advensve

Излишно се усложнява сюжет, който можеше да мине много по-успешно, ако онези, които се намират на една и съща страна, не се опитваха тоооолкова усилено да не разберат останалите (чужди и свои), че са на една страна. Като стигнах до тази част, просто спрях да гледам. Таях някаква надеждица да потръгне нагоре, ама... на! Язък за персонажната система. Главният просто е уникален. Вън от тази сюжетна линия, може да мине за нов Хонг Гил Донг... Жалко, наистина.

Казват, четящите мъже били много секси. Принцът трябва да е Том Харди в "Лудия Макс"

Не знаех, че съществуват драми с толкова нисък рейтинг. Тази драма ме вдъхнови да проверя. Ако утре падне под 1%... ще се повтори историята с 1% of Anything, където реално процентът накрая стана 0,8. Това според корейските шамани не знам как се отразява на любовния живот, но обикновено е или много добре, или много зле, общо взето 50 на 50. Според мен сериалът щеше да излезе сносен, ако го бяха комбинирали с "Bad Guy" (2001). Кеф ти лъжец, кеф ти любов. Ама с тая бабешка цензура могат да провалят и шедьовър.

Нито каста, нито историята ме грабнаха по какъвто и да е начин. За втори път в една седмица - адски слабо начало на драма (пролетна умора ли ги е хванало, какво ли?). В корейските драми или си мразен в червата, или боготворен като златен идол. Средно положение - няма. Достоверност - няма. Оригиналност - ... Защо не правят драмите, както преди?

Главната я помня от "I can hear your voice". Там ми хареса. Обикновено мъжете са арогантните при разпределянето на ролите, а жените - наивните, затова ми беше толкова забавно да ги гледам. И така се подмамих с този сериал... Мисля, че няма какво повече да кажа за него Затова се учудих, когато догледах четвърта серия Тъкмо си намерих един герой, който да харесам - женичката на главния, и да се окаже, че тя може да изпитва чувства! Бях измамена! Предпочитам героите да се ръководят го егоцентризъм, отколкото от любов, толкова по-достоверно е...

От първи епизод - направо в действието. Кой-кой е, досещайте се сами... Надявам се нататък да се доизяснят подхвърлените хапчици информация, но за мен това беше доста слабо начало. В тия драми или само началото е интересно, или от средата нататък. Като че се настройват със зрителския интерес и техните коментари и гледаш съвсем нови похвати. Като прочетох в описанието, че е вече женена, сетих се за Е Л Джеймс и "средната възраст" - тогава жените стават много интересни - или си хващат пътя, или блакберито.

Ако им бяха дали едно рамо за CGI, това щеше да е филмът на годината. 6/6 за сценария от мен. Изпитах огромно облекчение, че поне в тази версия за Годзила вниманието на зрителя не е отклонено с някоя "баща-син" или "бивши гаджета" история.

10/10

Слагам финал на темата с този пост - това е целият роман. Можете да си го дръпнете в три формата или просто да го прегледате. Радвам се, че в тази тема успях да завържа едно приятелство Благодаря и на останалите, които следяха темата. Това е от мен

Ужасно добър филм, който ми попадна напълно случайно в Ютуб, но за съжаление е много труден за откриване из нета с по-високо качество. На киното му липсват приказните сюжети (говоря за версията, която не е ощетена с адаптация или Дисни мозъкоизтисквачките) - онези, в които чудесата са просто част от ежедневието, а странните същества са зад ъгъла и всичко това в готически стил, шарено, но не натруфено; богато, но не разточително. Нещо подобно имаше в "Пурпурният връх" и "Приказката на приказките". Също "Той е дракон" - много добро попадение. Хората още си умират за щастливият, но справедлив край. Специално за филма бих казала, че ефектите не бяха от най-добрите, актьорският състав беше минимален, което пък позволи да се изградят характерите на главните герои (нещо, което в корейските сериали правят с литри кафета и сокчета по разни заведения, често/винаги с комерсиална цел). Децата бяха просто перфектни. Най-малкото момиченце ми е познато от някъде, но не си направих труда да проверя. В известен смисъл, логиката на децата да наказват големите ми напомни на "Матилда", където баща ѝ беше казал, че "когато някой не слуша, трябва да си понесе наказанието", вместо да каже "когато детето не слуша..." Само едно не ми стана ясно - книжката с какво беше специална? Знам с какво стана специална за тях, но преди това, преди да им я подарят, била ли е специална или те я направиха такава в подходящия момент? Може би това е един от филмите, които ще си останат с доста висящи въпроси, но да върви. Като цяло 8/10 от мен.

Относно бабата-млада жена в червено - в самия каст си пише коя е тя - Докато издирвах бабата, намерих и нещо интересно за един друг от каста:

Има един въпрос, който старателно се избягва, но пък е доста важен, защото беше намекнато за него в четвърти епизод.

Необичайно (поне за мен) времетраене на първи епизод. Май след Scarlet Heart са решили да дават екстра в първите епизоди. Дано по тая причина не орежат следващия, не знам подробности. Като излезе превода утре ще разбера повече, но като първо впечатление - не беше зле. Стискам палци! Обичам този тип истории, дано не я оплескат

Защо Мин Хо изглежда толкова нещастен? Защото е последен? Защото е там против волята си? Защото са му платили най-малко? (според мен, всички там са против волята си) >>Силата на парите е най-могъщото нещо във Вселената. Видя ли сега, Скайуокър!? :D

Китайците обожавали приказките (думи на техен сънародник). Явно затова правят филми, в които само 10% има логика и разяснения. Не че педантично изисквам да ми се обяснява всичко като на малко дете, но... има големи дупки в сюжета и необясними, дори абсурдни способности на героите. Нямам нищо против главния да стреля светкавици, но ми се щеше да има повече слабости, отколкото способности. Е, не мога да изискам това от богове, нали? Макар че,... къде всъщност са боговете? Това да не е някаква метафора за "надарени кунг-фу майстори с редки дарби и перфектен гардероб"? Няма да засягам емоционалната натовареност и посланията, защото това чисто и просто е приказка, а както е казал Проп, те са си безчувствени. Главният герой (в приказките) реже глави на змейове безчувствено и после взима девицата/принцеса също толкова безчувствено, като че е нещо логично. Ами ако тя не иска? Ако той обича друга? Къде е драмата? Затова гледам на филма като на приказка и смятам, че е на ниво в тази си светлина. Може би щеше да е добре да вмъкнат и един говорител, та да ми начешат крастата за обяснения, ама айде... Мащаб - Разноцветност - Китай

Малко ми напомня да "Хаус" тази драма - д-р Ким е всезнаещ и ползва нестандартни методи, докато всички други са като "гласът на разума", само дето в корейската версия този "разум" може да доведе до смъртта на пациента. Все едно дори най-добрият студент в страната (какъвто е главният герой) не може да му стъпи и на малкия пръст. Естествено, в хода на действието ще излязат и кирливите Кимови ризи, но засега това е единственото, което ме подразни. Иначе случаите са добри, операциите - поносими, дозата "зоната на здрача" също е налице. Най ме кефи главната мед сестра в малката болница - ама всичките ги оправя Добър каст, без забележки Нека битката между богатите, надарените доктори и шефът на болницата започне сега! (да не забравяме богатите надарени доктори, които са си заровили главата в пясъка) :D

Сигурно опитваш да отвориш стария блог от горните постове - той вече е закрит. Това е новият. Ако и там имаш проблеми с някой файл, пиши

Нов проект - Богиня на хаоса

В деня, когато излъчиха последния епизод, Джуни го гледа на кино с около 600 фенове (фенки де!) измежду 10 000 молби. Казвам "фенки", защото ако имаше поне един мъж и него бяха изтеглили на томболата, щеше да е малко странно, тъй като с почти всички се прегръщаше. Даже по едно време си свали сакото, като почнаха да му се изреждат... Най-смешното обаче беше в началото, още първото листче - излезе една бабка с маниери на тийн - та се криви, та си крие личицето по "онзи сладък начин". Извикаха едно момиче от the staff да я "бие" като Хе Су, когато принцесата я шибаше там, та като понатупаха бабето, Джуни я прегърна изотзад, като сцената при реката. Женицата замалко не обели очи от кеф. :D Скоро бяха правили едно интервю с Бенедикт за "Доктор Стрейндж" и единият го пита дали си пада по по-възрастните (въпрос от майка му), той отвърна че е мнооооого женен и в крайна сметка интервюиращият каза "явно няма да си мой баща", та се сетих точно за това, като го гледах. Има доста фенки Джуни, надали ще им смогне, ако и бабите се мотивират покрай тази инициатива, но все си мисля, че е адски самотен тип в реалния живот...

Драмите от типа "любов след брака" и изобщо животът след "синдромът Пепеляшка" не са ми приоритет. Те са абсолютно копие на обикновените мелодрами - пак търсиш любов, вярност и т. н., но този път ти пречи не семейството на тоя и оня, а лично твоето си семейство. "Вярваш ли, че можеш да откриеш любовта след брака?" "Бях млада и глупава" "Исках да избягам от майка си" "Аз я обичах, тя - мен, не." "Взех го само заради парите. Сега искам да живея за себе си." Всичко скандално е интересно... Лошото е, че остават много наранени. Преди време "Пепеляшките" избираха "принца" (а.к.а. добрият), а сега са се юрнали по лошави, грубовати, Давидоподобни същества от мъжки произход (а.к.а. лошото момче. Да не се бърка с "лошият", който е социопат-мафиот/директор на преклонна възраст. Може и жена с обърната от лошотия устна). Мисля, че е време да разбият и това клише и да вкарат нещо свежо. Сериалчето ми е интересно само заради Ye Ji-Won. Беше супер в "Другата мис О". Забавна е, интересна, има присъствие (макар че тук пак е избутана на втори план, където обикновено слагат клоуните, та драмата да не е толкоз драматична, понимаешь?)

Добре започва, дано да се задържи в същия дух

Preview на сериала излезе преди около четири часа... Има нови сцени и обяснения за ролите на героите, зад кадър, много смях и сълзи. Още не са го качили никъде и не зная дали ще има субтитри към него, но се надявам То без друго не остана много до понеделник

Определено има интрига и замисъл, макар на моменти да имаше протакване в основната история заради другите случаи, иначе всичко в сериала беше добре балансирано и нито веднъж не помислих да го зарежа, НО... Второто нещо, за което наистина ме хвана яд беше, че

Нощ е. Вятърът бута жестоко страните на кашона и се опитва да те отпрати. Дъждът вали отгоре ти и се чудиш, това ли е светът или още спиш. Погледът ти е размазан, нищо не виждаш. Някакви светлини от улични лампи висят високо над главата ти и те зяпат с безразличие. Чакат те да умреш. Нима не очакват всички хора това? Чакат малкото новородено пале да пукне от студ и самота в тази тясна уличка. Носи се тропот от обувки наоколо. Всички бързат да избягат от пороя и блъскат чадърите си един в друг, но ти вече не ги чуваш. Главата ти е замаяна и се поклащаш като дрогиран на мястото си. Вече нямаш сили дори да изскимтиш. Топлината бавно изчезва от малкото ти телце. Дори не усещаш, че имаш опашка. Муцуната ти е станала безчувствена и клепачите ти бавно се завтарят. Приспивен мрак се спуска над теб и чуваш само бясното туптене на малкото си сърце. Опитва се да те спаси, да ти даде надежда. Мени непрестанно своя ритъм и опитва да си спомни как ли звучеше сърцето на мама. Иска ти се да имаш нейната смелост, искаш да я подушиш пак и да се сгушиш в топлата ѝ козина. При мама е най-добре. Но къде е мама? Инстинктивно отваряш очи и се оглеждаш. Сам си в кашона. Той е вече толкова мокър, че дъждът го е накъсал. Вестниците, в които седиш, са полепнали по теб. Козината ти е настръхнала, но не ти стигат сили да тръснеш тялото си и кихаш. Да, кихаш и окото ти се насълзява мъчително. Този тих звук, подобен на пращене, се понася между капките, блъска се между червените стени и опитва да си проправи път. Прокрадва се през краката на хората, залита по улицата, но се удря в една кола и пада мъртъв на асфалта. Ти стенеш вътрешно и примлясваш кашлицата си. Главата ти продължава да се клати и ти повторно започваш да губиш съзнание. Този път - за последно. Светлините над теб се уголемяват. Приближават се да видят как духът ще напусне телцето ти. Заслепяват те и ти се отпускаш в мокрите вестници до пъпната си връв. Вече е топло и приятно, мама е с теб и ти писукаш щастливо. Вятърът спира и дъждът изчезва. Козината ти пак е суха и опашката ти радостно потрепва. Вълнуваш се, но не и сърцето ти. Мама те близна с езика си, но той не е топъл и влажен, а някак... различен. Усещаш топлина, усещаш как се замайваш и поглеждаш за последно нагоре, когато виждаш неговото лице. Уличните лампи светят завистливо отзад и очертават краищата на качулката му. Той ти говори нежно и ти го слушаш неразбиращо. Опитваш да отговориш, но се задавяш. Той те е взел на ръце, държи те и те крие от дъжда и вятъра. Те се карат отгоре и пищят недоволно, шибат го по главата и раменете, опитват да го избутат от теб, но той стои непоклатим като скала и не те пуска. Сърцето ти започва да бие повторно. Вълнуваш се от тази среща. Искаш да се помръднеш, но си изморен. Той вижда това и те доближава до себе си. Първият аромат, който усещаш - на мухъл и манджда. Влюбваш се в миризмата му и сгушваш глава в козината му. Суичърът те обгръща и попива влагата. Каква хубава и мека козина... Той е толкова голям и добър. Обичаш го. И сърцето ти го обича. Ще го обичаш винаги. Тръгвате заедно надолу по улицата, но вече няма страх. Ти заспиваш упоен от радост в ръцете му и сънуваш. Още малко и си у дома.

Гледах го само по две (три) причини - раздвоение на личността и кредитите, от които според мен щеше да излезе дори по-добро аниме. Третата причина е, че героинята във върховната си форма е стабилен и издържан персонаж. Твърде малко такива женски образи има в киното и все ги подценяват заради твърде късата пола и твърде големия бюст.