pafo

Много труден сериал, такава мъка беше докато го изгледах. Заинатих се и си го пусках като по задължение. Набирах смелост всеки път като дойдеше времето аджумата да каже нещо и ... накрая нищо, което да си струва чакането. Сценарастите са имали идея само кого да привлекат към сериала, оттам нататък се мисли на парче - като пример - дошлия от бъдещето се появи замалко в средата и после нъц, главната тъкмо реши нещо и после се обърне като фурнаджийска лопата. Другото алогично нещо, ами тази жена как така изведнъж стана сценарист, че и най-добрата - нито образование има, нито дадоха да е с някакъв природен писателски талант. Тази несправедливост ме мъчи най-много. Като добавя, че Ким Шин - този актьор ми е антипатичен като мъж, МиРе я харесвам, но от тази коса и дрехи не ми беше естетична. Братът и старата МиРе - супер са. Това е всичко - беше скучно и тегобно.

Малко вериятно е Мис Ким да има толкова много и разнородни специалности. Обаче погледнато обобщено, тя ми остана като някакъв емблематичен образ - малко ми навява на всеможещо извънземно но все пак образът й беше добре изграден. Г-н Зелева глава нещо хич не му пасваше сценария, като започната , но недовършена история. Режисьорските лутания в началото ме накараха да предвиждам, че ще се залюбят с малката стажантка, щото тя в началото тръгна като главен герой. Да ама не, отсвириха я и решиха да залагат на Мис Ким. Но нямаха време да се разпрострат както си трябва за корейски сериал - 12 серии са малко, 16 са много. Та като че ли не им стигна времето за либофф.

Хубав сериал, особено за хора, които са изгледали почти всичко преведено от корейските. Двамата актьори са много добри - това момиче Jung Ryu Won как само искрено и убедително плачеше. Отделно от това има най-заразителната усмивка на света. Много бяха сладки заедно с Kim Rae Won. Него не го бях гледала, само може да е минус за мен. Много увлекателна история, разпределена равномерно по епизодите.

Въпреки силното начало съм разочарована от сериите след неговото събуждане. Нямах никакъв интерес да ги гледам без премятане. И играта на Джи Соп не ми хареса - изграждаше неуверено образа си. Дори тези жестове на разкарване, по които повечето си падат, му изглеждаха изкуствени. Повечето второстепенни, че дори и третостепенни роли обаче бяха силни. Ама все пак ... най-много се очакваше от Джи сопа Иначе какво хубаво - идеята на сериала е добра, любителите на мистерии може да го изгледат заради спорта. Призраците бяха заснети доста стряскащо (както и трябва да бъде) постигнаха си ефекта да ме накарат да подскачам от стола (в комбинация с късния час направо ми действаха безотказно ). И не на последно място - Конг Хьо Джин е много талантлива, а Джи Соп е много хубав.

До пети епизод съм и засега ми харесва. Не е някой шедьовър, но е приятен сериал. На Oh Ji Ho му отива ролята на боксьор, а Heo Yi Jae е типичната завеяна 20-годишна. Добре са избрали да не е голяма красавица, за да си позволи да се лигави и преиграва по корейски. За първи път виждам в корейски филм някой толкова да си целува и гушка детето харесва ми! Обаче в един момент безмилостно се превърна в трагедия и такъв си остана докрая. Фактът, че режисьорът превърна Сеул в едно малко местенце, дето роднините се прескачат под път и над път, това му го простих , обаче по-нататък си личи умишлено търсене на нещо от което да се реве ама по много. Както беше писал един мой любим автор dido100 пускаш си романтична комедия и неусетно се озоваваш до коленете в кръв.

Толкова се смях на този филм, че хич не ме интересувааха слабостите на сюжета ... въобще не е филм за замисляне, а само за добро настроение.

Като му знам филмите на Мин Хо хич няма да се учудя ако само с това допиране на устни си останем Май няма и прическата да му сменят докрая - откакто докторката му направи забележка за хигиената ("Миришеш на кръв") - тази лента ми боде очите.

Много приятен филм, чак не ми стигна. Голямата изненада въобще не я очаквах евала на режисьора, как лежерно вървя всичко и накрая се опулваш. И ... най-красивия клоун, който съм виждала в живота си!

Korean_Girl - за посланието накрая на дневника Новият принц се оказа скрита лимонка и за него сценаристите са си размърдали мозъка. Последните две серии ми харесаха.

С всеки следващ епизод Мин Хо става все по-неубедителен. Това се случи след прекараната болест доста го държа и после ми стана един такъв съвременен и излъчването му от първите епизоди на изстрадал воин се загуби. Останалите актьори се стараят сизифовски да спасят сценария с таланта си ... но физиката на Мин Хо се превръща в силата (рейтинг) и слабостта на сериала.

Стигнах до 10 серия и мога да кажа, че съм на кантар за този сериал - от една страна смешки имаше и то много добри, спонтанни. Трагедията им е същата -спонтанна - в други сериали ти вкарват лошо настроение няколко серии и от толкова тягостност вземе, че ревне човек в един момент. Тук обаче ми хареса с каква лекота вкарват драматичен момент и как умеят да го постигнат за секунди. Главният актьор е много убедителен, ролята е интересна и малко по-нестандартна - всяка негова реплика е едно избухване Дедото е голям сладур, момчето от Супер Джуниър е много трогателно. Той изглежда единствения от семейството, който има някакъв естествен подход към деца. Ей тук идва това, което не ми хареса - не могат да ме убедят сценаристите, че това отношение е нормално, дори и за хора подбрани от кол и въже. Майката и бащата го играеха толкова незагрижени за детето, че му се чудя горкото как не се побърка. Да не говоря за садистичния подход за връщане на паметта - когато му гасиха лампата уфф, абе колкото и да бяха притиснати, много жестоко ми се видя. Съпричастността на нагласените родители беше по-голяма един към друг, отколкото към детето. На главната мацка тримата братя - останах с впечатление, че в един момент сценаристите не знаят какво да ги правят. Ами май прекалено много народ имаше в този сериал. Общо казано - да се гледа без големи очаквания, има попадения.

Не е велик шедьовър на корейските драми, но надскача много от по-известните сериали. Това клише за химията между двамата актьори, мразя го, но тук ще го използвам - беше истинско партньорство. Имаше слаби моменти към края, но първите серии си заслужаваха, бяха много приятни.

Тръпки ме побиваха от този сериал. Много интересен, добре направен. Най-красивата азиатка, която съм виждала - младото момиче. Краят обаче - голям смях - все едно беше поръчков

Този сериал не трябва да се гледа след I need romance. Ким Бум нищо не е научил от БОФ насам. Жалко.

Детски сериал. Не ми хареса изцъкленото актьорство на Mun Kun Yeong, както и робокопската вдървеност на Kim Jae Wook. Признах само музикалните заложби на Jang Geun Suk, стилът му беше много интересен и добре обмислен.