Началната идея на драмата ми хареса,но ми се струва,че напоследък започнаха прекалено да разтягат действието. Някои неща не са ми особено ясни,но предполагам,че ще се изяснят по-нататък.Много харесвам Юн Ън Хье като актриса,но този път не ми се стори много убедителна. Мики се справя много добре и не го казвам ,защото съм пристрастна ,а защото има талант.Но този,който се представя най-добре според мен е Ю Сънг Хо. Идеално пресъздава чувствата на героя си.Най- симпатизирам на неговият герой-Хари.Не го оправдавам,но мисля,че колкото и да е лош и да се опита да изкара Су Йон виновна за постъпките си,той го прави от наранена мъжка гордост.Това не е за подценяване.Съдбата му също не е била лека,единствената подкрепа и опора ,която е имал ,е била Су Йон.И изведнъж губи всичко-любима и скъпоценен приятел,намира майка си,която смята за мъртва,но действителността е още по-жестока.
Честно казано,ако бях на мястото на Су Йон ,никога нямаше да простя на Джонг У.Това,което тя преживя не е по негова вина,но той избяга,това за мен е непростимо,дори и да е бил още дете и да се разкайва и да страда в продължение на години.