Yamashita

Аз бих дала Златната палма доста отдавна, и то на друг южнокорейски филм - Островът на Ким, гледали сте го, там си е one man show на много високо ниво, а за поставени въпроси и теми за размисъл няма даже какво да коментирам. И сега за Паразит, първото ми впечатление, ама най-първото без да искам направих препратка с филма на Корееда, т.е миналогодишния победител - комуна, бедни та бедни, нищета, айде там джебчии, тук семейство, но тези, които са гледали японския филм ще направят леко и неволно сравнение, както се случи при мен и до тук е минуса, после това отминава, пренасяме се в корейският сладко-горчив жанр с елементи на разсъждение, защо, какво, как така и всъщност филма напълно си постигна целта още в първия половин час, защото зададе въпроса силно и безусловно, а той е

Изгледах сериала преди две седмици и след като свърши ми беше на върха на езика да ги наредя едно хубаво колко трудно и неромантично ми подейства това, което видях, добре че после погледнах, че сериала е римейк на тайванска версия и малко се поуспокоих, че от тайванската нишка и затова ми дойде толкова нереално . Направо ме попариха с това тяхно "невиждане" главните герои, толкова много, че си казах, е не може да е толкова зле положението при японците, я какви са готини, умни, можещи и комуникативни главните герои, и двамата, и чар и всичко, и като се почна това сляпо тяхно напъване да не са заедно, а през цялото време се гледаха като влюбени котараци на покрива. Ако края замаза положението, то усещането беше за нещо нереално и недовършено

Благодаря ти за пожеланията, Ukio Малко съм се отплеснала и не съм видяла поздрава ти, от сърце благодаря! Не е възможно човек да пропусне Рюхей, той си е хамелеон от класа и си струва да се види всеки път. Най-малкото си задаваш въпроса този път какво ще извади от джоба, защото винаги към всеки свой образ добавя нещо различно.

Не знам по коя сила имаше привличане в това неориентирано шантаво нещо, но определено края не беше моя край. Ако всеки от героите имаше своите терзания, колебания и преоткриване, то края трябваше да сложи точка на всичко, а той такова многоточие удари, че чак ме потресе. Чудил си се чудил, обаче това последното вече беше излишно, можеше други реплики да им сложат в устата, така излезе, че никога няма да разберат какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Защо са такива и аз не знам, цялата им деликатност към чувствата на другия и личното му пространство се обръща в едно голямо непознаване и невиждане на човека до теб. Как да си кажа, как да се обърна към другия, се чудят и маят японците. Директността и откровенността на Хасе също не даде резултат, уж прикриваше своята неподготвеност и липсата на опит с нея, но от друга страна тя не го доведе до нищо. Беше ли откровен, беше ли себе си, по скоро не. Тези маски дето от малки ги карат да си покриват лицата, порядки, държанието ти спрямо другите, ги правят най-обърканите същества на света..

Ех, каква съдба...сякаш беше вчера като обсъждахме момините сълзи от букета

От сърце благодаря за пожеланията на @Lawandula и Вили @asha !!! Останете винаги така готини и позитивни!

Много много сини сърчица от мен за теб, @cucyta усмихна ме благодаря ти! Честит Еньовден на всички, нека ви е лятно, слънчево, с мирис на билки и цветя, с вятър в косите и обич в сърцето...

Ех, че хубава дискусия се е заформила да си кажа и аз. Всеки от тук присъстващите знае, що е корейски сериал и има ли почва у нас, затова сме се събрали дет се вика, обаче и аз съм напълно съгласна с myheartisnothere, нереалността вече прехвърли всичко, което може да се изтърпи. Мен лично това дълго целуване взе да ми става досадно, то и на тях май така им действа, на моменти са като статисти, дето са им поръчали да се поцелуват и до там, не предполагах, че може да се оплача от подобно нещо, но наистина не им се получава. Минка е безобразно статична, ролята и е безлична, няма вече фенство, няма Ши Ан и то от толкова дълго, че наистина човек може да предположи, че страда от амнезия евентуално. Една кукличка разхожда хубави костюми /много и различни на вид хубави костюми / и от време на време се целува с Лъвчо, бъррр скукааа. А той пък вече за втори път го засичам се целува и едната му ръка е в джоба на панталона....е това, ако не е позьорско и вяло пу ми кажи. Това не е прословутата химия, за която говорим, а и колкото да казваме всеки път, ами така са си, честно оценявам, че все по-зле става, героите не са ходещи реклами на дрехи, а са актьори преди всичко, иначе ще си пуснем модно ревю и готово Да обобщя сюжета им скърца, ама здраво

Ким Дже Ук имал нужда от утешаване, уважаеми /добре му се получи/...Ех! Чакаме вече 12 серия...

Добра си владетелко на световете, умееш ги тези неща с прехвърляниците, а на мен ми е хубаво да ги чета. Твоите неща са като да сънуваш и да си в нереалността, обаче без да губиш спомени, напротив, когато си там виждаш всичко хубаво, ярко, живо, защото някой те води през този свят, някой с безкрайно въображение на име Майра.

Неее, само 11 епизод ми дай ...

То това нашето гледане на сериал ли се води аз си мислех, че е следене с поглед на Ким Дже Ук ....

Джудистът милия много незаветна роля са му отредили, очите му само в Минчето, обаче нито говори, нито има намерение да го направи и въобще много му е тежка съдбата, неговата несподеленост е в пъти повече от необходимото, прави го да изглежда глуповат, а той е готин. Мамината сладка Шинди не я виждам с него, а за художничката и тя не е негов тип сякаш. А! това ме подсети сцената с дървообработката, е там прекалиха, как пък ги събраха четиримата на едно място, това беше много скалъпено, ама много... Аууу! И после на вечерята джудистчето се държа много свойски и Минчето нито дума не му каза, а тя не е от тези дето си мълчат. Драма ще има, за да запълним някой друг епизод, хубаво почнаха в първа серия, имаше много готин сюжет около професията на куратора, изложби, подбор на картини, търгове и т.н, обаче това съвсем го оставиха на 6 план и взеха да въздишат един по друг. Животът в галерията ми е интересен, пък и двамата са професионалисти точно в този област, имаха интересна закачка в началото, кой колко си разбира от работата и как се справя.

Ооо Asha, много се радвам, че следиш този корейски шедьовър на самоиронията и как би го пропуснала Всеки път като се появи в кадър блестящия, неповторимия и леко обожествен Ши Ан, особено, когато двамата с Лайън са в асансьора и се чудя да се смея ли, да плача ли. Лайън висок, строен, винаги последен писък на модата и като вкара надменният поглед просто кърти, и този дребен, слабичък иии леееко невзрачен мега идол до него ха ха.. къде примират фенките и по правилния човек ли се заглеждат изобщо.. дори не смея да се запитам, и от там идва и основното несъответствие в страданията на Минка. По план тя е жестоко пристрастена към своя идол, но на практика нещата са в полза на Лайън....в гооляма негова полза. И когато приятелката на Минка и тя взе да се заглежда по барманчето си певец и вече съвсем забравиха за какво сме се събрали,...къде отиде фенството до гроб, нямат ли принципи тия мацки ха ха... Образът на стажантката-преследвачка Шинди няма да го коментирам и там коефициента на самоирония е доста голям, особено като се появи майка и да и дава тон в живота и да искаш да кажеш нещо, няма какво, всичко е кристално ясно В тоя сериал всички са малко парче идоли и до къде ще я докарат работата нямам никаква идея

Гледате ли, уважаеми? На моменти /почти всички всъщност / отношенията в сериала са толкова детински и неправдоподобни, обаче продължавам да ги гледам. Лайънчето ми е тотален магнит, тоя човек има уникална игра, през цялото време му следя изражението на лицето, понякога е супер темерут, друг път погледа му просто гали, всяко изражение му е повече от впечатляващо, дори и най-детската сценка да спретнат, а те се постараха доста ще гледам до край, с Лайън - Дже Ук нямам друг избор.