Jump to content

Алеандър

Потребители
  • Content Count

    40
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

0 тофу

About Алеандър

  • Rank
    Млад герой
  • Birthday 07/20/1985

Profile Information

  • Пол
    Male
  • Местожителство
    София

Contact Methods

  • Skype
    jaroussky
  1. Не съм го чел. Но гледах един филм правен по негова книга - 'Noruwei no mori' . Филмът бе покъртителен отвсякъде.
  2. Slash миналата година издаде един солов албум, в който всяка песен беше с различен вокалист - участваха Fergie, Iggy Pop, Chris Cornell мисля, Ozzy Osbourne, Lemmy и т.н. А за китаристи аз се сещам за един, който наистина много гениален, пред който примадоната Малмстийн изглежда като, като даже и аз не знам какво и това е Jason Becker. Има много китаристи - Randy Rhoads, Marty Friedman( той живее в Япония от доста време вече и даже прави техни песни в свой вариант) забравих как се казва китариста на Fates Warning..... Да, нещо такова
  3. http://www.youtube.com/watch?v=fNqCx9__jrQ .........................................
  4. Мен личността на Лао Дзъ не ме интересува чак толкова много, просто споменах руският автор, защото бе краен и докато друго просто загатват, че Лао Дзъ може и да не е съществувал, то той направо си казва - няма такова нещо, никакви исторически сведения няма и т.н. А защо това е толкова важно и с какво спомага за популярността на даоизма то е ясно - всеки акт на митологизиране привлича със своята мистерия и едва ли не трансцеденталност, има нещо винаги свръхестествено в мита. Погледнете и други духовни учения/религии. Какво би било християнството без Христос или по-скоро без митът за Христос? Ако бяха останали само заповедите, псалмите, притчите и 'Еезекил роди Йеремия, Йеремия роди Бакалия, Бакалия роди......' и т.н., кой щеше да се замисли и да създаде вековни традиции и изкуство изцяло и само подчинено на християнството? Библията би била просто един скучен и неприятен наръчник за това да бъдем добри и да обичаме всички. Но ето, появява се историята за Христос и започва завоеванието. Ами будизма? Какво би бил без Гаутама? Пак просто една книжка, която ни учи да не таим злоба, да бъдем щедри, пожертворателни и т.н. (нарочно така опростявам нещата). Създаването на мистериозна история винаги прави нещата по-привлекателни от една страна и те, все пак, трябва да изглеждат достижими. Едно е да напишеш 'Бъди добър', друго е да разкажеш за някой, който е бил добър. В първия случай просто някой казва нещо, но не е сигурно този някой изпълнил ли го е, може ли го това или само витае в теорията, а във втория - ето има пример, значи има някой, който може, някой чийто пример да последваш и прегърнеш. Конфуций казва да слушаме какво се говори, а не кой говори. Но умеем ли това наистина? Нима за нас личността на говорещия/пишещия, неговата история не дава всъщност смисъл, значение и тежест на казаното? Ако аз кажа - 'Пътят е тесен' е едно, ако го каже Лао Дзъ - друго, ако го каже някой модератор - трето. Името на автора е част от текста, нещо повече - личността на автора е част от текста, той му придава завършен вид, цялостност, която ако текстът е 'летящ' или анонимен липсва. Сега, аз не съм съгласен с тези неща, просто показвам (или се опитвам да го сторя) какво е господстващото мислене и разбиране на нещата. Това е нещо като с китарите. Една и съща китара има различна цена, ако е просто китара и ако на нея е свирил някой известен музикант. (Говоря ако модел/марка и т.н. са едни и същи.) В случая и смисълът и значението на китарата са едни и същи, но ето, че нещо външно променя това. Но в крайна сметка има и друго - говорят едно и също, но пътят до който са стигнали до това едно и също е различен и това веднага променя малко или много това привидно едно и също. Нещата са безкрайни, но ние не и от там идват всички неразбирателства и неразбиране и страдание. Има и друго - то хубаво текста на Лао Дзъ е много известен и т.н., но дефакто има много малко автентични даоистки текстове преведени на български. Има един сборник с 'Дао притчи', които са представени като анонимни, но в по-голямата си част са просто цитати, понякога цели, понякога само параграфи на неща от Чжуанцзъ и други от 'Древнокитайски мислители' - книгата от 80-те, за която вече споменах. Всичко останало, засягащо даоизма е в по-голямата си част писано от западняци, които са били при даоси или нещо подобно. Поне нещата, които аз съм срещал. Може и да греша, разбира се. Мисля, че доникъде не съм стигнал щом все още съм така многословен. А иначе на Вас, Роденият преди мене, няма как да говоря/пиша другояче.
  5. Този израз винаги ми е бил абсурден. Знам, че се изговаря/пише и т.н. без всякаква мисъл и по навик, и все пак.... Няма как ние да убиваме времето, то е това, което нас убива... да не говорим, че и това не е съвсем вярно..... Знам, че е 'просто израз' и 'така му е думата' , но все пак... Иначе по темата - как е възможно, някой който е израснал без да познава баща си да прилича на него по характер на 100%? Значи, понякога характера се предава и по друг начин, дали чрез ДНК или друго, но аз си мисля, че това е сериозен въпрос. Според много психолози и психоаналитици всъщност ние се раждаме с готов, заложен в нас характер, който с времето се извайва и променя допълнително, но има едно главно ядро, матрица, които остават неподвластни на промяна през целия живот. Но и това може да се обори донякъде...
  6. 'По-висш' - имах предвид, че текстът е по-обскурен и сложен за разбиране. 'Ключ' - просто като всяко нещо, което е допълнение към друго нещо, смятам че спомага за разбирането на това нещо. + това в Тао Те Кинг има доста обяснителни бележки и разяснения - нещо, което липсва при повечето издания на Дао Дъ Дзин. Но така или иначе при личности като Лао Дзъ, за които някои смятат дори и че не са съществували (сещам се за една статия на Константин Теребльов, в която се обясняваше, че няма никакви исторически доказателства за съществуването му, и че това е легенда скалъпена, за да има учението по-голяма сила и тежест, съжалявам не цитирам прецизно, но отдавна го бях чел това, а и не разполагам в момента с този текст) може да се витае само в сферата на догадките. Стилът на Тао Те Кинг също е доста различен - още по - лапидарен, картечен, фрагментарен, безкрайно метафоричен, или по -скоро кодов, символичен.... Така или иначе трудно е да се говори за това, аз започвам да преписвам текста на Word и смятам че в началото на януари ще съм готов. Който го иска - ще му го пратя на мейла. Вие, kando, искате ли го или вече сте го чел?
  7. Е той Iggy Pop си е от The Stooges А песента е от дебютния албум на The Stooges, едноименния такъв от 1969 година. Иначе даже Slayer правят кавър на тази песен в специалния си кавър албум - 'Undisputed Attitude' само че променят заглавието на "I wanna be your god'.
  8. Да, даже има някаква инициатива да им се запишат касетки - ХОП!
  9. Е, кой не го знае Но има предавания само понеделник и сряда....През останалото време само музичка...
  10. Били Корган и на мен ми е неприятен, но ми харесват някои неща, които прави преди да започне да експериментира и да се прави на интересен - първите албуми стават, после се заиграват с готик естетиката, което е смехотворно....Иначе той участва мисля, че в 'Celebrity Skin' на Hole и като композитор и като музикант, че май и попява.... А последните му лебедарии не искам и да коментирам. Ами те и Пърл Джем с 'Backspacer' се издъниха миналата година....Stone Temple Pilots - също. Тази година Jane's Addiction също издадоха ненужен и лишен от качества албум... Silverchair са нелоши Австралийски грънджари, пропуснах ги Blind Melon - ама те пък не са съвсем гръндж.... Puddle Of Mudd не мога да ги приема - но 'Stuck' от 1993 наистина е стойностен албум. Иначе от по-нататъшната им кариера ми харесва единствено песента 'Time Flies'....
  11. И аз съм голям фен на грънджа! Мисля, че това е един от най-великите, да не кажа най-великият стил, който края на 80-те родиха! В момента чакам да ми пристигне диска на Mad Season - един страничен проект, в който участва Layne Stayley. Също съм си поръчал и двата солови албума на Jerry Cantrell - всъщност главният 'мозък' на Alice In Chains ( все пак 99% от музиката я пише той, а Stayley - текстовете, всъщност единствената песен, която изцяло е на Stayley e 'Angry Chair' от албума 'Dirt') Mudhoney, Green River, Malfunkshun, Melvins(някои неща), Love Battery, Mother Love Bone, Screaming Trees, Temple Of The Dog, Tad, Gruntruck......все любими неща Alice In Chains - особно с едноименния албум ме разбиват тотално..... И последния не е никак, ама никак лош с новия вокалист! Първия албум на Smashing Pumpkins.... Soundgarden.... Обичам си грънджец аз.... :) Stone Temple Pilots, Hole (макар много да я кълнат заради Кърт Кобейн...), Pearl Jam, Само че нямам никаква ама никаква поносимост към т.нар. 'пост - гръндж', разни малоумници като Nickelback, Puddle Of Mudd (те имат едни много ранни записи, които обаче си струват наистина), Hoobastank, Creed и т.н...... мда
  12. Има една опция 'вмъкни медия', която се намира точно след '<>' (тоест вмъкни програмен код)
  13. !!!!! Поздрав за Deninda с едни малко известни сиатълци
×
×
  • Create New...