Jump to content

Rimedore

Потребители
  • Мнения

    166
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от Rimedore

  1. Колко тъга има в този филм. Но си заслужава, не отричам. Коджи Якушо - без да подценявам всички останали, но определено ми допадна излъчването на този човек. Гледам има и стабилна визитка от филми. Тази 2000 година все едно беше вчера... Определено ми харесва когато някой се осмели да снима в черно-бяло или подобни такива нюанси. Филм, който дава материал за размисъл.
  2. Нашенските "пари" и за това не стават...
  3. Хей, кога ще поставиш загадка за най-любознателните ни колеги? : ) От доста време чакам да се завърне редовният ритъм в тази интересна и полезна тема. Зарадвай нашите запалени киномани, моля ^.^
  4. Rimedore

    Dir En Grey^^

    9.8.............0? 1945 2014
  5. Да, съгласен съм с теб, определено: Преди време търсих информация за японски жени режисьори (които, също като колежките им от останалия свят, са малцинство). Тяхната гледна точка е безценна. За който и да е аспект от живота. Знам че ти си очарована от Наоми Кавасе и ще я имам предвид. Сетих се сега и за Ерико Китагава (Halfway) и Юри Канчику (My Rainy Days). А за останалите мога да разуча тези статии като за начало: 1 2 3 Хм, може би трябва да се създаде специална тема за жените режисьори от Далечния Изток : )
  6. Да, и аз мисля че Денибо казва нещата най-точно. А за този ефект на Черенков съвсем бях забравил. Според мен главният герой отдавна беше приключил с детството си, предвид проблемите в семейството му. Такива хора, искат или не, порастват много по-бързо от останалите.
  7. Оригинално заглавие: 地球少女アルジュナ / Chikyū Shōjo Arujuna Студио: Satelight Режисьор: Шоджи Кавамори Година: 2001 Вид: TV Епизоди: 13 Времетраене: 23-30 минути на епизод Жанр: екология, фантазия, драма, приключение My Anime List представяне Описание: В един горещ летен ден десетокласничката Джуна умира в катастрофа с мотор. Преди душата и да напусне този свят, тя получава едно неочаквано предложение - да се бори срещу чудовището Рааджа и неговите разновидности, които унищожават земята, в замяна на което животът и ще бъде върнат. Тя приема. Отсега нататък Джуна трябва да разбере значението на новите си способности и да опита да промени съдбата на тази загиваща планета. Мнение: История за боклука, който хората трупат в природата, а и в себе си. Да, това е аниме, което се занимава основно с екология, но покрай нея са засегнати и някои екзистенциални въпроси, вълнуващи всички средностатистически хора, тоест тези, притежаващи поне малко разум. Съществото Рааджа, с което се бори Джуна, е просто алегория на човешката (само)разрушителност и алчност. Ненаситност за повече и повече материални блага, под чийто напор планетата просто бива унищожавана най-методично и „професионално“. Но се оказва, че гоненето на лесния живот и множеството удобства, които получаваме в резултат не ни правят по-щастливи, а напротив, по-отчуждени, изтерзани и объркани. Отношението ни към природата, към планетата, се оказва странно свързано с начина, по който се отнасяме един с други, с „модерния“ начин на живот. Хората намират все по-малко „свободно време“ не можейки да останат сами със себе си, камо ли с някой друг, от което произлизат непоправими щети в човешките взаимоотношения. Наред с това с течение на епизодите Джуна преодкрива основните „крепители“ на природата, като насекомите, растенията, океанът, и основните опасности, които ги грозят - пестицидите, убиващи всички тези насекоми, без които животът ще изчезне, безразборната сеч на масиви дървета за нови обработваеми земи, изхвърлянето на всякакви боклуци в океана, каквото се сетите. Например има един епизод с една ядрена електроцентрала, която няма как да не извика в паметта случилото се през 2011 година в Япония, или друг, съмнително напомнящ трагедията в Мексиканския залив от 2010 година. И други такива неприятни прилики. Това произведение на Кавамори е от 2001 и може да се каже, че някои неща, описани в него, вече са се сбъднали по един или друг злокобен начин в реалността. В анимето се ползват много реални кадри, показващи бунища, пръскане на поля с пестициди и друг тип земеделска дейност, а и сцени от ежедневния живот в произволен голям град, които засилват още повече сериозността на темата и провокират зрителя да разсъждава, да разбере, че тези неща не са просто измислени и нарисувани за анимето, а са съвсем реални и близки до него. ********* Музикалният фон е чудесен, и напълно разбираемо, все пак говорим за Йоко Канно, може би най-добрият композитор на аниме музика въобще. Нейният всестранно развит талант блести и тук, и като композитора Йоко Канно, и като изпълнителката Габриела Робин, нейният псевдоним, когато пее. Освен нея тук се изявява и една певица-откритие за мен – , която ми хареса изключително много и която има сериозна музикална кариера. Тя работи с Канно и по други аниме проекти, като първата им среща е при The Vision of Escaflowne (чийто създател е отново Шоджи Кавамори), като тогава Сакамото е само на 16 години. Мисля, че двете се допълват идеално. Трейлър:
  8. Rimedore

    Търся...

    Да се сещате за една стара японска анимация, пускаха я по бнт в края на 90-те, началото на 2000-те, някъде там. Почти не помня подробности от сюжета, но беше за едно дете май, което страдаше от левкемия и се нуждаеше от костен мозък, а човекът, който беше подходящ донор беше баща му или някакъв друг възрастен човек. Та този въпросен човек май отиваше на някакъв пикник, унасяше се в дрямка и изведнъж се превърна в мравка. В новия си мравешки облик той трябваше да премине през някакво приключение, за да се върне отново до тялото си, влизайки в него през устата, за да си възвърне отново облика и да отиде на трансплантацията на момчето. Или поне беше нещо такова, но съм сигурен за следните неща: че историята беше за трансплантация на костен мозък на дете и че мъжът се превръщаше в мравка.
  9. Може поне да гледаш филма, щом толкова държиш да коментираш темата му. А преднамереното ти грубо държане изобщо не ме вълнува. Не мисля и да ти обръщам внимание. 聖書
  10. Хей Кристияне. Изобщо не се отчайвай с немския, повярвай че ще ти свърши много добра работа. Не знам дали ти го преподават добре, защото това също е много важно и се случва учителите да са проблемът, но определено се постарай да не го пренебрегваш, и без това, както гордо заявяваш, си Лъв, затова смело! Навремето дори бяха сравнително популярни групи като Rammstein, Tokio Hotel (Токио, отново, въпреки че сега тези ми се струват доста "детски"), телевизията Viva (по нея пък съм засичал да пускат стария Hellsing, имат си аниме програма), та, за който се интересуваше, имаше нещо като "подходяща среда". И точно това може да ти е мотивация в ученето - немските дублажи. В Германия като гледам доста аниме се дублира и мисля че са с добро качество, а и ще е интересно да се чуе немската интерпретация. Мисля че можеш да намериш по торенти много подходящи неща. А това си е класика, точно версията на немски пускаха в България:
  11. Каква хубава дума ползваш само, Укио - символика : ) Maira, интересуваш се от цветни филми? Чувал съм, че има розови филми, пробвай с някой от тях. А доколкото знам, японците са майстори и в тяхната направа!
  12. Мисля че има интересен поглед върху нещата, дори да не е популярен. Аз съм му гледал освен този и Vibrator, който се води "road movie". L'amant може би е провокативен, но това не ме плаши, дано само се намери отнякъде. Благодаря за добавката.
  13. Добре. Сериозните теми, реализирани красиво и оригинално. Точно както подобава за „син филм“. Въображението на кучетата. Шуичи, вечно устремен, но мечтателно, а не поради някаква корист. И Шуичи, гол в стъклената клетка, където може просто да полежи със своите копнежи. Ниномия трябва да го проследя и другаде, видяло се е. Всички останали актьори също са чудесни. Актрисата, която играе майката е много красива, като възрастта е без никакво значение. От хората с излъчване, а не изкуствена лъскавост. Хм, а момичето в ролята на съученичката на Шуичи, Ая Мацура, гледам е участвала в твърде малко филми, жалко, добра е. Един от четирите филма на Юкио Нинагава, който се е занимавал предимно с театрални постановки. Всеки един от тях е правен по мотиви на японско литературно произведение. Може пък това да са негови любими книги и поради това да е искал да ги екранизира. PS: Прекрасен преподавател по рисуване в този филм, между другото. Не е важен за сюжета и се появява за кратко, но просто как небрежно го раздава. В кой ли друг Нипон филм си позволяват да кривнат от общоприетия образ на японския учител™ - винаги умерено строгия и предсказуем чичо (The Blue Bird, още един „син филм“, е изключение от това, което имам предвид). PS2: (като Плейстейшън 2, най-продаваната и популярна конзола за всички времена - Viva Japanese Game Making ^.^) - Та PS: Сетих се, че градът, в кой се развива действието ме впечатли много - да, по принцип всички японски градове са си спретнати и подредени като в приказка, но тук главните герои се разхождаха на интересни места - един направо футуристичен воден зоопарк, където всички морски обитатели плуват около посетителя, който върви сред синевата в специален коридор. Както и един палеонтологически музей. Интересно кой ли е градът.
  14. Спомням си, че преди да го гледам филма навремето очаквах че ще е любовна история между ангела на смъртта и момичето. Според мен е трябвало да се обърне повече внимание на този аспект. Вторият сегмент, с гангстера и неговото младо протеже ми допадна, беше уместен като за дейността на Чиба. Третия нещо не успях да го впиша в цялостната идея на филма, не че беше лош, но някак пообърка сюжета за мен. Не че нещо, но актрисата, която играе възрастната фризьорка, Сумико Фуджи, си е грациозна и красива жена, с някакво аристократично „самурайско“ излъчване и неостаряващ блясък в очите. Човек може само да си представи великолепието на нейната младост.
  15. Оригинално заглавие: 東京ゴミ女 / Tokyo gomi onna Година: 2000 Жанр: Драма Времетраене: 88 минути Режисьор: Рюичи Хироки Участват: Мами Накамура, Казума Сузуки, Коу Шибасаки, Саюри Оямада, Томорово Тагучи, Масахиро Тода Описание: Миюки е млада жена, която през деня работи в кафене в Токио. То е посещавано от стеснителния Кавашима, който пробва непохватно да заговори чаровната сервитьорка. Освен него редовен посетител е и един възрастен човек, който е участвал в изграждането на емблематични за града постройки и който непрекъснато говори за това. Когато няма клиенти, Миюки пуши Марлборо заедно със своята колежка Кьоко. И така всеки ден, нищо специално. През нощта обаче, когато Миюки се прибира в дома си, тя разглежда боклука, който се е насъбрал пред блока и, и го взима в апартамента си, за да го изследва. Един ден съсед и става един рок музикант. Желаейки да разбере повече за него, Миюки почва да събира нещата, които той хвърля. Мнение: „Бюджетен филм“, от вече далечната последна за XX век година. Обикновено такива остават непопулярни и пренебрегнати. В този пък даже и боклукът заема на пръв поглед централно място. Но той е изразно средство – чрез него героинята разкрива части от живота на хората – разни разписки, документи, снимки и писма, които повечето сме свикнали да хвърляме без да се замислим особено, но които по същество са играли някаква, дори и минимална роля в битието ни. Ето този процес ми се стори интересен, как примерно снимките на бившо гадже, някоя стара дреха или друг подобен предмет, който е бил значим за нас по някое време, след това се превръща в излишен, и който може лесно да бъде заменен сред целия този консумеризъм. Или може би това е естествения цикъл на вечна промяна, според който трябва да се освобождаваме от миналото си, да не се натоварваме с него. Не знаейки какво да прави със своя собствен живот (безсмислената младост и търсенето на цел в живота – японците определено знаят как да правят филми по тези теми) героинята рови из този на другите, запълвайки времето си. Но да загърбиш себе си никога не е било решение. И на Миюки и престои да реши какво да прави със всичко, което е натрупала „в себе си“. Рюичи Хироки е почнал своята кариера от „пинку“ филмите. Постепенно той навлиза в сериозното кино, като филмите му си остават нестандартни, в които основният герой винаги е жена. За него казват, че един от малкото режисьори мъже, които могат да създават убедителни и реалистични женски персонажи. Склонен съм да се съглася с това твърдение. Жалко само че повечето му филми ги няма никакви из мрежата. Снимки: Сваляне: английски и руски субтитри английски субтитри **********
  16. Какво ви е мнението за това
  17. Преди футболната доминация... Сие Шу-вей (Република Китай - или Тайван) и Шуай Пън (Китайска народна република) взеха титлата от Ролан Гарос преди около час. Много се радвам за тях, напълно заслужена победа. Така те стават първата изцяло азиатска двойка стигала на този финал и също така спечелила го (Ай Сугияма прави това през 2003 с една белгийка). Сега те са номер 1 в ранглистата на двойки, като и двете правят рекорд в това отношение за страните си (Шуай Пън е номер 1 още от февруари.) По принцип се води че Пън има страхотни силни удари а Шу-вей е много технична, и в тази си комбинация двете постигат сериозно майсторство. Чудесно нещо според мен е че точно тенисистки от тези две страни играят заедно и доказват разни неща. Шуай Пън и Сие Шу-вей PS: А онова световно от 2002... Помните ли симпатичните талисмани?
  18. Rimedore

    Scrap Heaven (2005)

    А, няма какво да ми благодариш : ) Някак си не исках да оставам безмълвен за този филм. Имах нужда от точно такава енергия, каквато се съдържа тук. Да, предпочитам необичайните филми, но в този си има и толкова неподправена забава. С нея даже сериозността става по-автентична. Джо Одагири трябва да го гледам още на много места. Имам идеи къде, само да съм в настроение. Може би трябва да атакувам някой сериал най-сетне. Онзи филм в който героят му и неговия познат обикалят Токио и жалят за старите му забележителности, които неизменно изчезват с времето нещо не ми допадна екранния му партньор, гледайки трейлъра, но вероятно не трябва да съдя така повърхностно. Благодаря за предложения Border Line. 69 ми изглежда че предлага шантави моменти плюс добра музика. Моето въображение... е подвеждащо, може би? : ) Някой може да каже, и съвсем на място: "Бати глупостта е този филм, какво толкова сега. Харесва ми, не ми харесва, и това е. Какво толкова насилва нещата този/тази". И това приемам. Даже вероятно всички носим някаква отговорност за всяка дума, която споделим, кой знае как може да повлияе на когото и да е било по най-различни начини. Но нека не се взимам много на сериозно :Д Имам някаква мания да правя с видео плеъра множество снимки от почти всеки филм или аниме, което гледам, за да си запазвам интересни моменти. Колко по-хубаво когато дадената творба предлага множество такива. Е, после може човек да се чуди за какво му са и къде да съхранява толкова снимани кадри :Д Да. "Но, сенкю" означава точно това. Нещо като идейно заглавие на целия пост. Излишно оригиналничене, носещо някакво отрицание, което, мисля, е една основна тема в Scrap Heaven. Но и тази фраза съм си я "откраднал" от една песен на Deadman, признавам.
  19. Rimedore

    Scrap Heaven (2005)

    Още след като гледах Akunin и се заинтересувах за другите филми на Санг-ил този ми направи впечатление, четейки информацията за него, а и виждайки постера му. Пък и самото му необичайно име – Scrap Heaven. Тогава не успях да го намеря никъде, но в крайна сметка ето че сега се чудя какво да пиша. No, sankyu. Филм в който главните герои са чудаци и неудачници, различни. Много по-добре от сигурни и „безопасни“ стандартни ролмодел герои, пък и сюжети. Както на няколко пъти в настоящия филм несигурният полицай Шинго казва на професионалния чистач на тоалетни Тетсу: „You are crazy!“ Но с това просто той по-скоро искаше да му каже: „Ти си жив, ти не просто съществуваш.“ И даже вероятно: „Радвам се че те има, и че съм до теб.“ Реалността притиска страшно, особено с отдалечаването от детството и навлизането в зрелостта. Но цената на тази реалност не е ли твърде голяма? Дотам стига, че те принуждава самия себе си да отречеш, на своята същност да плюеш. Някои хора не го умеят това нещо. Поради това те дори могат да си помислят, че са в състояние да променят света. Или пък са просто едни психопати, които искат да си направят кефа, без да мислят за последствията от действията си. Не знам. Знам само, че е много лесно да се съди. Дотам се е стигнало че справедливостта, за която наистина копнеем и която беше уместно наречена „отмъщение“ – беше запланувана в една мръсна тоалетна. Харесва ми как японските творци (предимно) правят от наглед гадни неща (английската дума filth е много подходяща за това, което искам да опиша и някак по-истински звучаща от еквивалентна българска) изкуство, как намират в тях красивото и оригиналното. Вероятно и тримата протагонисти са били съвсем безразлични към съдбите си преди въпросния инцидент и след него да се променили. Двама от тях наистина решават да бъдат себе си и да дадат воля на Въображението си, докато третия колеблив трябва да се учи от тях и добре да прецени кое е правилно и кое не, ако изобщо може да делим нещата така. Именно Въображението е ключов елемент във филма, а и бих казал в живота. Оскар Уайлд казва, че липсата на въображение е едно от най-лошите неща в един човек, и мисля, че е много прав. „Най-големият порок е да си повърхностен.“ Тази ограниченост и апатия са унищожителни. Затова просто героят на Одагири, ако може да го сложим като един идеен водач на тримата, изригна и почна да раздава от Въображението си с пълни шепи – страхотни идеи на режисьора, изпълнени чудесно от актьорите. И с това съвсем закономерно тримата си заслужиха това, което се случи накрая - Още може да се говори...Санг-ил безспорно за мен е страхотен артист, който изпълнява замислите си оригинално, със стил. Джо Одагири – има ли нужда изобщо от думи – готин, готин. Не две, а десет награди за най-добър актьор бих му дал за това изпълнение. Останалите също са страхотни. Акира Емото пак играе лош – но му се отдава, няма какво да лъжа. И този филм ми става от любимите японски. Съвсем закономерно. Както обикновено прекалявам, но хайде, ще си представим, че това са няколко коментара вместо един. Ето тук го има в наличност филма: Английски субтитри някакви - PS: Мисля, че след инцидента в автобуса минават не 3 години, а 3 месеца.
  20. Show me your greed, friend

  21. Nyaa - това май е сравнително популярно място за аниме, в което, смея да твърдя, се намират редки неща - http://www.nyaa.se/
  22. Kristina, Vili81, добре дошли : ) Азия, особено ако говорим за история, винаги е пренебрегвана в "българските университети". Е, сега има една нова магистратура в един от тях която вероятно оправя нещата, но както и да е. Щом се интересуваш от история значи можеш с времето да коментираш и препоръчваш интересни исторически филми, можеш да разпалиш интереса на мнозина.
  23. Ето че преди ден и аз гледах филма. Аз също поздравявам ukio за нейния чудесен коментар. Като цяло според мен филмът е готин, заради целия си сюреализъм като визия и решения, но не и изключителен. Можеше сюжетът да бъде продължен още според мен, да се "даде повече време" поне за двамата главни герои. Мисля че донякъде baffler e прав/права че просто може да се постигне още по отношение на сценарий и идеи. Да има още дълбочина. Иначе от Миике съм гледал само Убиецът Ичи и знам че по принцип има доста такива ранни филми с ужасии, жестокости и "японски екпресионизъм". Не знам как точно се е развил между този период и Big Bang Love, че и след него, но както и да е.
×
×
  • Създай нов...