ukio

Една крачка преди финала съм. Интересно и странно е едновременно. На всичко отгоре, откривам в Наги части от себе си и й се възхищавам, че се реши на тази дълга ваканция. Аз не бих била толкова смела. Е, не всичко върви гладко и с тези хора около нея, които постоянно я озадачават и изненадват.... Изобщо не си представям, как ще завърши цялата Одисея. Иначе героите са страшно колоритни. Хубаво е, че образите са в изобилие и не знам, на кого повече да симпатизирам - на смелостта на Наги, чиято крачка напред промени не само нея, но и Шинджи, че и Гон-чан (Томоя само подобна роля не беше правил - голям сладур е, всичко му лепва на екрана и така притегля зрителя да му симпатизира... не е истина!), или на чудатостите на другите (като започнем от странната бабка-киноман, малкото дете, новата приятелка и завършим със съдържателя на бара, в чиято роля влиза един позабравен актьор - Шинджи Такеда - къде се изгуби този човек?!). Чудя се, как може всеки път да оставят Томоя в поддръжките? Той заслужава много повече, дори трябваше да наблегнат още около неговия персонаж. Не ми е достатъчно екранното му време. Може да изглежда като отшелник, но като се усмихне, всичко грейва около него.

Рьо представя анимето Her blue sky по време на Sitges Film Festival. Той озвучава един от героите в него.

Не е вярно, че не получава признание. Това лято взе специален приз в Локарно.

Още нещо интересно!

Безсюжетен филм в японски стил, който за пореден път доказва тяхната формула, че когато липсват оригинални идеи и подобни сценарии вършат работа, стига накрая да показват светлина в тунела. По-скоро ми допадна тази странна лента за тихата лудост в човека, която макар че няма динамични обрати и типично развитие на действието, носи арт полъх на свежа кръв в редиците на японските млади изпълнители. Това не го казвам заради Судачи, който тук е само поддържащ актьор. Шури изнесе филма на собствените си плещи с много силно и въздействащо изпълнение.

Добре. Съгласих се. 16 години са. Дадоха му я през 2003г. При всички положения, успех на Шинкай. Може да не се пребори с "Паразита".

Не съм писала в темата, въпреки че изгледах Юригокоро. За мен първата половина на този филм беше огромно разочарование. Много кърваво и неубедително ми дойде историята на това момиче, което уж станало патологичен убиец от малко (додоха някаква сцена от детството, която с нищо конкретно не кореспондираше - как детето е станало такова? Кое го е провокирало да извади тъмната страна и да постъпи по този начин с другото дете? Да, отговорът трябва да се крие в детството, но аз не го видях. Не разкриха нищо за семейството. Абсолютно нищо. После се появи героят на Кеничи и промени коренно нещата. Внесе такава топлина и уют в заглавието. На всичко отгоре промени до неузнаваемост главната. И това ми изглеждаше нереално, но поне беше показано красиво на екрана. Имаше добре заснети сцени. Запомняха се, но прекаленото хорър и съспенс усещане от началото, развалиха иначе добрата идея. Ето ново предизвикателство пред актрисата. Юрико и Рюсей Йокохама в римейк на корейския филм "Always"!!! Не знам, Рюсей как ще влезе в образ, изигран от Со Джи Соб, но да видим...

След толкова време, най-накрая го догледах, като повторих отново първите серии. Много приятна история за семейството, приятелството, колегиалните, човешките отношения във всички сфери на живота. Поучително и свежо. Живи и интересни герои бяха не само главните, но и всеки един допълнителен персонаж. Ето това прави историите ценни и запомнящи се. Масаки е такава душичка. С Андо бяха големи скици. Хаха! Изключително съм доволна, с изключение на една нишка, която прокараха към края и която, меко казано, ме озадачи, че дори и стресна.

Как не е печелила? А Чихиро?

Красотата на този филм се крие във визията и отличните актьорски изпълнения. Невероятно, но японците в последно време сякаш забравиха да правят исторически филми. Наложило се е да дойде външен режисьор (в този случай английски), за да пресъздаде любопитно събитие от собствената им история. Получило се е доста добре, макар че в първата половина действието е по-мудно. Тук няма как да отличим дадено изпълнение, понеже няма траен фокус върху определен герои. Персонажите са много и вероятно затова почти се размиват в действието. Разбираме по малко за всеки от тях и всички заедно се втурват да участват във въпросния маратон, който създава големи недоразумения и бели.

Оригинално изследване на идеята за лицето и влиянието му върху човешката психика. Отлично заснета история от признат филмов режисьор в духа на независимото кино. Играта на артистите е феноменална. Няма да споменавам това, че Хироши Тамаки не се усмихна нито веднъж, но изглеждаше напълно слят с героя си. Отдавна не бях го гледала на екрана и тук му се нарадвах максимално. Кейта Мачида са и Рио Учида се включиха подобаващо, а Шибукава внесе необходимата мистерия в криминалната история. Този човек е уникат. Аюми Ито се оказа голямата изненада. Тази мини дорама ме държа в такова напрежение, каквото скоро не съм изпитвала дори при гледането на филм. Ето какво правят големите режисьори, умрелите сценаристи, талантливите артисти и безупречните оператори. На моменти ме побиваха тръпки от напрегнатия сюжет и още по-страховитата музика, но продължавах, защото исках да разбера всичко до най-малката подробност (знаейки че по японски чак такива отговори няма да получа). П. П. Ха! Оказа се че Хироши Тамаки има алергия към котки. Как се разбираше така добре с домашния любимец?!

След много препятствия, успях да го догледам. Руснаците са качили всички серии и са ги превели до 5а, включително. Затвърди ми се мнението, че това е далеч по-сереозен, реалистичен и задълбочен поглед върху шоунен аи темата, като успоредно с нея, японците отново извеждат на преден план водещата нишка на човешкия живот - семейството. Поздравления за изпълненията на двамата главни! Талантливи деца! Заедно с тях, успях за се порадвам и на мои сценични любимци - Юки Огое и Оно Кеншо.

6 епизода, отлично заснети и изиграни, със страхотна музика (ендингът е на Чихиро Оницука и доста се измъчих, докато го открия). Само този шоунен-аи елемент ми стои нелогичен и пресилен на моменти. Ако беше само загатнат и историята беше взела друга жанрова насоченост (мистерия, съспенс, трилър), тогава щеше да е много по-интересно и впечатляващо. Понякога ми е жал, че използват можещи артисти за нещо, което не е доизмислено, но нали трябва да се екранизират подобни манги, понеже уж целият свят е луднал по тях. Аз пък си искам Тенимю, понеже Кента идва точно от сцената (той е амюзче - от компанията на Сато Такеру и Харума Миура), преди да се превъплъти в този герой! Иначе с Такезай правят страхотни превъплъщения. Такезай е като залепен за образа на писателя. Толкова естествено изглежда в него. Дано следващия път и двамата имат повече късмет със сценариите!

Трябваше им материал за 16 серии. Това е. Добре поне, че по японски ни задържаха с подробностите, фините дребни неща, които въздействат допълнително и топлите семейни отношения. Наистина смятам, че нямаше да издържа епизодите, без поддръжката на тези симпатични хора.

Джей Чоу продължава да е номер 1! Новият му сингъл чупи рекорди, а основната песен в него е направена в сътрудничество с Ашин от Мейдей! Видеото е заснето в Токио, с помощта на артистите Аяка Мийоши и Камен райдър Woz - Кейске Ватанабе. Нищо чудно, че са използвали таланти от Амюз. Мейдей пробиха в Япония със същата агенция. No 1 trending video on Youtube in the US, Canada, Australia, Hong Kong, Taiwan and Singapore.