Jump to content

ukio

V.I.P.
  • Мнения

    7235
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    19

Форумна репутация

761 мочи

5 Последователи

Относно ukio

  • Ранг
    Дорама фен на годината

Profile Information

  • Пол
    Not Telling

Последни посетители

Функцията за показване на последните профилни посетители в момента е изключена и не е показна пред останалите потребители.

  1. ukio

    Dororo ( 2019 )

    Има игрален филм по комикса на Осаму Тезука. Само че там Дороро е жена. Явно в оригинала е дете.
  2. ukio

    Kimi ga Kokoro ni Sumitsuita (2018)

    Благодаря за хубавия разбор, Шоши! Значи не е прекалено романтична и има какво да се научи от тази лента. Включвам я за гледане. Добре, че я преведоха. Тъкмо завършиха още една от по-старите дорами, за която си мислех, че няма да се появят субтитри.
  3. ukio

    Call Boy 18+ (2018)

    Леле, леле! Акира шок! Изгледах го. Да, има дълбочина, макар това да не е моята тема и аз самата да харесвам филми, които повече загатват, отколкото показват. Та какво да кажа?! Играта на всички беше поразителна. За Тори бях сигурна. Той има опит в подобни роли. Обаче, каква изненада ми поднесе Кента Изука! Направо не е истина. Останах като гръмната. Буквално в рамките на година на него му се наложи да играе в 2 подобни роли (тук и в мини-сериите "Порнограф"), само че коренно противоположни като излъчване. Нямаше и помен от скромното момче, което видях в първото заглавие. Малко ми е мъчно да гледам любимци, с чиито сценични изпълнения съм се радвала преди това в такива роли, но в името на актьорското израстване и изкуството, надявам се да вървят напред! В края на краищата, Тори започна пък като супергерой, любимец на малчуганите.
  4. ukio

    Takasugi Mahiro (Такасуги Махиро)

    Има ги и двете, но нищо не е преведено. Затова ходихме да гледаме филма на кино, понеже няма субтитри.
  5. Ето на това попаднах тези дни - тв филм с участието на Хидетоши Нишиджима, разискващ темата за изкуствения интелект. А това е един от най-награждаваните японски филми за миналата година. Не само в страната получи специални отличия, но и на международни фестивали успя да вземе призове за най-добър филм (кинофестивалите в Остин и Фантаспорто), както и тези на публиката (Oslo, MOTELx). Изненадващо беше да науча, че филм за зомбита, на дебютант режисьор, печели такова голямо признание, не само на специални форуми, но и в самата Япония. Жанрът, който е отбелязан, е зомком (зомби комедия). Въпреки че не съм фен на зомбитата, харесвам комедиите и затова реших, че трябва да му дам шанс. Оказа се, че лентата е урок по заснемане на нискобюджетна продукция. Заглавието струва само 27000 долара. С толкова средства, какво ли биха направили холивудските режисьори?! Нищо. Същото си мислех, докато гледах първия половин час на този филм. Каква бъркотия са сътворили тук?! На всичко отгоре, няма никакъв смисъл и визия. Ако зрителят успее да превъзмогне първите 30 мин. на историята, със сигурност ще остане приятно изненадан от останалата част. Всъщност, оказва се че това не е филм за зомбита, а много сериозен социален коментар за ефектите и дефектите във филмопроизводството. Показва нагледно, стъпка по стъпка процеса по заснемане на една непретенциозна зомби продукция. Това е желанието на големите шефове, когато се свързват със скромен режисьор и му предлагат да направи нещо, което не е правено до този момент - снимане на филм в един единствен кадър, който да продължи 30 минути. Уловката е, че целият процес ще се предава в реално време по телевизията. Дотук добре. Само че, какво се случва зад колисите и как на практика може да се сътвори подобен "киношедьовър", когато съдбата е решила да ти попречи с всички сили? Тогава, какво правиш? Импровизираш с наличните средства и идеи. Нищо, че това може коренно да промени целия сценарий. Филм трябва да има, тъй като в него са вложени времето и усилията на много хора. Лентата повдига множество въпроси. Показва ни, какво се случва "зад кулисите", прави ни свидетели на всяка стъпка от снимачния процес: егоистични актьори, стресирани помощници, които трябва да сътворяват чудеса от нищото, за да поддържат действието на екрана, творчески личности, жертващи собствените си идеи, за да угодят на неразбиращи ръководители, интересуващи се единствено от печалбата. Оказва се, че първоначалният зомби филм, всъщност е една сцена, изпълнена с изобретателни трикове и забавни импровизации. Всички те са открити, искрени и реалистични, но само ако зрителят ги види от друга гледна точка - зад снимачната площадка. Ето как една инди продукция, без голям бюджет, може да бъде смешна и умна едновременно. Не е лесно да се прави кино, особено такова за зомбита. Лентата напомня малко на Welcome Back Mr Mcdonald на Коки Митани. И за капак - един американски сериал, който ми беше подсказан от Ошина. Казва се Произход и само 2 серии от него са качени в ютюб. Какво ме привлече към иначе добрата идея, но слабата реализация, заемала от какви ли не кинотворби - от Матрицата до Смъртоносен хоризонт. Нашият човек в цялата история се нарича Сен Мицуджи и се подвизава в една от главните роли. Този младеж, полуяпонец, полуавстралиец, е бил модел, докато не са го взели да дебютира тук. Има излъчването на Ике от Spyair. Чудя се, какво ли ще стане с него, ако го надушат японски режисьори? Той определено има визия, излъчване и смея да кажа - талант, които биха го превърнали в отличен актьор, стига наистина да му се даде възможност за развитие. Подобно на Дийн Фуджиока, например. Като се замисля, той може да тръгне по стъпките на много японски модели, които доказаха, че имат потенциал да се развият като сериозни актьори. Някои вече печелят големи признания в тази сфера. Ето само няколко примера: Масахиро Хигашиде, Кентаро Сакагучи, Рьо Нарита, Кайто Йошимура, Шухей Уесуги и Рьо Касе.
  6. ukio

    Rainbow Days (2018)

    Четем си мислите. Тъкмо го гледах и имам свежи впечатления. Не можем да твърдим, че това е филм, който разкрива дълбоко характери, но с целта, с която е създаден, покрива всички изисквания на добрите тийнейджърски заглавия. Прекарах много приятно времето си в компанията на тези симпатяги. Това е история за 4ма ученици, които поради извънкласни занимания, прекарват времето си заедно след училище, разисквайки интересни теми. Не е като Сето и Уцуми, но е готино. Абсолютно удоволствие е да гледа човек Тайши, който стои прекрасно на екран във всякакви роли. Доказва, че вече е време да разнообрази с нови жанрове. Старите са тесни за неговия талант. Та и тук, по подобие на всички последни негови изяви, той се справя безупречно. Естествен, чаровен и усмихнат, повлича симпатиите след себе си. Освен Тайши, още две от момчетата се представиха великолепно. Мичи винаги е бил на висота, но тук изглеждаше дори по-улегнал и това ново амплоа толкова му отиваше. Рюсей Йокохама доказва, че без съмнение е трябвало да мине в киното от сентайските поредици, за да расте. Чудесен беше. Стисках му палци до последно, понеже точно главния, или по-точно - леко изпъкващия персонаж не беше достатъчно убедителен за мен. Рео Сано се представи най-слабо в отбора на момчетата. Добре, че бяха останалите, да му ударят по едно рамо във всеки важен момен, при все че той е по-голям от тях. Понякога е хубаво изпълнителите да си останат такива. Сано няма таланта на батко си Шо Аояги, например. Напоследък започнаха много да налагат всички от LDH на екрана. Това е единственият минус в тази лента. Момичетата бяха много чаровни и интересни като образи. Харесаха ми. От тях позвам само Аи Йошикава, която преди време съм гледала като дете в няколко дорами. Тази девойка изведнъж престана да играе, но преди година се завърна с нови роли, което е хубаво. Тя е доста експресивна актриса, но тук й се наложи да пресъздаде по-скромен и тих образ. Голяма изненада беше да видя Юки Ямада в ролята на по-голям батко. Изглежда толкова променен с къса коса. Сякаш е друг човек. Въпреки това, той винаги е на топ ниво. Романтични елементи имаше, обаче повече ми допадна темата за приятелството, която прокараха в сюжета. Струва ми се, че не й отделят достатъчно време в новите филми. Прекрасно допълнение към действието са песните, които вървят през определен интервал от време. Поне 4-5 парчета на известни изпълнители (Leola, Mao Abe, Fujifabric, SUPER BEAVER) чух за тези близо 2 часа. Подходящо оформление за едни филм, показващ живота на 17-годишните. Финалът бележи завръщането на Кенджи Фуруя със соловото му парче "Wanderlust". Ето всички песни П.П. Във филма няма садисти, мечтатели и чак такива плейбои, но има приятели, харизматични личности и косплеъри. Историята изглежда леко се различава от анимето, но си мисля, че са взели само най-доброто от него.
  7. Наскоро гледах още един филм, който миналата година също се състезаваше за Златната палма, заедно с "Изгаряне" и "Джебчии" - руският "Лето". Той показва живота на легендарния изпълнител Виктор Цой - началото на кариерата му. Лентата е направена много креативно, с изключителни заигравки по отношение на визията, при все че тя през почти цялото време е монохромна. Атмосферата на времето е уловена и предадена отлично. История, поднесена като меланхолично-носталгичен мюзикъл с много песни, което прави действието живо и динамично. Не знам, доколко всичко е исторически обективно. Според мен, лената е създадена основно за западната публика, понеже прави сериозен реверанс към известни западни изпълнители от миналото. Обаче най-много съм впечатлена от корейския актьор Тео Ю, който изпълнява ролята на Виктор Цой, макар да няма физическа прилика с него и реална дълбочина във всички образи. Феноменална игра от негова страна, със страхотно присъствие и произношение, на което и самите руснаци могат да завидят. Той дори не е учил езика, както сам казва, но истината е, че го говори с невероятна лекота и финес. В този филм всичко е честно и откровено. Дали наистина Майк Науменко е бил такъв, какъвто е пресъздаден на екрана? Това се казва Човек! Малко се съмнявам, понеже големите артисти би трябвало да са по-различни в живота, но така представени нещата, много ми допадат. Иска ми се действително да са се случили по този начин, при все че е малко вероятно. Авторската волност очевидно е достигнала големи висоти, но с тази заразителна музика, човек просто изоставя останалите недостатъци. За мен е важно, че все пак съществува светлина и оптимизъм. Настроението и музиката са най-големите плюсове тук. Вторият е Белканто. Създаден по действителни събития, които повечето от нас сигурно помнят. Главните роли в него се изпълняват от Кен Уатанабе и Джулиан Мур, но тук преоткривам още един японски актьор, който скоро не се беше мяркал на екрана - Рьо Касе. Изненадващо, на него се беше паднала ролята на преводач, с която той се справи чудесно. И двата филма са качени в Замунда. Голямата новина е, че носителят на Златната палма от миналата година - "Джебчии", ще бъде прожектиран на София филм фест през март. Българската публика ще има възможност да го гледа, преди излизането на ДВД-то.
  8. ukio

    Yuya Matsushita

    С толкова сценични изяви, Юя е по-слабо активен с групата. Тази година май ще издаде и нещо солово.
  9. ukio

    Araki Hirofumi (Араки Хирофуми)

    Попълвам инфото с миналогодишния стейдж на Араян - BUNGOU STAGE 2, където актьорът играе ролята на Анго Сакагучи. Представленията са се играли през септември и октомври 2018г. Този бутай изглежда предстои.
  10. ukio

    Drowning Love (2016)

    Филмът е качен в Замунда с бг превод. Браво! Гледайте!
  11. ukio

    Chugakusei Nikki (2018)

    Признавам, че въпреки нелепото положение, в което се намираха героите, японците отново намериха начин да покажат поучителна история с различни гледни точки. Доволна съм от финала. Всъщност, нещата завършиха по японски - с търпение и правилни решения в точния момент. Хах! Йо Йоширо се оказа големият герой. Малко повече фокус върху нея накрая и тя направи всичко, за изглежда действието различно и интересно. 11 серии ми бяха много, особено с неориентираните почти до последно главни герои, но все пак мога да кажа, че дорамата не беше изцяло изгубено време. Последният епизод го доказва.
  12. ukio

    Спортни събития

    Имаше ли отборни състезания? Как се представят японците там? Чакам някой ден да повторят успеха от Нагано.
  13. ukio

    Smoking (2018)

    Изпревари ме. Свалила съм го и чакам настройка за гледане. Това е, което очаквам да бъда тази дорама - мрачна и инди. Нещо по-различно.
  14. ukio

    Over Drive (2018)

    То бива икемени - един, двама, обаче тук са се оляли. Толкова красота на едно място е направо прекалено. Шегата настрана. Ако сте в подходящо настроение (и не очаквате нещо сериозно и супер драматично), филмът може дори да ви зарадва - не само с мускулите на Маккеню, но и със състезателната атмосфера, която определено витае на екрана от първата до последната минута. Лентата е сътрудничество между най-голямата японска автомобилна компания и най-сериозния филмов дистрибутор в страната на изгряващото слънце - Тохо. Нищо чудно че Тойота е избрала лицата на Масахиро и Маккеню, за да направи абсолютна реклама на себе си с подобен филм. Тези двамата действително изглеждат като извадени от истинска реклама за коли. Ако добавим към тях имената на Такуми Китамура, Кейта Мачида и дори Джун Канаме, ведната ще се досетим, че тази продукция е един гигантски фенсървиз. Аз бях много въодушевена, когато разбрах, че ще видя Масахиро и Маккеню в съвместен филм, още повече - в ролите на двама братя. Без съмнение, имат необходимите качества, за да изпълнят подобна задача. На всичко отгоре, момчетата в малките роли бяха подбрани идеално. Така и не намерих името на хлапето, което играеше Наозоми като дете. Имаше уникална прилика с Маккеню. С развитието на действието усетих някаква закачка и съперничество между двамата братя, но на мен нещо ми липсваше. И понеже знам, че тук не става дума за посредствени артисти, съм склонна да обвинявам за по-слабото въздействие сценарият и режисурата. Може би проблемът е в това, че историята не е правена по манга, а по-оригинален сценарий. Но именно оригиналните сценарии трябва да дават нов тласък на сюжетите. Аои също не ми се списа изцяло в историята. Като идея нейната героиня е интересна и можеше много повече да я разчупят. Стоеше неадекватно и глупаво на моменти. Като цяло става за гледане, особено за феновете на високите скорости и посочените актьори, обаче не очаквайте да е нещо невиждано и новаторско. Японците новаторските филми не ги правят с пари. Но пък се радвам, че има повече спортни проекти! Още един линк за сваляне Пропуснах да спомена, че песенното оформление е супер яко!
  15. ukio

    Last Hold! (2018)

    От време на време е хубаво, че се сещат и за останалите Джонита, а не само за най-популярните лица. Такъв е случаят с главния актьор в този филм - Рьоичи Цукада, който от много време се подвизава в голямата компания, доказал е таланта си с изпълнения в Шоунен клуб и странични групи, докато преди няколко години не решиха да го включат в ABC-Z. Тази формация дебютира далеч след други по-малки Джонита, но по-добре късно, отколкото никога. Ето че сега Цукада се появява и в киното, събирайки около себе си по-малки Джонита. Играе техен семпай, отдаден напълно на призванието си. Историята се върти около интересен спорт - скалното катерене, който се оказа, че вече е официална олимпийска дисциплина. Филмът е непретенциозен, дори симпатичен и разказва за няколко момчета, които въпреки трудностите правят екип и решават да се пробват на големи състезания. Освен спортната тема, тук се засягат и други наболели въпроси на младото поколение. Например сблъсъкът между мечтите и реалността. Дали завършилият вече ученики /студент трябва да даде всичко от себе си, за да реализира мечтата си и да се развива в сферата, в която е добър, или да започне да търси работа (по-често такава в голяма компания), с която да изкарва прехраната си? Най-лошото е, че изборът на втория вариант със сигурност би оставил една нереализирана мечта и едва ли би направил човека щастлив.
×