Yamashita

Индийците са страхотни, но не винаги мога да вляза в тяхната вихрена боливудска приказка. Този филм прави изключение от правилото, нещо различно, не толкова шарено и шумно. Красива история с истински герои и много чувства. Също любим мой филм. Препоръчвам!

Понеже съм на вълна любими мои филми, а този филм ми е много специален - The Lunchbox (2013), с незабравимия Ирфан Хан, горещо ви го препоръчвам, защото е докосващ и човешки. Филм за сърцето и за всичко хубаво, което може да ти се случи в живота или да те пропусне.

Малко неазиатска романтика от мен - "Gut gegen Nordwind" (2019) Често даже май е нон стоп общуваме виртуално, затова този филм ме спечели с темата си, оказа се че има и книга, прочетох я, но давам преднина на филма. Супер превъплъщение на Alexander Fehling, моите поздравления за неговия герой Лео, главния герой на филма ... направи си ролята, направо я отвя, затова книгата ми остана на заден план, защото Лео от филма е страхотен. За какво се разказва ли, тривиална ситуация наглед, един объркан email адрес и погрешно изпратено писмо...

Има дни, в които сърцето ми е отворено за поезия...има дни, в които сърцето ми е отворено за всичко. Твоите стихове са пълно попадение, Майра, винаги ме достигат...

Много топло, Майра, и много красиво, така е, домът е там, където ти е най-хубаво и се чувстваш най-добре, твоите цветове...

Още една непрежалима актриса си отиде...винаги съм усещала меланхолията в нея, но кой да повярва, че може да вземе такова крайно решение. С нейните превъплащения са свързани едни от най-красивите женски образи в японското кино, с нея порастнахме, с нейната лека и деликатна усмивка, с нейната женственост, излъчване, мекота и нежност, с фините и жестове и мимики. Срамежливката от Pride, а тук страдаща, много влюбена и истинска. Нямам какво да кажа друго, незабравима, безкрайно талантлива, деликатна, завинаги в сърцата ни...

@kitket как точно си ги описала мудно, шарено и твърде ексцентрично на моменти. Кога плачат, кога се смеят не можеш ги разбра, ние сме си откровени, а при тях става мъгляво като дойде ред на отношения, твърде объркано и тук пак го доказаха. За Рюхей няма как да ти трепне романтично, той е майстор на други емоции , аз също не го възприех като влюбен герой, той има свой собствен чар, лежерен някакъв, ако го изгледаш в други превъплъщения може би ще ти допадне като излъчване. Има едно сериалче с Ейта дето са пишман майстори е няма такъв хумор, много са готини http://www.east

Да, прекрасна лавандула, Ragnos! Уникално, след дъжд, а как ли ухае...аз я виждам като просветление...след бурята идва светлина... Предисториите на снимките винаги са много готини, много често някой кадър е плод на случайност, друг път зад кадър е толкова весело, че снимката не може всичко да каже, за портрети говоря, но е забава със сигурност да се снима, когато има настроение за снимки и модела се забавлява. А пейзажите си искат любов към природата, много желание и способност да "виждаш" красотата на природата там, където другите не я откриват.. Ето и една снимка от мен...слънчогл

Как се понася такава новина, на мен поне не ми дава мира вече седмица от както я научих, първо се сепнах защо го споменават, нещо е станало ли, а то най-непоправимото... Ще ми липсва и ми липсва, чувството е, че някой твой приятел го няма, макар и само от екрана да си го знаем как омагьосва, как широко се усмихва, той е в сърцата ни. Моите впечатления от него са най-различни, гледала съм го и в Койзора, но там не го усетих чак толкова, русото не е неговия цвят, шегувам се, прекрасен е, и много млад, прекрасна роля, едва ли не еталон за драма и драматично изпълнение, колко силно и колко и

С големи надежди го почнах този филм, но уви много труден за гледане и минорен, едвам го догледах. Обичам човешки истории, но тук не ме спечели главната героиня, ако е толкова сиво и самотно в главата на повечето японци, колкото беше в нейната горко им и тежко. През цялото време я виждах, че иска да се докосне до хората, до света около нея, обаче нещо я спира от вътре, някакви нейни рамки, толкова силни, че нищо и никой не може да я извади от там. Отделно, че в резюмето пишеше, че тя е на 40 години, но актрисата,която играе определено е по-възрастна и не можах да я възприема в

Аз бих дала Златната палма доста отдавна, и то на друг южнокорейски филм - Островът на Ким, гледали сте го, там си е one man show на много високо ниво, а за поставени въпроси и теми за размисъл няма даже какво да коментирам. И сега за Паразит, първото ми впечатление, ама най-първото без да искам направих препратка с филма на Корееда, т.е миналогодишния победител - комуна, бедни та бедни, нищета, айде там джебчии, тук семейство, но тези, които са гледали японския филм ще направят леко и неволно сравнение, както се случи при мен и до тук е минуса, после това отминава, пренасяме се в корейск

Изгледах сериала преди две седмици и след като свърши ми беше на върха на езика да ги наредя едно хубаво колко трудно и неромантично ми подейства това, което видях, добре че после погледнах, че сериала е римейк на тайванска версия и малко се поуспокоих, че от тайванската нишка и затова ми дойде толкова нереално . Направо ме попариха с това тяхно "невиждане" главните герои, толкова много, че си казах, е не може да е толкова зле положението при японците, я какви са готини, умни, можещи и комуникативни главните герои, и двамата, и чар и всичко, и като се почна това сляпо тяхно напъване да н

Благодаря ти за пожеланията, Ukio Малко съм се отплеснала и не съм видяла поздрава ти, от сърце благодаря! Не е възможно човек да пропусне Рюхей, той си е хамелеон от класа и си струва да се види всеки път. Най-малкото си задаваш въпроса този път какво ще извади от джоба, защото винаги към всеки свой образ добавя нещо различно.