Изящен, наситен, оставящ без дъх... каквото и да кажа тук, само ще ви повторя.
Виждам обаче, че сюжетът се е изпързалял по снега...
Сюжет има. Не е много сложен - но достатъчно, за да се изгуби сред феерията от образи и звуци на първите 3-4 гледания. Аз успях да си го сглобя целия някъде на седмото - когато вече бях престанал да зяпам с отворена уста формата и нарочно следях за смисъла.
Откриването му е малко трудно и заради това, че не е банален. Семпъл, да; познат, по-скоро не. Малко азиатски филми подхождат към света, който описват, толкова реалистично. Шокиращо, нали? До болка романтична визия, а пък отдолу - една изцяло прагматична свързваща нишка за държавнически конспирации и интригантство.
Ако някой все пак иска "жокери" - ще дам. Но ми се струва, че е по-добре да го гледате пак. Тъй и тъй няма да скучаете...
(Някой може ли да ми препоръча филм със същата интензивна красота? И визуална, и звукова?)