Имах предвид, защо не прави нещо на собствения си домашен любимец, а го прави на бездомните животинки?! Адски странно ми е.
Да, много, ама много ми става тъжно, когато видя куче, пребито, окървавено, изхвърлено като ненужен боклук навън. Но просто мразя уличните кучета, по принцип като чуя думата "куче", още в съзнанието си ми излизат думите "СмАрт за него", но когато видя малко сладко домашно кученце, всичко се размеква. Просто минавам си в квартала, отивам на гости при приятелката и един бълхар ми се спуска и започва да ме лае, бях мъничка и аз какво да правя крещя и викам. После цял ден адреналина ме мъчи, краката треперят, майка ми ми се хили... Онзи ден, в петък, излизам аз за даскало и пак това куче + още 2(които ме познават и досега не са ми са се спускали, защото още от бебета съм ги галила и съм им давала тук-там по 1-2 корички хляб) и това злобното като се присъедини, аз само стоя вцепенена, ходя си, ходя си, тея се джафкат помежду си, аз чувствам как след малко ще падна на земята, за малко коленете пак да ми се разтракат, бързо влязох във един вход и ги изчаках да си тръгнат, а после ме взеха и с кола, че прекалено се бяха навъдили тия кучета. Параноя изпитвам, страх, губя душевно равновесие покрай онова куче...