Jump to content

helyg

Ст. модератори
  • Content Count

    2,189
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    177

Everything posted by helyg

  1. Как бе, има си програма, пуснала съм я и в новините на основния сайт и в една от темите тук. От неделя до сряда.
  2. Има ли мераклии да ходим форумно на кино на филмите от седмицата на корейското кино?
  3. Внимавай да не си строшиш зъбите.
  4. Тази година предстоят два к-поп концерта у нас. Повече инфо на линковете: Концерт на група MONT IN2IT x ION European Tour in Bulgaria
  5. Този петък имате възможността да посетите и ежегодния концерт на приятелството, вход свободен.
  6. Задава се седмица на корейското кино, филмите ще бъдат излъчвани в домовете на киното в София и в Пловдив. Изборът на филми е много добър. Очакваме с нетърпение.
  7. – Любов, кажи ми пак онези две думи, от които ми прималява от удоволствие! – Взех бира! *** Пияница посещава лекар. Докторът му обяснява: - Нещата са много сериозни. Оставете пиенето. Вместо една бира изяжте една ябълка. Пияницата: - Ай, стига глупости, че кой може да изяде две каси ябълки на ден? *** Много як мач. Зор голям. Наш'те напъват яката. И в тоя момент свърши биричката. Таман се връщам с бирата и на наш'те им вкарали гол. Извод - вратарят никога не трябва да ходи за бира! *** Италиански бос на смъртен одър вика сина си: - Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет. - Тате, аз очаквах да получа Ролекса. За какво ми е пистолет!? - Слушай, сине! Ще минат години, може да се случи да се прибереш по-рано и да завариш жена си с любовник. И тогава какво?! Ще му кажеш колко е часа ли... *** На световния с*кс-шампионат. Коментаторът: - И на терена излиза немецът... една прост*тутка, втора, трета, край, немецът се отказва... На терена излиза французинът... една прост*тутка, втора, трета... пета... десета, край французинът се отказва... На терена излиза българинът... една прост*тутка, втора, трета... пета... десета... лявата трибуна... дясната трибуна... МАМКА МУ, някой да затвори врататааа! *** С*ксуално задоволен потребител, под чужд пост, лоши коментари не пуска! - Модерна поговорка
  8. Я, чий син се оказа сладурът от даскалото, ти да видиш!
  9. Не се бях замисляла, че и погледнато в тази насока, хич не би ме учудило. А всъщност аз след 14 серия вече не мисля, че бейзболната звезда е лошият. Може пък той да е стиснатият, тъй като не ще да харчи пари по оная фльорца жена му. А Но Гю Те да е лошият, тъй като все е в конфликт с главните.
  10. Мъж на раждане Варна 2019г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа – нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра – к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва – всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява – „Надолу по коридора, втора родилна зала.” Пред залата ме посреща друга сестра – „Кой си ти, бе?” „Семеен приятел.” „Ъхъ... значи бащата.” Разлиства някаква папка – „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.” Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?” „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.” Следва мощна контракция – не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо – сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите. Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв – излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица... Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо – справи се страхотно!” На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми – Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!? Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос – изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина – всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?” „Ъъъ... ми добре мина...” Какво да му отговоря на човека... Никола Крумов 2019г.
  11. За мен не беше шедьовър и не беше нещо, което ми подейства на тънките струни. През цялото време тегнеше една атмосфера, в която се питах "сега ли започва касаплъка?". Изненадаха ме, че Но факт, филмът е многопластов и много добре заснет, оставя различни впечатления у всекиго. Дори заглавието "Паразит" - единствено число. Кой е паразитът според вас? И аз, и близките ми, които го изгледаха, имаме различни мнения по въпроса. Ако беше повече от един, не беше ли редно заглавието да е в множествено число?
  12. Забавно начало, интересен житейски сюжет, преплетен с фентъзи елемент. Обаче пък какъв рев му ударих на последните епизоди, не е истина просто. Един сериал успее ли да ме разсмее и разплаче, получава висока оценка от мен. Струваше си отделеното време.
  13. След 14 епизод вече и аз твърдо подкрепям мнението ти, че Обаче още нямам заподозрян за личността на Шегата. Според теб кого е убил? Говоря за сцената, с която започна сериала. Нали не е Донг Бек?
  14. Двамата главни радват много. Особено потни. И някой няма ли да научи тоз момък млад на 52 годинки, че не е редно да се къпе с дрехите? Ще кажете ууу, ааа, в болница бил. Ама беше сам все пак. Я у К2 какво мазало направи с теракота! Тука се стиска нещо засега. Някак неусетно ми идва сравнението с К2 заради аджумата, много ми е подобна на аджумата оттам, макар да знам, че не е тя. Но пък прокрадва химия с Джина вече и аз съм доволна. Двойката пишман шефове в телевизията обаче, вместо да са ми смешни и забавни, ми идват в повече с врещенето и вайкането си. Надявам се да не продължат така до края на сериала. Искрено се забавлявам с приятелките на Ми Ран и идиота професор. Нямам търпение да й видя реакцията, като разбере чий мъж е.
  15. Съгласна. Гледах заради Хонгстар, но и той не спаси нещата. Ни романтиката беше романтика, ни сюжетът имаше някаква интрига... Много плоско.
  16. Аз и тука си гледам с превода и вече 26 епизода опуках. Признавам, че началото ми беше мудно и малко еднотипно, но втората половина определено ме забавлява. Може би защото напоследък гледам повече драми или екшън сериали, това ми дойде освежаващо. С глас съм се смяла с боя на дъртите. Искам да си сложа ярко розовите очила и да наредя всички двойки благополучно без никакви излишни драми. Стига вече "заедно сме, разделяме се, заедно сме, разделете се".
×
×
  • Create New...