adagio

Толкова отдавна не бях гледала нищо корейско - нито филм, нито сериал. Защото знам, че ако започна (особено сериал) няма да мога да спра. И все пак не помня добре нито BBF, нито Goong, нито Coffee prince - примерно. Макар че заради тях будувах. Досега в личната ми класация не влизат толкова много сериали. Ноо тези, които ще запомня - The Snow qeen, Bichonmoo, Scent of a woman, What happened in Bali, особено La dolce vita. Мисля, че Secret си спечели правото да влезе в тази класация. Неочаквано. Без някакъв невероятен сюжет, без излишна истерия и най-приятното - с невероятното женско присъствие... Много силен женски образ. Тази история беше от истинските, без превземки, от тези, които те хващат за гърлото. И най-хубавото - ... не успях да намразя нито един от героите. Наистина. Потресаващо изпъление от страна на четиримата актьори. За мен това беше филм за човешкото безсилие - за безсилието да се пребориш със себе си, за безсилието да бъдеш честен пред себе си и пред другите... Потресаващо изпъление на Bae Soo Bin в ролята на прокурор Ан До Хун. Човек, който не успява да приеме, че това се случва точно на него. И въпреки положението и властта, до която успя да се добере, излъчваше болезнено безсилие. Чо Мин Хьок беше не по-малко безсилен - пред трудността да признае, че и той има вина за смъртта на Джи И. Оттам дойде и обсебващото му желание за отмъщение. Се Юн също страдаше от самота и от безсилие - невъзможността да спечели любовта на единствения си приятел от детството. Всъщност единствената силна в този филм беше - Канг Ю Джунг - за разлика от повечето женски образи в корейските сериали. Мисля, че през цялото време тя осъзнаваше какво прави - и когато реши да се жертва за Ан До Хун (дори без да попита дали той наистина не е видял жертвата), и когато реши, че иска възмездие. Как Мин Хьок да не се влюби в магнетичната сила, която излъчваше тази жена (дори, когато изгуби детето си). Дори в сълзите й имаше скрита сила и решимост да се справи, да се пребори... Този страхотен женски образ ми напомня на Су Джонг от What happened in Bali в изпълнение на Ha Ji Won. Сцените й с Ji Sung бяха страхотни, много истински. Страхотна беше и химията между Bae Soo Bin и Lee Da Hee. А и тази садомазохистична любов, точно по корейски... Хареса ми играта с детайлите - червеното яке на бащата, белега на Канг Ю Джунг (и отношението на До Хун, съответно на Мин Хьок към този детайл; До Хун, разбира се, се уплаши и не посмя повече да я докосне...) Благодаря за този сериал, за емоциите, благодаря, Eastern spirit, че мога да ги споделя.

Сега попаднах на тази драма. Lee Dong Wook - влюбих се в този актьор в Scent of a woman. А след като видях, че участва и Oh Yun Soo, реших, че ще го гледам. Тази жена ми направи страхотно впечатление в сериала Bad guy. В ролята на Те Ра, простете, химията между нея и Kim Nam Gil беше страшна. Такава направо липсваше между Nam Gil i Han Ga In (актрисата в главната роля).

Страшно се кефя на всички коментари относно този човек! Не го бях гледала, ноооо... Сега гледам City hall... като се замисля колко се чудих дали да го гледам... Относно маймунското излъчване... съгласнааа- точно в това му е чарът! Това е мъжът... Когато си повторя тази фраза ("Това е мъжът!") се сещам за не повече от 3 имена- Joo Jin Mo, Jung Woo Sung и точно този човек Cha Seung-Won... Всъщност запонах да гледам филма заради Ким Сун А... След като я гледах в "Ким Сам Сун" и в "Усещане за жена" , реших да видя и този... Страхотно партньорство на Сънг-уон със Сун-а... Заедно са невероятен тандем!

Tango es para vos! Още като видях заглавието - Scent of a woman- реших, че си трябва доста смелост, за да избереш подобно заглавие след култовия филм с Ал Пачино. Няма да крия, че започнах да гледам сериала само заради заглавието. Помислих си, че ще бъде нещо като римейк. Но сега след като го изгледах само за два дни- бих го нарекла "Усещане за човек" или "Усещане за смисъл", "Усещане за живот". Мислех, че корйците вече няма с какво да ме изненадат. Но стината е, че всяка секунда от този филм си струва и има смисъл. Никога преди не бяха гледала актрисата Ким Сун А. Но определено си пожелах да я гледам отново. Стилът на героинята й след като научи за заболяването си много ми напомни за златните дами на Холивуд като Одри Хепбърн, Грета Гарбо, дори на европейското кино от 60-те и 70-те години- София Лорен, Ана Маняни, Може би тази идея беше в синхрон с желнието на героинята да живее като във филм. Кадрите от Окинава бяха прекрасни... Филмът си заслужава да се гледа дори само заради чувствената танго сцена от 8-ми епизод. Някъде прочетох, че между Sun Ah и Dong Wook нямало химия... Доколкото помня думата танго означава "докосване". Е тук главните герои определено знаеха как да се докосват- и в прекия, и в преносния смисъл... а оттам да докоснат и зрителя. Погледите, жестовете, докосванията... В танго сцената имаше толкова неподправена интимност. Слава богу в този сериал не се чудих как главната героиня пометна при положение, че изобщо не разбрах кога и как точно е забременяла. А няма нужда да коментирам прочутите "корейски целувки" (например във Full house). Всеки интимен жест на Джи Ук си беше реалистичен... Героят на Dong Wook не беше някакъв льохман, който 20 серии се чуди и лута между богатата си уредена годеница и леко невзрачното и неориентирано момиче... В този филм дезориентираното момиче реши да осъществи мечитте си... А като се замисля, нейните мечти са мечти на почти всяка жена във всяка точка на планетата. Замислих се колко такива мечти самата аз съм осъществила... С Йон Дже и Джи Ук се смях, плаках и признавам - замислих се доста... Впечатли ме моментът, в който Джи Ук каза на Йон Дже, че е възможно да умре преди нея, че в живота всичко се случва. Заедно с тях в продължение на 16 епизода успях да усетя и жената, и мъжа. А лекарят- възхитих се на играта на този актьор... Д-р Че Ън Сок успя "да усети" дълбоката хуманност на професията си. Отвореният край също много ми хареса. Въобще екранната двойка Сун А- Дон Ук си беше златна.... Още повече, че любовните триъгълници бяха максимално туширани. Рядко гледам сериали втори път, но този определено ще го гледам още веднъж. Искам да благодаря на всички, които са се погрижили тази продукция да стигне до нас на български език, невероятни сте. Блафодаря, че имам възможност да изказвам мислите си тук. Корейците наистина разказват истории по уникален начин.

Е това наистина беше невероятен сериал. Благодарности на Мрънкалото за страхотния превод! Наистина мога да го наредя сред култови за мен сериали като "Snow qeen", 'What happened in Bali", "Sorry, I love you", "Bichunmoo"... Може би самият факт, че три от тях са на един и същи режисьор, сам по себе си е показателен. Страхотна съвременна интерпретация на историята за принца и просяка и на мита за двойника. До последната серия се чудех кой е истинският Хонг Те Сонг. Уникално изпълнение на Ким Нам Гил. Това за мен е вторият корейски актьор след Чу Джин Мо, който излъчва нещо много възбуждащо. Като се има в предвид,, че и двамата актьори не са типичните красавци Смятам, че химията между героя на Ким Нам Гил и Те Ра беше впечатляваща - дори по-впечатляваща от тази с Дже Ин. Наистина има нещо общо между героите на Джи Соп и Нам Гил. Но трябва да призная, че не съм виждала герой, толкова погълнат от отмъщението си (много повече от героя на Джи Соп, простете). Тъй като дори Дже Ин не успя да го отклони от предначертаното. Нещо повече- до определен етап Шим Гон Ук я използваше в името на същото това отмъщение. Може би това беше причината много дълго време да не съм сигурна към коя жена точно изпитва истински чувства този човек. Бях убедена единствено, че това не е Мо Не. Страхотен беше епизодът, в който Гон Ук и Те Сонг разменят ролите си (маските, дрехите и т.н.). Относно финала... не съм очаквала щастлива развръзка. Но финалът ме разочарова. А изпълнението на Нам Гил за мен беше дотолкова въздействащо, че дори когато героят му отсъстваше цяла серия, дори тогава се чувстваше физическо, материално присъствие... Не знам дори как да го обясня с думи...Докато в "Прости ми, обичам те" чувствах колко е наранен героя на Со Джи Соп, тук усетих желанието на Шим Гон Ук да причинява болка... и някакво възбуждащо удоволствие от това... Приемам решението на сценаристие Това драматургично решение имаше своята логика - тъй като самият герой като че ли беше загубил в толкова много маски истинската си идентичност... Хонг Те Сонг, Чой Те Сонг, Шим Гон Ук... Ролята на маската във филма беше символична... Все пак мисля, че истински чувства Гон Ук изпитваше към Дже Ин, защото на нея остави стъклената маска - последното му и може би най-истинско лице....

За да се реша да пиша, значи този сериал много ме е впечатлил! Наистина темата за братоубийството е стара колкото света. Гледала съм филми и съм чела доста литературни интерпретации на тази тема. И за пореден път се убеждавам, че магията не се крие в темата, а в интерпретацията. А актьорската интерпретация наистина беше невероятна. Отдавна харесвам актьора So Ji-sub. Наистина страхотно изпълнение на емоционално опустошен човек. По същество той изпълни две роли - на приветливия и изпълнен с доброта и надежди д-р Ли Чо Ин и на беглеца О Канг Хо. По същество О Канг Хо беше развитието на образа на Ли Чо Ин. Въпреки че все още най-много харесвам So Ji-sub в ролята на Канг Ин Ук в What happened in Bali, не мога да не призная, че и тук беше блестящ. Това, което ме изненада приятно обаче, беше за мен лично потресаващото изпълнение на Shin Hyun-joon. Някъде прочетох, че ролята му отивала, защото имал злодейска физиономия. Странното е, че през цялото време не го чувствах като злодей, а по-скоро безкрайно го съжалявах. Определено изигра блестящо човек, непрекъснато страдал от липсата на одобрение и поради това търсещ непрекъснато признанието на околните. Дори патологичната самоувереност на Ли Сон У се дължеше на това . Според майка ми, която също изгледа сериала, "Каин и Авел" е доста мъжки филм. Наистина мога да се съглася и това до голяма степен се дължи на изпълението на So Ji-sub и Shin Hyun-joon, които направиха страхотен екранен дует. Емоцията беше непосредствено свързана с динамиката в сериала. Другото, което много ми хареса във филма е, че наистина се залагаше на развитието в характерите на героите. Абсолютно съгласна съм, че Йонг Джи извървя пътя от егоистична, мислеща само за собственото си оцеляване бегълка до ангел-хранител. Тя извървя своя път до д-р Ли Чо Ин (от Северна Корея през Китай до Южна Корея). От своя страна Ли Чо Ин извървя дълъг път през емоционалното опустошение, за да разбере, че между това да убиеш или да спасиш живот, стои еднствено личният човешки избор. Ли Сон У извървя пътя от превърнатия в кумир по-голям брат до проядения от завистта Каин (може би скоростно развиващият се тумор бе материален израз на тази завист, разяждаща го малко по малко в продължение на години). А медицината изглежда за Сон У е била не призвание, а начин да получи признанието на баща си и на околните. Адмирации към сценаристите, че не изкараха д-р Ли Чо Ин извънбрачен син на президента (Може би тогава това щеше да бъде латиноамериканска сапунка). Ким Со Йон пък от своя страна разбра, че благодарността към нейната сродна душа Чо Ин, не е любов и избра Ли Сон У въпреки всичко. В крайна сметка всичко е въпрос на избор. Да не забравя - добавка към невероятното актьорско изпълнение беше и прекрасната музика. Моята искрена благодарност към преводачите на този филм. Благодарости и за това, че мога да изкажа мислите си тук.

Бих искала да споделя една интерпретация на този филм. (За който чете на руски, разбира се) http://www.kinokadr.ru/articles/2005/10/02/hwal.shtml

Преди седмица гледах този филм (умишлено не казвам драма или сериал). Започнах да го гледам заради Со Джи Соп. Може би някой ще се възмути, но това негово изпълнение ме впечатли много повече от ролята му в "Sorry, I love you". Толкова съм съгласна с мнението, че Джи Соп изигра невероятно ролята на "леко скучноватия тактик" Канг Ин Ук. Просто Канг Ин Ук, Йонг Джу, И Су Джонг и Дже Мин никога не е трябвало да поемат пътя към Бали. Всичко започна и всичко свърши в Бали. Всеки намери това, което търсеше... в Бали.

За първи път гледах този актьор в "Bichunmoo". След това в "Ä frozen flower". Съгласна съм, че Джин Мо определено остава кралят. Присъствието му е толкова осезаемо, че направо изпълва екрана. Този актьор никога няма да може да изиграе "доброто момче" - просто защото нивото му е далеч над традиционните сладникави чернобели образи. Определено мнението ми се потвърди след "Real fiction", "Happy end", "Sarang" и "200 pounds beauty". В "Qeen of the game" Джин Мо отново е "Кралят". Но този път кралицата има последната дума, А в "Dream" ми показа, че един сериал може да бъде вълнуващ, без непременно да е фокусиран върху трагична любовна история. Ролята на Нам Дже Ил му пасваше като ръкавица. Много бих искала да го гледам заедно със Son Ye Jin. Пропуснах "Musa" - там наистина ме убеди в непреклонността на героя си. Сега искам да гледам "Punch" - изглежда, че Чу Джин Мо има и страхотни танцови умения.