kremenski

Не знам кой колко балет е гледал, но предполагам записи могат да се намерят и в интернет. Балетистите не са кльощави а мускулести. Имайки предвид най-вече скоковете в мъжкия балет, краката (особено бедрата) на балетистите могат да вкарат в завист всеки културист... Слабее - ОК, ама мускули как ще натрупа, че да убеди и хората, дето са гледали балет... не знам... Ако не друго, поне от присъствие го докарва. Желая му успех!

Едно и също действие в привидно еднакви ситуации рядко води до един и същ резултат. А в края на краищата не го ли остави да върже камъчетата на всички животни до края - какво трябваше да направи - да го остави в неведение какви могат да бъдат последствията от действията му, докато не направи много по-тежки грешки и последствията им да го затрупат? Може би това осигурява продължаване на детството, но уроците на живота тежат толкова повече, колкото по-дълго са отложени. Надали някой може еднозначно вярно да отговори кога е точният момент. Ако правилно съм разбрала идеята във филма - каквото има да се случва, ще стане каквото и да правиш, защото всеки сам трябва да си научи уроците.

Не знам дали някой обърна внимание, но храмчето беше на различно място в езерото всеки път (на различно място в живота). Вратата, през която влизаха външните хора е като гледна точка, на тези, които не са се отказали от светското - т.е. те могат да влязат само от едно масто, само чрез една настройка на ума. Китайските традиционни паркове са устроени на този принцип - там не може да си минаваш от където си искаш - има линия, по която следва да си движиш, рамки през които трябва да погледнеш в определена посока. В определен ред. Нещо като съзерцателно "шоу", което се развива в пространството и времето в строга последователност. А колкото до темата за методите на възпитание и обучение на децата (и не само на децата): Единствения начин да осъзнаеш/разбереш нещо е чрез личния опит. Т.е., ако ти кажат, че котлона ще те изгори, МОЖЕ и да не го пипнеш, но ако някога си се изгарял СЪС СИГУРНОСТ няма да го пипнеш. Явно в това отношение азиатците наистина знаят как да обучават децата си за живота. Същото срещнах преди няколко години във филма Самсара. Това е тибетски филм, който ми донесаха на едно (две - не помня) опърпано CD. Не знам представлява ли интерес за някого по принцип, но е от същия тип филми като Spring, Summer, Fall, Winter ... and Spring. За съжаление нямам информация нито от къде е свалян, нито режисьор, нито нищо. Но мога само да се опитам да изровя CDто от "личните ми архиви", и необходимата за качване информация през мрежата.

Филмът е точно мой тип! Не знаех, че има точно такова експериментално кино в Япония. Невероятно оптимистично настроение ми остави накрая - даваш най-доброто от себе си и независимо от резултатите, които виждаш ти, накрая може да се окаже, че си участвал в спасяването на света! Супер!

Филмчето е сладко и леко като разтворимо сокче. Гледа се на един дъх. (каквото е излязло). Обаче според мен сценаристите здраво са орязали образите на другите три момчета. Определено става доста постно - имаш си четири вилици, ама ползваш само едната, 'щото е главната...

Аууу, абе деца! Родители, баби и дядовци - всяка обща тема с вас наистина ги радва и ги кара да се чувстват отоново млади и енергични, да си припомнят усещането, което са имали за себе си на вашите години. Това няма да се промени и когато станете на моите, че и на бабините години. Най-добрия изход е да ги научите как сами да си теглят сериалите и да гледат нови неща (без вие да го препоръчвате). Така хем ще са заети, хем ще ви подават нова информация

Определено сериалчето ми харесва много повече. Артиста във филма ми идва малко по-"дървен". Това момче ми прави много добро впечетление - любопитна съм как ще се развие като артист. И съм съгласна за черната коса. ... а за голямото реване ... вярното си е вярно - голямо прочистване на мозъчните токсини пада Макар че избягвам "ревящите" филми, със сигурност пак ще я гледам тази драма след някой и друг месец.

Не просто много харесах сериала, ами го записах на едно DVD и го занесах на приятелка с DVD-плейър. След като му се канила едно известно време, го почнала... и така до другата сутрин, докато не свършил. Та дамата минала през магазина да купила 3 празни DVD-та и след това - марш при мене да го запиша. Бързо! Че отива към пощата да го изпраща на 3 нейни приятелки... Какво повече да кажа? ...

Сериалът не е лек, но притежава истинска линия на развитие по отношение на моралната красота. Харесва ми това, че сценаристите не изтрепаха всички на финала. В края на краищата в живота най-трудните моменти са, когато се налага да продължиш. Така че в това отношение филма има какво да даде и на хора с по-голям житейски опит. В края на краищата истинските неща започват там, където филма свърши...

Засяках сериала в сайта, от който си теглех дуго кино (не азиатско). Гледам - хокей. Викам си: забрави - не ми се гледат кървища на леда... или спортно нахъсване. Скоро след това една приятелка ми го препоръча. Позачудих се: майка на 3 деца, дето се изчервява като чуе "майната му"... Хмм... Та след някоя и друга седмица взех, да го тегля. Първия епизод малко трудно го изгледах. И после работата оттече... Миналата седмица го изгледах за 3ти път с приятелка. Сценаристите са се справили добре. Но актьорите наистина се справиха изключително. Имаха нещо от класическата руска актьорска школа от 60те - 70те - просто забравяш, че някой "играе" - толкова са истински, че на моменти имаш чувството, че случайно си бил наоколо и подслушваш нещо, което се случва край теб в реално време. Kimura Takuya направи най-реалистичния образ, който съм срещала в киното от много години насам. Този сериал събуди любопитството ми за развитието на актьора и ме накара да потърся и други неща с него. Категорията на сериала е висока. Няма нищо общо със "сапунка". Нищо че накрая не измряха всички главни действащи лица - филма има и трагична, поучителна страна. Винаги ме е изумявало това качество на японските сериали - можеш и да научиш нещо от тях. Имат и образователна страна. "Гордост" си струва. Благодаря от все сърце на преводачите и редакторите!