Jump to content

Rimedore

Потребители
  • Мнения

    166
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от Rimedore

  1. Това се пада май първият японски филм, който свалих от интернет да гледам. Това беше преди около 7-8 месеца. Тогава бях основно на вълна аниме, както и Ким Ки Дук, и вече не помня, но мисля че покрай анимето Нана го изтеглих да го видя, понеже знам че Paradise Kiss е от създателката на Нана и така. Мисля си, ако тогава бях почнал с филмите, които гледам сега ( предимно сериозните, тъжните и по-философските и нестандартни японски филми) никога не бих го гледал. Но така или иначе не съжалявам, че съм го гледал. Споделям всеобщото мнение, че е разтоварващ, шарен и весел. От героите като не броим Изабела двете дружки на Джорджи почти не ми допаднаха, даже ме дразнеха. Мисля си, че момчето от класа на Юкари, което тя харесваше беше леко пренебрегнато и можеше да бъде по-развито. Иначе филмът ми допадна и като разходка из Токио. Забелязал съм, че Китагава Кеико си води стабилна фейсбук-страница, редовно пуска различни снимки, а понякога и снимки съпроводени с философски мисли. Не че съм и фен, но просто ми прави впечатление. Ако имаше такива страници за актьорите и режисьорите от филмите, които гледам напоследък щеше да е страхотно.
  2. На мен не ми допадна особено. Да, добре е направен, темата е сериозна, но само това. Не намерих нищо, което да ме порази, развълнува, което да е истински различно като в Air Doll и Love Exposure например. Не предполагах, че в Япония има подобна традиция и може би показването и във филма е това, което бих запомнил най-вече от него.
  3. Rimedore

    My Rainy Days (2009)

    Виждам че този филм е уважен със "сравнително много" коментари, което е добре. Според мен ash изчерпва много неща за филма в главния си коментар, а и другите добре го допълват. А аз - заглавието за дъжда също привлече и мен ( въпреки че е оригиналното е Tenshi No Koi) Пожелавам искрено успех на младата режисьорка на филма. Дано скоро се насладим отново на нейния талант. Също пожелавам успех и на Шьозуке Танихара и Нозоми Сасаки (споменавам също, че гласовете им са много приятни).
  4. Хареса ми. Начинът на заснемане е интересен - все едно зрителят е до тях и ги наблюдава от един-два метра. Също и самото действие - като си седят на тревата, като карат си колелата си, като са в училището и учат и спортуват и така помежду другото е вмъкната и историята и диалога. Въобще с цялата си спонтанност филмът е оригинален. Всички актьори са симпатични - а гласът на Хиро ми е много сладък ( , въображаемият разговор " на колело" в началото с приятелката и и особено като имитират звънчетата; сцената където му обясняваше на Шинозаки какви били момичета в Токио, после "Нанде Токио? " и още много) . В Asian Wiki май бяха дали доводи от филма, че все пак Шинозаки не заминава. Песента накрая много ми хареса - гласът на Salyu е вълшебен - също и фона на който звучеше. Аз се разтърсих за нея в един от клиповете на песента в ютуб някой беше дал като коментар един текст на японски, който ми се стори че е текстът на песента. И го сложих на гугъл транслейт ( засега няма как, с него си помагам) и въпреки че няма как да излезне точен превод видях че има връзка с темата на филма за раздялата. Но сега не го намирам този коментар така че може и да бъркам. Харуфувеи!
  5. Рабинович отива в аптеката и търси презервативи. Има презервативи с цветовете на дъгата, с картинка на Мики Маус и черни. Рабинович пита аптекаря: Само тези презервативи ли имате? Аптекарят кима. След това Рабинович си купува черен презерватив. Въпреки това жена му забременява. Ражда им се черно дете. Когато пораства, детето пита: Тате, ами аз защо съм негър, а вие с мама сте евреи? Рабинович отговаря: Ти по-добре се радвай че не си Мики Маус.
  6. Хаджимемашите. : ) Ето че най-накрая навлизам "официално" в тази общност. Аз просто трябваше да открия този сайт много по-рано, но предполагам че чак този месец е било най-подходящо да се случи това. За мен... Японската култура ми даде нова надежда, посока, смисъл. За което съм дълбоко благодарен. И нямам предвид някакво клише. С мен наистина стана така. И така от края на миналата, началото на тази година Япония стана завинаги част от мен. И преди, разбира се, съм се срещал с нейната култура, но само частично. А сега вече ми остава само да надграждам, уча, съпреживявам и какво ли още не... и така винаги. Сайтът ми харесва защото тук може да научиш и споделиш, да вземеш, но и да дадеш, което е страхотно. И ми се струва жив и интересен. За разлика от един български сайт посветен основно на анимациите... но не бива да го съдя толкова предполагам. Просто явно не отговаря на възрастта и усета ми, но както и да е. Пак си казвам къде съм блял толкова време. : д Надявам се че аудиторията тук е по-сериозна и културна, поради което очаквам много интересни моменти. Уважавам и останалата азиатска култура - като цяло тя е много по-дълбока и смислена от западната цивилизация, която се опитват да натресат на целия свят. Следя за интересни корейски филми, въпреки че японските са ми на първо място. Китайското кино почти не съм гледал ( не броя Джеки Чан и холивудските филми с азиатци) и хонгконгското, но знам че там също мога да очаквам шедьоври и трябва някой път да ги потърся. Веднъж си намерих "Чункин експрес" но така и не го изгледах. От останалия азиатски ареал - мисля си че именно в този сайт ще разбера дали има виетнамски, тайландски и т.н. филми, които да си заслужават. Помня че веднъж даваха по една телевизия един екшън, май тайландски, където един тайландец беше в Австралия и биеше наред - сега го проверих в гугъл - The Protector. И не всичко е филми, нали така? С какво разочарование разбрах че има много малко преведени книги - японски се намират няколко, китайски май има една-две, а за корейските съм виждал само "Раздвоение" на Янг Куиджа. Предполагам само издателството "Изток-Запад" държи най-много на източната литература, и чрез Братислав Иванов имаме единствените учебници и помагала по японски език на родния ни език. Които са крайно недостатъчни. Може и да има други, но явно те се намират само към книжарницата на СУ ( не съм ходил там). Знам че човек може да си намери учебници на английски по интернет, но е хубаво да има такива и на български. И да са достъпни, да присъстват по повечето книжарници в страната. Знам че това в сегашните условия е утопия, но предполагам че така трябва да е нормално. В раздела за книгите гледам че почитателите на Eastern Spirit са представили доста от преведените на български език, което е хубаво. Мисля да представя една-две някой път. Японската анимация - накратко: най-добрата и най-смислената, естествено. Чрез нея цялото човечество, минало 15 годишната възраст има възможността да "превключи" от анимациите, с които е израснал, с такива, които могат да го радват и обогатяват цял живот. Е, поне тази част от него, която иска. Но определено си заслужава. Мангата - не ми се чете от компютър и затова почти не съм чел, въпреки че знам разни заглавия. Но също като книгите - в някой бъдещ момент ще посегна към Amazon и ще се запозная подробно. Е, имам няколко на български език, но те не са нищо особено. След всичко това ми остава да науча езикът ( японския разбира се ) и да потегля на Изток. Знам, че това ще се случи. Езикът съм почнал и съм в самото начало. Сам. Мислех си, че катакана ще е по-трудна от хирагана, но засега се опровергавам ( стигнал съм до стълбът "на" :д ) . Предпочитам да не бързам и да карам спокойно. Така или иначе в близкото бъдеще няма да мога да уча езика в някаква организирана форма, но просто не мога да стоя и да чакам. Не се заблуждавам, че ще е същото като с учител, но казват, че ако искаш нещо просто го правиш. Моето май не излезе изобщо представяне, а като някаква скучна лекция. Аз си признавам че такива не мога да трая :д . Извинявам се ако се е получило така. Излезна като изброяване малко, мога да кажа още неща свързани с Япония, музиката, но нека не прекалявам. Но общо взето с всичко, което докосва душата ти, което е различно,което е интелигентно и не просташко мога да се индентифицирам. Не мисля, че някога ще отстъпя от тези позиции. Е, накрая - благодаря, че я има тази общност. Поздрави. PS: Чудно какво ще е усещането човек да пие оризова бира...? И фактът че не пуша няма да ме спре да се насладя на черешови цигари някой път. Колко приятен финал... :Д
  7. Този филм за мен е различен от типичните корейски филми. И като идея, и като начин на снимане. Не по начина да речем, на филмите на Ким Ки Дук, а по свой оригинален. Да, това е филм за надеждата и за силата на волята, за това да остояваш себе си и любовта. Краят на филма според мен ясно си казва, че двамата ще продължат да живеят, вече заедно, защото всеки от тях дава надежда на другия. Музиката ми допадна. Едната основна музикална тема ми напомни за балканските ритми от музиката на Горан Брегович да речем. Накрая - този филм малко ми напомни за един друг - Русалка, от 2007 година. Руски е и също е пълен с много нестандартни идеи и решения - въобще арт филм, който би се харесал според мен на харесалите Castaway On The Moon.
  8. Обичам този филм. Само него съм гледал на Соно Шион, но ще изгледам и други негови произведения. Мисля че доста хора вече са казали интересни неща по темата, но все пак ще споделя и своето впечатление. Май ще съчетая моменти от филма с главните актьори и въобще ще се получи объркано, но все пак това е велик филм и идеите бушуват съвсем закономерно. Изобщо не подозирах колко ще ми допадне филма. Начин на снимане, актьори, действие, музика... Този чудесен филм ми повлия страхотно и затова държах да споделя мнението си за него. Може да бъркам в разсъжденията си за него, а може и да се сетя още неща, но просто филмът те провокира да съпреживяваш, да мислиш, да чувстваш. Затова просто оставям сборът от всички тези неща да блуждае в съзнанието ми.
  9. Rimedore

    Toradora! (2008-2009)

    Хажимемашите. : ) Първо се извинявам че още не съм се представил в темата за представяне. Благодаря Ragnos, Sabrina1, добре заварили. Докато бях далеч от интернет тук е станала дискусия. Чудесно. Предполагам всички четящи я научиха нови неща, а и се вижда, че има хора, които гледат аниме. Иначе - има толкова много за гледане че човек да се чуди откъде да почне. Аз сега гледам да наваксвам с филмите и съм под влиянието на Air Doll и Love Exposure - чудесни са - но по принцип Ghost In The Shell ме отвори за японската анимация. Точно този тип анимация, която е даже много сериозна и мрачна, но и интелигентна, философска ( плюс страхотна музика, който е гледал знае) и която може спокойно да се оприличи на игрален "жив" филм. И оттогава търся подобни анимета. Е да, да се направи един самостоятелен филм предполагам е по-голям риск от това да се създаде някакъв сериал, но браво на тези, които продължават да ги правят( да не говорим за масоните от Дисни и техните "продукти" ). В това отношение "филмите-анимации" са може би още по-неоценени от " сериалите-анимации". Но да не се отклонявам от темата. Та именно според мен ако човек погледне подобни филми може би ще разбере тези, които вече са минали на другия бряг. Но разбира се, не очаквам всички хора по земята да обичат аниме, или изобщо да обичат това, което аз обичам. Да, всяко изкуство си има аудитория и предполагам че така и трябва да бъде. От друга страна чрез анимационния похват и "рисуването" изобщо могат да се постигнат емоции и резултати които живо кино или театър не могат да постигнат. Което е хубаво - виждаме още една страна от възможностите на човека или по-скоро още едно проявление на човешката душа. Не претендирам изобщо за компетентност в сферата на изкуството, но така ми се струва. Ще погледна аниметата, които всички споменахте ( някои май съм ги срещал преди). А аз пък препоръчвам, въпреки че не е комедия това - Ano Hi Mita Hana no Namae o Bokutachi wa Mada Shiranai. То си е тъжно направо, но пак в него има ученици, които обаче са представени в съвсем различна ситуация - смъртта на тяхна приятелка в детството и ефектът от това върху тях. 11 епизода е, не е дълго, но има много смисъл. Уж е за деца, но няма да остави безразличен никой според мен. Както спомена sabrina е важно посланието да стигне до теб. Е, в това аниме определено го има, за тези които го търсят. А накрая си пожелавам късмет за днес да успея да видя, чуя и намеря всичко което непрекъснато ме обгръща отвсякъде - но едва ли Доозо йорошику : )
  10. Rimedore

    Toradora! (2008-2009)

    Съгласен съм че Минорин дразнеше в началото и че и се "обърна внимание" чак към края. Но все пак така е конструиран сериалът, че Такасу и Тайга да са големите влюбени в края на краищата. По въпроса за аниметата - аз съм споменавал и в други постове, че обичам смислените и по-сериозни анимациии и затова, въпреки че не съм ги гледал съм против Наруто, Алхимикът, разни истории със лигава история и супер "детско нарисувани очи" и такива. В анимес бг все пак предполагам масата потребители са под 18 години и ако да речем, че твърдението че доста неща за живота са им неясни ( не че на мен ми е ясно каквото и да е било, и определено не се имам за опитен, мъдър и т.н.) може да е смешно, то определено според мен им липсва сериозността и културния поглед към това, което ни предлага светът. Надявам се да не си помислят хората, че мразя анимес или нещо такова. Просто много ми липсваше разбиране и смислен разговор по темите, които ме вълнуват( не че в анимес бг съм търсил такова, но все пак моята страст по изтока ме доведе дотук - и това е добре). Не знам дали това ще се получи тук, но съм сигурен, че "зрелостта" ( като тя не предполага човек да е възрастен или нещо такова) ще си каже думата. Всеки случай аз предпочитам непопулярна култура, ако мога да се изразя така, и разбирам, че няма как да среща масово хора, които също да обичат различният поглед и на пръв поглед "непознатите и скучни" теми, книги, музика, филми и т.н. А иначе, аз си мисля че и тук ще има хора, които знаят защо част от японската анимация се гледа от "възрастни" хора. По принцип чрез анимацията също могат да се изразят доста реални чувства, изживявания, видения и такива и да се стигне до такива шедьоври, които са по-дълбокомислени от много игрални филми. Пък и прости и семпли на пръв поглед анимации могат да ти дадат много. А предполагам нашата дискусия тук все някой път може да бъде погледната от някой "пътешественик", който се е спрял на торадора поради каквато и да е причина. И може да отмине, а може и да се поспре. Е, предполагам, че ако се поспре, то вече ще има какво да прочете ( да ни прощава за многото спойлери ако се реши и да гледа :Д ) А Lovely Complex съм го гледал, и то преди Toradora. Хареса ми, макар че можеха да го развият по-добре някак си. Както и да е, в този жанр вече съм го казвал, Торадора ми е фаворитът. PS:Може би много хора се спират да гледат анимета, защото си мислят, че ще са като масовата част от "детските" които се правят в останалия свят и които действително са си за деца. Като видят, че анимация и веднага си мислят, че става само за бебета (грубо казано). Ако веднъж все пак любопитството им надделее, то вече ще преминат на другия бряг. И вече просто ще се радват на видяното.
  11. Rimedore

    Toradora! (2008-2009)

    Ами всъщност понеже си мислех че все пак тук ще има и фенове на анимето. И въпреки че се усетих едва вчера и най-сетне се регистрирах според мен този форум е по-добър от анимес бг в отношение на сериозността на подхода към цялостната култура на Източна Азия ( филми, анимации и всичко), а и е по-добре направен за среща и диалог между хората в лицето на коментарите, темите и въобще всичко. И също така тук едни сериозни и качествени филми, теми и т.н. имат шанса да бъдат оценени и и коментирани от сериозна аудитория. Което за мен е страхотно. Още веднъж - къде съм блял до скоро да не се регистрирам. В последствие ще погледам различните раздели, но отсега си набелязвам този за културата и книгите. На български има доста малко предевена японска литература, а относно корейската май се сещам само за една книга, която е издадена преди около 2 години май. Та дано ми се прости лиричното отклонение, но просто нямам търпение да навлезна още по-пълноценно тук. Иначе ако я нямаше Тенори Тайга аз бих дал предпочитанието си за Ами, и то основно поради разговорите, които водиха с Такасу. Въпреки арогантността и ни беше показано едно момиче, което вижда за пръв път човек, който не се интересува от външното и който може да види зад нейната маска, сътворена от околния свят, и дори да я накара да я свали постепенно. Ами винаги беше пренебрегвана от Такасу и това също си е жестоко за гледане (:Д) въпреки симптатиите ми към Тайга. А именно в тези си изблици към Рюджи Ами е искрена, зряла и истински влюбена. Ами на няколко пъти заключава, че Такасу не я обича, но въпреки това продължава да се опитва да се убеди напълно дали все пак се заблуждава. Мисля си, че този момент също може да бъде някак разработен в някакви други серии, или поне да се появи "човекът на Ами". Също сигурно си спомняш в предпоследната серия сцената, в която Ами пита Такасу дали обича Тайга. Начина, по който го гледа, докато казва: "Ите" и самият начин, по който изговаря тази дума... на човек няма как да му стане безразлично. Харесва ми гласът на озвучаващата я Китамура Ери. Не че обожествявам Ами, но това по въпроса на кой бих дал първенството ако я нямаше Тайга. Иначе да, саундтракът на сериала присъства и на моя хард. А телефонът ми звъни с Banira Salt. Виж, това Зеро но цуикама ми изглежда "детско" и не му се доверявам. Дали прилича по нещо на Toradora? Нали не е някаква захаросана глупост?
  12. Да ukio, тези режисьори които изреди ги видях в уикипедията, докато си търсех първите филми. Но просто има толкова много за гледане и осмисляне че мисля че ще давам воля на своят инстинкт и вътрешно усещане. Гледах преди няколко дена Akunin и останах поразен. Много ми хареса. Сега съм се насочил към Love Exposure, но вероятно преди него ще гледам един филм, който бях намерил още по времето, когато Япония не ме беше завладяла завинаги - Syborg She. А наред с това гледам и едно аниме... Та само време и желание да има човек. А за да се върна отново към филма и към коментара на naia: Не съм запознат добре с правилата на форума, но докато не бъда опроверган, ще кажа, че аз си дръпнах A Scene At The Sea от The Pirate Bay. Там разбира се всичко е с английски субтитри. Аз само на английски гледам филмите и анимациите, а само ако ги няма в споменатия сайт прибягвам до замунда и евентуален български превод. Но ти пожелавам успех в начинанието. Тепърва имам да разучавам възможностите на този форум, но аз наистина се радвам, че намерих място, където мога да общувам със сериозни любители на Източна Азия. И накрая - знам, че рано или късно, ще гледам японска продукция без никакви субтитри.
  13. Rimedore

    Toradora! (2008-2009)

    Чудно защо няма никакви коментари за това страхотно аниме. Очаквах поне 10-на, но хайде, ще простя Какво да кажа - в самото начало си мислех, че самият стил на анимиране изглежда много "детски" - но това беше само преди да гледам първата серия. Толкова много ми допадна анимето. За мен е безупречно - всичко е страхотно - озвучаване, сюжет, и особено саундтрака. Може би трябва да има още серии ( иска ми се много всъщност! ) - може би така ще се разводни анимето, а може и по-завършено да стане, но как да оставя просто така Тенори Тайга, Такасу, Ами и останалите ( е, вярно, може би съвсем малко ме дразнеше Кушиеда в първите серии). Принципно търся философски и по-мрачни сериали като Ergo Proxy и Ghost In The Shell Stand Alone Complex, но в сферата на романтиката определено Toradora! ще ми е фаворит доста време. Знам че е по манга и че май не цялата манга е претворена като аниме, или може би се бъркам, но определено очаквам моя нова среща със света на Торадора. : )
  14. Радвам се за тази светкавична реакция. Истината е, че утре трябва да ставам много рано, а аз се регистрирах днес и просто не искам да се отлепям от форума, но няма как. Аз съм решил да изгледам максимално много филми от японското кино, което разбира се не значи, че няма да подбирам. Но общо взето обичам философските и смислени филми, в които има и мълчание ( повтарям се но няма как), а в това отношение си мисля че ще остана очарован от японските филми. Затова - по-добре късно, отколкото никога - или тоест трябва да успокоя това яростно желание да гледам всичко колкото се може по-скоро и спокойно да се радвам на това, което предстои. Та такива работи. Поздрави от мен.
  15. Може би този филм и Dolls ще са единствените, които ще гледам на Такеши Китано. Или поне засега така смятам. Знам, че другите му филми са предимно за ганстери и полицаи и затова предпочитам да ги подмина. Бих искал да гледам повече задълбочени филми като споменатите в началото. А за филма - хубаво е как в него не се говори много и как е показан светът през перспективата на глухонеми хора. Така е - обичам и филми, в които се мълчи понякога - така се позволява на зрителя да улови много по-добре емоции и чувства и настроения изобщо. Иначе буквалният превод на филма - „That summer, the calmest ocean“ ми звучи още по-меланхолично и красиво.
  16. Филмът е страхотен. А песента накрая е много красива.
×
×
  • Създай нов...