Rie

Поздравления, че реагира веднага и направи тема на този прекрасен филм, след като снощи го коментирах в темата на Хироши Абе. Изказах се, но не мога да не отбележа още веднъж колко съм впечатлена от тази продукция. Само с позитиви останах на финал, много доволна от силната игра на Хироши Абе и талантливия Каната Хонго. Този прекрасен и толкова различен учител, ще го помня дълго време. Идеята със синята кутия - отлична. Направи ми и силно впечатление съученичката на героя на Каната Хонго - много прозорливо и умно момиче. Доволна съм много и от Хонго-сан. Само на 18-ет години прави тази роля, но е поредният млад японец с отлично изпълнение. Сега този нов Каната, който гледам (т.е гледах) в Shirato Osamu No Jikenbo (2012) - не ми харесва. Тук обаче в Aoi Tori, преди 4 години - само поздравления за него от мен и отличната му роля. Аз изтеглих филма с вградени английски субтитри от тук - Aoi Tori (2008). Ще свърши работа за тези, които нямат регистрация в asiatorrents. Всъщност аз именно от asiancinematic тегля повечето филмови заглавия, да не кажа всички, които гледам от японците. Все още линковете към Fileserve работят. Е, на места има пропуски, но с това затваряне навсякъде... Ето линк и от руснаците - тук, при тях също го има.

Наскоро, докато четях новините около японците ми попадна и тази снимка на Джинги. В мига, в който го видях се сетих за ролята му в Risou no Musuko и как точно на него дадоха "онази роля". Попадам и на коментари постоянно в интернет, когато чета новините около Ирие-сан - почитателките му са изпаднали и те в недоумение... За Джинги се сетих и днес, докато четях една статия в movielosophy посветена на Ojiichan wa 25-sai, точно заглавието, на което бях изгледала само първите два епизода. Сериалчето не е преведено все още на английски, стигнали са само до 4-ти епизод, така че скоро и него няма да го бъде. Но в тази статия имаше много снимки от самата дорама и няколко на Джинги и неговия герой - Шинобу. От видяното разбирам, че Ирие-сан на финал "го женят" за Кана Курашина. Е, някой ден ако го преведат, ще го изгледам до финал. Наистина беше интересно сериалче от това, което видях в първите две серии. Джинги Ирие в Ojiichan wa 25-sai

Aoi Tori a.k.a The Blue Bird (2008) - още един отличен японски филм, който няма тема в този форум. За това ще напиша своите впечатления в темата на главния герой. Един великолепен филм, който ме накара да изпитам невероятни емоции и огромно удоволствие пред екран. Страхотен, за пореден път страхотен Хироши Абе. Няколко заглавия съм изгледала с този японски актьор и винаги изпитвам огромно уважение към работата му. Много сериозна тема засяга Aoi Tori (The Blue Bird) и отново по един удивителен японски начин, тя е представена на зрителите. Тормозът в училище между учениците, чувството за вина, която изпитваше героят на Каната Хонго, но и появата на този скромен и изключително интелигентен, и много прозорлив учител (в ролята Хироши Абе) - ме оставиха без дъх на финал. Едва ли ще забравя разговора в класната стая и това, което каза Хироши Абе на Каната Хонго. Отговорността, която трябва да носим за грешките си... Уважението, което той изпитваше към чина, на който е седяло това момче, факта, че държеше всеки ден да го поздрави... Невероятни сцени за мен и много поучителни. Поздравления, Абе-сан, за отлично свършената работа! Ако някой прояви интерес към този филм - аз го открих в asiancinematic с вградени английски субтитри. Изгледах наскоро и друго заглавие с Хироши Абе и това е Still Walking a.k.a Aruitemo aruitemo (2008). Една много обикновена, много човешка история, в която бяха засегнати семейните отношения, и от която отново извлякох своите поуки като кинозрител. Очаквам няколко заглавия с интерес през тази година с негово участие - A Yell from Heaven (2011) - на много добри отзиви попаднах, Admiral Yamamoto (2011), The Wings of the Kirin (2012) (това заглавие излезе преди месец в Япония) и последният му филм Thermae Romae, който предстои да излезе в края на месец април (много интересно заглавие, а и постер има този филм). Thermae Romae (2012)

Преди година близо го изгледах и наскоро се чудех защо изобщо изтърпях до финал, но се сетих за причината - Рюя Уакаба, само заради това момче издържах този филм. Рюя тук бе в ролята на умствено изостаналия брат на героинята на Ерика Тода. Виждам, че името на актьора е сгрешено в инфото (ако информацията за филма е взета от IMDb е напълно нормално, в Asian Media Wiki се открива най-точната и вярна информация за азиатските филми). Ролята на Дайки Кашиваги, се изпълнява не от Тацуя Уакаба (всъщност изобщо не зная кой е той, може би е един от 4-ма му братя), а от Рюя Уакаба. Сега като погледнах инфото на "този" Тацуя Уакаба в IMDb виждам, че това са заглавия, в които играе точно Рюя (взет е и героят му от Akai Ito - Шу Ясуда), а срещу името на Рюя стои само едно заглавие при положение, че той има поне 30-ет продукции с негово участие. Рюя има 4-ма братя и една сестра, а освен него по-малкият му брат Кацуми също се снима на екран. Най-много роли на голям екран и в дорами, а и най-популярен от фамилията Уакаба е именно Рюя. В много продукции съм го гледала това момче, последно в много забавния за мен Bura Bura Ban Ban, където появата му много приятно ме изненада - не го очаквах, а и не огледах добре каста. Отлично се справи с ролята си Уакаба-сан в Days With You и беше огромно удоволствие за мен да го наблюдавам. Никак не е лесно да се изграждат такива образи. За съжаление нищо добро не мога да кажа като цяло за филма и останалия каст. Мелодрамата ми дойде много... Слабо изпълнение и на Казуки Като.

Преди години ми бяха попадали техни изпълнения, но не им обърнах внимание, а и японците тогава изобщо не ме вълнуваха. Няколко месеца назад, докато четях нещо в интернет, попаднах на информация, че са любимата група на японски актьор, който ми е безкрайно симпатичен и отново се сетих за тях. Реших да ги преслушам от чисто любопитство. Свалих цялата им дискография, а към днешна дата Bump of Chicken се превърнаха и в мои любимци. Имам си няколко любими техни песни, но слабост за мен от последния албум Cosmonaut (15 декември 2010 г.) е - Bunbetsu Funtoki (分別奮闘記, Strenuous Efforts Note of Classification). Ето и двата им последни сингъла - Zero от 19 октомври 2011 г. и Good Luck, който излезе на 18 януари 2012 г.

Гледам го и му се радвам всяка седмица в новите епизоди на Renai Neet ~Wasureta Koi no Hajimekata. Заразителен е Кенто за мен на екран. Четох тези дни и за най-новия филм, който предстои с него - Paikaji Nankai Sakusen (2012). Тук Кенто ще си партнира с Садао Абе и Шихори Канджия. Весела история за четирима души, които се срещат на един остров. Филмът предстои да излезе август месец по кината в Япония. Но друг е поводът да се разпиша днес в темата на този мой любимец. Отново съм в търсене на едно заглавие с Нагаяма-сан, което не мога да открия никъде - Toi hi no Yukue (2011). Това е тв филм, излязъл на 13 март миналата година в Япония, а на 9 декември 2011 г. е пуснат и на DVD. Заглавието не се открива дори във филмографията на Кенто на няколко места, освен в IMDb. Открих сайта на филма, открих и друга информация, прочетох историята (на много сериозна тема) и след като зная, че Кенто е в главна мъжка роля, а видях, че участва също и Шухей Номура - голямото желание да гледам този филм вече е на лице. Също както и Softboy... Търсих къде ли не, но нищо - никъде. Е, ще чакам. Ето линк към сайта на филма - Toi hi no Yukue Official Site и още малко информация, както и снимки от продукцията - цък.

В петък японците пуснаха най-новата реклама на Шухей Номура и Аяме Горики за Sekisui House. Гледах я по TBS Japan и това ме подсети, че трябва отново да си пусна нещо на екран с любимото хлапе от Amuse. A Yell from Heaven излезе в Япония тази есен, но явно доста ще почакам за него, за това се спрях на Tenshi no Wakemae. Огледах добре каста и открих още познати за мен имена. Приготвяне на храна, Ал(р)иса Мизуки в главна женска роля, Шухей Номура, а и страшно ми допадна постера в мига, в който го видях - казах си, че това ще е заглавието. Спрях се на гледане онлайн, защото линковете не работят или никой не отдава. Мога да кажа, че тези 5 епизода ги изгледах на един дъх, като филм. Много ми допадна историята - типично японска, в която семейните връзки, уважението, приятелството, подкрепата бяха показани отново по удивителен начин. Точно по мой вкус, а и се насладих на храната и начина, по който се приготвяше. Ohagi много ме впечатлиха, а приготвянето на храната за сватбата в 4-ти епизод изпълни душата ми. Шухей Номура - това талантливо момче и тук със силно представяне, както и в Koukousei Restaurant. Много доволна съм от ролята му, от неговия герой и завидната зрялост, която показа за годините си. Много мъжки се държа. Отново едно отлично попадение имах и с тази кратка японска дорама. Без разтягане на локуми, без излишни драми - поучителна и много приятна история. Доволна на финал от видяното и с една голяма усмивка на лице.

На 17-ти февруари Рьоске заедно със своите двама колеги от Hey! Say! JUMP - Юри Чинен и Юто Накаджима завърши Horikoshi High School - популярната частна гимназия, в която за учили много от членовете на Johnny's Entertainment, както и Рюхей Мацуда, Юи Арагаки, Харума Миура, Джинги Ирие и др. Поплакал си е на церемонията по раздаването на дипломите... Милото хлапе. Omedetou, Yamada-san! П.П. Открих рецептата на тези много апетитно изглеждащи кюфтенца, които героят на Ямада-сан в Risou no Musuko - Даичи Сузуки похапваше в 4-та серия. Наричат се Korokke и се оказа, че е нещо, което и ние много добре познаваме в Европа, само че японците ги сервират с тонкацу сос.

Тези дни посветих време в по-голямо опознаване пред екран на Соске Икемацу, а Dive!! бе едно от заглавията. Подходих към този филм заради Икемацу-сан, но разбира се ме привлече и участието на Кенто Хаяши и Джунпей Мицобата. Отличен филм на спортна тематика. Изключително доволна останах на финал, насладих се и на великолепните скокове от кулата. Много силно представяне и на тримата млади актьори. Първоначално виждайки басейна и момчетата на постера помислих, че продукцията много ще напомня на Waterboys (2001) с Цумабуки-сан, но не беше така. Тук историята бе много по-сериозна, изчистена от комични ситуации. История, в която усилията и желанието за победа на тези момчета, които дадоха всичко от себе си - бяха възнаградени на финал. За пореден път съм с отлични впечатления от Соске Икемацу. Радвам се, че снима предимно на голям екран, както това правят Масаки Окада и Кенго Кора. В киното е истината...

Тук закъсахме с превода на английски. Момичето, което превежда сериите обяви, че тъй като е много заета, субтитрите за 3-4-ти епизод ще се появят на 16 или 17 февруари. Днес, т.е в момента се излъчва по TBS и 4-ти епизод. Ще почакаме още седмица, за да разберем какво точно каза Кенто на Юкие Накама, та запърхаха пеперудки в главицата й....

Коджи го гледам (т.е. гледах) в Teen Court и след като с големи уговорки издържах и трети епизод - разбрах, че няма да го бъде. Подобни японски сериалчета, които най-често се излъчват около и след полунощ, винаги оставят много неприятно усещане за мен, като зрител. Но явно японците си ги оценяват... Сето-сан наскоро го гледах и в 6-те епизода на Kurumi no Heya. Хареса ми като изпълнение. Той загатна много в Rinne no Ame за таланта си и в по-сериозни роли. Променен, така го видях в Drucker in the Dug Out, така го видях и в Kurumi no Heya. Онова момченце от Otomen вече го няма, а са изминали само 2 години...

Вчера (бел.ред. 9 февруари) Кенго бе отличен и с наградата на Elan d’or Awards' 2012, като един от петимата многообещаващи млади японски актьори. Изобщо не съм се съмнявала в него, предвид и ролите, които прави. В продължение на две седмици лятото, погълнах на куп няколко филмови заглавия само с него. Голяма лудост, но се радвам, че го направих.

Документална поредица с Такеру ще бъде излъчена тази пролет по NHK BS Premium. Озаглавена е Hadaka ni Shitai Otoko ‘Sato Takeru' и е посветена на пътуването до Верона и Венеция, Италия на Такеру, като част от подготовката за ролята на Ромео, която му предстои на сцена тази пролет. Танцувал е, размахвал е и шпага. Документалната поредица също така ще ни покаже и родният град на Такеру в префектура Сайтама, неговото училище и естествено ще видим любимата му котка. Тази котка си спомням, виждала съм много негови снимки с нея и беше някаква уникална животинка. via: tokyohive П.П. Новата му реклама за JAN JAN излезе онзи ден, но за мен е най-слабата от всички, които е правил до сега.

Изгледах го и съм много доволна от този филм. Опитът ми с тайванските продукции е нулев. За първи път гледам техен филм, но много внимателно го подбрах. Четох коментари в интернет за него, а и след като видях постера и това невероятно мъниче... Регистрация в asiatorrents - нямам, а никога до сега не ми е била нужна. Другият линк също не работи, руснаците от два дни имат проблеми, не се влиза и при тях, megaupload, fileserve... нищо. За това търсих други варианти. Порових се и слава богу открих линкове за този филм от rapidshare, които са активни. Английските субтитри, които са пуснати тук, паснаха и на тази версия, която аз открих. Обичам много подобни истории... Ненатоварващи, спокойни, изказани без много думи, с много нежна и приятна музика, а в допълнение и едно прекрасно животинче. Като виден мяу-мяу почитател от дете, само като зърнах постера и вече знаех, че този тайвански филм е за мен. Китаристът - Джеймс и на мен много ми хареса. Приятелката на Клер - Илейн беше голяма симпатяга. Много ме напуши на смях в кадъра, когато Клер и споделяше, че още от дете винаги е била изоставяна от хората, които харесва, а Илейн отговори: "Казах ти само да говориш с него, а не да се влюбваш". Хареса ми и това, че паралелно даваха моментите от детството, спомените. Доволно начало имах с тайванските продукции. Едва ли ще се превърна в страстен почитател, но определено имах приятно изживяване пред екран в продължение на 80-ет мин. Aaron Yan не участва в този филм, но преди месец излезе новата му реклама за Kobayashi Glasses и тъй като страшно много ми допадна тази реклама (дъжда, историята, нежната мелодия), същото усещане имах и докато гледах кадрите под дъжда и в In Case of Love. Винаги подобни сцени във филми, много ме впечатляват.

Шота е, Шота. Позна и него и Шу. Не съм се съмнявала. На тази снимка се вижда добрe заразителната усмивка и прическата, с която "уж" трябваше да лови женските сърца в Kingyo Club, а момичетата харесваха Джинги Ирие. Страшно забавни са ми момчетата от тази агенция, както е значението и на английски. Чета и други коментари в интернет - харесват ги, защото се раздават на сцена, защото въпреки крехката си възраст се справят завидно и с ролите си на екран. Точно това откривам и аз. Хайде и още една снимка от специалната колекция Amuse. Рьо и Дори.

Четох днес това-онова за Юта Косеки и научих, че заедно с Рьо тази година ще бъдат включени в Super Handsome Live 2012. И техният ред за изява дойде. Рьо в Kingyo Club... и снимка на Рьо с двама негови много забавни колеги... ukio, позна ли ги или да им напиша имената?

The Wings of the Kirin тръгна преди 10-тина дни в Япония, а We Can't Change The World But, We Wanna Build a School in Cambodia прочетох онзи ден, ще излезе на 9 март на DVD. Продължавам да очаквам и Antoki no Inochi. Вече месеци наред... Шоколад, малини и Тори Мацузака. Новата му реклама за Cherie Dolce, която излезе вчера в Япония. http://www.youtube.com/watch?v=mLszRALWzXY

Аз му се нагледах на това сериалче. Първа серия - драма, втора серия - стана ми интересно и забавно (вярвах, че така ще продължи до финал) и така беше до 5-та, а от там до финал - мъка. Като сравня двойката-деца Ашида Мана и Сузуки Фуку с Такаги Серай и Тани Канон от Zenkai Girl - определено ангелчетата от Zenkai Girl ме печелят категорично. Сузуки Фуку е допълнение към Ашида Мана. Нищо повече. Малката беше в светлините на прожекторите, но и нейната игра след като изгледах дорамата, не ме въодушеви кой знае колко, освен в някой друг момент. Кучето ми хареса от всичко видяно. Много ми допадна и хазяина, чиято роля се изпълняваше от Масанори Сера. Всъщност ми се струва, че заразителната песен и танцът към нея на децата, е направил тази дорама популярна миналото лято...

Приятели от детинство са, а не братя. Shirato Osamu No Jikenbo стартира на 27-ми януари и вече се излъчиха два епизода. Сериите се качват в asiancinematic, но субтитри на английски няма. Не съм ги изгледала все още, но успях да зърна Каната, беше ми много любопитен. След Seigi no Mikata са изминали 4 години, а не съм го гледала в друга продукция. Aoi Tori, филма от 2008 г. с Абе Хироши и Хонго Каната е залегнал в програмата ми. Двамата герои този на Чиба Юдай - Ширато Осаму и този на Хонго Каната - Куросаки Хитоши от резюмето, което прочетох, ще са много различни като характери. Сериите се излъчват след полунощ, всеки петък по TBS. Двамата с Юдай в кадър от първи епизод

Днес Мукай Осаму навършва 30-ет години. Да е жив и здрав! Екипът на Hungry! са го изненадали много приятно на снимачната площадка. Героинята на Такимото Миори започна много да ме дразни. Чета и доста коментари в интернет. Всички са доволни от френската храна, от начина на нейното поднасяне, от играта, от каста, но Миори... Сещам се как героинята й много ясно заяви в третата част, когато споделяше с приятелката си по телефона, че той и тя са от различни светове. Ами и аз така като гледам... не виждам как пък героят на Осаму може да я хареса. Но чудеса стават не само по Коледа. Не, че зная какво следва по-натам в сериала, но наблюдавайки отношенията с приятелката му и факта, че малката се навърта все около него... Шохей много добре усети нещата в 4-та серия (това дяволче отново е в стихията си), да видим какво ще стане днес и в 5-та.

Започнах го и успях да изгледам два епизода. При мен вече е много Maru maru mori mori minna taberuyo, tsuru tsuru teka teka ashitamo hareru kana положението. Тази песен е заразителна. Страхотно сериалче, а кучето е уникално. Абе Садао с този образ на типичния Душко Добродушков ме спечели веднага. Щерката на хазяина усещам каква точно роля ще има. Ашида Мана и Сузуки Фуку са голяма комбина. Ще изгледам и останалите 9-ет епизода (а има и SP), и ще се насладя на историята, играта на децата и разбира се кучето.

Познах го! В Renai Neet ~Wasureta Koi no Hajimekata той играе колегата на Юкие Накама. Усмихнат винаги, а и си спомням сега във втора серия, когато тя носеше книгите, героят на Юки Джута и шефа как се подсмихваха като я видяха с Кенто. Намекнаха й, че си има много млад приятел. На този момент много съм се смяла. Големи образи са с шефчето. И в Giragira веднага изплува образът му. Да, сетих се много добре кой е той. Истински хамелeон и макар да съм много добра физиономистка - бях шах и мат. Наистина ни изненада приятно, Dark_Angel! Беше като истинска загадка, на която получихме отговорите.

Изненада ме темата му. Оказва се, че съм го гледала в няколко заглавия, но не мога да си спомня кой точно е бил той. В Giragira се досещам за ролята му - един от многото икемен-и в клуба, но там освен Миура Шохей и Игараши Шунджи (в първите два епизода) други от момчетата трудно засичах. В Gokusen 3 - не мога да си го спомня, нито в Mei-chan no Shitsuji - тук гледах целия сериал с огромни превъртания и само засичах Такеру, Осаму и Като Кейске, така че също е изключено. Runaway ~Aisuru Kimi no Tame ni~ - нали го гледам все още с огромни прекъсвания, заради липсата на английски субтитри и виждам, че ще се появи в 6-ти епизод. Ние не сме стигнали до него, така че ще следя кой е точно той. Изненада ме сега като прочетох за участието му в Renai Neet ~Wasureta Koi no Hajimekata. Гледам това ново сериалче, но не съм забелязала неговия герой да се е появил. Ninkyo Helper не съм го гледала все още.

Аз не твърдя, че той участва. Не си ме разбрала. Много добре зная кой участва в Marumo no Okite. Просто го споделих като заглавие, което ще гледам днес, а след това ще изгледам и филма с Джинги Ирие. Джинги съм го гледала и в двете серии, които ми попаднаха на Ojiichan wa 25 Sai. Историята ми се видя доста интересна. Така и обаче не открих повече епизоди, освен първите два.

Браво, Dark_Angel! Отново отлична работа и си поставила линкове към продукциите с негово участие. Любимец ми е Джинги, а и съм го гледала в няколко продукции. Само на 18-ет години е, но на мен лично ми изглежда по-голям. Рьоске Ямада, с който имат само няколко дни разлика, гледайки ги сега в Risou no Musuko никога не бих казала, че са родени в една година. Ирие-сан първо го забелязах в Seigi no Mikata, но все още не съм го гледала в HAMMER SESSION. Много ми хареса той в Kingyo Club. Това е и първата му главна роля. Тази кратка дорама излезе есента и веднага я изгледах. Жалко, че субтитрите на английски стигнаха до 7-ми епизод (включително) и все още не са завършени. Линковете към нея не работят в момента, защото са от megauploаd, но ако някой прояви желание видях, че руснаците са го качили и хардсъбнат, за съжаление също само до 7-ма серия. Осталите 3 до финал изгледах на магия, но схванах много добре всичко. Сериалчето за някои може да се стори доста тежко (не е леко и за мен да гледам тормоз в училище), но отново бе и много поучително. Типично по японски. В Kingyo Club харесах много и Йошизава Рьо, но изтръпнах от ролята на Курихара Горо. Джинги Ирие го гледах и в Drucker in the Dug-Out, който коментирах в темата на Сето Коджи. Много приятен филм на изцяло спортна тематика. Там Джинги бе в ролята на много сериозния Джун Хошиде. Добър беше и с батата. Сещам се сега как подканяше героя на Шухей Номура да побърза за тренировката... Не, че Шухей се трогна. Ах, това малко дяволче от Amuse! И той е един уникален образ... Свалила съм и филма Watashi no Yasashikunai Senpai, но не съм го гледала, защото няма субтитри на английски. Всъщност, това не трябва да ме спира... Трябва да го прегледам. Довечера мисля да се посветя на Marumo no Okite. Работата ще стане много Maru Maru Mori Mori при мен. Много заразително и забавно... и след него може да прегледам тези дни и филма с Джинги.