Jump to content

Yamashita

Потребители
  • Posts

    622
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    8

Everything posted by Yamashita

  1. Ох... @gig911, ами наричай си я както искаш, твое право. Изразът, който си използвал е тотално клише и не казва абсолютно нищо, това аз се опитах да ти напиша, ако си вникнал в моя пост добре, ако ли не, значи и сериала ти е нещо като "селска кифла" и няма смисъл да коментираме повече.
  2. По повод на коментара на @gig911" Селска кифла, без да обиждам хората от село" мога само да кажа, че ако е гледал по-внимателно сериала, героините в офиса и колежки на Kim Ji Won бяха толкова зле представени като градски кифли без никакви особени интереси, освен да се присламчат в този и онзи клуб с цел запознанство и брак и нищо друго нямаше в тях, та нека е селска кифла тогава, градските бяха тотално разобличени като повърхностни и паразити. В нещо друго се състоеше лайтмотива на този сериал, тези, които не бяха част от корпоративния модел, градски хора или както там им казваме, бяха и аутсайдери, но до края на сериала се прокрадна и тезата, че не е страшно да си аутсайдер, това видях аз, а кой е градска и селска кифла няма грам значение т.е това къде живееш беше само въпрос на местообитание, те се преместиха в крайна сметка и заживяха в града. На село беше бита им и ми харесваше как се трудят на полето, дори алкохолика си осмисли ежедневието, живеейки там, защото работеше с ръцете си, далеч от рекета и изнудването, с което явно се занимаваше по принцип. Главната героиня малката сестра трябваше да се научи по трудния начин да си отстоява собственото си пространство и мнение и мисля, че се справи с това, да мисли повече за себе си и да не зависи от мнението и оценката на другите, тези граници разбиха, а не това дали си в града или на село, това беше най-същественото за сериала като цяло.
  3. @asha, сърдечно ти благодаря за картичката и хубавите пожелания! Хубаво лято и много вдъхновение!!!
  4. Не успях да си кажа за края на моя любим сериал, а го изгледах с интерес и си затвърдих мнението, че за много неща този сериал беше доста различен и нестандартен. В живота на цялото семейство стоеше темата за освобождението, желанието за промяна и бягството от собствените си страхове и граници. Донякъде успя сценариста, донякъде не с идеите си за освобождението на героите. Имаше различни гледни точки към проблемите им и разбира се всички се сблъскваха с дозата корейски консерватизъм, защото без него не може, така се живее при тях, то не че при нас е нещо друго, консерватизъм да искаш явен или не толкова. Важното за мен е, че актьорите се раздадоха на макс и беше голямо удоволствие да ги гледам, доста естествено им се получи играта и макар и с този полуотворен край, който ни сервираха добрите впечатления ми останаха и след финала.
  5. Предчувствието ми за драма се сбъдна и то как, малко бързо прехвърлиха събитията в бъдещето и загубих някой моменти в разказа, преди и след. Добре, че 14 епизод завърши с дълго чаканото обаждане и среща, заслужават го това нашите главни герои, усмивка по лицата им, лъч надежда, направо засияха.. Телефоният разговор на Гу и Ми Джонг ми отива директно в любими моменти от сериал, какъв диалог и каква роля прави Сон Сок Гу, голям е, а тази роля му пасна идеално, моите адмирации към него!
  6. Поредни два изгледани епизода, ще се "освободят" ли героите от своите страхове, ще чакаме до последния епизод, за да разберем. Иначе закономерно
  7. Добре г-н Гу, най-сетне!!! Излезе най-накрая от сенките, а и зъби показа. Много много интересен герой за мен - Гу, има си неговите демони, обаче когато реши, че ще прави нещо не си поплюва, а явно е решил, че повече няма да се движи инкогнито. В 10 епизод ми дойде повече извиненията на голяма сестра, знам че така се прави в тяхната култура, но ми беше прекалено за отношението към нея. Иии най-култовата сцена комична, която си заслужава Оскар с брата, който се преклони пред Ролс Ройса евала, така го изигра това, че няма равен на себе си, ирония, ирония на макс...
  8. Римейкът има едно голямо НЕ от мен. Не става. Не знам защо, ама много бягат от идеята на оригиналния филм, тъгата и самотата на Джи, сляпото момиче, абе всичко в корейския вариант има атмосфера та дрънка, а тук е нещо дето не е добре, няма ги емоциите дето те хващат за гърлото. Дори запознанството в началото е нелепо изиграно, доста зле им се получи сцената като цяло, а тя е ключова за филма, как се намериха и как се запознаха героите.
  9. Колкото, толкова @dido100 аз потривам ръце за 8 епизод, доволно добре се развиват героите.
  10. Това е моят сериал! Седма серия...какво да кажа, много ми хареса, господин Гу такова откровение направи към малката сестра, бих казала един път...когато държиш всичко в себе си, а накрая решиш да говориш.. Нямам търпение за осма серия довечера.
  11. Радвам се, че има още гледащи /много сме! /, а и превод се задава Ухууу!!! На мен всичко май ми е любимо в този сериал, даже бавен не мога да каже, че е, защото тези тримата са супер скрити лимонки и винаги излиза по нещо, най ме впечатлява още от първите серии в къщи на масата като вечерят в компанията на господин Гу, всички са едни тихи, мълчаливи, дъвчат, мълчат, а в главата им мисли за другия. Майката и бащата супер сурови и отрудени, брата и сестрите се правят не чули, не видели и господин Гу, който игнорира цялата компания. Златни са, златни, много емоции, къде на повърхността, къде под нея, има си атмосфера сериала и свежо чувство за хумор, което много ме спечели.
  12. Е аз се пошегувах за единствена сериала си е страхотен, стига да ти се гледа и да му дадеш шанс. Аз съм на 6 серия, нарочно я гледам на части, за да ми остане повечко, бях забравила каква коварна история е да гледаш текущ сериал. Свободата на тези тримата идва лека полека, това им харесвам, с малки крачки или с повече всеки от тримата си знае какъв му е проблема и гледа да продължи напред и Господин Гу разбира се слагам в това число на променящите се, най-вече той. Доста са колоритни на моменти и много откровени героите, и симпатични със сигурност, двете серии на седмица не ми стигат Разговорите на голямата сестра с нейния шеф са ми един от любимите нови лайтмотиви на сериала, самия факт, че споделя с него толкова лични неща за себе си е много показателен за нейното желание за промяна, а и той е готин със съветите си към нея.
  13. Като единствена зрителка на този сериал в България не се оплаквам ще си го доизгледам с кеф! Може би, защото като малка съм си прекарвала летата на село, помагайки на баба ми, та сега ми е интересна тази тема Града срещу Селото. Тримата главни мощно се оплакват, но сякаш не са готови да се разделят с тяхното китно селце, ще видим нататък, на мен тази фабула ми е достатъчно интересна. Да, сюжета се върти около ежедневните случки и работата на героите, но все изниква по нещо, което да ги разкрие в нова светлина.
  14. Еее, жалко dido100. Аз още си го гледам, даже не ми стигна тази седмица. Да бавно действат, но има някаква нотка, която ми напомня като препратка темпото на My mister, тази вглъбеност на малката сестра е доста сходна и за двата сериала. Тя върви, мисли, сякаш целия свят е далеч от нея. И тримата главни герои имат по нещо в себе си, което усещат, че им пречи, малката е много вглъбена и търси проблема все в себе си, голямата е експанзивна и си мисли, че голямата и уста е проблема, братът е наранен от раздялата с приятелката си, но мисли, че всичко се корени в това, че израсъл в малко селце. Понеже не бях виждала скоро такава тройка главни, живеещи на село, а работещи в града са ми много интересни, какви решения ще вземат, как ще се променят, в каква посока. Да няма сензация, но като излъчване ми допадат героите, доста са земни и човечни, а и приятелите около тях ги допълват.
  15. Ех, как не съм се разписала в темата....SARANG, заглавието казва всичко. А ролята, която прави Joo Jin Mo кара образа на героя му да изплува в главата ми след толкова много време. Голям. Това е да играеш със сърце, пример за доброто старо корейско кино.
  16. И аз да си кажа Укио в твоя ред на мисли, героят на Масаки искаше да се потопи в неприятности, това мисля аз за него, изплува от миналото на тези двамата, продължи разказа и после се самоуби, макар и не буквално, но даде повод да бъде заличен. Явно много неща са ми направили впечатление в тази импресия, сега ми изплуват. Сложен пъзел. Аз винаги се хващам за искрицата надежда, за мен Героят с главно Г беше главният герой, стоицизма му, за него сякаш се уловиха всички, той ги издърпа, докосна, макар и мега безплътен да беше, живеещ със спомена за жена си, с която се разминаваха силно. И търси в себе си, търси човека грешката си, а такава нямаше, не знам защо дълба толкова много, не беше той, а Тя с изгубената същност. Така ги усетих аз нещата, просто споделям. Всеки има свое усещане, особено в такава ноар история.
  17. Малее, златна тема, златна...заровена с прахта вече 4 години....искам пак да си говорим в нея...хайдеее...къде потъна романтизма и вярата в доброто, къде избяга чувството за хумор...дори Бини се ожени наскоро... след 2 години ковид забвение за какво ви се говори.... Къде са смелите герои, има ли надежда? Майра, къде си?
  18. Изгледах и втори епизод, затвърдих си положителното мнение, ще си го следя с интерес. Добре заснет, готина музика, главната героиня - малката сестра ми харесва като излъчване. Има някаква тиха меланхолия в нея, но и желание за промяна. Братът и неговите близки приятели от родното селце, голямата сестра, макар и вкарани в обичайните корейски клишета са много свежи герои, около тях витае много тънък хумор и самоирония и дори и в разочарованието успяват да гледат напред. Най ме развесели в края на епизода като коментираха пиянството на техния съсед господин Ку, как не пропускал ден да пийне и ме досмеша как през вечер се прибират в малките часове с таксито от фирмените служебни партита в Сеул, които са буквално нон стоп и пиенето е задължително и за тях, ама намират кусур на съседа. Харесва ми как тримата са в синхрон, това тяхно прословуто прибиране, всеки с грижите си, но накрая винаги заедно. Сърдечните въпроси и на тримата главни ще са обект на следващите епизоди, ще бъде интересно. Харесва ми заформящата се тройка "неучастващи в клубове", в който участва малката сестра, ще бъде забавно как ще се развият техните взаимоотношения и тримата са аутсайдери, но по свой собствен избор.
  19. А на мен веднага ми допадна, от пръв поглед! Чак после погледнах, че е от сценариста на My mister....перфектно! Много добра първа серия, тихо, без претенции, готини герои, града срещу живеещите на село, не бях попадала на такава тематика, а и добре поднесено. Братът и сестрите много читави, семейството консервативно, но пък и трябва да има здрави корени, а и място, от което да се тръгне. Намерих си готин сериал, супеер!
  20. Изгледан и от мен...не ми се искаше героите да бъдат толкова безплътни, сякаш е мярка в японското кино, живеят, но не съвсем, с тях се случва нещо, но е извън тях. Обичам филми, в които героите са там и сега, тези не бяха. Живееха в миналото си, само финала загатна, че всичко е свършило. Добре, че беше корейската актриса в театралната постановка да ги върне към света, че много тъга, много нещо. Съпругата Ото и драмата на съпруга главен герой ми беше много протяжна, те двамата така се разминаваха, а той стоически преживя всичко отново и отново и стана прекалено изживяването. Театралната постановка понареди тезите, но и тя беше трудна за възприемане. Изключително дълъг филм, красив и дълъг, и стоически. Явно не ми е бил ден за ровене в дълбините на човешката психика. Пътуването с колата беше хубав символ, Saab-а, който пътува, и животът продължава..
  21. Благодаря за препоръката и линка за сваляне, Erutan. Изгледах Deux moi и се заредих, краят ме покори, какво хубаво чувство. Той целия филм беше красив, млади хора и техните чувства, нямаше пресоляване, животът такъв, какъвто е. Влязох в парижкото ежедневие, а главните герои бяха доволно готини и близки до мен. Животът е многолик и всеки трябва да изживее битките си, да се види отстрани, да победи страховете си и да продължи.
  22. Благодаря за милото пожелание за рождения ми ден! Бъди здрава и щастлива! :icon_sunny:

     

  23. Благодаря за прекрасната картичка за рождения ми ден! Малко със закъснение е, но ти благодаря сърдечно! :wub:

  24. Индийците са страхотни, но не винаги мога да вляза в тяхната вихрена боливудска приказка. Sir (2018) прави изключение от правилото, нещо различно, не толкова шарено и шумно. Красива история с истински герои и много чувства. Също любим мой филм. Препоръчвам! https://www.imdb.com/title/tt7142506/
  25. Понеже съм на вълна любими мои филми, а този филм ми е много специален - The Lunchbox (2013), с незабравимия Ирфан Хан, горещо ви го препоръчвам, защото е докосващ и човешки. Филм за сърцето и за всичко хубаво, което може да ти се случи в живота или да те пропусне.
×
×
  • Create New...