Rimedore
-
Мнения
166 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Файлове
Мнения публикувано от Rimedore
-
-
(Да се отбележи, че не посочваш нищо в своя защита.)
Сериозно, нищо ли не посочвам? Не думай
За всички останали:
В един мой любим руски филм (следва лек спойлер, не че е толкова фатален, филмът се казва Питер FM, препоръчвам го на всички харесали Castaway on the Moon, пък и не само на тях) от горе-долу същото време главните герои си бяха напълно непознати, общуваха само по телефон и така и не можаха да се срещнат на живо, все си уговаряха срещи и все нещо им попречваше да се срещнат лице в лице. Но въпреки това емоцията, чувството, любовта между тях беше така реалистична, толкова истински предадена колкото в много други филми в които главните се натискат и си говорят непрекъснато могат само да си мечтаят да повляят по същия въздействащ начин на зрителя. Невероятен артистичен похват, който ми се струва че не е само похват а напълно възможна ситуация в реалността. Така че един човек изобщо да не ми се прави на интересен и да ми се вири с някакви "три реплики" и други глупости. Айде стига наглост.
-
В кожата на образа влиза актьорът. Когато зрителят започне всички герои да ги налага по собствените си мерки, вероятността да хареса, да оцени, да почувства посланията силно се стеснява. Критериите на Ерутан (забелязвала съм го и преди) приличат на Прокрустовото ложе. Нали се сещате за оня разбойник, който примамвал хора и ги принуждавал да легнат в леглото му. Тези, които били с по-къси крака, бивали разтягани, а на другите – с по-дългите, бивали отсичани краката. Осакатена картинка се получава. И къде е казано, че героите в едно произведение на изкуството трябва задължително да се силни личности?
А и категориите силни и слаби хора, са твърде субективни. На меча, с който Чо Чо Сан (мадам Бътерфлай) си направила сепуко, пишело: "Ако не можеш да живееш с чест, умри с чест." Самурайска му работа. Тя избрала честта в смъртта. Силна ли е, защото сама се е лишила от живота си, от детето си... или слаба, защото не смее да наруши правилата?...
+
Много ми хареса този коментар, без да съм прочел абсолютно всички преди този на E. Доближава се най-много до това, което самият аз мисля за цялата тази глупост. Именно глупост.
Мен по принцип много ме дразни когато някой тръгне отвисоко да отписва това или онова. Не мисля, че се заяждам (дори съм далеч от тези плюсчета и минусчета, които ми се струват крайно безвкусни и излишни за форум като Eastern Spirit, статус "тофу"?, c'mon!), даже отчитам и уважавам различните мнения и ми е ясно че не може всички да харесват едно и също, че понякога може би превъзнасяме дадени филми и творения твърде много или че дори след време може да гледаме на тях малко по-различно. Но скоро наистина не бях виждал надробени такива "твърдения", някакво открито високомерие и тесен светоглед на едно място, такива едни "авторитетни" оценки, как ли изобщо да нарека всичко това. Но спирам. Никак не ми се иска изобщо да продължа да "обсъждам" мнението на E. Не ми се занимава с глупости.
PS: "Защо да обяснявам толкова красив и смислен филм" - също много силно казано.
-
2
-
-
Помня, че тук има(ше) хора, които се радват на Играта. Която, явно, преминава в съвсем нови измерения.
-
교향곡
PS: "...Бетовен създава едно от най-великите си произведения в периода, когато изживява дълбока криза." So, hang in there, all of you.
-
И то какви!
Давай, влей нов живот в тази толкова нужна, класическа ES тема.
-
KazeShini, нека бъде твоята воля:
Hm, female Big Boss, maybe?
"I won't scatter your sorrow to the heartless sea. I will always be with you."
-
"...Войната на действията свърши, дойде времето на войната на чувствата. Тя е невидима и дебелокожите не могат да я усетят, нито да повярват, че съществува. Но тази война наистина започна и избраните да участват в нея млади хора вече се бият. Ти несъмнено си един от тях. Мисля, че както в истинските, така и в тази война на чувства ще има жертви. И сигурно ще си една от тях, защото такава е съдбата на нашето поколение... Твърдо си решен да умреш в тази нова война, нали?"
-
Никак не остана време, съжалявам че не направих тема по-рано. Както и да е.
Ето официалното описание на събитието:
"Великотърновско Дружество за Приятелство България–Япония заедно с NAKAMA и с любезното съдействие на ВТУ ФИИ "Св.св. Кирил и Методий" имат удоволствието да ви покани на Първия Есенен Фестивал на японската култура -
秋祭り (akimatsuri).В програмата можете да видите пиксел арт и оригами работилничка, демонстрация по моделиране на фигурки, прожекции на аниме, както и да разгледате комикс изложбата организирана от нашите приятели от Комикадзе. Също така можете да се включите в конкурса за косплей с оригинален фен костюм или да ни нарисувате нещо свързано с източната традиционна или популярна култура.
При всеки случай ще се радваме да Ви видим на събитието. Елате и се потопете в духът на Япония с нас!Заповядайте на 29 Ноември, от 11 часа в зала 115 на ФИИ "Св. св. Кирил и Методий". Вход свободен. Очакваме Ви!"
Чудесно е, че се поставя началото на още един фестивал, посветен на Япония. Дано този просъществува успешно и с времето създаде добри традиции.
-
О, Шики е много интересен. И двата му разказа са страшно различни от всичко останало, което ще прочетете в книгата. Бих ги определила като разкази на усещането. В тях има дзен.
"Аз тръгвам.
Ти оставаш...
Две есени."
-
Може ли да се поръча от някъде?
И от тук, примерно. Мммм, Масаока Шики. Вероятно той ще ме накара да погледна някой път тази книга. Да преоткрия и останалите автори.
-
* Гледах филма по покана на t_lozeva. Благодаря, че ми предостави филма и се извинявам за това голямо отлагане. *
Мисля, че сюжетът на филма е най-слабото му място. Или по-точно това, което са направили с него. Някак си не е напълно развит, или по-скоро развръзката накрая беше неубедителна. Можеха да изследват още повече идеята за синестезията и примерно да ни покажат някакви сюреалистични "цветни" кадри, подобни на тези от филмите на Шуджи Тераяма (въпреки че за човек със синестезия не биха били такива, но те и така са 4 процента от цялото население на планетата така че броя усещането за сюреалистично) които да ни покажат как би изглеждал света през техния поглед. В интернет даже има интересни теми в които синестици описват какво точно изпитват, в уикипедия има и списък с известни хора които също са синестици. Май повечето от тях бяха музиканти. То и до подобен извод стигнаха героите във филма, за музиката, но хайде да не изпадам в спойлъри.
Харесаха ми моментите които показват Шинсуке и Такаши в техния апартамент, пълен с интересни плакати по стените, докато воайорстват всякакви хора чрез техните камери или тракат по компютрите си (изборих три японски марки, вмъкнати на принципа на нежната реклама, но няма лошо). Дори играят по едно време една видео игра, найс. Но едва ли правенето на пари чрез интернет е толкова лесно и доходоносно както го показват тук :Д Би било хубаво ако момента с наблюдаването на рандъм хора чрез камерите беше по-силно застъпен в сюжета.
За себе си аз отбелязвам и твърде малко игрално време за Рюхей Мацуда (като отбелязвам тук че не съм му някакъв див фен), това не му позволява да развие повече своя герой и поради това ролята му в този филм няма да бъде запомнена с кой знае какво. Не да измести останалите, а просто да има възможност да покаже кой е и "за какво се бори". Не може просто и да бъде асоцииран с образа на елена (малък спойлер, не си заслужава да го крия чак), дори и сама по себе си това да е оригинална идея. Трябваше да се появи физически по-рано и за повече време. Но така или иначе, както казах по-горе, филмът беше като претупан към края, след един сравнително важен момент нататък просто "завършиха" филма по най-бързия възможен начин. Все едно са се изчерпали идеите на режисьора, какво точно иска да каже. За мен много неубедителен финал, определено очаквах много повече и в съвсем друга посока. Така или иначе филмът си заслужава да бъде гледан, най-малкото ако някой се интересува какво точно представлява тази синестезия.
Да, съгласен съм, че присъства и мотивът за самотата, за неизбежната отделеност на различните от масата хора в едно общество, но отново не е убедителен, не кара човек наистина да приеме състоянието на героя или да се замисли за самотата. Просто се казва "различен и неразбран съм" и това е. Няма съдържание зад формата, ако мога да се изразя по този примитивен начин.
Автор на саундтрака - Nido. Нещо като някакъв модерен ембиънт звук. Хм, гугъл търсенето обаче не намира нищо за него, което май е нормално.Май след този филм човек трябва да се замисли за ново гледане на Бен Хур? Брей, ще получи римейк следващата година. Виждам, че режисьорът ще е Тимур Бекмамбетов, така че има някаква надежда да не е тотален боклук.
-
Безмислен спам : )
Гледам че тази песен била днешния избор на редактора на "замунда.се" :Д Да не повярва човек.
И реших, както винаги, когато намеря случайно японски музиканти, които са ми направили впечатление като "по-нестандартни", да проверя дали някой е писал за тях във форума. И общо взето, познах кой би направил темата още преди да цъкна на линка в "каталог - Япония"
-
И то в момент, в който Джо изживяваше такъв подем като актьор!
Въпреки че не следя систематично неговите кино-изяви (а е от най-любимите ми актьори, ако не и най-харесвания от мен) и съм гледал само три филма с негово участие твоите постове тук ми даваха добра представа за този подем, и аз си помислих, какво ще се случи сега... Всъщност не трябва нищо да се случва. Така или иначе няма защо да се коментира този въпрос.
По твоя пример, другата му роля, в която борави с четка за рисуване.
-
Безсмислен коментар от моя страна : )
Рюхей е със супер модна прическа!
Само така! За мен Мохоук прическите и различните им разновидности са едни от най-готините, измисляни изобщо.
-
Ем, аз намирам за хубаво, че се е намерил още един човек, който е гледал Русалката - някаква малка победа за "шантавите" филми.
Има действително много неща в Castaway on the Moon които са си за боготворене даже.
-
Вярно, аз както бавно загрявам със закъснение забелязах, че хората са обърнали внимание на турнира там. То аз да съм видял най-много два-три танца от гала-представлението. Да вдигам шум за нищо тук един вид. Но то така или иначе фигурното пързаляне е такава приказка, и всички са прекрасни, без значение дали са азиатци, американци, европейци. Някои състезатели трябва просто да ги направят вечни, за да не спират никога да танцуват по леда.
-
Гледахте ли първенството по фигурно пързаляне в Шанхай? Аз го пропуснах, за което съжалявам. Хареса ли ви представянето на азиатците, успяха ли те да покажат красота и грация, която някак естествено им прилича толкова много.
-
Допадна ли ти този филм, Укио? Аз като го гледах навремето не останах впечатлен. Не ми даде нищо за размисъл, от тези мълчаливи филми (като по принцип "мълчаливите" са ми били винаги много интересни, даже любими), в които обаче не се компенсира по някакъв начин липсата на някакъв много отчетлив сюжет и слова. Не намерих за себе си някакъв символ или герой, който да ми е интересен. Не знам, мисля, че участието на Таданобу е може би най-запомнящото се в тази продукция. Както, разбира се, и музиката на Йоко Канно.
Това е саундтракът на филма. Помня, че песента (май се казва Senkou, но не я намирам никъде в ютуб) която се изпълнява от UA~Каори Хасегава, ми беше харесала много.
-
-
Аз ще постна залудо -
Радвам се, че някой се разписа в тази тема, вече не го очаквах
Хаха, аз си бях обещал повече никога да не пиша в този форум или да му обръщам внимание, но така или иначе заради двама-трима човека поне си струва човек да следи чат-пат какво се случва тук, предполагам. А и никога не е излишно да се прославя Ghost in the Shell ^.^ Който аз също много обичам.
само дето ми напомня за Кенджи Кауаи, а не за Cornelius:)
Да, Духът до голяма степен "принадлежи" на Кауаи. Но аз си го свързвам и с великолепната Йоко Канно и работата и по GITS Stand Alone сериите. Страхотна е.
PS: Готино сравнение на Осака с Лос Анджелис.
-
-
Не беше скоро. Но със сигурност беше запомнящо се.
Поначало Втората световна война ми е много интересна тема като исторически период, не че се кефя на всичките убийства, случили се тогава.
Дълго избягвах Пасифика, мислейки че ще е чиста проба пропаганда. Това се дължи донякъде и на опита ми с предишния военен мини-сериал на HBO Band of Brothers, който, сравнен с този е меко казано нереалистичен, особено в пресъздаването на военните действия.
Историята проследява бойния път на няколко американски морски пехотинци по време на Тихоокеанската кампания на САЩ срещу имперска Япония - една част от ВСВ, която по принцип винаги е била в сянката на войната в Европа. За едната книга, по която е правен сюжета на сериала - "With the Old Breed" на Юджийн Следж, знаех и от преди, че е безкомпромисна и описва всичко, както си е било, целият ужас и диващина на боевете в тропическите островни джунгли без излишен патриотизъм и пестене на нелицеприятни факти. Подобно нещо се вижда и в самия сериал - реализмът е бил основна цел на създателите му и си личи във всичко - жаргонът от онова време, непрекъснатото "fuck" на войнишкия живот, реквизитът и особено специалните ефекти (като нещата наистина стават "мръсни" - в хода на битките зрителят може да наблюдава пръскане на глави, разпарчетосване на тела, откъсване на крайници и какво ли не, като това не е търсено тенденциозно, а е постигнато напълно в реда на нещата, точно както е било - грозна картина, но и така и трябва, анти-военното послание става още по-ясно и силно). Тъй като това са тропически острови, дъждовете превръщат бойното боле в една голяма кална пустиня, в която не само воденето на бой, а изобщо извършването на едно мизерно действие, като това да направиш някакви си три-четири крачки изтощава жестоко психическите и физически сили. Кал, кръв, сълзи. Непреснатото очакване на смъртта, свеждането на живота до едно минимално полу-маниакално съществуване, постепенното пречупване на човешката психика, въобще цялото брутализиране на човек в подобни условия.
Друго нещо, което ми хареса чисто исторически, е че битките не са "очи в очи", тип посредствен американски екшън, в който враговете се стрелят два метра един от друг и не могат да се улучат, или има някакви безумни "геройски" притичвания с оръжие в ръка, с което се избива половин армия. Напротив, представен ни е истински военен филм - примерно в гъстите храсталаци на една джунгла е почти невъзможно воденето на прицелен огън; използването на военна техника е силно ограничено поради терена, всичко пада върху плещите на обикновения пехотинец; противниците почти не могат да бъдат забелязани, ръкопашните боеве са по-скоро рядкост при която се достига когато е ясно че дадена позиция е вече обречена на превземане и т.н.
Създателите на сериала държат да са педантични - показват се и част от изстъпленията на американците, като откъртването на златни зъби от устите на убитите, а и понякога още живи японци, разстрела на вече предали се или невъоръжени имперски войници. Е, има и един трогателен момент, когато Следж среща една умираща японка с плачещо бебе в руините на една къща по време на битката за Окинава. Самият той също се раздвоява, но това е война - веднъж, когато не му издържат нервите просто разстрелва отдавна умрял японец, друг път се опитва да защити невъоръжен военнопленник. Интересно ще е да се прочете как истинският Следж го е описал лично в книгата си.
Специално място (3 от 10 епизода, с едни от най-подтискащите и силни моменти в целия сериал) е отделенo на битката при остров Пелелиу, от есента на 1944 година. Това е първото място, при което американците се сблъскат с една по-сериозна, обмислена и организирана японска отбрана. Парче земя голямо само някакви си 13 квадратни километра. Вместо три дни, както си мислели американците първоначално, битката продължила три месеца. По-трагичен се оказва обаче фактът, че стратегическата важност на острова е била надценена, превземането му почти не спомага за ускоряването на края на войната, даже обратното. Ако го погледнем по-критично, мащабите на тези островни битки наистина не могат да се сравняват с големите европейски фронтове, но това не омаложава първите - джунглата, както се досещаме, е едно от най-трудните места за оцеляване, какво остава за биене.
Както и да е, ако ви се гледа добър филм, посветен на Тихоокеанския фронт на ВСВ от гледна точка на американците, няма да сбъркате с The Pacific. И не е само сражения, военният и цивилният живот по време на войната са преплетени много умело в едно и градят достоверна картина на света от преди вече 70 години. А като се изключат част от баталните военни сцени, фокусът е поставен изцяло върху индивида, а не "безличната маса" на армията.
-
Кейн/Каин, първият убиец (ако вярваме в Библията) и първият вампир (според митологията на World of Darkness) - песента е мелодична, мрачна поезия в чист вид (е, и гласът на вокалиста е един такъв бавен и "тъмен"). Щом те е зарадвала, Razzormaw, значи си готов да навлезеш в маскарада на Нощния свят, бондидж дрехите, изкусителни вампирки, окултните заговори, откачени мегаломани и какво ли не още!
Хаха, може да звучи всичко това като евтина реклама, но все пак, в моя защита да добавя, че наистина няма друга подобна игра. Аз също искам да я продължат, както вие искате нов Dance in the Vampire Bund. Въобще напоследък май никой не иска да рискува и да постави вампирите в различна, некомерсиална светлина, което е жалко.
Ако и да има доста ролеви компютърни игри, само тази е чисто готическа и "градска". Примерно горните песни вървят в нощни клубове, в които героят ти може просто да си куфее, по нощните улици се разкарват всякакви чудаци, проститутки, скитници, наркомани, готици - нищо не е спестено, максимално се постига усещането за един жив свят, с всичките му плюсове и минуси, и затова е яко, може просто да си се разкарваш и да попиваш от атмосферата. И разбира се разговорите с различните персонажи пък са най-забавната част, историите им, всичките им акценти, псувни, шеги - в това отношение ролевите игри, особено тези като Bloodlines, върху които е мислено доста, са чудесни, и според мен хората които не се интересуват от игри губят доста. Играта е известна и с това, че е харесвана от доста момичета/жени, което си е показателно за качествата и като творба.
Визуално всичко е нарисувано много добре, и и особено хората и лицевите им анимации - като за графика от 2005 година все още е страхотно постижение, но и пък външният вид не е всичко, има сума ти игри (филми, хора?) които го отвън са лъскави, но отвътре пълна отврат, разбираш ме. Атмосферата тук е всичко. Сега японците само трябва да я превъплътят в някое аниме, носещо марката на World of Darkness.
Не знам какъв ти е компютърът/лаптопът, но погледни тези неща:
Тук - това е за увеличаване на резолюцията, ако има нужда.
И тук - първо трябва да инсталираш този най-нов неофициален пач 8.8, който поправя и добавя доста неща, а след това Final Camarilla Edition, и може и The Final Nights, ако желаеш. Въобще, хората си я обичат играта и се трудят да я правят по-нова и интересна.
PS: Похвали се някой път, ако искаш на лично, как върви Нощния живот, дали си доволен от него : ) Ето още една шепа мрачна романтика:
-
Ако нещо много ми се догледа аниме за вампири може и да пробвам отново. Хубаво е, че спомена "още един шанс" (очаквах го
), имах нужда да прочета повече автентична информация за същността на творбата, да видя какво те (ви) е мотивирало и впечатлило. Значи, главният герой е сериозен и задълбочен, казвате. Може би това би компенсирало други аспекти, които не ми допадат.А за BloodRayne - да, вероятно тя е най-известният вампир сред геймърите, особено с този ексцентричен външен вид. Но VTM Bloodlines е много по-забавна, повярвай. Тя си е ролева игра, има много разговори, обикаляне, развитие на герой и такива типични за жанра неща, не е само трепане. Поради това прилича повече на филм, прави я по-задълбочена и жива, също като Мина Цепеш :Д. Но наистина, атмосферата е супер, всеки аспект е покрит с тъмен грим, ако мога да се изразя така - улиците на вечерен Ел Ей, готическата църква, преправена на нощен клуб, разни други интересни местенца, вампирските перверзии, "грубият език", и най-вече персонажите, които са доста колоритни и "believable" (не питай изобщо за българска дума тук). Има си ги даже и източните влияния под формата на Китайския квартал и обитателите му с техните вярвания и свръхестествени същества. Не че съм някакъв геймър, но някои игри са си арт, тази според мен е точно такава. Всъщност всичко това е не случайно, Bloodlines е създадена по мотиви от настолна ролева игра, наречена World of Darkness, която, като изключение от масовите приказни фентъзи системи, пресъздава нашето съвремие в много по-мрачни нюанси, доминирано от вампири, върколаци и други свръхестествени същества в стил гот-пънк.
Ако те вълнува част от атмосферата:
), имах нужда да прочета повече автентична информация за същността на творбата, да видя какво те (ви) е мотивирало и впечатлило. Значи, главният герой е сериозен и задълбочен, казвате. Може би това би компенсирало други аспекти, които не ми допадат.
Gamarjobat
в Телевизия и шоупрограми
Отговорено
Хаха. Много са готини, мерси че направи тяхното съществуване знайно за мен
Ще ги покажа на поне един друг човек със сигурност.