приятелство, което заформиха двете момчета, а и хубавата музика, която толкова много ги вдъхновяваше. Има вълшебство филмчето, на моменти леко падаше темпото, но въпреки това оставам с добро впечатление. Актьорът, който игра Сен беше много добър, много му лепна ролята и историята на двамата приятели беше страхотна, май по-голямата химия беше между тях, много трогателно и искрено беше всичко, което им се случи.

На 6-та серия съм. Прословутата корейска съдба тоя път направо им разказа играта, така им срещна пътищата, че дълго ще я помнят. Шегата на страна, но толкова силно и увлекателно върви разказа, че нямам спиране, до тук на един дъх 6 серии. Актьорите са пълен магнит, борят се, имат силата и куража и си я следват тая своя съдба, което много ме радва, защото ми е омръзнало от непоследователни постъпки и разколебаване от най-малкото препятствие, тук няма нищо подобно. Актьорите са огън, нищо излишно. А от тоя "дистанцирания" романс ми се подкосяват краката, майстори са два разменени погледа, ама така, че после три серии ги мислиш, абе тия как успяха с толкова малко да си кажат всичко.

Не бях виждала толкова дълго влюбване, но беше толкова искрено, повярвах им, и за влюбването и за всички чувства, които ги терзаеха през цялото време. И тя, и той получават адмирации за играта, а режисьора за цялата картинка, която ни спретна. Беше хубаво. Хареса ми много, мой филм определено. Благодаря за буквичките, Ukio!

Златно парче, от златен ost /Доставките на Кики/ Поздрав!

Дам, и аз констатирах същото...той е все така висок, хубав и все същите изразителни очи.....а сценарият е пълна боза. p.s. Момичета, големи благодарности за превода!

Престраши ли се, ukio. Аз го гледах отдавна, но реших да не пиша, защото освен тъжен ми се видя и опустошително депресивен и се спрях. Ядрената трагедия във Фукушима, тишината, непокътнатата покъщина и смъртта и съчетано със side job-а на героинята може да полудееш просто. Не знам дали бих препоръчала филма, твърде тежък, проституцията на главната героиня ми дойде в повече.

Доста нереален мазохизъм/самонаказване от всички страни видяхме, затова колкото и да умуваме няма да му дадем някаква истинска интерпретация, всичко беше късно в този филм - реакцията на бащата, реакцията на сина, реакцията на монаха, може би затова не ме докосна, защото ми дойде неестествено поведението им, както вие сами добре сте забелязали... Само момчето търсеше само своя истински път, усети кендото като нещо, което дава сила и истинска принадлежност и материализира всички усилия да бъдеш волеви човек с мисия и здраво стъпил на земята

Така си е, работата отиваше на пълно самоунищожение, затова младежът влезе като въздух, сблъсъка им беше важен и все пак има едно НО за мен.../това дето ти го написах в дългия ми спойлер ме спира да приема филма на 100 %/

Всичко е така както си го описала ukio, бащата

И от мен едно благодаря за превода на ukio и подкрепата на naia, златни сте Филмът си го бива, доста тягостен ми дойде, но го изгледах докрай, с малко смесени чувства съм. Някой моменти останаха някак недоизказани Другото, което ме задържа да догледам освен красивите сцени в доджото по кендо беше играта на Ниджиро Мураками, витално момче, не му се опря нищо, игра със сърце и красиво.

Кева, струната е Бини А щом си следила сюжета със Оска и Съл, съвсем не ти е трепнало... Аз скоро си имах опресняване на Тайната градина и пак очите ми в Бини, фатално влюбване, трепети, чудо, даже това му гледах, че идиотската усмивка е само, за да задълбае в това, че не е той, а Тя, като се сменят, ама то пак не се връзва, защото всъщност тя е мъжкарана - каскадьорка и т.н, т.е тя не е женствен образ със сладки глупави усмивки, ама карай тича му, ааа всичко му тича. Строен пич, с фобия, с яко влюбване, с неговия си маниер да прави нещата с мисъл за другия, макар и доста надменно, ама ме кефи и това е, може би защото играе та дрънка, не се пести. Другото, което те е жегнало за фабулата с липсата на помощ към нея, не знам защо не ми извади очите на първото ми гледане, беше ми част от приказката, защото това е приказка, не е истинска история, ако дори за малко бяха загатнали в началото, че някой се грижи за нея нямаше да се получи тази развръзка.. Мога да пиша много, защото си обичам тайните на Тайната градина, ноо и разбирам всички невлюбили се, не е тяхната приказка и така p.s. а иначе кусури много за невлюбените в сериала

On Body and Soul - 2017, определено доста ексцентричен филм, хареса ми много, от любимите филми, където не пестят ирония и душата е на показ

В Пепеляшка нямаше вихър, а в Анего/По-голяма сестра се превежда, кака по нашему/ е огън и син пламък и Queen за музикален фон и леле мале е всичко, момичето, което може и прави нещата по своя си начин, защото го може и не е отдадена на едничката мисъл, че сватбата е решение за всички проблеми на жените в Япония /е по едно време малко и това и мина през ума /

Да бе перфектни под прикритие, аз съм това, но в задния си джоб имам още две маски за друго....