Това определено е един от най-любимите ми сериали, както и един от най-запомнящите се, които съм гледала. Още от първия епизод ме грабна.. Прекрасно е как Джун Пъо преоткри себе си благодарение на едно обикновено момиче, и как разбра, че истинското щастие не се крие в това да показваш, че си по-висш от другите, а в това да обичаш Имаше и много тежки моменти, особено в Макао, след като заради майка му направи опит да я остави...и като Джан Ди се качи сама на гондолата, и започна да си спомня.. :/ Или пък Джи Хо, чийто чувства си останаха несподелени..и доста дълго време и недоизказани.. За пръв път се чувствах раздвоена..Джи Хо винаги беше до Джан Ди, никога не я оставяше и й помагаше в най-трудните моменти, когато нямаше никой друг наоколо...от друга страна Джун Пъо превъзмогна всякакъв егоизъм заради нея и правеше всичко, за да й покаже, че държи на нея...и въпреки всичките пречки от страна на майка му и положението му, той продължаваше да я обича по-силно с всеки изминал ден. Определно си подхождаше и с двамата, но подкрепям избора на сценаристите "хепи енд-а" да бъде с Джун Пъо и Джан Ди ...просто защото между тях имаше нещо специално, а и преживяха толкова много перипети заедно.. ^^
Га Юл и И Джонг бяха пък най-сладката двойка..Особено ми хареса предпоследния им диалог, където й казва, че ще е първия човек, когото ще потърси като се върне.. <3 ^^ И театъра, който играеха също..
Не ми хареса, че четвъртият член на F4 (Woo Bin) остана на заден план -...Някак си не му подхождаха едносричните фрази, "what's up" , "yo" , etc .. Можеха поне малко да го включат в сюжета или да завържат някаква афера между него и тази "маймунката" на Джун Пъо, примерно..