Гледах го преди по-малко от месец и мога откровено да кажа, че ми върна вярата в комедиите и в това, че мога да се насладя на истински хумор, който не е повлиян от гениталии, други човешки части на тялото или нещо подобно. Истината е, че беше първото корейско сериалче, което хванах. Все ги оглеждах в замунда, ама не се хванах да гледам нито едно по всеобщо тъпи причини. Но обожавам анимето, което ме прави прекалено щастлива, а и това с него.
Героите са си откровено безумни, ситуациите абсурдни, развитието хахахаха... трагично. Но все си мисля, че това е цялата идея. Просто да им се радваш, да не им се връзваш, да се смееш ...
По-малко от месец по-късно, 5 сериала по-късно, една киноманка благодари, че отново й беше върната вярата, че може да се забавлява на филмче, без да трябва да се замисля кой знае колко, без да трябва да търси и разнищва всичко, без да трябва да си доказва, че гледа "умни" филми, без да съжалява, че е решила да се откаже от американското кино, сега просто се наслаждава на това, че си губи времето с нещо, което я прави щастлива .
Съжалявам, звуча като психарка, особено за първо мнение, хахаха, просто ми се ще да благодаря на онзи първи човек, който е прехвърлил границата, отпуснал се е и е подпомогнал затова всички непросветлени да погледнат нещата от друг ъгъл . А се оказа, че около мен има прекалено много хора със завързани очи, които нищо не разбират и това ме побърква .