kremenski

Сърдечно благодаря!

Някой ще помогне ли с намирането на темата на този филм (ако я имаме)? : http://www.youtube.com/watch?v=wEk7NgDvGHE

На ПИКО нямаше ли точно тази опция - телевизор + бира + детска площадка?

*** Полицай спира леко почерпен водач и го пита: - Пиян ли сте господине? - М-м-м...не! - Е, искате да кажете, че сте трезвен ли?! - М-не-e! - Е, какъв сте тогава? - Таман съм си... *** Интервю за работа. - Откъде сте? - От София. - Сега вече всички са от София. По-конкретно? - От Каспичан... *** - Ученици, днес ще имаме контролно. - А калкулатори ще може ли да ползваме? - Да. - А транспортири? - Също може... Така, пишете тема на контролното: "История на България през 11 век." *** Човек си взима колата от сервиза и монтьорът му казва: - Не успях да ви оправя спирачките, затова пък ви усилих клаксона.

Днес намерих онлайн един разказ на Алек Попов - Случаят Анюта и просто няма как да не го споделя с вас .

*** Две колежки се срещат и едната казва на другата: - Вчера гаджето ти какъв виц ми каза... в трамвая, че щях да падна от леглото от смях! *** Американци, българи и руснаци се състезавали кой най-бързо ще обере банка. Първи влизат американците. След 1 час излизат. Банката била ограбена. Втори влизат руснаците. След половин час излизат и те били ограбили банката. Трети влизат българите. След 10 минути излиза един ром от групичката и пита: - Абе, бате, тапетите да сваляме ли? *** Плачеща жена звъни на вратата на майка си: - Мъжът ми ме преби. - Как? Нали е в командировка? - И аз така си мислех... *** Педантичен немец се прибира у дома и хваща жена си с любовник. Голият любовник скача от леглото и влиза в банята, там взима една кърпа и се поприкрива с нея. Вбесеният мъж тича след него и крещи: - Не! Не! Жена му си мисли: "Това е. Сега ще го убие" и отива да види какво става. А мъжът: - Не! Не тази! Тази е за лице!

Значи, все пак, зависи от адвокатите... Много се радвам за него! Желая му успехи и да продължи напред! Може би точно в момента има нужда от малко почивка, но ще чакам да видя завладяващата му усмивка в следващата му работа търпеливо. Fighting!!!

diant, направо уби рибата!!! Сега ще слушам каквото ми даде kcekce, че след толкова години... ама после ще си призная без бой, ако има нещо... Да им кажеш, че са направили страхотни неща и има хора, които и днес им благодарят за това! (...и ако намерят диск със Бергология, веднага си го купуват, пък ако ще и с пари на заем...)

Млад свещеник отива на закуска. Среща една монахиня и казва: - Добро утро, сестро. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му тя. Свещеникът се учудва, но отминава. След малко среща един монах и му казва: - Добро утро, брате. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му той. Свещеникът съвсем се обърква, но продължава. След малко среща друг свещеник и му казва: - Добро утро, отче. - Станал си от погрешната страна на леглото! Нашият свещеник е съвсем объркан, но продължава към трапезарията. Среща го владиката и му казва: - Отче... - Не съм станал от погрешната страна на леглото! - прекъсва го нашият. - Какво говориш, отче! - учудва се владиката. - Извинявай, дядо владика! Какво искаше да ми кажеш? - Само исках да те попитам защо си с обувките на сестра Ана.

Тъй си е... Просто казвам, че аз не съм засичала този текст на песен. Понякога ми е много криво за "умрелите" касетофони. До момента освен CD-то "Нова Генерация - Завинаги" не можа да ми попадне друго, което да метна на компютъра. Честно казано най-често се присещам за "Воцек и Чугра" - знаменит албум отбелязал съществен период от чертането по студентските ми години. ...касетата вече е мнооого амортизирана, пазя я само заради сантименталната й стойност, уви. А "Кале" си остават само спомен за мнооого лош касетофонен запис който съм слушала.

Текст на Митко Воев , не съм го засичала на песен.

С поздрав за всички, работили на подобни места : *** Разговор с кол център: - Име и ЕГН! Клиент: - Моето ли? Операторката: - Ако можете, кажете моето!

Нещо напоследък ме е прихванала една "литературна ретровълна". И понеже социалната обстановка, случките и настроенията на хората около мен все повече и повече ми напомнт за този автор... Я да видим някой ще се сети ли на кого е това: ПЛОЩАД НА СЕСТРИТЕ Хващал ли си ти момиче, пърхащо с криле, стискал ли си го със длани докато умре. Ти искаш да го обичаш в пясък от луна, знам, че твойта шизоидност ще спаси света. Това е един площад на сестрите със цена, от Ханой до Сан - Франциско на моя кораб са платна. Самураи - фанатици от години спят, няма кой да ги разбуди да те защитят. А сестрите се усмихват, махат със ръка, аз за тях издигам къща топла в есента.

Честит празник! Благодаря на всички ви, че ви има и сте тук! ...Боже, как бързо минават годините...

Супер! На добър час! ...доста любопитно ще е да видим изпълнителния полицай от "Като по учебник" в това амплоа, което подскзва постера. В края на краищата ти превежда и него, така че сигурно наистина ще ти е забавно. Успех! Ще чакам с... търпение

Дневник на БЪЛГАРСКИЯ НИНДЖА Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме... Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок. Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението. Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями. Ден 6. Почивахме. Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас. Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра. Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители. Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени. Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме. Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника. Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан. Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места. Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри. Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник. Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно. Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка. Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население. Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета. Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите. Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани. Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме. Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския. Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник. Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една. Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда. Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири. Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди. Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ. Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински. Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи. Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон. Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане. Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението. Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка. Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел. Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна. Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко. Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд. Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово. Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата. Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване. Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях. Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи... Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение. Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха. Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може. Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали. Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа. Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината... Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата. Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците. Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд. Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон. Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка. Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят. Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци. Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати. Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение. Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска. Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава. Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби. Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже. Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие. Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия. Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник. Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ. Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб. Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му. Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона. Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните. Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск. След него заминаваме на мироопазваща мисия. В Пелменистан.

ъъъ... и до кога ще е майтапа?

Много точно казано. В никакъв случай не мога да кажа, че нещата бяха само сексуални. Все пак некане забравяме и това, че кралят беше... крал в края на краищата - решенията на един крал не са "искам, чувствам", а "необходимо е, длъжен съм". Кралят беше длъжен да бъде краен в чисто политически смисъл за "името на короната". А на младежът просто не би могло да му дойде на ум да обиколи бордеите - така би предал не само доверието на любимия, но и на своя крал.

Някой разбра ли от къде може да се докопа *.mp3 на DAY 1?

Алооо! Ние какво направихме бе?! Нещо... - бира, китайски ресторант, суши?

Днес някак студът и зимата не ме ужасяват толкова и мога да се насладя на красотата им.

Секретно разузнаване – NATO Секретно екз. единствен До контраадмирал Роджър Конър Норфолк. Отчет за извършена проверка Сър. Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2012 г. получих заповед да извърша учебно проникване на българска военна база и да предоставя на Вас снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка. Като напътствие Вие ми казахте: - Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка. Вие сам се равнявате на взвод морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции. Имайте предвид че и български диверсант ще се опита да проникне в наша ракетна част. В града пристигнах с легенда на богат английски турист и веднага почуствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$. В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ . Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$. Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта. Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър. Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан от морската пехота? Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, в предвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани. За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част. Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно привеждам: - Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти някъде с други ебани фатмаци. Новобранките до един се се тръшнали по креватите и хъркат като рязани бургии. На което капитанът отговаря: - Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в три ката??? Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка. След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг. Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата. Не го пуснах от страх да не се демаскирам. Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си. Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел. Кучетат ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина. Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски надпис “Не открывать!Взрывоопасно!” и непознати символи и букви от типа на: УВО 91, УВО 93, УВО 98. Покрай сандъците мирно спеше часови. Не го събудих. Отворих един сандък. Ракети! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските? За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд. Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма. Събуди се часовия и извика: - Стой кой идва?! Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа. В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение. Пред него часови и сигнализация с бодлива тел. Това е. Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия. Прекъсвайки прводника към видеокамерата забелязах, че проводника е само с обвивка без медна жица. Явно действат в автономен режим. Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена. Къде е истинската нямах време да търся. Пристъпих към вратата с електронна брава. Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори. Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника не се поддава на логика. Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана. Чуха се стъпки на приближаващия часови. Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава. - Кой е, мамка му? – се чу отвътре. - Аз бе, педал. Врата се отвори. Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер. Лепенките не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото си ухо на обща стойност 3200$. Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол, явен признак за наличие на ракетно гориво. Почуках с крак по бравата. - Кой е пак бе, мамка ви?! - Аз. - Кой си ти бе, путка майна? След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случай в академията са ни учили да говорим истината и казах: - Стив, от Уисконсин. Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори. Елиминирах часовия и се огледах. Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис “Артелно”. Силно се носеше мирис на алкохол. На маста голяма чаша, пълна до половината. Отворена консерва с надпис “Русенско варено”. Чували с картофи. Навсякъде. Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред чували с картофи. Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се залива с чаши. Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис “Медицински спирт”. В това време на вратата се почука. - Кой е, мамка ви – попитах аз - Ние. Паролата беше неправилна. Не отворих. Пак почукаха. - Кой? - Аве майна, отваряй, баба ти от мексико е. - Грешка, баба ми е родена в Айова. - Коой? - Отваряй бе, бомбе, твойта мамка. Реших да ги примамя и отворих. В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$). Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел. Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници: - Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка. Болеше ме всичко. Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан о овалян в картофи. Наложи се да го закопая. На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше: - До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците а сега къв е тоя педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви? Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант “Б” и се прибрах в базата. Всичко разходи по операцията: 530 246$ Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на българската армия: Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители че не може да сложи фотографията на дядо си – артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети. Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата. На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата. Отчетът на българския диверсант изглежда така: 200 $ – самата операция. 100 $ – колата в която е спял понякога. 900 $ – уиски 200 $ – боб по мексикански 5400 $ – разходи по жени с леко поведение Общо: 6800$ В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих. Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди. Във връзка с това моля да бъда изправен на двугодишни курсове в България. Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли *** Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала: - Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни. И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата, Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, кадето стария и познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се предвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така : RedHat: Hi, shishko! 3pigs: Maraba! RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche. 3pigs: Whatever... RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK? 3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta. RedHat: LOL. ROLF! C U. *** RedHat has left #**** Но не щеш лиразговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, който тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирай ки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал тои в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда и на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила: - Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType? - За да те из.... - Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS? - За да те из.... - Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан фаиъруола ? - За да те из.... - Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper? на Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили, че чийтва. °__° Морал 1 : IRC-то е вредно. Морал 2 : RAM-ът винаги не достига. Морал 3 : Когато загубите, може винаги да обвините победителя, че чийтва.

*** Пресцентърът на МВР съобщи, че вчера на автомагистрала "Хемус" четирима полицаи, маскирани като цигани, арестуваха четирима цигани, маскирани като полицаи... Боят и разпознаването на осемте човека в районното управление продължава... *** Решават немците понеже са нация техническа да видят къде е предела на технологиите им и правят много малко болтче, по малко от часовникарските и го пращат в Япония за мнение. Получават японците болтчето разглеждат го и понеже и те са нация техническа и не могат да останат назад пробиват в болтчето отвор и го връщат на немците. Немците за да не изостанат от японците в отвора нарязват резба и го връщат на японците, те от своя страна за да не останат по назад за по малката резба изработват болтче и завиват го и го пращат на немците. Получават немците болтчето, чудят се какво да го правят и решават дай да го пратим на българите да видим те какво ще кажат. След 24 часа се получава телеграма със следният текст: Имаше луфт и Ние навихме кълчища! *** Съпруг води блондинка при съпругата си. - Това е нашата нова любовница. - НАШАТА любовница? - възмущава се съпругата. - Да, но ако искаш, ти може и да не участваш. На другия ден съпругата води един огромен негър при съпруга си. - Това е нашия нов любовник. - НАШИЯ любовник ли? - изненадва се съпруга. - Да ... аз пак няма да участвам. *** Циганче свири на цигулка на тротоара. Минава човек, заслушва се и възхитен му казва: - Момче, ти си Паганини! Вундеркинд! Виртуоз! Циганчето гледа неразбиращо...: - А ти па щот си 'ного убав...! *** Медведев се обажда на Путин. Звучи супер ентусиазиран: - От "Кока кола" се обадиха. Дават ни 100 милиарда, за да си сменим знамето - да стане червено и в долния десен ъгъл с малки буквички да пише Coca Cola. - Мммм, много добре. Провери кога изтича договора с "Аквафреш". *** - Моркова или живота!!! - каза Зайчето, насочвайки сешоар към Снежния човек. *** Лети врабец, пухти, поти се, в ноктите си носи антилопа... Два други си говорят: - К'во му става на тоя?! - Абе остави, подхвърлили му в гнездото яйце на крокодил... *** - Жена, там ли си? - пита мъж от тоалетната. - Хартия ли искаш? - отговаря жената. - Хартия имам... Рутера рестартирай! *** Вкарват един в затвора, и адвокатът му казва: - След някой ден ще те измъкна, а дотогава запомни като те питат другите затворници за какво си да им кажеш, че си по член 114 алинея първа. Влязъл той, и веднага другите го питат за какво е, а той: - Член 114 алинея първа... Веднага се поотдръпнали от него, дали му най-доброто място, изпълняват му всички желания. След няколко дена, както му бил обещал адвоката го измъкнал. И попитал адвоката си: - А за какво е член 114? - "Изнасилване на едър рогат добитък със смъртен изход". *** Шеф събрал работниците и им вика: - Имам лоша вест. Заради икономическата криза ще трябва да освободя някой от вас. - Мене не можете, аз съм национално малцинство и ще се жалвам, ако ме освободите - вика ромът. - Аз сам жена. Веднага ще ви дам под съд за полова дискриминация - рекла секретарката. - Само опитайте, ще отивате на съд поради дискриминация по религиозен признак - заявил и мюсулманина. - Само пробавте и ще ви съдя заради дискирминация поради годините - рекъл 70-годишния водач на групата. Сега всичките погледи се завртели младия, бял, здрав работник. Той на момента се замислил и тихо рекъл: - В последно време ми се струва, че съм гей! *** Пътува бензиновоз, зад него се влачи верига. Спира го катаджия: - Такааа, защо с верига? - За да отива електричеството в земята. - Това е ясно. А веригата за какво е? - Хмм. Ами, ако удари мълния, всичко отива в земята. - Абе, това ми е ясно, а веригата за какво ти е? Мъжът не издържа, спира преминаваща Жигула и моли шофьора: - Слушай, приятел, обясни му за какво ми е веригата. Шофьорът на Жигулата излиза: - Разбирате ли, за да не се взриви бензина, за да не възникне искра. - А-аа, разбрах. Бензиновозът щастливо си заминава. А катаджията се обръща към шофьора на Жигулата: - Такааа... Защо си без ВЕРИГА? *** Изложба картини из живота на чукчите. Първа картина: три елена, впрегнати в шейна, пиян чукча на капрата. Име: "Трудов делник в еленовъдното стопанство". Втора картина: три пияни елена, впрегнати в шейна, пиян чукча на капрата. Име: "Почивен ден в еленовъдното стопанство". Трета картина: трима пияни чукчи, впрегнати в шейна, пиян елен на капрата. Име: "Национален празник - Ден на елена". Четвърта картина: трима пияни чукчи, впрегнати в шейна, пиян брадат мужик на капрата. Име: "Национален празник - Ден на геолога". *** Чул един руснак, че в Чукотка температурата паднала до -60°C и решил да звънне на негов приятел от студентските години, да го разбере добре ли е. - Чуки, к'во става при вас, чувам -60°C било времето, вярно ли? Добре ли си? - А, никакви проблеми! То вънка може и да е -60, ама вкъщи си е -40... *** Въпрос: Zdraveite , znete lina4aloto na iuni mesetc kolko gradusa e v Antaliya ? Merci, sori za latinskia Отговор: Не се самозалъгвай, латински е това: "Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?" Твоето е неграмотност в явен вид. *** Късно вечерта ченге се връща вкъщи от дежурство. Уморен си съблякъл тихо униформата в тъмния хол, за да не буди жена си. В това време от спалнята се провикнала жената: - Ей, смотльо! Бегай до кръчмата и купи ракия! Ченгето бавно си навлякъл обратно униформата в тъмното и тръгнал към кръчмата. Като пристигнал там, видял го барманът и му казал: - А?! Гошо к’во е станало с тебе? - Нищо! К’во? - Гледам, че си си сменил професията. - Не съм си я сменил! Защо мислиш така? – учудило се ченгето. - Ами, гледам, носиш униформа на пожарникар... *** Нощ. Морето е спокойно. Моряците на кораба спят спокойно. Капитана хърка с бутилка ром в ръка. Изведнъж от мачтата се чува: "Капитанеееее, капитанеееее, пирати, капитанеее!!!!!!!!" Капитана прехърква, скача на крака, потърква очи, взима далекогледа и гледа: голям пиратски кораб се приближава на газ. Явно с намерения за абордаж. Преглъща човека, мисли си "кво да праим сега деба мама му деба, ще ме избият у дома ако не закарам тоя товар. Ш'са бием!" Вика боцмана и му казва: "Иди ми в каютата, има там на масата една червена риза - донеси ми я. И се гответе за бой". "Ама как така за бой бе, Капитане", хлъцва боцмана. "Ми ний сме моряци бе, не сме войници". "Абе не ме интересува бе, донеси ризата и свири тревога". Носи ризата боцмана, свири тревога, моряците се строяват. Капитана им дръпва една реч, юрват се и взимат те пиратския кораб на абордаж. Вечерта моряците разискват: "абе как стана тая бе, аз през живота си сабя не съм пипвал, а тия тупани ги отнесохме като куцо пиле домат????" Боцмана седи, слуша, и мисли и той: "баси тоя нашия капитан нещо..." Сутринта от мачтата се чува пак: "Капитанееее, капитанеееееее, още пиратииииииииии, капитанеееее!!!!!!" Скача капитана - гледа два пиратски кораба. Въздъхва, вика боцмана и му казва: "Донеси червената риза и свири тревога". Боцмана вече сащисан носи ризата и свири тревога. Капитанът разделя моряците на две и ги юрва, след което пиратите от страх сами скачат в морето. Вечерта вече моряците силно притеснени си шушнат: "Тука има няква магия, тоя капитана не му е чиста работата. Боцмане, я иди го питай бе, не е хубава тая работа." Отива боцмана и тактично започва да подпитва: "Абе капитане, абе я кажи сега, как ги праиме тия работи бе, ние сме моряци, обикновени хора, не сме ни войници, ни пирати, ни нищо. Как така сгазихме три пиратски кораба бре?" Капитана се подсмихва и казва: "Ми проста работа, бе. Като съм с червената риза и ме ранят и не си личи и всички ме мислят за неуязвим. И така ви се дига бойния дух. За това ги сгазихме". Боцмана силно впечатлен от психотриковете на капитана отива и разказва на моряците. Всички в един глас: "Еееее, тоя капитан голяма работа беееее". На сутринта от мачтата се чува истеричен рев в стил Акселмакс: "Капитанееее, помощ капитанееееее, помощ беееее, ПИРАТИИИИИИИИИИИИ!!!!" Скача капитана, гледа - цяла пиратска флотилия около кораба. Седи, гледа, умува, хъмка, мисли, чеше се по главата, корабите приближават, той хъмка, окашля се, гледа наляво-надясно... Боцмана тихичко идва до него и го пита: "Капитане, да нося червената риза, а?" Капитана със стиснати зъби: "Я ти по-добре ми донеси кафявите гащи от стола..."

*** Бат Жоро виден комарджия в града бил човек с принципи, всяка вечер ходи в едно и също казино, играе на една и съща маса,тръгва си по едно и също време с един и същ бакшиш. Винаги като стигне до тях му оставя поне 10 кинта горница. Случило се една вечер обаче,не му върви и това е,набутал всичко което имал. Излязал той качил се пак в същото такси: - Днеска обаче мой човек,нямам даже и стотинка,ама дет се вика съм ти платил за година напред... - Абе че си ми давал давал си ми,ама разбери ме, аз съм човек с принципи без пари не возя и баща си... Излязал Бат Жоро, повървял двайсетина километра и се прибрал. На другия ден обаче като му тръгнало,излязал с куфарче с пари. Гледа неговия човек трети на пиацата. Отишъл и се качил в първото такси: - Виж сега мой човек давам 10 000 лева,ако като ме закараш ми направиш една свирка? - Я слизай от колата веднага бе педераст нещастен - Възмутил се бакшиша. Качил се във второто такси със същия въпрос: - Виж сега мой човек давам 10 000 лева,ако като ме закараш ми направиш една свирка? Втория бакшиш нищо не казал,излязал хванал го за врата и го изхвърлил от колата. Качил се вече при неговия човек: - както обикновенно ли Бат Жоро? - Както обикновенно да... Навил Бат Жоро прозореца и като минавал покрай другите две таксита подхвърлил: - Хаха видяхте ли ве,този се съгласи... *** *** Когато случиш на човек, цвета на бентлито няма значение! *** Край Полинезия потънал туристически кораб и вълните изхвърлили на брега едно списание Playboy. Двама човекоядци го намерили и зяпнали в него. По едно време единя възкликнал: - Малйиии... гледаш ли хората какво меню имат... *** Ходи си някакъв човек по плажа и волно или неволно ритнал една бутилка. Не щеш ли от нея излязъл дух, Джин. - Ааааааа!!! 300 години седя затворен в тая бутилка! Благодаря ти, че ме освободи!!! Нека ти изпълня едно желание сега, каквото и да е, имаш го! Човекът погледал учудено, замислил се. - Ами... имам добра работа, добра жена, разхождам се по Ривиерата... какво повече мога да искам? - Не, не може да нямаш някакво съкровено желание, мечта, кажи ми, аз ще го изпълня на мига. - Хм... ами... ааа, да, ами защо не вдигнеш един мост от тук до Щатите, че да си пътувам като пич по него с колата, когато ми скефне! - Хм. Мост. Помисли хубаво, и други ще се възползват от тая твоя мечта, няма да си е само твоя... пък и бетон, желязо, едно-друго... Помислил човекът още миг и се досетил: - Знаеш ли! Винаги съм искал да разбирам жените. Научи ме как да го правя! Седнал Джина, скръстил ръце. Мислил. Мислил, мислил, мислил... Мислил... Накрая скочил, плеснал с ръце и попитал: - Моста как го искаш? Двулентов или четирилентов? *** Запознал се един младеж с едно момиче и ето, че вече тя го поканила на гости късно вечерта. Влизат в стаята и започват да се натискат. Тя: - Ш-шт, по-тихо! Нашите спят. Татко е в отдела за масови безредици, мама е полицай. Младежът си мисли: "Уф, къде попаднах!", но продължил все пак. След малко мацката: - По-тихо, де! Брат ми е в съседната стая, работи като барета. Младежът пак си мисли: "Уф, къде се натресох!". Мацката: - Искаш ли една незабравима нощ! - Да!... - ПОМОЩ! Изнасилват ме! *** Мъж се прибира рано от работа, жена му затваря любовника на балкона, гол. - Мило защо толкоз рано? - Режи салата, няма време, почва мача! Любовникът замръзва, края на "сезона" е, времето рязко е застудяло. Човечеца се прежалил и потропал на прозореца. Мъжът, с лош поглед вещаещ убийство пита: - Къв си ти бе? - Ми таковата... съседката от горе, страшна мадама... ма мъжът й се прибра ... и, таковата... аз на твоя балкон! - Така кажи бе готин, я ела да пием по ракия! Речено, сторено! Седнали, пили ракия, яли салата, гледали мача, псували съдията. На изпроводяк, след като го и облякъл, мъжът казал. - И друг път умната! Затворил вратата и се сепнал. - Жена, или ти си к...а, или над нас са вдигнали още един етаж! *** Обиколката на Франция. Колоездач се откъсва от групата и дълго време кара съвсем сам по празните пътища. Изведнъж усеща, че някой го настига. Натиска яростно педалите, но не може да се откъсне. Примирен, той се обръща назад и вижда, че след него кара строшен велосипед небръснат тип с омазано яке. - Как мислиш, момче - казва задъхан типът - ще стигнем ли преди кръчмарят да е затворил... *** Дете в училище, казало на учителката си ку*ва и тя повикала бащата на детето. Бащата отива в училище със сина си и пред госпожата го пита... - Абе, теб учителката научи ли те да пишеш бе? - Да. - Научи ли те да четеш бе? - Да. - Тогава това, какво ще прави в свободното си време не е твоя работа, ясно ли ти е!

Хубу! Ади, наздраве ти и на тебе тагава!