Jump to content

Алеандър

Потребители
  • Content Count

    40
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by Алеандър

  1. Не съм го чел. Но гледах един филм правен по негова книга - 'Noruwei no mori' . Филмът бе покъртителен отвсякъде.
  2. Slash миналата година издаде един солов албум, в който всяка песен беше с различен вокалист - участваха Fergie, Iggy Pop, Chris Cornell мисля, Ozzy Osbourne, Lemmy и т.н. А за китаристи аз се сещам за един, който наистина много гениален, пред който примадоната Малмстийн изглежда като, като даже и аз не знам какво и това е Jason Becker. Има много китаристи - Randy Rhoads, Marty Friedman( той живее в Япония от доста време вече и даже прави техни песни в свой вариант) забравих как се казва китариста на Fates Warning..... Да, нещо такова
  3. http://www.youtube.com/watch?v=fNqCx9__jrQ .........................................
  4. Мен личността на Лао Дзъ не ме интересува чак толкова много, просто споменах руският автор, защото бе краен и докато друго просто загатват, че Лао Дзъ може и да не е съществувал, то той направо си казва - няма такова нещо, никакви исторически сведения няма и т.н. А защо това е толкова важно и с какво спомага за популярността на даоизма то е ясно - всеки акт на митологизиране привлича със своята мистерия и едва ли не трансцеденталност, има нещо винаги свръхестествено в мита. Погледнете и други духовни учения/религии. Какво би било християнството без Христос или по-скоро без митът за Христос? Ако бяха останали само заповедите, псалмите, притчите и 'Еезекил роди Йеремия, Йеремия роди Бакалия, Бакалия роди......' и т.н., кой щеше да се замисли и да създаде вековни традиции и изкуство изцяло и само подчинено на християнството? Библията би била просто един скучен и неприятен наръчник за това да бъдем добри и да обичаме всички. Но ето, появява се историята за Христос и започва завоеванието. Ами будизма? Какво би бил без Гаутама? Пак просто една книжка, която ни учи да не таим злоба, да бъдем щедри, пожертворателни и т.н. (нарочно така опростявам нещата). Създаването на мистериозна история винаги прави нещата по-привлекателни от една страна и те, все пак, трябва да изглеждат достижими. Едно е да напишеш 'Бъди добър', друго е да разкажеш за някой, който е бил добър. В първия случай просто някой казва нещо, но не е сигурно този някой изпълнил ли го е, може ли го това или само витае в теорията, а във втория - ето има пример, значи има някой, който може, някой чийто пример да последваш и прегърнеш. Конфуций казва да слушаме какво се говори, а не кой говори. Но умеем ли това наистина? Нима за нас личността на говорещия/пишещия, неговата история не дава всъщност смисъл, значение и тежест на казаното? Ако аз кажа - 'Пътят е тесен' е едно, ако го каже Лао Дзъ - друго, ако го каже някой модератор - трето. Името на автора е част от текста, нещо повече - личността на автора е част от текста, той му придава завършен вид, цялостност, която ако текстът е 'летящ' или анонимен липсва. Сега, аз не съм съгласен с тези неща, просто показвам (или се опитвам да го сторя) какво е господстващото мислене и разбиране на нещата. Това е нещо като с китарите. Една и съща китара има различна цена, ако е просто китара и ако на нея е свирил някой известен музикант. (Говоря ако модел/марка и т.н. са едни и същи.) В случая и смисълът и значението на китарата са едни и същи, но ето, че нещо външно променя това. Но в крайна сметка има и друго - говорят едно и също, но пътят до който са стигнали до това едно и също е различен и това веднага променя малко или много това привидно едно и също. Нещата са безкрайни, но ние не и от там идват всички неразбирателства и неразбиране и страдание. Има и друго - то хубаво текста на Лао Дзъ е много известен и т.н., но дефакто има много малко автентични даоистки текстове преведени на български. Има един сборник с 'Дао притчи', които са представени като анонимни, но в по-голямата си част са просто цитати, понякога цели, понякога само параграфи на неща от Чжуанцзъ и други от 'Древнокитайски мислители' - книгата от 80-те, за която вече споменах. Всичко останало, засягащо даоизма е в по-голямата си част писано от западняци, които са били при даоси или нещо подобно. Поне нещата, които аз съм срещал. Може и да греша, разбира се. Мисля, че доникъде не съм стигнал щом все още съм така многословен. А иначе на Вас, Роденият преди мене, няма как да говоря/пиша другояче.
  5. Този израз винаги ми е бил абсурден. Знам, че се изговаря/пише и т.н. без всякаква мисъл и по навик, и все пак.... Няма как ние да убиваме времето, то е това, което нас убива... да не говорим, че и това не е съвсем вярно..... Знам, че е 'просто израз' и 'така му е думата' , но все пак... Иначе по темата - как е възможно, някой който е израснал без да познава баща си да прилича на него по характер на 100%? Значи, понякога характера се предава и по друг начин, дали чрез ДНК или друго, но аз си мисля, че това е сериозен въпрос. Според много психолози и психоаналитици всъщност ние се раждаме с готов, заложен в нас характер, който с времето се извайва и променя допълнително, но има едно главно ядро, матрица, които остават неподвластни на промяна през целия живот. Но и това може да се обори донякъде...
  6. 'По-висш' - имах предвид, че текстът е по-обскурен и сложен за разбиране. 'Ключ' - просто като всяко нещо, което е допълнение към друго нещо, смятам че спомага за разбирането на това нещо. + това в Тао Те Кинг има доста обяснителни бележки и разяснения - нещо, което липсва при повечето издания на Дао Дъ Дзин. Но така или иначе при личности като Лао Дзъ, за които някои смятат дори и че не са съществували (сещам се за една статия на Константин Теребльов, в която се обясняваше, че няма никакви исторически доказателства за съществуването му, и че това е легенда скалъпена, за да има учението по-голяма сила и тежест, съжалявам не цитирам прецизно, но отдавна го бях чел това, а и не разполагам в момента с този текст) може да се витае само в сферата на догадките. Стилът на Тао Те Кинг също е доста различен - още по - лапидарен, картечен, фрагментарен, безкрайно метафоричен, или по -скоро кодов, символичен.... Така или иначе трудно е да се говори за това, аз започвам да преписвам текста на Word и смятам че в началото на януари ще съм готов. Който го иска - ще му го пратя на мейла. Вие, kando, искате ли го или вече сте го чел?
  7. Е той Iggy Pop си е от The Stooges А песента е от дебютния албум на The Stooges, едноименния такъв от 1969 година. Иначе даже Slayer правят кавър на тази песен в специалния си кавър албум - 'Undisputed Attitude' само че променят заглавието на "I wanna be your god'.
  8. Да, даже има някаква инициатива да им се запишат касетки - ХОП!
  9. Е, кой не го знае Но има предавания само понеделник и сряда....През останалото време само музичка...
  10. Били Корган и на мен ми е неприятен, но ми харесват някои неща, които прави преди да започне да експериментира и да се прави на интересен - първите албуми стават, после се заиграват с готик естетиката, което е смехотворно....Иначе той участва мисля, че в 'Celebrity Skin' на Hole и като композитор и като музикант, че май и попява.... А последните му лебедарии не искам и да коментирам. Ами те и Пърл Джем с 'Backspacer' се издъниха миналата година....Stone Temple Pilots - също. Тази година Jane's Addiction също издадоха ненужен и лишен от качества албум... Silverchair са нелоши Австралийски грънджари, пропуснах ги Blind Melon - ама те пък не са съвсем гръндж.... Puddle Of Mudd не мога да ги приема - но 'Stuck' от 1993 наистина е стойностен албум. Иначе от по-нататъшната им кариера ми харесва единствено песента 'Time Flies'....
  11. И аз съм голям фен на грънджа! Мисля, че това е един от най-великите, да не кажа най-великият стил, който края на 80-те родиха! В момента чакам да ми пристигне диска на Mad Season - един страничен проект, в който участва Layne Stayley. Също съм си поръчал и двата солови албума на Jerry Cantrell - всъщност главният 'мозък' на Alice In Chains ( все пак 99% от музиката я пише той, а Stayley - текстовете, всъщност единствената песен, която изцяло е на Stayley e 'Angry Chair' от албума 'Dirt') Mudhoney, Green River, Malfunkshun, Melvins(някои неща), Love Battery, Mother Love Bone, Screaming Trees, Temple Of The Dog, Tad, Gruntruck......все любими неща Alice In Chains - особно с едноименния албум ме разбиват тотално..... И последния не е никак, ама никак лош с новия вокалист! Първия албум на Smashing Pumpkins.... Soundgarden.... Обичам си грънджец аз.... :) Stone Temple Pilots, Hole (макар много да я кълнат заради Кърт Кобейн...), Pearl Jam, Само че нямам никаква ама никаква поносимост към т.нар. 'пост - гръндж', разни малоумници като Nickelback, Puddle Of Mudd (те имат едни много ранни записи, които обаче си струват наистина), Hoobastank, Creed и т.н...... мда
  12. Има една опция 'вмъкни медия', която се намира точно след '<>' (тоест вмъкни програмен код)
  13. !!!!! Поздрав за Deninda с едни малко известни сиатълци
  14. Super Junky Monkey за съжаление от доста време са се разпаднали, но мисля, че заслужават тема тук. Пък и този път проверих обстойно дали няма вече такава тема Японска група - съставена от жени, с много интересна стилова насоченост - има малко гръндж, хардкор, пънк, фънк, рап - доста напомнят неща от рода на Red Hot Chili Peppers, Rage Against The Machine, и някои неща на Faith No More. Дебютният им албум е всъщност концертен и излиза през 1994 година, като по - късно бива издаден и във видео формат. Групата е създадена през 1991 година, като получават повече известност и признание в Америка, отколкото в Япония. членове: Mutsumi Fukuhara - вокал Keiko - китари Shinobu Kawai - бас Matsudaaahh! - барабани На групата е сложен край, когато на 5 февруари 1999, Мицуми Фукухара се самоубива, скачайки от терасата на своя дом. Причините не са особено ясно, още повече, че е по това време е имала детенце на годинка. През 2009 останалите членове на Super Junky Monkey се събират инцидентно за концерт по повод 10 - годишнина от смъртта на Мицуми. Дискография: Cabbage - 1994 Screw Up - 1995 A.I.E.T.O.H. - 1995 (EP) Parasitic People - 1996 Super Junky Alien - 1996 (EP) E Kiss O - 2001 (EP) Songs Are Our Universe - 2001 (това е нещо като компилация с редки неща и b-sides) Много енергична, оригинална музика - наистина понякога безумна смес от стилове и идеи, но определено е нещо, което хваща ухото. We're The Mother R.P.G. Buckin The Bolts
  15. Познах! Pramuk победи, макар и малко несигурно и честно казано за пръв път от доста време насам го видях да се 'поозорва'..... Frank Giorgi определено бе сериозно предизвикателство за Pramuk, нещо което не очаквах в никакъв случай..... http://www.allthebestfights.com/buakaw-por-pramuk-vs-frank-giorgi-full-fight-video-thai-fight-final-2011/
  16. Weekend Nachos са американска група създадена през 2004 година. Стилът им е амалгама от доста стилове....Има powerviolence/fastcore, малко sludge/doom, а на моменти и лек grindcore. Не бих ги нарекъл просто 'хардкор', макар доста често да влизат в този коловоз (или по-скоро насила ги вкарват фенове, муз. журналисти и т.н.) Музиката им е тежка в буквалния смисъл на думата - с много напомпан звук, down-tuned китари и честно казано след като съм слушал техни неща изпитвам нещо като облекчение (не ме разбирайте погрешно, харесвам ги). Имат три албума, от които имам само третия на диск. Иначе имат и няколко еп-та и сплитове с други банди. Иначе момчетата са стрейт-едж, но това не намира отражние в текстовете им. На обложката на последния им албум ("Worthless" 2011) има една снимка, която имитира известната снимка на John Lennon и Yoko Ono, онази на която Ленън е гол и е легнал в/у нея като я целува по бузата, само че тук позата е същата, но са две момчета. Всъщност ето малко линкове: Hometown Hero Unforgivable Reason To Die Obituary Но не слушам само такава музика, аз съм доста широкоспектърен меломан, даже в момента съм си пуснал гениалния 'OK Computer' на Radiohead! Ами това е, ако имате още въпроси или Ви интересуват разни групи, ще се радвам да мога да помогна с нещо
  17. Ами мога да постна някои неща, но този текст е около два пъти колкото Дао Дъ Дзин Мога да слагам по 1-2 глави(всъшност те се водят 'листи') на ден, ако има много заинтересовани, но те са в две книги ('Книга за Пътя' и 'Книга за свойството) като общо са 81 + това има допълнителни обяснителни бележки Прави впечатление при номер 2 - почти 1 към 1 с известният цитат от Библията - 'Лявата ръка да не знае какво прави дясната'... Има някои неща, които се препокриват с Дао Дъ Дзин в Тао Те Кинг... Постнах сега това, защото е едно от кратките и няма много бележки, но ако е интересно, ще сложа и други неща А ако някои има много силен интерес - мога да преснимам текста или по - скоро да го препиша на Word и да го пратя по мейла, но ми дайте време, моля Тъкмо с преписването ще вникна и аз самият повече в текста.
  18. ахахха! Има нещо вярно!
  19. Днес намерих едно много интересно издание на Лао Дзъ. Издателството е 'Хелиопол', а самата книга е от 2006 година - да си призная за пръв път виждам това издание, но то ме впечатли с това, че освен издавания толкова пъти 'Дао Дъ Дзин' съдържа и още нещо, а именно 'Тао Те Кинг' с подзаглавие - 'Книга за Пътя и Неговата Сила' Устна версия (курсив мой). Това е нещо, за което не бях чувал въобще, честно казано, макар да имам книгата 'Древнокитайски Мислители' на издателство 'Наука и изкуство' от 1980 година, в която също има фрагменти (доста малко) от Дао Дъ Дзин. В полседно време и издателство 'Фама' издаде 'Пътят' от Лао Дзъ, но това издание е смехотворно, надявам се никой от вас да не се заблуди и да си го купи. Както разбрах 'Тао Те Кинг' е нещо като по - висшият текст сравнен с Дао Дъ Дзин, и е истинският ключ към разбирането и овладяването на Пътя, и се е предавало само устно. От друга страна, на който Дао Дъ Дзин му се струва трудно разбираем текст, то тук направо нещата биха му се сторили извънземни... Ами това е, ако някой се интересува от този текст, за мен ще е чест и радост да го предоставя по някакъв начин
  20. ^ Още не съм ходил до Илиянци за да видя има ли там - следващата седмица планирам да ида по някое време и ако не намеря - ще пиша! Благодаря за предложението!
×
×
  • Create New...