Yamashita

Ейй ще трябва да си припомня Анего, всъщност нямаше афера тя, жената на колегата си фантазираше, че и изневеряват и я беше поставила в тази роля, вменяваше и вина до колкото се сещам, отдавна го гледах, или бъркам сериала, а на нея и стана гадно и отделно тоя малкия дето я какосваше през 2 минути, но в този сериал се сещам, че и вменяваха вина, затова че е готина неженена и едва ли не е опасна за обществото, враг номер 1 и разни такива, а тя просто си беше готина, а малкия взе че я хареса, отделно че в този сериал за пръв път се сблъсках с това прословуто обявяване на края на кариерата поради женитба... Ааа голяма класика е Анего, и музиката и всичко -

Скучно е на японския фронт, перфектната пере и глади в къщи и чака половинката си с готовата перфектна и топла/всичко е сметнато по секунди/ вечеря, а той запива като замаян с колеги, за да да е съпричастен към фирмата, японската банкетна култура и да не го изхвърлят от работа...Кой му се жени в Япония да си дигне ръка Анего много зор видя с младежа в сериала, то и за там трябваше благословия от обществото доколкото се сещам...

Как бе, aria.... Дарси, любовни романи/романи и самураи, всичко е тук да сме живи и здрави все така сладко и готино да си говорим. Ако някой засече наскоро открит някой читав надут, проницателен, богат и все пак обичащ и познаващ жените азиатски образ да свири/вика/пише, а ние доволно ще го обсъдим...Бини с тигровия анцунг обичам те!

Продължавам да философствам ...понеже тече и темата за любимия герой мъж, та тука това беше кусура, това момче никъде не се афишира, че го боли, че е ужасно засегнат и му е трудно, може би ежедневните видеа загатнаха, но иначе нищо, като войник беше и на всички японци това им е проблема, не говорят за това, което се случва между тях, даже и Маи, влюбвайки се действаше по техния японски тертип, да се държиш сладко и влюбено, но защо избра точно това момче и какво ги събра си остана някаква пълна загадка, близост им е чужда думичка, емоции показани Не Бива, абе сдържани са и това си е, сякаш и в сближаването си имат правила и няма мърдане с казването и показването, затова мен лично не ме трогна любовния разказ и после историята им ми беше някак далечна..

Знаеш ли, Кева, аз имах долу горе сходни на твоите чувства докато гледах, даже Сато като се разплака в колата, вече и на мен ми затрепери, толкова силно беше всичко, което му се струпа, а той уникално благороден, и силен, и влюбен и постоянен в чувствата си, но някак тези емоции не достигаха напълно до мен, както ти казваш "не ме трогна" или поне не колкото трябва. Обаче знаеш ли кога ми трепна за тях и целия филм ми се осмисли, когато А Сато беше железен -обикновеното момче от квартала, това от сбирката на класа, с първата среща и първите трепети, много му се получи да е такъв, невидим, просто момчето, което обича, незабележим, явно Хисаши е такъв, така си го обяснявам аз и искаха да са максимално достоверни, макар че това пък взе нещо от разказа и както казваш ти, не те докосна..

Отдавна не бях гледала японска история, не знам защо се спрях точно на тази мелодрама по истински случай, но не съжалявам, не е никак лятна, нито пък за настроение, но ме докосна и беше силна и искрена по добрия японски начин, както те си могат. Такеру Сато получава големи адмирации за тази си роля, така се беше слял с образа на героя си, че от него не се усещаше нищо такеросатовско, беше си просто Хисаши, приятелят на героинята Маи, развълнува ме искрено с тихата си обич и отдаденост, с която обгради своята любима.

Звучи обещаващо, мисля че на твоята история и отива да продължи да живее, твърде много обичам Елена и Демонът, те са ми нощните другари, скитаме заедно /безсънието ми е налице все още / Ти ще ги пренесеш в нови измерения, макар че и до тук им се случиха много неща, но пък силата е в тях и красотата.

Дам, пошегувах се Кева, знам, че не даваш "Гордост и предразсъдъци", обаче тръпката да четеш Майрините неща за мен е несравнима като чувство, поне за мен. Джейн Остин е Момичето, а Майра е Моето момиче и ми става готино, че се разхождам в главата и, и в нейния чуден свят, и че Елена Филипа е необятна и може и още и още, да, голяма тръпка е това. Благодаря ти, мила Майра!

Признай си Кева, така те хваща "Мрак", че на моменти дори твоя любим "Гордост и предразсъдъци" остава далече далече , защото Майра така се вихри, че пристрастяването по сюжета и героите става жизнено необходимо, адреналина хвърчи и си казваш, само малко време да имам да си дочета новата главата и да си оставя и малко за десерт /аз така правех, вечер като награда след работа се потапях в царството на морея, нещо хубаво след гадния натоварен ден/

Има прекрасен повод за поздрав, Ким Ха Нъл стана майка на момиченце преди няколко дни, а и Джентълмените са незабравимо изживяване, затова поздрав за всички с Park Eun Woo - Everyday Everyday

Благодаря ви, оправи се . Всичко е точно вече.

Чак сега сядам да пиша за финала, не ми се отваряше форума в къщи. Та 16 серия я гледах първо без букви, а на сутринта със, и понеже първото ми впечатление дойде без да разбера финалния диалог бях очарована. Очаквах го този отворен финал,

Как се живее, когато само определен човек ти помага да дишаш.... Прекрасни 13 и 14 серия, разплитат се възли постоянно, истината излиза наяве, но не за да тежи, а за да даде смисъл на всичко, страхотен ритъм има сериала, не е като другите, докато в другите си мислиш, абе тоя добрия главен защо все го правят на балама, тук не е така и той е силен, по неговия си начин. Между другото толкова готин и човечен образ като собственика на компанията, не съм мяркала никога. Абсолютен коректив на всички, влезе ли той значи всичко ще бъде наред. Другото, което ме впечатли беше разговора по телефона някъде в началото на 14 серия на Джи Ан и Аджуши, дълго ще си го пускам, какви чувства, недоизказани думи, но всъщност всичко в тях говори,...как го правят всеки път не знам. Толкова са добри, че единственото, което се чудя в последните серии дали ще посмеят да пуснат духа от бутилката.

И аз така, исках да разбера и гледната точка на съпругата, защото сериала почна много ударно, афера, изневяра, обаче сцената, в която

Абе, говорим си ние, ама всички до един си играят ролите та дрънкат, а музиката на сериала еее....тръпки те побиват. Поздрав за всички

Най-сетне дискусия, доволна съм

На мен не ми е така, героите не са само в бяла или черна окраска, затова ми и харесват де, постоянно ме замислят.

Ех, и аз искам бг букви, а дано! Много готин коментар pencheva_sz, направо ми взимаш думите от устата

Да и аз съм като теб yoyo_ko, посреднощ в 3,30 ч гледах 9 серия със субки, нямам търпение, а като изгледам новите серии обикновено се връщам на любими моменти от старите серии и така до другата седмица. 9 серия пак е култова, много неща се случиха, няма да разказвам. Реализмът и градацията достигат все по-висока точка. Сивият ден в офиса, почтеният мениджър, който иска всички около него да са добре, страдащата Джи Ан, която за първи път усеща, че някой мисли за нея, братята и тяхното оцеляване, Ангелчето, тъжната барманка, всеки беше на фокус, такъв какъвто е, с всички свои преживявания и мисли. Уникална атмосфера има сериала.

Така е, Lawandula давам си сметка, че всичко е точно така както казваш

Честит рожден ден, мили приятели /като общ го чувствам този рожден ден / Все така готини, вдъхновени и обичащи Азия да сте всички! Денят е малко по-усмихнат и красив във вашата компания..Благодаря!

И аз съм с изгледана 4 серия, хубав ми е младежа, а тя е все така витална, женствена, една такава енергия струи от нея и толкова красиво влюбване пресъздадоха, истинско, че няма какво повече, само едно нещо ме гложди

Ей, банда, гледате ли? Аз не мога да се нарадвам. Седма серия, ангелчето, разговора в бара, беше култово това събиране. Мъжките погледи и нашето момиче, което се радва, че някой е изплувал, но по нейния си начин, хареса ми и какъв урок даде на малкия брат, който си мислеше, че тя е като всички други. Не знам как го правят, но всички герои са толкова плътни, истински и играят страхотно, майката на братята, барманката, лихварчето, възрастната баба, приятелите на братята, абе всички без изключение са на мястото си.

Аз искам тениска М, ще пратя парите по банков път

Сон Йе Джин е тотална класа, това мога да кажа по дискусията с палтата и точка. Пуснах си я да видя може ли го това, е може го. Мениджърка на средна позиция в голяма фирма, леко уморена от живота, но със свои стил и характер това е героинята и, още в първа серия го направи и този образ. А тя може всичко, от невинно момиченце, мъжемелачка, влюбена, нещастна до каквото си пожелае. Тук се бори в света на мъжете, това ми се наби на очи на мен, супер точна и коректна, а на работа е в ужасно неизгодна позиция да оправя грешки, да търпи сексизъм и йерархията на доста по-неработещите и нагли шефове-мъже. Сигурно ще има още сблъсъци, ще видим нататък. А младежът главен герой е много адекватен до тук,с готино самочувствие, добра работа/изкарва за едно палто/ и следва сърцето си преди всичко.