Jump to content

Rimedore

Потребители
  • Мнения

    166
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от Rimedore

  1. Rimedore

    Texhnolyze (2003)

    Гледах го някъде по това време миналата година. Тежко усещане за обреченост, мрак, безсмислие, болка. Мисля че това са основните чувства, които може да изпита зрителят на Texhnolyze. Убитите тъмни цветове и моментите в които сцените се насищат със визия от типа „зърнест ефект“ само допълват депресията. Изоставени пейзажи, полуунищожени постройки, сред които някакви същества следват налудничавия монотонен ход на времето. Наистина не за всеки. Помня, че ми дойдоха малко в повече към края неяснотиите около историята, но в крайна сметка разбирам, че най-важното беше просто Ичизе да стигне до закономерния край на нещата – тоест пълното унищожение на всичко и всеки, като останалите персонажи (като не твърдя че са безлични) малко или много бяха негови печални спътници, всеки разкриващ му някаква част от безнадежния свят, който обитават заедно. Чрез една своеобразна вивисекция (пряка и преносна) е изследвана тъмната страна на човека в това аниме, черното е разбито в най-различни детайли. Мисля, че се правят, макар и бегло, някои допирни точки от историята на Texholyze с трагедиите на Япония, като жестокостта на милитаристичната им имперска политика до и по време на ВСВ, и унищожителните атомни бомбардировки и последствията от тях. Хм, може би точно представители на народи, които са минали през много и различни видове мъка, могат да разберат и осмислят страданието по един по-задълбочен начин, и да го интерпретират в изкуството, както в настоящия случай, или пък зависи от възприятието и личността на отделните хора. Каквато и да е истината, е хубаво, че, макар и рядко, се създават такива проекти, които ни предлагат необичайни гледни точки. Авангард май е точната дума. Трябва задължително да се спомене Абе Йошитоши, художникът на сериите. Той рисува и Series Experiments Lain, и като цяло е интересен артист с особен стил на изобразяване. А ако говорим за саундтрака, за мен това е песента, която казва всичко:
  2. Охо, Love Exposure и Русалка, руската, виждам тук. Чудесно, чудесно. Star Wars. Определено това е кино поредицата, която се е случвало да гледам много пъти, и която бих гледал отново и отново. Старите епизоди са най-добри, а най-слаб според мен е вторият от новите. Но е от типа „вечни филми“ с оригинален сетинг и идеи, които могат само да ти разпалят неудържимо въображението, особено ако си на подходящата възраст. Чудно дали има друг филм, по който, въпреки и многото откровен мърчъндайз са направени и толкова добри книги, игри и каква ли не друга мултимедия. Има още много потенциал в тази "далечна галактика" и се надявам да не бъде незаслужено пренебрегната или пък скапана от идеята за издояване на още пари чрез некадърни проекти, разчитащи само на името Star Wars.
  3. Le bleu est une couleur chaude...Хубав филм си си избрал, мишленце. Аз пък съм решил първо да си намеря отнякъде комикса и след това да гледам филма. Миналата година когато мярнах неговия трейлър не ми вдъхна особено доверие, но сега преоткривам френските bande dessinées и се натъкнах на оригиналната творба, която са екранизирали, и която е направена от жена. И определено ми се промени мнението. Красотата е навсякъде в този комикс. На фестивалът Златната палма филмът прави особен фурор, тъй като първо освен режисьорът наградата получават и двете главни актриси; второ по този начин двете актриси стават едва "вторите" му носителки в историята, след една жена режисьор от 1993 година; трето - с получаването на наградата Адел Екзаркопулос едната жена от дуото, става най-младият неин притежател. Хм, в противес на това на "домашния" Сезар филмът се размина с върховите призове. Но разбира се разните кино награди никога не са били стимул за мен да гледам който и да е бил филм. Просто като допълнителна информация. Смешно ми е как на много места пишат че филмът е правен по мотиви от графичен роман. Бас ловя че много хора никога няма да се сетят, че става въпрос за комикс. Поне да обясняват термините... Дори до колкото разбирам историята не е толкова "лесбийска" колкото за очакванията на младите хора за голямата любов и разочарованията от нея. А пък натуралистичното изображение мен изобщо не ме притеснява, нито мисля че е пък скандално - напротив, ако е добре представена в един филм, а и във всяка форма на изкуство еротиката може само да го обогати, да направи реалистично съпреживяването. Доста може да ползват "малко плът и горещи секс сцени" за да предизвикат евтин интерес, малцина разбират от еротизъм и страст, влитайки го умело в завършеното цяло. Дори и да не съм го гледал мисля че режисьорът на този филм ще е от вторите. Френските режисьори, художници и т.н. артисти разбират от тези неща, смея да твърдя.
  4. Тук е мястото, Алфонс: http://www.easternspirit.org/forum/index.php?showtopic=1675&page=2
  5. Интересно как много български "медии" а след тях и много българи оплюха и низвергнаха Калоян Махлянов, когато се отказа от българското си гражданство. И няма вече Котоошьо, няма вече нищо, всичкият труд и успехи забравени, предател. Та ето, samelove, говорим за български спортисти, че дори и в тон с идеите на форума. Нищо, че това което той е направил първо като спортни постижения ( в уникален спорт), а после и за взаимоотношенията България-Япония и какво ли още не никой друг не е правил. Или че притежаването на японски паспорт изисква отказване от всякакъв друг, доколкото помня (взел е фамилията на жена си, колко романтично). Как обаче това става с абсолютно всеки българин, който постигне нещо значимо, независимо от това дали е изявен спортист, артист, или обикновен човек. Винаги следва плюене и чернене. Поразително. Всъщност не. Просто отново ми се доказва фактът, че сме примитивна нация. Би ми било дори забавно, ако някой се обиди от последното. Но хайде. В крак с темата. Би било интересно ако сумото стане олимпийски спорт, ако се вземе предвид че има доста чужденци, които го практикуват. Но всъщност японците едва ли биха позволили подобно нещо. PS: Да не дават небесата някой българин да се състезава за чужда страна и да постигне успехите на Виктор Ан! На мига тук биха го обявили за национален предател :Д
  6. За фигурното пързаляне: И преди олимпиадата четох, че японците подлагат на твърде голям натиск Асада. Сега пък шефът на комитетът им за Токио 2020 я критикувал. Разбирам този азиатски стремеж за непрекъснато преследване на най-доброто и задължителното "добро" представяне, но често резултатът от подобно отношение има точно обратния ефект. Също и евентуалното желание после съответния състезател непременно да си посипе сам пепел на главата и едва ли не да признае, че той е виновен за бедите по целия свят. Може и да бъркам, но така си мисля. А в случая това са едни нежни, ефимерни същества като тези състезателки по фигурно пързаляне, като Асада. Може би трудно да се повярва, че е само на 23 години имайки предвид спецификата на този спорт. Какво и се бъркат изобщо? Но хайде както и да е, просто не им прави чест на хора, които си мислят, че са богове и които се имат за съдници. Източни традиции, но това е ненужно и прекалено. Иначе интересно, във фейсбук, поне от това което аз погледнах, и според гугъл транслейт :Д на страницата на Йон А всички корейци и благодарят и се гордеят много с нея, а феновете и от останалите страни, които коментират предимно на английски, са тези които са възмутени от съдийството. А корейците не споменат нищо за това. Разбира се, според малкото коментари, които прегледах. Трето. От мъжете не гледах нищо, но разбрах че всички са правили много грешки. Има една статия - No one deserved the gold - и аз съм съгласен с нея. Ханю е направил най-малко грешки в сравнение с останалите и затова е триумфирал (макар и грубо казано, ясно е, че има и много други фактори). Разбира се, не отричам труда му и уменията му и се радвам, че японец е на върха. И мога да съжалявам, за всички изяви на азиатците, които съм пропускал, пък и на всички останали състезатели от последните поколения, които повече няма да видим, или все по-рядко, защото фигурното пързаляне е просто магия. Теса Върчю и Скот Моир ( толкова красиви и добри, трябваше да вземат златото) Альона Савченко и Робин Шолкови, Бриан Жубер, Хавиер Фернандес (е да, той е по-млад) и много други. Хм, сега ми идва идеята, че японците трябва да направят аниме за спортисти по фигурно пързаляне, имайки предвид тяхната силна традиция да правят спортни анимета. : ) Мисля, че ще се получи чудесно.
  7. А аз благодаря за видеото. Радвам се че отношенията им са толкова добри. Нека Азия избухне отново в края на това десетилетие - 2018 и 2020, след 2008 : )
  8. Ти си се решила да пишеш само за да ни вкараш в правия път, мисля. Чудесно, форумът спечели още един заклет фен, който престава да бъде от безучастно регистриралите се и минава в отбора на тези, които коментират и обсъждат активно. Голяма победа е това за Eastern Spirit. Иначе една моя азиатска фантазия - Йон А и Мао Асада в изпълнение-дует на гала вечерта. Е, не стана, но кой знае за в бъдеще. Разбира се, компетентната медия изпълни своя професионален дълг и показа докрай ски-състезанието на живо, като пропусна изпълнението на Асада. ПС: Все си мислех че няма да пиша в тази тема. Направо не мога да си го обясня.
  9. Rimedore

    Dir En Grey^^

    Новият сингъл. Продължават със своето уникално звучене, което е в основата на магията, наречена "Dir En Grey". Както набляга заглавието, пък и самия клип, има недвусмислен намек за Фукушима, което ми напомня за кампанията на музикантите, наречена "Scream for the Truth" от 2011. Не знам дали някои други влиятелни японски артисти са си позволявали да изразят своята гледна точка по тази тема публично, и така категорично както Diru - Кьо, Каору, Дай, Тошия и Шин'я. Чест им прави. Но затова по-нататък. Моята тема с поредни постове :Д
  10. Два филма на режисьорката Оксана Бичкова: 1. Питер FM В крайна сметка слагам една песен от саундтрака, преплетена с кадри от филма - предава най-добре усещането за филма. Нека е поздрав за всички, за които руската култура не е чужда, и за тези, които вярват, че "романтичното" не е е просто кухо и фалшиво понятие. Любов в големия град - и то не кой да е град, а романтичният Санкт Петербург - красиви стари сгради, осветени нощем от лунната светлина, отразена от реката. Но разбира се, филма не виси само на града - той е един от най-добрите модерни руски такива, поне според мен, няма залитане по Холивуд, както често се случва с новите им продукции. Попада сред тези филми, изпълнени с много оригинални визуални и артистични хрумвания, които са обаче изцяло заслуга на режисьорката - различните скрити и явни послания, умелата арт игра с градския пейзаж и усещанията, които пораждат, поне при мен, и които не мога да опиша с думи. А сюжетът - както си пресича един ден пешеходна пътека една радио водеща, бивайки блъсната от насрещен минувач, си изпуска телефона на земята, който бива намерен от пресичащ по същото време млад архитект. Жената му се обажда и си наговарят среща, за да може той да и върне мобилния, но в крайна сметка се получава така, че все не могат да се срещнат, поради най-различни причини, и след всяка неуспешна уговорка си звънят и си обещават все пак да се видят най-накрая, като в същото време разкриват на другия малко по-малко частици от своя живот... Има акцент над това как лесно се разминаваме с другите хора, търсейки това, което желаем. Оксана Бичкова е успяла да създаде много романтична, тъжно-весело-красива история, подплатена с много арт мотиви, предизвикващи къде смях, къде умиление, и които на мен лично много ми допаднаха. Какво пропуснах ли - саундтракът е чудесен и ме кара да съжалявам, че почти не познавам модерната руска музика. Също, Евгений Циганов е прекрасен, симпатичен актьор, който заслужава повече кино изяви. 2. Плюс един/ Плюс Один Вторият филм на Оксана Бичкова ( и за съжаление последен засега). Този път сме в Москва, където английски артист-кукловод е на посещение в руската столица, за да проведе артистичен семинар със свои руски колеги. За целта е наета и преводачка, която да му помага. Той е ексцентричен и много симпатичен, винаги носещ на ръката си своята любима кукла, (от онези които са като ръкавици и "говорят" чрез движенията на ръката) а тя е затворена в себе си романтичка, която е забравила да се усмихва. Следва цяла поредица от забавни, чудати и мили случки, които правят този "цветен" филм незабравим. В него Бичкова е успяла да развие като че ли в още по-голяма степен своите невероятни артистични идеи - просто трябва да се видят (колкото и да се е изтъркал този израз). Предпоставка затова е и силно застъпеното чрез сюжета "театрално" присъствие - кукленият театър и всичко около него. Англичанинът Джетро Скинър, който играе главната мъжка роля, е голяма скица и образ - небрежният персонаж, който изобразява заедно със всичките му странности, е колкото смешен, толкова и очарователен - гримасите му, превъплъщенията в неговата кукла, един много забавен и очарователен епизод в един супермаркет (няма да го спойлна, знам ли, някой може да се реши все пак да гледа), но и моменти с преводачката Маша, като например един танц, при който по едно време тя стъпва на ходилата му, получайки се най-необичайният опит за танго, който съм виждал - магия. Другите герои не остават в неговата сянка, но определено голяма част от чара на лентата се дължи на него. Да се чуди човек как руснаци са направили такъв филм - главна роля, изпълнена от чужденец (адекватно и непринудено, не в стил "копродукция"), много приятна музика, варираща от небрежно реге, испански танго мотив, френски шансон, свеж руски рок и т.н. които съвсем разчуват типичната "руска" атмосфера, която би се очаквала, и спомагат за създаването на уникален филмов коктейл, в който Романтичното отново успява да слее всички други емоции, и както винаги, с капки тъга. Това определено е станало като запазена марка на Оксана Бичкова. Определено и двата и филма ми напомниха за времето, когато бях завладян от руската култура и ми беше приоритетна... Е, можех просто с две думи да кажа: два чудати руски филма, на една непозната режисьорка, да сложа два линка отдолу и край, но на, не ми даде сърце и изписах още едно безформено словоизляние, с желание да споделя тяхната енергия. Само това. Накрая, вслушвайки се в съвета на Keva, ще си позволя да "рекламирам" и филмът "Русалка" от 2007 година, на една друга режисьорка с руско потекло - Анна Меликян. Там отново го има Евгений Циганов, непрестанният купон на големият нощен град и магията на абсурдното и романтичното, които толкова ценя.
  11. Вероятно вече предложеното е повече от достатъчно. - Ghost in the Shell - филми, сериали - има колкото искаш философия, дилеми, скрити послания. И преди съм казвал, че може да засрами редица игрални филми по дълбочина на идеите си и изпълнение, ако последните са някакво мерило изобщо. - Patlabor филмите, и специално Patlabor 2 - Angel's Egg (Tenshi no Tamago) - Grave of the Fireflies (Hotaru no Haka) - Black Lagoon - Planetes - Macross Zero - Защо не и Loveless Браво Alfons, за линкове които даваш към My Anime List, най-меродавният сайт свързан с анимета и манга според мен.
  12. Rimedore

    Fun Corner

    Пак много лесно мина интервюто му :Д
  13. Интересна представа имаш за реалистичното в живота. Значи щастието на хората е да бъдат щастливи по един и същи начин. Да получаваш по възможност равно на "вложеното" в другия, иначе не върви. Аха. Е, вярно, май е явно че няма да намеря смисъла на живота в това аниме. Как я изпраща всяка сутрин, свързвайки с Нея толкова много неща, като аромати, светлини, усещания... А по едно преме дори я оприличи на по-голяма котка, когато е облечена в зимната си дреха - колко сладко, с риск да звуча инфантилно. Всяка една дума на котаракът е признание за голяма му любов - в която той не се интересува от външните причини, които ръководят живота и, защото просто те не са важни, важно е, че е там до нея, и всяка негова дума (повтарям се, да) е доказателство за това чувство, дори и основната "тема" на разговор с "приятелката" Мими е за Нея, и че ще разбере това чувство едва когато порастне. А сърчицето излизаше от Чоби само когато говореше за Нея, и в присъствието на Мими.Но хайде, това вече е голямо издребняване в детайлите, нека не ставам банален. А пък самият рисунък на Шинкай е божествен, дори и без глас "картините" му правят чудеса и предизвикват какви ли не емоции и размишления (Tooi Sekai) И как интересно са разменени ролите тук- животното може да говори, докато "господарката" му е няма. Е, благодаря все пак че не пренебрегна скромното ми запитване.
  14. Хм, ясно. А ако мога да попитам, Razzormaw, според теб какво представлява щастливият живот?
  15. И какво имаш предвид с "такъв живот"? Те са двама, в черно-бялото на реалността - има ги сълзите, но го има и снегът, има го и това чувство, когато изпращаш някой, който ти е скъп рано сутрин. Банално е да живееш така монотонно, а? Не оценявайте тази творба на Шинкай като някакво си типично аниме, просто е несериозно. Също така онова "джиджи-биджи" беше в предходния сегмент на този със сълзите, явно си се объркал нещо. А и Чоби казва, че тя плаче до него. Иначе... това "отсъствие" в цялото действие, простото наслагване на черно-бели картини без движение, пианото - арт. Шинкай дори не ни показва лицето на жената - така мисля си се подчертава дори по-силно връзката между двете същества - която привидно изглежда банално битова, но авторът и придава дълбочина и интимност, които показват че един свят, колкото и да е малък, еднообразен, затворен и субективен, също е красив и пълен със смисъл. Kanojo to Kanojo no Neko не е първата работа на Шинкай - преди това прави краткия Tooi Sekai - http://www.youtube.com/watch?v=9pWxRz-BsNo
  16. Rimedore

    Tsuchiya Anna

    http://www.youtube.com/watch?v=kU6ibZA3jWk
  17. Могъщ филм. Няма и какво да казвам, няма да е необходимо. Тази песен не е от саундтрака на филма, но си мисля че е много подходяща, който е направил клипа е уловил точно значенията на думите Aoi haru
×
×
  • Създай нов...