partizanite

Мога в петък, ако не си намери компания.

Привет! Включвам се в темата по повод девойка, която много искаше аз да я подслоня (явно заради корейските отзиви за мен), но аз няма да мога поради ред обстоятелства. Нова е в CS и няма много референции, но ми е написала любезно писмо (и още няколко, тъй като си промени датите и се надяваше все пак да успея да я приема). Новата дата на пристигане е 06 август 2016. Моля, ако някой иска/може да я приеме и да си поконтактува с нея да ми пише или да се свърже с нея в CS. Ето го и писмото й (със старите дати): "Hi, Silvia!! I'm Dahye from korea I live in seoul, korea and I am 23 years old and now I'm student in University So now I start travel when I finished my semester. (My travel plan is June 21 - september 2) I have many experience to travel other countries. but it's my first time to CS And this first time visit Serbia Last year I made some plan visit Bulgaria But I changed Airplain, so I could not visit there. So this year I make the traveling plan again I will go there soon!! I read your profile. When I traveling, I try to make local friend. Many korean when they traveling, almost people stay Korean B&B. but I don't like it. I like to meet different people and communicate with them like you I have many experience to travel Asia too. of course Korea, and Japan, Hongkong, Thiland, Singapore. So maybe you don't know about korea. I think korea very nice city. So If you don't mind I want to talk each country. And I like sports and now I'm a member of the University volleyball club. I also like other sports, but I can not play, only watching playing game I like cooking and sharing the food. I have plan to carrying the korean souce, because I want to sharing food. and when I traveling, always I carry my DSLR. It's too heavy, but I can't give up Camera. beacuse I like photograpy Many people travel just as "Tour" I want to meet local friends and communicate with couch host about each culture This is reason is why I want to meet you! If you have time that day(20th July ~ 22th July) Could you host me??^^ If you want to know about me, read my profile on CS or visiting my Facebook (ще ви дам линк за фейса й на лично, че тук ми е много трудно да покрия линка) plz In there has many picture for my travel Thank you read my message.^^ I will wait your reply. Good day!!"

Параб, много благодаря за идеята - даже миналата година я реализирах с един чудесен мой гост. Искаше ми се да отида с нея (Джимин) на различни места - хем и аз Родината да опозная, хем спомените от миналото лято да не заменям..... Когато тя пътува сама ще е без кола - така че може да се уговорим да я поразходиш, ако тя се навие сама да отиде в тази посока. Аз ще й помогна да си букне хостели там където няма кой да я подслони. Тя ще се радва и само на компания. Ей Сонче, как ви обичам! На вас разчитам. Тази събота ще публикувам тук местата, които сме планували да посетим двете и предложенията, които съм й дала за пътуване самостоятелно.

Хубавото на CS е, че може да прочетеш какво е мнението на други хора подслонили или били подслонени от съответния човек. Мненията там не могат да бъдат редактирани или изтрити. Ако някой иска да махне нещо, което е написано за него - той трябва да изтрие регистрацията си и да направи нова. Т.е. - когато видиш някой с регистрация от преди време и с определени референции - довери им се... както и на чувството ти дали някой ти вдъхва доверие или не докато се уговаряте относно пребиваването му. Не подслонявам хора от други географски ширини освен Корея, Япония, Тайван, Китай (изобщо нашата кръвна група) - просто любезно отговарям "не" на запитванията им. Истината е, че досега съм подслонила малко повече от десетина азиатци и те всички бяха чудесни хора - отворени към света и към всяка култура, добре възпитани, услужливи и добронамерени, без претенции, доволни от всяко предложение за разходка и среща с нови хора. Не съм писала за тях тук просто защото ми се струва, че идеята ми не допада на много хора... Но определено хората, които аз съм подслонила отвориха една нова вселена пред мен - виждам света през техните очи и ме вдъхновяват да вярвам, че всичко е възможно. Особено последният ми гост, който пътува по света от 10 месеца - той е просто невероятен! И тъй като се включвам в темата след дълго мълчание, нека споделя информация за момиче (на 33 години), което ще дойде от Корея, за да се види с мен. Ще бъде тук от 4 август до 21/24 август (зависи от нивото на страха й да прекара последните дни в Истанбул). Ще попътуваме с нея из България - през уикендите заедно, а през седмицата (вторник-сряда-четвъртък) тя ще е сама и ако някой би искал да се види с нея на място с лесен достъп от София (тя говори перфектен английски, но не съм сигурна, че би се оправила да отиде на някое място с междуградски транспорт, ако трябва да се прекачва в някое друго населено място) - пишете ми лично съобщение тук или във ФБ. Тя много иска да си общува с местни хора и да види малки населени места, а китни градчета и селца в България много. В края на пътуването й тук ще пристигне и приятелят й, който е от Хонконг, така че компанията ще е международна ккккккк. Очаквам и предложенията ви за маршрути, че все до Рилски манастир и Копривщица ги водя (най-лесно ми е), но ще трябва и други места да посетим с нея. Тя много иска да отиде на Седемте Рилски езера, но аз не съм ходила никога и искрено се надявам някой да изяви желание да се видим някъде там наоколо и да отидем заедно.

Привет! Девойките бяха две - една след друга. Братовчедки, които обикалят от 45 дни Европата отделно една от друга и само тук-там се засичат. Изключително мили момичета, много лъчезарни и съвестни. За съжаление уцелиха лошо време. Първата (Ю Йонг) не е гледала филма за Чикатило и смело дойде на централна гара от Букурещ в 22,25 ч., а аз се чудех докато я чаках сама на перона/коловоза, дали единственият чичко, който стои зад колоната на същия перон е служител или просто му прави кеф да всява ужас у чакащите (ако има такива). За двата дни, които беше в България, Ю Йонг успя поне да отиде да разгледа Пловдив под вещото ръководство на tori_al и kandala, които както винаги подкрепят моите идеи и гостенки, а в София двете с нея разгледахме „Музея на София“ (много ни/ми хареса). Второто момиче (На Уон) беше посрещната тържествено на гарата (след четиричасово клатушкане от Пловдив) от Tennouseiе. На Уон е още тук, пие кафе някъде по дъждовна Витошка и пише мемоарите си за нашето посещение в Рилски манастир днес. Тя е в България от няколко дни и е успяла да посети Велико Търново и Пловдив преди това, но основната причина да дойде в България е била, за да види Рилски манастир - как да й кажа "тичкай сама и намери транспорт до там" - та отидохме в дъждеца, който все пак ни пожали, за да се наслади тя на чудните гледки, за които каза, че да ги види било "голямата й мечта". Бъдете спокойни – момичетата са добре нахранени с български гозби, харесват Родината ни, първата от тях е проляла горки сълзи (оставили неизлечими следи по страниците в моята книга за гости), пишейки благодарности и обещания. Така че... имаме чудесна подкрепа, ако някой отиде в Пусан (защото те двете са от там) може и да не ни подслонят, но би било чудесно да имаме за компания някоя от тях двете докато обикаляме захласнати по красотите на техния роден град. Ще докладвам скоро пак – очаквам около 3 март един заблуден корейски младеж, който идва, за да стартира бизнес тук.

Привет и честита нова година! Пожелавам ви да сте здрави, изпълнени с вдъхновение и сила да сбъдвате мечтите си, да пътешествате - да стъпите и покорите Азия и други мечтани кътчета на света. Поради многото ми хобита и голямата ми заетост около тях бях спряла временно да следя CS, ноооооооо - На хоризонта се задава симпатична девойка от Пусан, Корея. Ще пристигне на 10 февруари и ще си замине на 15-ти. в София ще отседне у нас. Още не знам идеята й за престоя й, но със сигурност ще й предложа да отскочи до Пловдив и Велико Търново. Ако някой иска да се види с нея - пишете ми. Ето профилът й в CS - . ПП Не съм забравила обещаните разкази за гостите ми, особено за любимеца на всичките ми познати, които имаха възможността да се видят и общуват с Юнджик, Скоро, много скоро ще ви напиша за тях

Привет! На 19 и 20 септември (събота и неделя) у нас ще идва на гости 22-годишна корейка, която е приятелка на моя приятелка и ще трябва аз да се погрижа за разходките й през тези 2 дни. Планирам в единия от двата дни да отидем до Пловдив, че за мой срам и аз не съм била там от 20 години, така че, ако има желаещи да ни покажат Пловдивските потайности - моля пишете ми кой ден предпочитате. Корейката ще е пообиколила София на 16-ти и 17-ти, така че може би аз ще отида с нея в Пловдив и ще се качим на Витоша (Момина скала и Боянски водопади) - събирам съмишленици и идеи (Рилски манастир, Копривщица, Габрово (вече бях там с предишните ми гости) и по-отдалечени от София дестинации отпадат). За себе си взех решение, че тъй като гостите ми така или иначе не са били никъде в България, то поне аз да пообиколя Родината и да видя места, на които досега не съм била или не съм разгледала достатъчно. До юли 2016 г. спирам да подслонявам непознати гости, но ще ви давам информация, ако попадна на някой азиатец. Очаквайте скоро доклади за тези, които ми гостуваха наскоро. Една добра новина - вече има резултат от тази тема тук! Едно от момичетата, които ми помогнаха с един от гостите ми (тя да си каже коя е, ако иска) замина да учи в Китай и беше подслонена в Шанхай от Ейдън (тайванецът, който беше тук десетина дни и остави много почитателки, сега разработва нов клон на фирмата им, който беше открит наскоро в Шанхай). Той я посрещна, подслони, помогна й да си купи билети за крайната й дестинация в Китай и.... подробности други нямам, надявам се, че тя ще ни разкаже повече когато се освести от преместването и началото на учебната година там. Пожелавам й успех и весели пътувания из необятен Китай!

Привет! След дълго отсъствие съм пак на линия. Скоро ще разкажа за последния ми гост - той е просто невероятен!!! Сега на въпроса - спешно: японски 28-годишен момък търси от утре 6 септември до 10 септември някой да го подслони. Изглежда свестен и има 26 положителни референции от хора, на които е гостувал. това е той : . Пишете ми/му, ако можете да го подслоните

Благодаря на Tennousei за компанията днес и на sonihrisi , която ни уреди къде да спим в Търново и утре ще ни заведе да похапнем сладко в Омуртаг на път за Варна. Ето плана: 15 юли сряда Варна 16 юли четв. Балчик и после пак Варна 17 юли пет. Велико Търново 18 юли Габрово Етъра София 19 юли Витоша-сан. който иска да се присъедини в някой от градовете нека ми пише

Привет! В couchsurfing има няколко японци - момичета и една двойка. Идват по различно време през юли и август - ако проявявате интерес - можете да видите профилите им тук:

На 14 юли идва един кореец у нас на гости. Той е около 25-27 годишен, приятел на моя приятелка, която учи в Сеул с него. На 14-ти сме в София. После има 2 варианта: 1. Варна-15-Велико Търново 16-Трявна/Габрово 17-София 18,Витоша-19 2.Пловдив-15-Копривщица-16, Трявна/Габрово 17, Витоша-18, София-19 Ако някой иска да се види с него да даде знак. Вариантите зависят от това как той си представя пътуванто и как аз ще разполагам със свободно време, за да пътувам с него или да го пусна да се оправя като голямо момче.

Има кратко разяснение в началото на темата, ако имаш още въпроси след като го прочетеш - с радост ще ти отговоря.

Привет! Аз не се справих да ги намеря, но очаквам в края на юни-началото на юли да дойде у нас една корейка, която е приятелка на моя приятелка, която учи с нея в Сеул. Ще остане няколко дни. Аз ще бъда на работа през деня, така че, ако някой иска да се види с нея и да я поразведе из София ще бъде много добре. Още не знам дали ще посети други градове, но сега е му е времето да й предложим гостоприемство някъде. Моята приятелка я представи като "мило и добро момиче", говори английски и е около 22-25 годишна (по моя преценка от снимката, която видях). Моля, пишете, ако искате да се срещнете с нея, за да знам дали да навлизам с подробности за графика й (когато го уточни) ПП - не съм забравила, че съм обещала разкази за моите гости... моля, простете ми за забавянето - много съм ангажирана напоследък, но скоро ще го изпълня!

привет! Японският момък пристига утре (11 юни) от Истанбул, още не е намерил кой да го подслони, но той е голямо момче - ще си намери. Ще бъде в София около една седмица, а аз ще се видя с него във вторник (може би). Ако накой от вас иска да го поразведе из София и да му покаже потайностите на града - нека му пише в CS. Той не винаги има интернет, но със сигурност отговаря. Това е профилът му във FB - може би там ще е по-бързо да си пишете с него. .

Привет на всички! Има едно момче- японец, което иска да посети София между 27 май и 3 юни. Ако някой иска да го види или да го подслони - може да го види тук: и да му пише. Аз за момента не съм сигурна дали искам гости толкова скоро, тъй като програмата ми е доста натоварена. Дайте знак, ако някой се свърже с него. ПП аз не се сдържах и му писах: ако все пак никой не му предложи да го прибере на топло, може да ми пише и аз ще видя дали мога да го приема. Все пак разчитам на вас да бъдете активни и така добри да го подслоните, а аз само да се видя с него.

Нова промяна в плана! Днес така или иначе нещата не протекоха както бяхме се уговорили. Копривщица остана за утре. Момъкът си купи билет за Атина за 2-ри май, така че ще си тръгне към 17 ч. Срещата май отпада, нямаше смисъл даже да пиша тук за нея - всички, които искаха да го видят така или иначе пак на лични съобщения скърбяха, че са заети или в провинцията. До девойките от балета - съжалявам, че няма да мога да ви го доведа на репетициите, но така или иначе трябва здраво да се трудите - фестивалът е скоро и ви стискам палци! До останалите, които ще се видят (може би) с него - ще ви пиша на лично за събота. Ще драсна скоро разказ (хронологично) за мой минал гост, а за тоз' корейски левент ще е най-накрая. Така че спирам за известно време да спамя с инфо за неговите лутания.

И девойките от балета отпаднаха--имат репетиция тогава... а ме преследват от 2 седмици за среща с него. Много са кахърни сега.

Привет, даже- Анньонг на всички! Днешният ден с момъкът от Корея беше тук-таме дъждовен, облачен и слънчев. Бяхме на Рилски манастир. Момчето не е от най-разговорливите и може някой ден да ви споделя прякорът, който изникна в главата ми когато мои познати ме попитаха за него (аз трудно помня имена и слагам доста прякори). Сега е на по бира или сто с едно момче, музикант (някои от вас може би го познават), та сядам да ви споделя за свободното му време, което се очертава по мои планове в петък -1-ви май. Утре (четвъртък) мисля да отидем с него до Копривщица или Цари Мали град (второто надделява, че ми е по-близо) и така да избегнем голямото завръщане по родните места на хората обладани от неистово желание да празнуват бездействайки Деня на труда. Предложението ми е следното – да направим една среща в петък – 1-ви май и да му спретнем една манифестация от хора, които искат да го видят, пипат, питат и разпитват. Някъде около 15 ч.- тъкмо време за бира (която се оказа, че той обожава). За да избегнем скъпи места, които биха били пречка (може би) за някои да се видят с него – можем да направим срещата на открито – пред фонтаните на Народния театър, на Витошка или някъде в Борисовата градина. Тъй като не знам как сте със свободното време и дали тези от вас, които ми писаха, че искат да се видят с него все още искат, моля да се преброим тук – драснете по едно „идвам“, за да знам как да придвижа нещата, които никога не са окончателни. Ще ви пиша отново утре вечер към 20-21 ч., кое от трите места ще изберем с него за срещата (стискайте палци за хубаво време). До скоро!

Ранно утро, 6.50 ч, дъжд ръми, мъгла се стеле над София. Умувам над две дестинации- Рилски манастир или Копривщица.... а може би София. Ако момъкът се позадържи в София ще имаме време и за двете. Дойде снощи към 20.30 ч., силно впечатлен от посрещането в Пловдив, Варна и Велико Търново. Направи 100 снимки на залеза от балкона ни, но няма снимки с Катето и Соня - направо позор! Кореец без снимка с хората, които е срещнал. Но има на храната и бирата ㅋㅋㅋㅋㅋ Знам,че очаквате програмата му, но още е неясна - снощи беше уморен и сънен и не сме я уточнили.... а дъждът не ни помага да си я подредим

Привет! По последни данни чакам момчето в София утре 29ти вечерта. Ще дам повече инфо за графика когато пристигне.

Страхотна си Сонче... Чак ми се прииска да попътувам с него при теб! Сигурно му се е понатрупала умора - вероятно спи по 5-6 часа само, а и часовата разлика е ужасна - денят и нощта са му наобратно! Ти ще го оправиш обаче! Чакам да ми го пратиш на 28-ми. Файтиииинг!

Добра вечер!/Добър ден! - кой когато чете тези мои думи! Хьонгсок бе приветстван на Българска земя - в Пловдив! По последни данни ще е в София на 28-ми - точете погледите си за среща с него на 28-ми или 29-ти (на вечеря или разходка из дневна и/ или вечерна София). Ще дам актуална информация щом се сдобия с нея. Анньонг ㅎ.ㅎ

Привет на всички! получих доста лични съобщения с питанки за Хьонгсок и тъй като тези дни ми е доста натоварено и ми е трудно да отговарям на всички поотделно - сега ще ви дам обобщени отговори. Момъкът, който може би е пътувал и преди, но може би не - та, той така чудесно си е натъпкал програмата, че не си представям как, кого, колко и какво ще види. на 23-ти- четвъртък (днес) е пристигнал в Истанбул и по някои данни ще отиде (днес) в Одрин на 24-петък казал на момичето в Пловдив да го чака вечерта на 25-ти заминава от Пловдив за Варна и на 25-ти или 26 -ти от Варна отива във Велико Търново на 27-ми или 28-ми - ще е в София Колко време ще е в София никой още не знае. Аз лично не си представям как ще успее с този график, който си е измислил, но на мен ми се струва безумен и предполагам ,че в един момент, като види, че в град не му се връзва повече от 2-3 часа, малко ще го разреди. Така че мили съфорумци от Пловдив, които ме питахте "кога ще се събират "фенове" на Хьонгсок и кога ще го разхождате по главната, за да го видим как случайно минава" - това никой не знае (за съжаление и момичето, което ще го посрещне в Пловдив, разполага с минимална информация) Соня, която му е спретнала Варна и Търново също няма инфо кога точно ще се случат при нея нещата, така че вероятността да го засечете в тези градове същи е минимална. Така - за София - по план трябва да е тук 2 дни - първият - 27-ми, денят на пристигането му (все още не знам в колко ще дойде от ВТ) вероятно ще го посветим на разходки в София - ако това наистина е в понеделник и то преди 17 ч. - моооля ви някой да ми помогне като го посрещне на автогарата и го позабавлява до 17-18 ч. докато съм на работа (аз съм си взела отпуска в негова чест, но от 28-ми вторник). Ако той стои в София 2 нощи, то за едната вечер ми се иска да го заведа в един ресторант с интериор и програма, които много се харесаха на предишните ми гости (няма да споменавам име тук, но ресторантът се намира в проното на НДК) - ако някой от вас проявява инртерес да дойде и да се види с него там, моля да ми пише на лично, за да ви кажа кой е ресторантът и да прецените дали ви харесва (вклюително цените) и за да направя резервации,че там обикновено е пълно, особено с чужденци и групи.(само да вметна, че не знам дали той ще иска да отидем в този ресторант - може да има друга програма, която си е измислил и която не ми е споделил още, така че аз ви разказвам само проекта на посещението му) За втората вечер, ако има желаещи да му покажат как живеят и се забавляват младите хора на БГ - дайте знак! За вторият ден - вероятно 28-ми - имаме уговорка да го заведа в Рилски манастир, ако нещо се промени - то ще дам знак тук, за да не пиша на всеки поотделно. Благодаря на всички ви за интереса към темата. Моля ви да драсвате по някоя дума по нея тук, а не само на лични съобщения до мен, за да я държим жива. До скоро!

Наистина се надявам, че разказите ми за моите гости ще ви накарат да приемете лека-полека идеята за срещи с приключенци от Азия, които да донесат по-близо до нас изтока, който ни тегли към себе си, но още е далечен за нас...затова продължавам с историите - моят втори сърфхост: Месец след гостуването на първия ми гост (Макс ), за моя огромна радост получих нещо, съвсем неочаквано – билет за Корея и отпуск, достатъчно дълъг, за да мога да направя мечтаното ми пътуване точно както си го представях... така, изневиделица моите планове щяха да се осъществят не след 3 години, а след 4 месеца. Нямаше време да натрупам челен опит и рейтинг за пред корейските „диванни сърфисти “, така че направих резервации в къщи за гости в градовете, които исках да посетя и лека полека се отдадох на съставяне на програма за престоя си там и на опити за оползотворяване на всяка свободна минута за полезни неща, които да улеснят наваксването с несвършените задачи, които ще са се натрупали докато ме няма цял месец. Бях решила за себе си, че няма да приемам гости докато не се върна от Корея. Защо ли? Защото подобно гостуване изяжда свободното ми време, което беше малко, а аз лично исках, ако се виждам с азиатци в БГ , да мога да им отделя максимално време, защото важното за мен е да общувам с тях, а не само да им предоставя безплатни баня и диван. Една съботна сутрин (8 февруари 2014 г), събудена рано-рано от биологичният ми часовник (макар и след гледане на корейски филми до след полунощ), кой знае по какво стечение на обстоятелствата, реших да прегледам партизанският си мейл за писма .... и ХОП – запитване от потребител в couchsurfing – “Здравей Силвия, ние сме от Корея, минаваме през България за 2 нощувки/3 дни – може ли да ни подслониш?“. Гледам - писмото писано преди 2 дни - та те днес трябва вече да са в БГ! През главата ми се стрелкат мисли: „Те децата са у нас, рано е и спят още. Пуберът нещо не е на кеф, ако поканя непознати – може да има сърдити, ама не мога да ги будя, за да ги питам „искате ли гости?“.... Хм, ама за корейци иде реч...“ . Чета аз описанието на момчето „Обичам хората по света и ще тръгна, за да се срещам с тях. Аз имам едно умение – да се усмихвам на света. Ако ме подслоните – добре, ако не – пак добре, аз просто ще се усмихна“. И ми се прииска да се усмихне... на мен. Казах си: „Аз съм възрастната тук, аз решавам“ – трак и написах: „Идвайте! Откъде да ви взема?“. След няма минута те: „Ние сме в Студентски град, но сме трима...ще има ли място за нас?“ Аз:“Има разбира се!“ – така за няма 10 минути, без дори да знам какво ще ми поднесе живота, аз уредих среща с най-невероятните, усмихнати и позитивни хора, които съм срещала в живота си... След 5 часа отидох на уреченото място. Никога няма да забравя погледа, изражението и усмивката на Дженис когато ме видя за първи път! Не само неговата, но и тази на Йонгльок – момчето, чието самоописание бях прочела. Кьонгхи беше се поразболяла в Турция по пътя за БГ, беше спала цял ден и унила от температурата, но миличко ми се поклони и благодари, че ще ги приема в дома си. Дженис е на 23 години, роден и отраснал в Казахстан, студент 3-та година в Деджон, говори перфектно английски и корейски, изглежда досущ като кореец, две глави по-висок от Йонгльок (27 г.), с който учат в един и същи университет и когото нарича „хьонг“. Кьонгхи е крехка корейка, мила, усмихната, умна, пише дневник всеки ден (само, ако го видите – като изваден от сериал е – целият в картинки рисувани от нея, надписи с различни цветове химикалки, лепенчици ) чак да не повярваш, че и тя е на 23. Когато пристигнахме у нас ги питам : „2 момчета в една стая и момичето отделно или момче и момиче, а пък другото момче в друга стая?“ Кьонгхи скромно ми казва „Аз съм малко болна, та ако може да съм с приятеля ми заедно – ще ми е по-спокойно“ Минаха 2 часа от престоя им у дома – навсякъде цареше хаос - възглавници и одеяла по пода, гонки между стаите, глъчка, усмивки, кикотене – чудна веселба – имахме чувството, че сме живели винаги заедно и те просто са се завърнали у дома, при нас. Синовете ми бяха във възторг от всички дивотии, които научаваха от гостите ни. Имах чувството, че съм в сериал – бърборенето им ме залисваше и аз забравях какво правя в момента или накъде съм тръгнала. По някое време се чува от съседната стая : „Оппааааа, оттокеее, оттоке!?“, а Йонгльок ме побутва имитирайки я и тихо ми шепне „ Като принцеса е, честно! Откакто сме тръгнали е такава“. Кьонгхи беше с температура и остра болка в ухото и няколко часа след като дойдоха у нас, решихме, че ще е най-добре да я заведа в болница. Отидохме в болница с японско финансиране и след 3 часа изследвания и размисли относно заплахата от ядрена атака при евентуална лекарска грешка (иди обяснявай на доктора от руски произход, че момичето не е от Северна Корея) си тръгнахме с диагноза, купчина лекарства и пожелания за крепко здраве, които..... не се изпълниха. Сагата с лекарите продължи 5 дни с посещения на нощни дежурства, груби лекари, надменни погледи и опити за финансова облага. Даже искаха да я приемат в болница (Първа градска), но когато Кьонгхи чу за това попита „Няма ли друга болница, по-модерна, тази тук е много странна“. Как да обясниш на лекарката, че това момиче идва от място, на което градските тоалетни са Самсунг и ти говорят, а тя иска да я вкара в здравно заведение, в което техниката, с която диагностицират е на 30 години? Момичето се разплака, искаше да звъни на майка си, но аз я убедих, че няма смисъл да я притеснява след като не може да й помогне и претегляйки „за“ и „против“ реших, че ако тя е мое дете няма да я вкарам в болница и си я прибрах в къщи. Първите 2 дни и 2 нощи тя спа почти през цялото време –ставаше само, за да отидем на промивки в болницата или да хапне, но състоянието й се подобри. Първоначалният им план беше да продължат с пътешествието към Унгария (ако си спомням добре), но решиха, че 3 дни няма да са им достатъчни с нас и решиха да останат у дома до деня, в който трябва да отидат в Истанбул, за да тръгнат от там за Сеул. Нищо по-лесно – заведох ги в офиса ни, купиха си самолетните билети София-Истанбул и се отдадохме на разходки, лентяйстване и веселба. Помолих мой познат, с който учехме корейски да се позанимава с тях докато съм на работа (предвидливо помолих шефката ми да съм само до обяд в офиса, но скоро горчиво съжалих, че не си взех отпуска, за да съм с тях всяка възможна секунда) и той не можеше да повярва на какви невероятни хора сме попаднали.. само ми повтаряше „Човек, това не може да бъде, егати късмета? Само 5 дни ли могат да останат?“. Дженис се грижеше за Кьонгхи, пуска пералня, простира, слуша инструкциите й (макар, че тя не се е грижила за домакинство, за разлика от него), готви й, храни я и настоява за всяка хапка, за да е сигурен, че тя няма да загуби сили. Мислите, че е момче под чехъл? Не, просто наистина е много грижовен. Много! Още първата вечер, не знам защо и как (може би покрай децата ми, които само ме викаха с: „мамо, дай това, мамо, дай онова“) и тримата започнаха да ме наричат „Омма“ – и така до ден днешен. Не ми позволяваха да мия чинии или да нося торби, ако изпусна нещо или тропна по-силно, веднага гракваха в един глас “Оммааа, гуенчанайо?“. Йонгльок беше дошъл в офиса и докато ме чакаше да довърша нещо, за да си тръгна, с една ръка държеше моята, а с другата ме хранеше със солети, защото не бях имала време да ям от вечерята до 12 ч. на другия ден. Бях обещала на снаха ми да приготва за рождения й ден около 200 търкалца кимбап (суши) и момчетата ми казаха, че няма как при условие, че имам тях, аз да ги правя. Представете си кухнята ни: изпълнена с корейска музика за фон, пригласянето на Йонгльок (леле как пее това момче – ще ви се пръснат сърцата от вълнение, ако го чуете), навсякъде ориз, ким, яйца и т.н., смях – когато ми е тъжно просто гледам снимките и видеото от тези моменти и усмивката сама изниква на лицето ми, особено като слушам как възторжено Йонгльок казва на български „Аз съм лигльо!“. Има още много неща, които мога да ви разказвам за престоя им тук – за разходките ни, за разговорите ни, за това как се разбирахме от половин дума, за тайните, които си споделяхме, за усещането, че някои неща не ни се случват за първи път, за това, че имаме еднакви навици в ежедневието си, а сме живели на 8000 км. едни от други и сме родени в различни десетилетия, а даже и векове, отгледани в различни културни среди. Не знам как да нарека десетте минути, в които взех решение да кажа „да“ на тяхното „може ли да ни подслоните?“, как да определя стечението на обстоятелствата, че прочетох мейла си от тях макар и по-късно, но все пак няколко часа след като бяха пристигнали в БГ... Щастлива съм, че ги познавам и се надявям някой ден и някои от вас да се запознаят с тях на живо. Да видят невероятните им усмивки, да чуят мелодичните им разговори. Това беше разказът ми за техният престой тук – дълъг, но всъщност крайно сбит преразказ на една съдбовна среща. Предстои да ви разкажа за моя престой в Деджон, моите срещи с тях там....

Здравейте, мина много време и сякаш темата замря... но само така изглежда! Благодаря на всички, които ми писаха лични съобщения с предложения къде да заведа гостите си. Благодаря на К. от Пловдив, на С. от Велико Търново, които ще се погрижат за някои от тях и на всички останали, които се занимавахте и ми помогнахте да направим престоя на Ейдън (от Тайван) незабравим. Някои от вас вероятно се чудят как така приемам в дома си напълно непознати.... Риск винаги има –дори с познатите –огледайте се около вас и се замислете – 100% ще се сетите за постъпка на ваш познат, която никога не сте очаквали от него. Азиатците са отгледани по по-различен начин – не че там няма лоши хора – има! Но... мисля си аз, че те не пътуват по този начин (couch surfing). Сега ще ви разкажа няколко случки с моите гости. Надявам се да не ви досадя и да са ви интересни. На живо разказвам по-добре, но това само някои от вас го знаят, а други, ако искат могат да го разберат. Ще започна отначало, съвсем подред и в няколко публикации. Аз съвсем не съм от хората, които вярват в съдбата, случайността или предопределението и именно заради това не знам как да квалифицирам някои нещица, които се случваха досега с всеки от моите гости. Оставям това на вас... Преди близо 3 години започнах да планирам първото си мечтано пътуване до Корея и много ми се искаше поне няколко нощувки да прекарам в някое семейство, за да видя как протича тяхното ежедневие.. просто, за да знам за себе си дали това, което виждам в сериалите е напудрена художествена измислица или съвсем реално (не историите на героите разбира се ккккк ). Честно казано не си спомням как и кога бях подочула за „диванното сърфиране“, но някъде в съзнанието ми се разхождаше идеята да се поинтересувам как става, да понатрупам рейтинг и опит като подслонявам някой, за да мога евентуаааално по-лесно да намеря къде в Корея и аз да пренощувам за кратко. Докато се лутах в своите планове за пътуване, което е предвидено за след 3 години (голям плановик съм аз) една моя приятелка и колежка, в ранно утро около 5-6 октомври 2013 г. се появи при мен и притеснено ми каза : „Знаеш ли, че едно момче, тайванче , ама много симпатично изглежда, та ... то ми писа в couchsurfing – пита мога ли да го подслоня. Аз не мога, знаеш, нямам място, иска ми се да си поговоря с него за Тайван, но ... може ли ти да го подслониш?“ . Аз: „Я го покажи!“ – след 10 минути пак аз: „Идва след 5 дни? Добре, кажи му да идва у нас“. Съвсем от нищото , Макс (така се казва той) се появи с описанието :“ Ще ме познаете на автогарата лесно – червено яке, оранжева раница, азиатец - вероятно ще съм единственият такъв...и най-важното – мнооого съм нисък хахаха “. Изкарахме си чудесно 4 дни – през деня всеки по задачите си, вечер тук-таме заедно или поотделно. Времето не стигна да си разкажем всичко, което искахме. Децата ми (две момчета на 10 и 13 г. тогава) искаха да са постоянно с него... Времето отлетя и дойде мигът да се изпращаме .... Мили думи, прегръдки , обещания за вечна дружба и картички (получавам по 3-4 годишно от него, а доста по-често си пишем по електронен път).... тръгваме ние към метрото, там Макс има среща с негов приятел, който е спал при други хора. Срещаме се - аз, Макс , Джей (или нещо подобно) и две други млади жени. Те: „Добър ден“, Аз:„Добър ден, приятно ми е да се запознаем! Аз съм Силвия! Явно сме на една вълна, нека се видим някой ден и да споделим впечатления. Ако обичате да пътувате – това е моята визитка, аз работя в туристическа агенция еди-коя-си– просто звъннете.“ Те: „Наистина ли? Точно в тази ли работиш? Ние сме ви клиенти, вие организирате командировките на нашите служители!“ Аз: „Така ли? От коя фирма сте?“ Те: „От фирма „***“, аз съм ВП “ – не можех да повярвам - аз говоря с това момиче всяка седмица по телефона или си разменяме имейли относно плащания и счетоводни документи ден през ден, а я видях на живо покрай човек, който дойде от 9000 км ., за да ни срещне! ..... Това беше най-странната случка, която ще запомня от гостуването на Макс . Всичко друго – спомени, усещания, преживявания - няма как да опиша с няколко думи, а и не искам....