Jump to content

Lover.

Потребители
  • Мнения

    18
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно Lover.

  • Рожден ден 02/16/1995

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    София
  • Любими сериали
    BBF, You're Beautiful, Secret Garden, City Hunter;
  • Любими филми
    Koizora, Millioner's first love; Hachi: A dog Story, Byakkotai

Contact Methods

  • Skype
    whisky.ww

Последни посетители

581 профилни разглеждания

Lover.'s Achievements

Глупаче

Глупаче (1/10)

1

Обществена Репутация

  1. Започвам нещо ново. Дъждът се усилваше, капките ставаха по-големи и по-студени. Някакси този дъжд допринасяше към студенината, която излъчваше това забравено от Бога място, единствените живи бяха оцветените дървета, които силно се огъваха от ветровете. Мястото беше толкова загадъчно, може би, защото не бе докосвано от човешка ръка, но как ли би било, след като бе толкова далеч от шумния и оживен град, където всичко се случваше толкова бързо. Там хората бяха толкова забързани и унили, че не виждаха какво се случва около тях. Бяха спряли да мечтаят и да вярват -още по-лошо, бяха спряли да живеят, свикнали с непроменното ежедневие. Точно това ежедневие ги правеше толкова жестоки и безчувствени, защото гледаха, но не виждаха, слушаха, но не чуваха. Беше страшно, защото се превръщаха в роботите, които създаваха. Това разбрах едва когато се загледах в далечината към едно от високите дървета, на което му оставаше още малко, за да се счупи и да падне в бурната река. Там имаше една птица, толкова дребна, че трудно би се видяла с просто око, тя пагубно чуруликаше и гледаше надолу, където забелязах нещо по-дребно и по-безпомощно. Тогава разбрах, че тя стоеше там, защото бе майка изгубила своето малко и все още го чакаше, да се изправи, и да полети с нея, но бе твърде късно. Може би тя стоеше от часове там, защото бе цялата мръсна и мокра, но майчиният инстинкт не я оставяше и продължаваше да чака своето птиче. Край.
  2. За Япония най-големия кошмар ще е земетресение последвано от голямо цунами, иначе са свикнали на постоянните трусове. Все пак там стават постоянно земетресения, заради тихоокеанската плоча, но това си е голям стрес. Дано не последват повече цунамита, може би това е времето да изкажа, колко ценя, уважавам, подкрепям и обичам Япония, както и всички жители там и искрено се надявам да не се случват повече трагедии, заради вълни цунами.
  3. Protect The Boss - Беше доста скучен и след 1-2 епизода загубих всякакъв интерес. Не ме държеше в напрежение, персонажите ми бяха твърде скучни, дори УЖ забавните моменти не им се получаваха. Доста предсказуем сериал.
  4. "Скитникът между звездите" на Джeк Лондон. Доста е интересна и интригуваща. В нея един затворник осъден на доживотен затвор, а заради един хитрец от затворниците е несправедлило обвинен и му остават 2 седмици до обесването, си позволява да пътува м/у звездите, окован в усмирителната риза. Много силна книга, все още я чета. В тази книга се обяснява, че всички имаме души, които след смъртта ни не си отиват, а просто преминават в друго тяло. Душите са вечноста, енергията, която остава, когато земното ни тяло става твърде изхабено. Всички детайли са добре изпипани, нямам никакви критики. В затвора е наистина тежно, но тази книга показва каква силна воля може да има един човек, който бива подлаган на какво ли не, с който се отнасят по абсурден начин и издържа за да се усмихне накрая. Изуми ме.
  5. Хейтинга в случая е от теб, защото си зачеркнал цяла държава, заради един сериал (който не съм гледала и нямам намерение да го правя, защото не харесвам Тайванските сериали и доста ще се изнервя). Има разлика м/у хейтинг и критика, критиката може да се състой от 1-2 думи критикуващи даден предмет или какво в случая сериал, но това категорично не означава, че тези критики определят сериала като качествен или не, т.е можеш колкото си искаш да критикуваш, но все ще остане нещо, което да ти харесва в сериала. Доколкото хейтинга има далеч по - силно значение и ако критиката обхваща само един момент, хейтинга обхваща много по-мащабно нещата. Заглавието: Какво "НЕ харесваме " има се предвид определени дразнещи неща сцени, моменти или както искаш го наречи, които може и да не ги изтъкнеш, ако не си прекалено дребнав, а ако се говореше за хейтинг, да, определено тук щеше да влезе "Марс". :д Хубаво по 3 месеца с..с (мерси за подробното обяснение, от което нямаше смисъл, защото много добре мога да смятам и го бях изчислила много отдавна това, но както и да е .. ), но не ми изглежда логично как в един епизод претъпката толкова много нещата и накрая имаха 3 деца, поне да се бяха спряли само на 1. Твърде бързо мина всичко, това е. ААхаа... туко що видях подзаглавието, но все още си стоя над казаното до сега .
  6. It's all the same. Only the names will change. 自由

  7. Не мисля, че някой от тук хейтва, за да хейтваш дадено нещо..малко или много ще направиш всичко възможно, за да не ти е пред очите, а така като гледам, колкото и оплаквания да има тук всички продължават да гледат корейските сериали. А защо повечето оплаквания тук да са безсмислени и нелогични, колко нелогични неща има във сериалите, та тук трябва да има логика. А това, че накрая имат 3 деца не ми пречи, просто казах, че вмъкнаха децата не на място. А да не говорим, че те двамата до преди няколко "минути" сключиха брак и изведнъж имат ЦЕЛИ 3 деца, в това няма логика. Оплакванията са по вкус, защото всеки приема и разбира неща, различни от другите. Прочетох и други коментари, някой беше засегнал въпроса, че корейците правят обратен завой навлизат в другата лента, правят куп нарушения, за които най-малко трябва да имат санкции, но нищо не се прави по въпроса, ами това логично ли е!? Тогава как оплакванията да следват някаква логика, но признавам, че са пресилени (включвам и моя..малко или много) и дребнави, защото харесваме корейските сериали и в повечето случачаи, докато гледаме изобщо не обръщаме внимание на такива формалности като изброените, понеже сме се вживяли достатъчно, за да не ни направият впечатление. Това, което казах за твърде глуповатите персонажи, които не ми харесват си е мое мнение, просто споделих и да от личен вкус. :д "Ти искаш да се разделим, но аз няма да те пусна". Не те пускам??? Еми ти как го разбираш!?!?!?! Това би го казал човек, който е твърде привързан към някого и би направил всичко, за да задържи този "някого", но както е редно..нищо не зависи от него. А и това не е заплаха.
  8. Всеки с вкуса си, аз лично избягвам такива сериали, но признавам има и някои добре направени, но просто не влизат в класацията ми за сериали, които бих гледала още няколко пъти. Може би не харесвам такива персонажи, защото аз самата не съм такава и това не ми изглежда толкова естествено, както и да е. А ако не се лъжа някой беше повдигнал въпроса "Защо вместо да си изключат телефона го разглобяват" - Отговора според мен е, защото така правят повече впечатление, иначе зрителите как ще разберат каква е емоцията и дали този човек им е приятен, или дали искат да говорят с него, или въобще как ще разберат, че се изключва телефона ако само натискаха едно копче. Пък на мен лично този номер ми харесва. Сега се сетих за един недостатък в Secret Garden (може би единствения) .. за последния епизод имам малко критика.. как така те имаха 3 деца, които бяха на повече от 2-3 години , а Ла Им и Ким изобщо не се бяха променили .. просто много изненадващо вмъкнаха тези деца, като от нищото. Също не ми хареса, че майката до последно си остана на мнението и докрая не прие Ла Им като съпруга на своя син.
  9. Не знам за кой път го гледам, но знам, че няма да престана да го правя. Това е един уникален сериал. Направо се влюбих в героя на Х. Бин, как може да има такъв човек.. все още не може да ми се побере в главата. Той буквално се влюби още от самото начало в Ла Им. Този, така на пръв поглед грубян, непукист и арогантен "кретен" сядаше в градината и се побъркваше от мисли за Ла Им, да не говорим, че береше и маргаритки. Той правеше това, което искаше, беше импулсивен и дори смешният екин му стоеше мъжкарски. Направо мъж на място. Хареса ми това, че неведнъж се изтъкваха различията м/у тях, това придаваше една държаща в напрежение тръпка постонно. Да не говорим, че тези двамата постоянно спореха..дори и за дреболии, но точно това поддържаше сериала максимално, до самия край. А когато я ревнуваше от хладнокръвен бизнесмен се превръщаше във влюбен откачалник. Нямям думи да описвам.. всяка тяхна сцена съдържа различни емоции и може да се говори много по нея, но важното е, че всичко бе на ниво. Ка Ил не беше типичното лигаво момиче, а беше смела с огън в очите, точно това той хареса в нея и също така начина по който тя говореше с него. Той е един перфектен мъж и точно този сериал показва, че перфектните не винаги търсят същото като тях, а може би нещо, което дори да ги подлуди ще ги направи щастливи с някого не толкова отличителен, но за сметка на това.. ценнен човек до себе си. Тези двамата ми напълниха душата. На 100% усетих магията на целия сериал.
  10. Hachi: A dog's Story Един изключително силен филм!!!
  11. Е, благодаря все пак! Ако при следващия ми изблик на емоции ми дойде някакво вдъхновение може пак да драсна нещо.
  12. Lover.

    D.Gray-Man (2006-2016)

    Анимето си го бива, на мен лично ми хареса най-вече след 50-56 еп., когато Алън разбра, заради какво се бие и какво е важно за него. След това битките станаха много по-интересни и определено беше по-интригуващо. Като персонажи най-много ми допаднаха Алън, Тики (май така беше),Канда, Роад и Лави - голям образ. Но 105 (май) епизода са си доста, не съм си загубила от времето, но признавам, че на скучните разговори съм превъртала, така че щеше да е добре и без тях, но какво пък... заслужава си да ги изтърпиш.
  13. Lover.

    Elfen Lied (2004)

    Страшно аниме, имаше от всичко по много. А Луси ми е любимка, въобще това аниме ми е първо в класацията. Търсих много други анимета, в които да има добър арт, персонажи на ниво, много кръв, любов и т.н, но няма друго като това или поне ако има, все нещо не би ми харесало. Много добре измислено.
  14. Това е нещо, което измислих сама. Скуката е виновна, пък и бях отново в странно настроение.... както и да е. Заглавието не си го бива, признавам, но не ми се мисли по.добро. НЕ съм писателка и такива неща не ми се отдават, така че ако не ви хареса го имаите предвид. Тя тичаше през нощта из гората, бялата рокля, с която излезе преди няколко часа, сега приличаше по скоро на мръсен стар парцал, изхабен от времето. Но имаше нещо по-зле от това, душата и загиваше със всяка минута. Тя продължаваше да тича, лицето и вече беше толкова мръсно, че сълзите и едва се забезязваха как си прокарват път през мръсотията, виждаха се единствено очите и. Да, тези красиви сини очи, които всеки път говореха токлова много, но уви, никой не го забеляза, никой не забелязваше болката, която това момиче изпитва. Сега тя тичаше, или по скоро бягаше от всички и всичко, бягаше от миналото, искаше да е сама, защото единстено сама се чувставаше добре. Нощта я караше да изпитва тези странни похотливи емоции, затова тя обичаше нощта, както и удоволствието от всичко, тя обичаше и да играе нечестно, но имаше и моменти, в които се чувсташе отново разбита, като сега и това я убиваше бавно, но славно. Обичаше и самотата, защото знаеше, че никой не я разбира, и я търсеше постоянно. Но търсеше и нещо друго, самата тя дори не знаеше и не подозираше за него, каква ирония, сякаш дори съдбата се подиграваше с нея. Какво ли бе това!? Нещо много по-силно от всичко на света, нещо, което можеше да промени целия и живот към добро или към лошо. Тази нощ бе една от най-тихите и най-мрачни, може би като в онези филми на ужасите, точно преди жертвата да бъде хваната и убита, но тя не се страхуваше, единстеното нещо, което се чуваше.. бяха стъпките и и жадното и хлипане. Изведнъж тя се спъна, силите я напуснаха и се строполи на земята така както ранените птици падат. Около нея инаше толкова много кал, но на нея не и пукаше и зловно заби ноктите си в калта сякаш искаше да ги забие в нечие гърло, за да му покаже какво е болка. Почувства се още по-жалка и безсилна, тя бе готова да сложи край на своя живот, в този момент тя наистина го искаше. Тя се предаваше...
×
×
  • Създай нов...