С творчеството на Ишигуро по принцип си е така, действието си върви някак леко и спокойно, сякаш всички емоции са изчезнали от света, но след последната страница ти остава един горчив вкус и усещането, че тепърва те връхлита ураганът от емоции, който е трябвало да те залее по време на четенето.
Не съм гледала британската екранизация и мисля да си я спестя, но ще следя сериите тук, все пак Миура е това.