Yamashita

Още една непрежалима актриса си отиде...винаги съм усещала меланхолията в нея, но кой да повярва, че може да вземе такова крайно решение. С нейните превъплащения са свързани едни от най-красивите женски образи в японското кино, с нея порастнахме, с нейната лека и деликатна усмивка, с нейната женственост, излъчване, мекота и нежност, с фините и жестове и мимики. Срамежливката от Pride, а тук страдаща, много влюбена и истинска. Нямам какво да кажа друго, незабравима, безкрайно талантлива, деликатна, завинаги в сърцата ни...

@kitket как точно си ги описала мудно, шарено и твърде ексцентрично на моменти. Кога плачат, кога се смеят не можеш ги разбра, ние сме си откровени, а при тях става мъгляво като дойде ред на отношения, твърде объркано и тук пак го доказаха. За Рюхей няма как да ти трепне романтично, той е майстор на други емоции , аз също не го възприех като влюбен герой, той има свой собствен чар, лежерен някакъв, ако го изгледаш в други превъплъщения може би ще ти допадне като излъчване. Има едно сериалче с Ейта дето са пишман майстори е няма такъв хумор, много са готини http://www.east

Да, прекрасна лавандула, Ragnos! Уникално, след дъжд, а как ли ухае...аз я виждам като просветление...след бурята идва светлина... Предисториите на снимките винаги са много готини, много често някой кадър е плод на случайност, друг път зад кадър е толкова весело, че снимката не може всичко да каже, за портрети говоря, но е забава със сигурност да се снима, когато има настроение за снимки и модела се забавлява. А пейзажите си искат любов към природата, много желание и способност да "виждаш" красотата на природата там, където другите не я откриват.. Ето и една снимка от мен...слънчогл

Как се понася такава новина, на мен поне не ми дава мира вече седмица от както я научих, първо се сепнах защо го споменават, нещо е станало ли, а то най-непоправимото... Ще ми липсва и ми липсва, чувството е, че някой твой приятел го няма, макар и само от екрана да си го знаем как омагьосва, как широко се усмихва, той е в сърцата ни. Моите впечатления от него са най-различни, гледала съм го и в Койзора, но там не го усетих чак толкова, русото не е неговия цвят, шегувам се, прекрасен е, и много млад, прекрасна роля, едва ли не еталон за драма и драматично изпълнение, колко силно и колко и

С големи надежди го почнах този филм, но уви много труден за гледане и минорен, едвам го догледах. Обичам човешки истории, но тук не ме спечели главната героиня, ако е толкова сиво и самотно в главата на повечето японци, колкото беше в нейната горко им и тежко. През цялото време я виждах, че иска да се докосне до хората, до света около нея, обаче нещо я спира от вътре, някакви нейни рамки, толкова силни, че нищо и никой не може да я извади от там. Отделно, че в резюмето пишеше, че тя е на 40 години, но актрисата,която играе определено е по-възрастна и не можах да я възприема в

Аз бих дала Златната палма доста отдавна, и то на друг южнокорейски филм - Островът на Ким, гледали сте го, там си е one man show на много високо ниво, а за поставени въпроси и теми за размисъл няма даже какво да коментирам. И сега за Паразит, първото ми впечатление, ама най-първото без да искам направих препратка с филма на Корееда, т.е миналогодишния победител - комуна, бедни та бедни, нищета, айде там джебчии, тук семейство, но тези, които са гледали японския филм ще направят леко и неволно сравнение, както се случи при мен и до тук е минуса, после това отминава, пренасяме се в корейск

Изгледах сериала преди две седмици и след като свърши ми беше на върха на езика да ги наредя едно хубаво колко трудно и неромантично ми подейства това, което видях, добре че после погледнах, че сериала е римейк на тайванска версия и малко се поуспокоих, че от тайванската нишка и затова ми дойде толкова нереално . Направо ме попариха с това тяхно "невиждане" главните герои, толкова много, че си казах, е не може да е толкова зле положението при японците, я какви са готини, умни, можещи и комуникативни главните герои, и двамата, и чар и всичко, и като се почна това сляпо тяхно напъване да н

Благодаря ти за пожеланията, Ukio Малко съм се отплеснала и не съм видяла поздрава ти, от сърце благодаря! Не е възможно човек да пропусне Рюхей, той си е хамелеон от класа и си струва да се види всеки път. Най-малкото си задаваш въпроса този път какво ще извади от джоба, защото винаги към всеки свой образ добавя нещо различно.

Не знам по коя сила имаше привличане в това неориентирано шантаво нещо, но определено края не беше моя край. Ако всеки от героите имаше своите терзания, колебания и преоткриване, то края трябваше да сложи точка на всичко, а той такова многоточие удари, че чак ме потресе. Чудил си се чудил, обаче това последното вече беше излишно, можеше други реплики да им сложат в устата, така излезе, че никога няма да разберат какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Защо са такива и аз не знам, цялата им деликатност към чувствата на другия и личното му пространство се обръща в едно голямо непозна

Ех, каква съдба...сякаш беше вчера като обсъждахме момините сълзи от букета

От сърце благодаря за пожеланията на @Lawandula и Вили @asha !!! Останете винаги така готини и позитивни!

Много много сини сърчица от мен за теб, @cucyta усмихна ме благодаря ти! Честит Еньовден на всички, нека ви е лятно, слънчево, с мирис на билки и цветя, с вятър в косите и обич в сърцето...

Ех, че хубава дискусия се е заформила да си кажа и аз. Всеки от тук присъстващите знае, що е корейски сериал и има ли почва у нас, затова сме се събрали дет се вика, обаче и аз съм напълно съгласна с myheartisnothere, нереалността вече прехвърли всичко, което може да се изтърпи. Мен лично това дълго целуване взе да ми става досадно, то и на тях май така им действа, на моменти са като статисти, дето са им поръчали да се поцелуват и до там, не предполагах, че може да се оплача от подобно нещо, но наистина не им се получава. Минка е безобразно статична, ролята и е безлична, няма

Ким Дже Ук имал нужда от утешаване, уважаеми /добре му се получи/...Ех! Чакаме вече 12 серия...

Добра си владетелко на световете, умееш ги тези неща с прехвърляниците, а на мен ми е хубаво да ги чета. Твоите неща са като да сънуваш и да си в нереалността, обаче без да губиш спомени, напротив, когато си там виждаш всичко хубаво, ярко, живо, защото някой те води през този свят, някой с безкрайно въображение на име Майра.