Jump to content

Yamashita

Потребители
  • Content Count

    600
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    7

Yamashita last won the day on December 19 2018

Yamashita had the most liked content!

Community Reputation

478 мочи

About Yamashita

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 06/24/1979

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    Шумен
  • Любими сериали
    Fuurin Kazan HOTARU NO HIKARI Buzzer Beat Anego Hana Yori Dango Hanazakari no Kimitachi e Rich Man, Poor Woman
  • Любими филми
    The Twilight Samurai Love And Honor Ikigami My Rainy Days Дърварят и дъждът (2012) Love Exposure

Recent Profile Visitors

1,824 profile views
  1. @kitket как точно си ги описала мудно, шарено и твърде ексцентрично на моменти. Кога плачат, кога се смеят не можеш ги разбра, ние сме си откровени, а при тях става мъгляво като дойде ред на отношения, твърде объркано и тук пак го доказаха. За Рюхей няма как да ти трепне романтично, той е майстор на други емоции , аз също не го възприех като влюбен герой, той има свой собствен чар, лежерен някакъв, ако го изгледаш в други превъплъщения може би ще ти допадне като излъчване. Има едно сериалче с Ейта дето са пишман майстори е няма такъв хумор, много са готини http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/topic/8958-mahoro-ekimae-tada-benriken-2013/ По повод романтиката очаквах
  2. Да, прекрасна лавандула, Ragnos! Уникално, след дъжд, а как ли ухае...аз я виждам като просветление...след бурята идва светлина... Предисториите на снимките винаги са много готини, много често някой кадър е плод на случайност, друг път зад кадър е толкова весело, че снимката не може всичко да каже, за портрети говоря, но е забава със сигурност да се снима, когато има настроение за снимки и модела се забавлява. А пейзажите си искат любов към природата, много желание и способност да "виждаш" красотата на природата там, където другите не я откриват.. Ето и една снимка от мен...слънчогледова тема
  3. Как се понася такава новина, на мен поне не ми дава мира вече седмица от както я научих, първо се сепнах защо го споменават, нещо е станало ли, а то най-непоправимото... Ще ми липсва и ми липсва, чувството е, че някой твой приятел го няма, макар и само от екрана да си го знаем как омагьосва, как широко се усмихва, той е в сърцата ни. Моите впечатления от него са най-различни, гледала съм го и в Койзора, но там не го усетих чак толкова, русото не е неговия цвят, шегувам се, прекрасен е, и много млад, прекрасна роля, едва ли не еталон за драма и драматично изпълнение, колко силно и колко искрено го направи. На мен лично най-ми беше на сърце с образа си в Пепеляшка Last cindarella с кака Рьоко Шинохара, е няма такъв галантен младеж, беше ми просто приказен, толкова готино игра, така леко и завладяващо ни омая, целия сериал ме забавлява и ме вкара в тяхната съвременна и красива приказка. За мен винаги ще си остане онзи младеж с душа и сърце, красив, весел, секси, излъчващ харизма, топлина и обич, в който да се влюбиш без задръжки, истински, момчето чар. Нещо го е пречупило, нещо го е уморило, едва ли ще разберем истината, жестоката истина е, че в Япония работят много, искат да се перфектни, причини да иска човек, лошото е, че това хубаво момче с широка усмивка го няма вече, нека да почива в мир....и да не го забравяме.
  4. С големи надежди го почнах този филм, но уви много труден за гледане и минорен, едвам го догледах. Обичам човешки истории, но тук не ме спечели главната героиня, ако е толкова сиво и самотно в главата на повечето японци, колкото беше в нейната горко им и тежко. През цялото време я виждах, че иска да се докосне до хората, до света около нея, обаче нещо я спира от вътре, някакви нейни рамки, толкова силни, че нищо и никой не може да я извади от там. Отделно, че в резюмето пишеше, че тя е на 40 години, но актрисата,която играе определено е по-възрастна и не можах да я възприема в образа и, само като се усмихнеше имаше нещо истинско в нея, което да отговаря на образа и във филма, през другото време тази маска, която беше спуснала над себе си и над живота си ми идваше в повече.
  5. Аз бих дала Златната палма доста отдавна, и то на друг южнокорейски филм - Островът на Ким, гледали сте го, там си е one man show на много високо ниво, а за поставени въпроси и теми за размисъл няма даже какво да коментирам. И сега за Паразит, първото ми впечатление, ама най-първото без да искам направих препратка с филма на Корееда, т.е миналогодишния победител - комуна, бедни та бедни, нищета, айде там джебчии, тук семейство, но тези, които са гледали японския филм ще направят леко и неволно сравнение, както се случи при мен и до тук е минуса, после това отминава, пренасяме се в корейският сладко-горчив жанр с елементи на разсъждение, защо, какво, как така и всъщност филма напълно си постигна целта още в първия половин час, защото зададе въпроса силно и безусловно, а той е
  6. Изгледах сериала преди две седмици и след като свърши ми беше на върха на езика да ги наредя едно хубаво колко трудно и неромантично ми подейства това, което видях, добре че после погледнах, че сериала е римейк на тайванска версия и малко се поуспокоих, че от тайванската нишка и затова ми дойде толкова нереално . Направо ме попариха с това тяхно "невиждане" главните герои, толкова много, че си казах, е не може да е толкова зле положението при японците, я какви са готини, умни, можещи и комуникативни главните герои, и двамата, и чар и всичко, и като се почна това сляпо тяхно напъване да не са заедно, а през цялото време се гледаха като влюбени котараци на покрива. Ако края замаза положението, то усещането беше за нещо нереално и недовършено
  7. Благодаря ти за пожеланията, Ukio Малко съм се отплеснала и не съм видяла поздрава ти, от сърце благодаря! Не е възможно човек да пропусне Рюхей, той си е хамелеон от класа и си струва да се види всеки път. Най-малкото си задаваш въпроса този път какво ще извади от джоба, защото винаги към всеки свой образ добавя нещо различно.
  8. Не знам по коя сила имаше привличане в това неориентирано шантаво нещо, но определено края не беше моя край. Ако всеки от героите имаше своите терзания, колебания и преоткриване, то края трябваше да сложи точка на всичко, а той такова многоточие удари, че чак ме потресе. Чудил си се чудил, обаче това последното вече беше излишно, можеше други реплики да им сложат в устата, така излезе, че никога няма да разберат какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Защо са такива и аз не знам, цялата им деликатност към чувствата на другия и личното му пространство се обръща в едно голямо непознаване и невиждане на човека до теб. Как да си кажа, как да се обърна към другия, се чудят и маят японците. Директността и откровенността на Хасе също не даде резултат, уж прикриваше своята неподготвеност и липсата на опит с нея, но от друга страна тя не го доведе до нищо. Беше ли откровен, беше ли себе си, по скоро не. Тези маски дето от малки ги карат да си покриват лицата, порядки, държанието ти спрямо другите, ги правят най-обърканите същества на света..
  9. Ех, каква съдба...сякаш беше вчера като обсъждахме момините сълзи от букета
  10. От сърце благодаря за пожеланията на @Lawandula и Вили @asha !!! Останете винаги така готини и позитивни!
  11. Много много сини сърчица от мен за теб, @cucyta усмихна ме благодаря ти! Честит Еньовден на всички, нека ви е лятно, слънчево, с мирис на билки и цветя, с вятър в косите и обич в сърцето...
  12. Ех, че хубава дискусия се е заформила да си кажа и аз. Всеки от тук присъстващите знае, що е корейски сериал и има ли почва у нас, затова сме се събрали дет се вика, обаче и аз съм напълно съгласна с myheartisnothere, нереалността вече прехвърли всичко, което може да се изтърпи. Мен лично това дълго целуване взе да ми става досадно, то и на тях май така им действа, на моменти са като статисти, дето са им поръчали да се поцелуват и до там, не предполагах, че може да се оплача от подобно нещо, но наистина не им се получава. Минка е безобразно статична, ролята и е безлична, няма вече фенство, няма Ши Ан и то от толкова дълго, че наистина човек може да предположи, че страда от амнезия евентуално. Една кукличка разхожда хубави костюми /много и различни на вид хубави костюми / и от време на време се целува с Лъвчо, бъррр скукааа. А той пък вече за втори път го засичам се целува и едната му ръка е в джоба на панталона....е това, ако не е позьорско и вяло пу ми кажи. Това не е прословутата химия, за която говорим, а и колкото да казваме всеки път, ами така са си, честно оценявам, че все по-зле става, героите не са ходещи реклами на дрехи, а са актьори преди всичко, иначе ще си пуснем модно ревю и готово Да обобщя сюжета им скърца, ама здраво
  13. Ким Дже Ук имал нужда от утешаване, уважаеми /добре му се получи/...Ех! Чакаме вече 12 серия...
  14. Добра си владетелко на световете, умееш ги тези неща с прехвърляниците, а на мен ми е хубаво да ги чета. Твоите неща са като да сънуваш и да си в нереалността, обаче без да губиш спомени, напротив, когато си там виждаш всичко хубаво, ярко, живо, защото някой те води през този свят, някой с безкрайно въображение на име Майра.
×
×
  • Create New...