kalinka

Някои истини за работника и работодателя: “Ние предлагаме”: … динамична и предизвикателна работа - шефът ще те юрка по цял ден, ще видим колко би издържал. … възнаграждение обвързано с постигнатите резултати - ние те лъжем, че ти плащаме, ти ще ни лъжеш че работиш. … твърда заплата плюс бонус система - заплатата е мизерна, но от време на време ще ти хвърляме по някоя стотинка. ... … постоянен трудов договор с шест месеца изпитателен срок - ако изтраеш половин година, ще можеш и ти да се скатаваш като нас. … работа в международен екип - албанци, чеченци араби … събрани от кол и въже. … служебен телефон - ще ти досаждаме денонощно. … служебна кола - има една трошка, дето никой не иска да я кара. “От вас очакваме”: … чесност и лоялност - длъжен си да портиш всичките си колеги, с изключение на племенника и любовницата. … умение за работа в екип - ще носиш на гърба си двама - трима некадърника. … шофьорска книжка – ще ни бъдеш куриер, снабдител, шофьор на шефа, шофьор на жената на шефа, ще се наложи да караш и децата на шефа и любовницата. … отличен английски - няма кой да ни превежда документацията, а преводачите вземат скъпо. … английският е предимство - не че има с кого да си говорите, но може да е от полза. … добро владеене на Autocad е предимство - компютрите ни са стари и нямаме Autocad, но след няколко години може да ни е от полза. … готовност за чести пътувания - по цял ден ще обикаляш, няма да имаш време даже за един сандвич. … готовност за командировки - ще се прибираш само по един ден в месеца. … висше образование със специалност, подходяща за обявената позиция - абе и ние не знаем точно какъв специалист ни трябва. … висше техническо или икономическо образование - достатъчно е да можеш да пишеш и да знаеш таблицата за умножение. :(

Жена тича при съпруга си; -Колата не ще да запали, мисля че има вода в карбуратора. -И защо така мислиш ?- казва скептично мъжът . - Та ти даже незнаеш какво е карбуратор! -Слушай какво ти казвам - има вода в карбуратора. -Добре,ще погледна , къде е колата ? -В басейна.

И аз като Deninda си имам тефтерче което стои на бюрото ми и си записвам неща които са ме впечетлявали.Много фрази са ми любими и в зависимост от моментната ситуация и душевна настройка често се присещам за тях - ето някои от тях ; Глупаво е да правиш планове за цял живот,когато не си господар дори на утрешния ден ! / Сенека / ,,Аз съм само един, но все пак ме има! Не мога да направя всичко,но има какво дa направя. И защото не мога да направя всичко,няма да откажа да направя това , което мога ! / Едуарт Евърит Хеи / Не се плаши къде ще те одведе пътят.Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка.Това е най трудната част и именно за нея носиш отговoрност. Веднъж направиш ли първата стъпка,нека всичко следва естественият си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение . / Шамс /

Честно казано нагласата ми към този сериал беше че няма да издържа да отделя цели 30 часа и доста време го подминавах,но любопитството си каза думатареших да хвърля поглед само , и стана така че не мирясах докато не го изгледах.Представата ми че правенето на хляб е характерно за нас българите , а кореиците си нямат и представа от хляб тотално бе разбита.Този сериал ме върна много години назад , напомни ми за истинския хляб които нашите баби и майки ежедневно правеха,за жалост в днешно време все по малко правим дом.хляб и се опасявам че днешното поколение с течение на времето ще забрави аромата му. Странното бе че някои питки бяха досущ като нашите, сещам се за питките с ечемик и царевица в моето детство баба и маика често ги месеха и гледаики сериала тия дни бяхме само на дом.хляб а резултата - някое килце отгоре . Останах приятно изненадана сериала ми хареса-обстановка, герои,актьори, идеите за състезанията,всичко беше страхотно , вярно че на по младото поколение може и да не допадне но съвета ми е -даите му шанс кой знае може пък и да ви допадне Романтика има но в тая насока си мисля че можеше още , имаше какво още да се желае ама кореиска му работа именно затова му давам оценка 8/10.Допадна ми Так Ку и неговата вяра в добро,но любимец ми беше Ма Джон вярно че малко беше вдървен но ми харесваше да гледам как се разкъсваше от собствените си чувства,неговата нахаканост и борбата му за обич и внимание.Мацките бяха страхотни ,бащата също с една дума всяка игра бе страхотна и истинско удоволствие бе да гледам този сериал.Благодаря на всички работили върху този чудесен сериал.

И на мен ми допадна ,красиви актриси ,четири истории и всяка различна,особенно ми допадна първата история -на всеки понякога му се иска за част от минутата дори да бъде някои друг, но на каква цена всеки сам решава Всяка история е послание,няма излишно разтягане на локуми кратко, сбито , и ясно .Благодаря за субките

Сериала наистина е хубав,очаквах нещо от рода на Ирис и Атина но ...нищо подобно , много забавни ситуаций през повечето време добре са забавлявах ,уникални моменти а майката и нейния тиган нямаха равни .Ерик е страхотен в ролята си а заедно с мацето просто се допълваха, няма как да не отбележа че съм впечатлена и от Shin Sung Woo добра игра, страхотна визия и излъчване- всичко си има момчето. Сериала допринася за добро настроение така че гледайте . Благодаря за субките и редакцията

Koizora сякаш е прочела моите мисли и чувста , с една разлика че аз едвам чакам някой тайвандски да се обзаведе с бг . субки и му се нахвърлям .Мислех си че Маrs e най добрият но след като изгледох Autumn's Concerto не съм сигурна вече влюбих се в този сериал, хареса ми много. Всички актьори бяха страхотни,а малкият топчо уникален беше разтапях се като го гледох,и с нетърпение очаквах всяка негова реплика и физиономийка.Вълшебно беше и преобразяването на баба Фея, с голям финес бе пресъздадена нейната промяна. Каквото и да кажа ще е излишно просто трябва да се гледа Благодаря на всички работили върху сериала .

Наистина страхотен сериал напълно съм съгласна с думите на naia ,, По- добър е от доста прехвалени неща с по- 3 страници коментари '' и за да не се повтаряме ще кажа че споделям мнението на mrnkaloto ,благодаря им и за превода и редакцията.Музиката е невроятна и именно превода на двете песни ме подтикна да изгледам сериала,и... вече са в личната ми колекция ,,любими''.Сериала си заслужава да се види страхотен е .

Забавно , свежо и разпускащо сериалче,както казва и speedy -,,Като сюжет и тук не откриха топлата вода, но пък имаше много забавни моменти,, а и дет се вика тука мъжОто си беше мъж. И то на място'' . Точно това и на мен ми допадна , да не говорим че Джоузеф Чанг се справи много добре с ролята си а и добре си изглежда момчетоа Рейни съм я гледала в Devil където нещо не ми хареса ,много сладникав образ и като че ли преиграваше,то тука вече не знам дали от прическата или от нещо друго но ми допадна.За Кингуан просто не мога да кажа друго освен че е блестящ и след многото второстепенни роли е време да го видим и в главната роля, мисля си че Кингуан участва в повечето тайвански сериали с бг. суб. които съм изгледала дотук ,не блести с чар но играта му е запомняща.Много се забавлявах с бременната а за капак успяха да ме изненадат дори, не ми мина дори през ума че точно този образ ще се окаже маиката на Лин.Хубаво сериалче ако човек иска само да разпусне мисля че това е сериалчето с което може да се позабавляватеБлагодаря за субките и на всички имащи принос този сериал да достигне до нас.

Lawender бе първият ми тайвански сериал които гледах,определено не е лошо сериалче от него лъхаше тъга,самота ,малко любов .Приказка за изгубена и отново преоткрита любов,вечният любовен триъгълник ,и за цвят един гей Красиви кадри от лавандулови полета и добра игра на Ambrose Hsu и Tammy Chen.Спомням си че доста дълго го търсих и единствено само в subsunacs открих субтитри ,почитателка сам на тайванското но за съжаление много малко имат БГсуб Филма Lawender определено ми допадна повече

Много време не се осмелявах да почна този сериал,трябваше ми нагласа и подходящо настроение ,и в унисон със снежната картина навънреших да го изгледам.Не знам откъде да започна, докато го гледах такъв тайфун от чувства ме обземаше а сега си мисля че не намирам точните думи с които да опиша всичките чувства и настроения които изживях гледайки сериала.Не се чувствам мазохист защото този сериал не е само мъка в него има много красота,хареса ми последователността в сюжета представяйки всички ъгли на живота,започвайки от мечтите на младежите,красотата на истинското приятелство,самотата и преоткриването на любовта.да получиш прошка и да живееш не само заради някои ,а заради теб самия. Да избереш самотата е лесен избор,но да живееш с нея...това е истинската болка.Дали ще се спасиш или не зависи от желанието да заобичаш отново себе си и другия,но най вече да обичаш самата любов,такава каквато е необяснима,разтърсваща,сладко болезнена и толкова прекрасна.Малко хаотичносе изразявам,но всъщност истината е че наместо да подсмърчам докато гледах сериала физиономията ми беше по скоро на ,,влюбена глупачка'.Всичко беше красиво ,игра сюжет ,актьори,няма смисъл да казвам колко ми хареса Бинихареса ми малкото момиче което играеше Бо Ра ,такава малка кокетка и много добра игра Не обичам математиката много,но ми хареса как е представена теорията на простите числа Хубав и стойностен сериал,има болка но и голяма красота на чувства и емоций,наистина ,,задължителен''за гледанеМного са хората работили върху този сериал и имащи принос да достигне той до нас няма да изброявам за да не пропусна някоисамо ще кажа Благодаря на всички.

Изгледах го само заради Ким Сун А тази актриса не престава да ме изумява,не мога да кажа че е първокласна красавица но от нея лъха чар и магнетизъм и съумява да прикове вниманието на зрителя към себе си.За мен лично най добър образ направи в The City Hall, в Ким Сам Сун играта и също беше добра но чарът някак си бе неубедителен поне за менТук също ми хареса- много добра игра а тя самата женствена и естествена без преиграване ,сценария е плосък с много недоизпипани моменти типично за кореиски сериално въпреки всичко сериала те зарежда с много усмивки и добро настроение.Самата аз не търсех сюжет, оргиналност и т.н.просто имах нужда да разпусна и се получи останалите актьори също бяха на ниво, шантавата ,,блондинка ''ме кефеше отвсякаде допадна ми че от целия любовен триъгълник отпадна умният и красивият инспектор.Има много забавни моменти и на мен ми харесаБлагодаря за превода

Каквото и да кажа ще се повторя с всички писали дотук,, Гангламедо''е филм -фиеста за очите и душата,гледайки го просто се наслаждавах ,обичам такива филмиТибет е магията до която всеки би искал да се докосне ,съхранил митове ,легенди ,много истина и болка .Този филм ме подсети за приказката за любовта Прав е Ragnos има голяма прилика в тибетското и нашето хороНе намирам думи с които да опиша филма затова ще кажа само гледаите!Благодарности на mike и speedy за субтитрите и всички имащи принос този филм да достигне до нас

Благодаря за линковете към филмите,много хубави филми,поздравления и за ,,Гангламедо''и чудесните субтитри на mike и speedy:yes:Поздрав и за всички преводачи в сайта

Гледах филма преди време,днес отново го повторих,хареса ми и то много.Това е филм за разкаянието, и прошката ,желанието за промяна и да намериш мир със себе си.Тефтерчето на желанията ми напомни че най-големите ни разкаяния не са относно нещата,който сме направили, а за нещата който не сме направили,за нещата , който не сме казали,неща които могат да спасят някой за когото ни е грижа,за всичко хубаво което искаш да ти се случи.Да можеш да простиш,е силата да надраснеш себе си и собствените грешки и слабости.Прощава приятелят,защото прошката е вяра и доверие.Прощава победителят, защото прошката е и великодушие.Прощава майката- а майчината обич е най-силното чуство на света.Колко сила трябва на една майка да осинови убиеца на сина си и на една сестра да признае че е облекчена от съртта на брат си.Желанието за промяна на Тешик опитът му да стане добър, желанието му да защити семейството си с добро ,и после да загърбиш всичките си мечти и желания в името на тези които са повярвали в теб за да си отмъстиш.Логичен финал и страхотна роля на Ким Ре-Уон.Много хубаво филмче заслужава си гледането.Благодаря за превода

Не знам откъде да започна,не мога да повярвам че не съм го гледала досега,май трябва да благодаря на devilchild неговия интерес е причината и аз да го изгледам . Сериала е невероятна приказка ,плени ме още от първият епизод за разлика от много други сериали.What Star Did You Come From е сериалче за любовта и сложните взаимоотношения родители -деца.През цялото време докато гледах сериала не спрях да се усмихвам, истински и емоционални сцени, много химия между актьорите ,и невероятна актьорска игра,всички актьори направиха добри роли.Пак Ши Ху-представи се добре в тази подържаща роля ,гледах го и в Принцеса-прокурор там вече ми хареса още повечеЧонг Рьо Уон-това момиче ме удиви в Ким Сам Сун също добре се справи само дето нещо сценария не ми харесано тук... беше възхитителна,много истинска и земна. Успя да пресъздаде силата на Бук Шил да бъде и отстоява себе си независимо от всичко,така че дори и другите да я приемат такава каквато е,гледайки я се сещах за че - ,,Любовта е това което те кара да се усмихваш когато си тъжен''много добра актриса ,сълзите и докосваха сърцето ми а усмивките и стопляха душата ми.Ким Ре -Уон-очарователен отвсякаде,много изразителност,страхотна актьорска игра ,гледах го в филма Слънчоглед където също прави много силен образ ,но тук ми хареса повече защото всяко негово движение,поглед ,усмивка говореха ,много добре си паснаха с Чонг Рьо Уон Много ми хареса сериалчето заслужава си гледането.Благодаря за превода и на всички потрудили се върху сериала!

Честито и за много години на всички и от мен, Наистина мисля че добре са раздадени наградите, в интерес на истината винаги съм харесвала коментарите на Razzormaw и kando и мисля че след коментара на kando за "Dolls"трудно някой ще направи по добър разбор,той е човекът на чийто коментари обръщам внимание,и много пъти ме е удивлявал.Много са хората който имат огромен принос в този форум,искрено се радвам че ви има чудесни сте

Изгледах това сериалче преди време, и все още се чудя след толкоз препоръки да се заредя със салфетки,гледайки го не пророних и една сълза,май съм изградила вече имунитетсъгласна съм с мнението на Kiddo,и май съм от малцината не харесали сериала

Добро сериалче с хубав финал,малко в повече ми идваха всичките тези ,,фантифрушки''особено в кабинета на прокурорката Но всичкия този кич бе компесиран с добра актьорска игра на Kim So Yun ,първо я гледах Ирис и Атина където се справи блестящо,незнам защо си мислех че комедийният образ не е за нея,но не съм била права защото в този сериал тя доказа че е голям талант за комедийни образи ,много добро превъплащение в образа на Ма Хе-риА Park Shi Hoo просто ми хареса, освен добрата игра е и чаровник,комбинацията с тъжни очи и убийствена усмивка ми напомняха на друг красавец Со Джи Соп(на някой може да не му хареса сравнението)Дори второстепените актьори ми харесаха ,всичките красавци особено другата прокурорска двойка-така се забавлявах с тия двамата хубаво сериалче. Благодаря за чудесния превод и на всички работили върху сериала

Напълно съм съгласна с думите на Razzorman че основната идея е да се покаже стойността на човешкия живот.Казват че още с раждането на човек се отреждат дните му на този свят, и кога трябва да го напуснешХаресва ми фантастичния елемент за шанса да се простиш с любимите хора,всъщност някой хора наистина имат този уникален шанс,но в този сериал ни е представено така че всеки който го гледа да размишлява и да си задава въпроси.Мисля си че сценаристите са се справили добре вземайки впредвид коментарите тук,а съм сигурна че има и много който не са писали.За мен много силен момент е сцената с асансьора и небесният пратеник.Мина доста време откакто го гледах но за мен лично,,49 дни'' е драмата на годината сигурна съм че дори 5 год. да минат аз ще го помняВсеки сам за себе си прави изводи и каквито и да са важното в случая е че кара хората да се замислят което никак не е за подценяване

Нико за вас може да е безинтересно,но те уверявам че за всички който се интересуват от Азия всяко ново видео е добре дошло.На мен ми е итересен начинът по които го вижда обикновения турист,харесвам неща уловени през погледа на обикновените хора,а не професионалния поглед на някой известен фотограф,защото те го правят с някакви цели та било то и реклама.Гледам го и си мисля какво ли е през пролетта,сигурна съм че ще е чудесно Благодарна съм за всеки твои кадър и когато имаш възможност ще е хубаво да ги споделяш с нас,ние тук ги очакваме с интерес .

Най после го догледох,не съм добра в критиките затова ще кажа какво ми хареса .Хареса ми сюжата на сериала въпреки забелижимото скърпване на дадени моменти,но със това съм свикнала ,защото ги има почти във всеки сериал.Наслаждавах се на актьорската игра ,много силни и запомнящи моменти,харесах интригата в сериала,любимец ми беше чичото.И Мин Хо добре изигра ролята на момче което изглежда силно, но вътрешно е наранено,и страхуващо да допусне някой до себе си.Но актьора които ме оставяше без дъх това беше Kum Sang Joong в ролята на бащата-много настологичен и същевременно силнен- бих казала запомнящ се образ.Всеки път когато направеше нещо жестоко аз бях разочарована от него и постояно си напомнях че това все пак е сериал толкова добре се справи с ролята (поне в моите очи)A финала го претупаха малко и оставиха на нас зрителите всеки сам за себе си да прави заключенияВ заключение бих казала въпреки някои недоизпипани моменти сериалчето е хубаво така че гледайте.И благодарности на преводачи,редактори и всички имащи принос в този сериал

Съгласна съм с теб mi6lence и досега не мога да забравя този сериал,толкоз присърце го взех че и сега като се сетя за него се разтрепервам,в унисон с музиката направо ти бърка в сърцето.Няма да казвам що носни кърпички се изразходваха тази сцена и на мен ни е любима .

kando Не казахте дали ви хареса клипа Не съм толкова добре запозната с материала,но за Мерчан Деде и музиката му чух случайно преди известно време.Работех за арабин -при него често му гостуваха гости от този контигент,и така попаднах на тази завладяваща музика.Не съм спец а любител,за този изпълнител има малко инфо в БГ странството,музиката е завладяваща мистична и бих казала хипнотизираща.Слушаики мелодията ме зарежда с положителни емоций.Относно танца на дервишите знам че той символизира кръговрата на живота. Малко хора имат късмета да гледат на живо такъв спектакъл.Един от редките случаи това да стане е да се посети турският град Коня. Само веднъж в годината - през декември, туристите могат да присъстват на тържествата в чест на Мевлана .Мевлана е името, под което е известен турският поет и философ Джалаледин Руми.. В града той основава своето мистично религиозно движение, наречено "Танцуващите дервиши". Днес тайнствените хора се смятат за едни от най-добрите представители на традиционното турско фолклорно изкуство..Знам че се завъртат отдясно наляво, като лявата им ръка сочи нагоре, а дясната надолу което гласи- "С лявата вземаме Божието послание, а с дясната го разпространяваме сред народа",Черните дрехи са символ на мъртвия човек, а шапките са надгробните камъни. Със завъртането започва прераждането. Мистичните въртящи се хора обаче станаха истински хит преди няколко години, когато Мадона интерпретира танца им в един от своите клипове.Не е много това което знам,но иначе клипа съм го гледала няколко пъти и винаги съм оставала в захлас,и съм сигурна че ако имам шанс да го гледам на живо не бих пропуснала.Сори знам че не е тук мястото да коментирам но ми се щеше по някакъв начин да отговоря на kando

kando Публикувана Вчера, 03:13 Темата наистина е прекрасна - но и поражда известно прискърбие в мен. "Любов като на кино" - само там ли остана любов, толкова ли се затваряме за действителноста, толкова ли чудновато ни изглежда вече любовта, че я гледаме вече само на кино преди лягане и четем за нея, когато случайно ни попаднат стихове ..... Много пъти и аз съм размишлявала върху думите на kando, и моят извод е че в днешно време повечето хора гледат на любовта предимно от позицията да бъдеш обичан, а не да владееш умението да обичаш.Схващането че няма по лесно от това да обичаш,продължава да господства въпреки многоброините доказателства за обратното.Няма друга дейност,друго начинание,който да започват с такива колосални надежди и очаквания, и повечето случаи да пропадат както в любовта.За да избегнеш провала трябва първо да осмислиш смисълът на това чуство,първа стъпка в тази посока е да осъзнаем,че любовта също като живота е изкуство,и след това да не забравяме основните компоненти-грижа,отговорност и познание.Много просто и същевременно сложно .В Този забързан начин на живот някак си като че ли по лесно е да го гледаш на филми,вместо да се затормозяваш и усложняваш с подробности(лично мнение )Тези дни съм на вълна история на Турция и попаднах на интересни факти(поне за мен)и мисля че тук е мястото да споделя.Става въпрос за голямата любов на Кемал Ататюрк която е била българка.Велика и споделена любов но невъзможна ето и тяхната история. В мъглив ноемврийски ден през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе . Той е на 32 - висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел "България" на "Царя", за да пренощува.След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел "Сплендид" - зданието зад Централна баня. Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка - Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както й казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат "Българската роза". Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша. За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция. На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки а той я чака след пързалката на езерото "Ариана". Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Приятелят Димитър Ачков урежда работата отдалеч и Мустафа Кемал се сприятелил с генерал Стилиян Ковачев, когато отива при него да пият кафе, и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена. Но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца - Анна, Олга и Тодор. Преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 г. съпругът й получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа "Чучулигата" на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник "Зора" помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание. Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата й. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Друг път група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: "Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: "Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?" "Добре е, споделя самотата си със съпруг", отвърнах и разбрах, че не аз съм внеговите прегръдки - той прегръщаше Мити." Малко известен факт е, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол. Когато Димитрина Ковачева умира през 1966 година турските вестници съобщават с големи заглавия:"Почина момичето, за което искаше да се ожени Ататюрк". Материала е от блога на Джулия Бел Много бях впечатлена изчетох още куп неща за тази история но в този блог е събрано най същественното и ми се щеше да споделя Знам само че българките не сме за подценяване трябва само повече да вярваме в себе си