Jump to content

Yamashita

Потребители
  • Мнения

    627
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    8

10 Последователи

Относно Yamashita

  • Рожден ден 06/24/1979

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    Шумен
  • Любими сериали
    Fuurin Kazan HOTARU NO HIKARI Buzzer Beat Anego Hana Yori Dango Hanazakari no Kimitachi e Rich Man, Poor Woman
  • Любими филми
    The Twilight Samurai Love And Honor Ikigami My Rainy Days Дърварят и дъждът (2012) Love Exposure

Последни посетители

2943 профилни разглеждания

Yamashita's Achievements

Пазител

Пазител (6/10)

606

Обществена Репутация

  1. Пуснах си филма снощи, темата ми се видя страхотна и потрих доволно ръце...Single in Seoul, това си е предизвикателство. Необвързаните изгубени в големия град, какво по-добро от това и макар, че го изгледах до край не мога да кажа, че им се получи замисъла. Доста им куцаше на моменти темпото и хумора и като изключим свежарките от редакцията, двете дами и стажанта, главните герои не сътвориха магията или поне аз не я усетих, със същия успех можеха да си останат single. Започнаха с ударното начало, в което беше произнесена златната реплика, че дори библията е имала редактор, на което доста се смях. Очаквах сблъсък на двете гледни точки, неговата и нейната, да се зароди спор и повече чувства от двете страни. Героят на И Донг Ук ми беше много пасивен, не знам защо го бяха поставили в такава светлина, той трябваше да е главното действащо лице и да привлича, не че главната героиня блесна повече, но при нея една идея се усещаше, че е активна и търсеща личност, повече харизма вкара в образа, за разлика от него. Някакво средно ниво романтика докараха накрая, а можеха много повече.
  2. Ох, тъжно ми стана. Видях, че е римейк на китайски филм и предположих, че ще има драма и краят ми дойде малко в повече. Красиво и доста тъжно, така е със сродните души, за тях правим всичко и те са всичко за нас, така е предопределено, да си усещаш сродната душа повече от всички други. Двете приятелки се срещнаха в много крехка възраст и се срастнаха една с друга, исках да видя това красиво приятелство в какво ще прерастне, минорните нотки ме натъжиха, но такава е била съдбата и пътя, който е трябвало да извървят. И двете главни героини играха страхотно. Благодарности за превода!
  3. Изгледан и от мен! Хубаво послание и чувство носи филма, малко тип Холмарк на моменти ми се стори, може би заради идилията на къщата, но всичко това беше гарнирано с типичното корейско чувство за хумор и самоирония. Обичат да се шегуват със себе си и това им харесвам във филмите, корейските звезди са голямата работа, но в случая великата звезда се приземи бързо бързо и стана доста весело, защото всеки трябва да научи някой друг урок на свой гръб. Забавна размяна се получи, изиграха я добре, спор няма, завърших филма с усмивка. Благодаря за превода bealonenomore!
  4. Голяма празнина оставя И Сон Гюн, уникален човек, уникален актьор, уникални роли, не мога да повярвам, не ми го побира главата. Много даде на Корея, а така го смазаха, за седмица, за дни, за часове, за минути....не е честно, той не заслужаваше. За мен И Сон Гюн винаги ще е супер чаровният шеф от Паста, с шала, с нахаканата усмивка и иронията, тембъра на гласа (Ех!), толкова ми легна на сърце тогава, че всичко с негово участие, което съм гледала после ми е било пълно удоволствие за сетивата. Той го може, винаги го е можел, да те улови, да те заинтригува, да те спечели. Посреднощ си пуснах отново Кафе Принц, мой абсолютен еталон за корейските сериали, Гонг Ю играе, та се къса, но другия голям, който не отстъпва е И Сон Гюн, топъл, сърдечен, страдащ, няма друг като него, направи я тази роля, направи я, че чак ме болеше като го гледах снощи, незабравим. Ами My mister, всеки епизод е еталон как се играе и как се докосва публиката. Ох, мъчно ми е, липсваш И Сон Гюн, не трябваше така...ще липсваш винаги.
  5. @ashaе специална, добрият форумен дух е тя, винаги ще намери добра дума и добри мисли. Честит рожден ден и от мен, мила Аша! Пожелавам ти щастие и положителни емоции, така както и ти ги даваш с пълни шепи!
  6. Днес изгледах отново Франки &Джони по предложение на Erutan, гледала съм го и преди, красива класика, силен и чувствен и се сетих за моя любим такъв филм. Мога да го гледам много пъти, защото съвременните романтични филми в последните години са толкова брутално зле, че ме отказват директно, но този е нещо различно, истинско и винаги ще си спомням първите ми впечатления, след като го изгледах, толкова много ме трогна и развълнува. Falling in love (1984 год) с Мерил Стрийп и Робърт де Ниро е моя абсолютен фаворит за силни чувства и прекрасна игра, и двамата са великолепни и много естествени, Мерил Стрийп няма равна на себе си, няма да ми омръзнат никога, музиката към филма също е страхотна и допълва този прекрасен шедьовър. Моят филм 10/10
  7. И на мен ми хареса! Това ми е представата за готин корейски филм, с чувство за хумор, разкрепостен и ироничен. Те го могат това, само дето рядко го показват, свенливите бози са им на почит. Дори не говоря за докосване и целувки, а за това да говорят за себе си и за чувствата си, този път се отсрамиха. Мааалко не ми хареса, че пак се завъртяха с темата, че алкохола ги караше да говорят, много го обичат това клише, но прощавам и това. Харесвам много непукизма на Конг Хьо Джин т.е. изражението на лицето и, външно много малко, но реално виждаме всичко. Разкошна жена е, не е типична красавица, освен че е много емоционална, се раздава пред камерата максимално. Още с появата и в първите сцени на филма я усетих, че ще направи шоуто, така и стана, особено на финала си беше във вихър.
  8. Ох... @gig911, ами наричай си я както искаш, твое право. Изразът, който си използвал е тотално клише и не казва абсолютно нищо, това аз се опитах да ти напиша, ако си вникнал в моя пост добре, ако ли не, значи и сериала ти е нещо като "селска кифла" и няма смисъл да коментираме повече.
  9. По повод на коментара на @gig911" Селска кифла, без да обиждам хората от село" мога само да кажа, че ако е гледал по-внимателно сериала, героините в офиса и колежки на Kim Ji Won бяха толкова зле представени като градски кифли без никакви особени интереси, освен да се присламчат в този и онзи клуб с цел запознанство и брак и нищо друго нямаше в тях, та нека е селска кифла тогава, градските бяха тотално разобличени като повърхностни и паразити. В нещо друго се състоеше лайтмотива на този сериал, тези, които не бяха част от корпоративния модел, градски хора или както там им казваме, бяха и аутсайдери, но до края на сериала се прокрадна и тезата, че не е страшно да си аутсайдер, това видях аз, а кой е градска и селска кифла няма грам значение т.е това къде живееш беше само въпрос на местообитание, те се преместиха в крайна сметка и заживяха в града. На село беше бита им и ми харесваше как се трудят на полето, дори алкохолика си осмисли ежедневието, живеейки там, защото работеше с ръцете си, далеч от рекета и изнудването, с което явно се занимаваше по принцип. Главната героиня малката сестра трябваше да се научи по трудния начин да си отстоява собственото си пространство и мнение и мисля, че се справи с това, да мисли повече за себе си и да не зависи от мнението и оценката на другите, тези граници разбиха, а не това дали си в града или на село, това беше най-същественото за сериала като цяло.
  10. @asha, сърдечно ти благодаря за картичката и хубавите пожелания! Хубаво лято и много вдъхновение!!!
  11. Не успях да си кажа за края на моя любим сериал, а го изгледах с интерес и си затвърдих мнението, че за много неща този сериал беше доста различен и нестандартен. В живота на цялото семейство стоеше темата за освобождението, желанието за промяна и бягството от собствените си страхове и граници. Донякъде успя сценариста, донякъде не с идеите си за освобождението на героите. Имаше различни гледни точки към проблемите им и разбира се всички се сблъскваха с дозата корейски консерватизъм, защото без него не може, така се живее при тях, то не че при нас е нещо друго, консерватизъм да искаш явен или не толкова. Важното за мен е, че актьорите се раздадоха на макс и беше голямо удоволствие да ги гледам, доста естествено им се получи играта и макар и с този полуотворен край, който ни сервираха добрите впечатления ми останаха и след финала.
  12. Предчувствието ми за драма се сбъдна и то как, малко бързо прехвърлиха събитията в бъдещето и загубих някой моменти в разказа, преди и след. Добре, че 14 епизод завърши с дълго чаканото обаждане и среща, заслужават го това нашите главни герои, усмивка по лицата им, лъч надежда, направо засияха.. Телефоният разговор на Гу и Ми Джонг ми отива директно в любими моменти от сериал, какъв диалог и каква роля прави Сон Сок Гу, голям е, а тази роля му пасна идеално, моите адмирации към него!
  13. Поредни два изгледани епизода, ще се "освободят" ли героите от своите страхове, ще чакаме до последния епизод, за да разберем. Иначе закономерно
  14. Добре г-н Гу, най-сетне!!! Излезе най-накрая от сенките, а и зъби показа. Много много интересен герой за мен - Гу, има си неговите демони, обаче когато реши, че ще прави нещо не си поплюва, а явно е решил, че повече няма да се движи инкогнито. В 10 епизод ми дойде повече извиненията на голяма сестра, знам че така се прави в тяхната култура, но ми беше прекалено за отношението към нея. Иии най-култовата сцена комична, която си заслужава Оскар с брата, който се преклони пред Ролс Ройса евала, така го изигра това, че няма равен на себе си, ирония, ирония на макс...
  15. Римейкът има едно голямо НЕ от мен. Не става. Не знам защо, ама много бягат от идеята на оригиналния филм, тъгата и самотата на Джи, сляпото момиче, абе всичко в корейския вариант има атмосфера та дрънка, а тук е нещо дето не е добре, няма ги емоциите дето те хващат за гърлото. Дори запознанството в началото е нелепо изиграно, доста зле им се получи сцената като цяло, а тя е ключова за филма, как се намериха и как се запознаха героите.
×
×
  • Създай нов...