Jump to content

Ragnos

V.I.P.
  • Мнения

    4037
  • Присъединил/а се

  • Days Won

    17

Всичко публикувано от Ragnos

  1. Работата по календара продължава, но пусти мързел много пречи. Пускам още една снимка от лятото, белким ви стопли малко в този студ. Може да влезе, а може и да не влезе в календарчето. https://drive.google.com/file/d/1r_hEm4KSjrpP3uOsJrPKWB6Nvu1k4U7E/view?usp=drivesdk
  2. Есента дойде с пълна сила (тази година с близо месец по-късно от обикновено) и по този повод качвам нещо есенно, заснето миналата събота в Родопите.
  3. Хехе, радвам се, най-вече, че ти служат като вдъхновение.
  4. Ще взема да направя един вариант 3, като се пробвам да обединя в едно първите два. На мен пък точно това ми харесва.
  5. Ето поредната от Белмекен, този път от срещуположна гледна точка на върха. И с леко по-различна обработка.
  6. Много благодаря на всички за мненията! Определено ми бяха от полза. Далеч съм от мисълта за изложба. Повечето ми кадри не са на ниво за пред публика, но ми харесват достатъчно, че да си поиграя за собствено удоволствие и практика. Защо ми е нужно чуждо мнение... най-вече защото когато си обработвал един кадър в продължение на няколко часа, започваш да пропускаш очевидни неща. Например загубата на детайл или преобработката. В такива случаи е хубаво страничен наблюдател да си каже мнението. Та затова. Впрочем, ето втори обработен кадър от "някъде под вр. Белмекен". Въпросната рекичка в подножието на горния връх. Заглавието е "Змията" и вероятно всички ще се досетите защо.
  7. И аз клонях към вариант 2. Даже не го бях мислил в такава дълбочина, а чисто и просто визуално ми изглеждаше по-изчистено. Но твоите наблюдения звучат доста по-смислено. Благодаря.
  8. Ще ме прощавате, ама има доста стар материал за довършване и не съм стигнал до тях. Така и така не мога да дам друга снимка оттам засега, ето една по-стара от Родопите. Малко се колебая по отношение на обработката, затова се надявам вие да помогнете в избора. Слагам вариант 1 и вариант 2. Нека гласуването започне сега. Вариант 1: Вариант 2:
  9. Въпросното ходене нагоре от язовира го осъществих, но не стигнах баш до Равничалското езеро в подножието на Белмекен. Малко подцених разстоянието дотам. Понякога обаче намираш нещо друго, за което не си подозирал и което изобщо не е влизало в плановете за снимки. Дали е по-добро от гледката, която си имах наум, ще разбера, когато стигна до въпросното езеро. Но явно ще е задача за другото лято. И така, ето за какво говоря. След около 2 часа ходене от язовира в посока към хижа Белмекен видяхме едно възвишение, на което решихме да спрем за почивка. От първоначалната ни позиция гледката от снимката по-долу още не се разкриваше. Едва след като изкатерихме последното нанагорнище и си поехме малко въздух, успяхме донякъде да оценим какво всъщност виждаме. На мен ми отне още около 5 минути, докато фотографската ми аларма се включи, за да си дам сметка за потенциала на разкрилата се сцена. Казват, че една снимка струва колкото 1000 думи, затова направо я давам: Кадърът го заснех кажи речи от мястото ни за почивка. Не знам кой е върхът в далечината, но ми се стори много фотогеничен. Ако някой го разпознае, моля да разбули мистерията. След като зуумнах готовия кадър на около 200% забелязах, че по склона на върха има три реда скали, подобни на кокалчета на юмрук, затова снимката я кръстих... "Юмрука". Освен че мястото е страшно живописно, имах късмета да хвана и доста приятни светлинни условия. Обилната облачност формираше тук-таме петна от светлина и сянка, които лесно могат да се забележат върху кадъра и това ми направи един много приятен преход от предния към задния план на снимкта. Пак бързам да отбележа, че е правена в най-"нефотографското" време на деня - точно в 15:01 ч. Напоследък все не мога да случа на залез, еле пък изгрев, затова пък започнах да снимам по всяко време и почти на всяко място. Не е най-лошият навик за един пишман фотограф. Но да се върна към мястото. Сцената далеч не се изчерпваше с върха от примерния кадър. По-наблюдателните вероятно са забелязали малката постройка в средния план. Докато разнасях статива нагоре-надолу в търсене на интересни композиции, по някое време се оказах почти до нея. Оказа се някаква запустяла кравеферма (съдейки по наторяването ). Зад нея се виеше една красива рекичка, която водеше началото си някъде иззад върха и продължаваше да тече на зиг-заг из долината. Открай време си представям такава композиция с река в средата и планина в далечината и нямаше как да изпусна тази възможност. С цялата концентрация, на която съм способен, взех да забучвам статива насред бързеите, внимавайки едновременно да не цопна в тях и да опазя камерата. За щастие успях, но една от гумичките на карбоновия крак даде фира и остана за вечни времена в речните обятия. Жертвата обаче си заслужаваше, защото падаха кадър след кадър красоти, които още не съм стигнал да обработя. За финал намерих и един 3-метров водопад, който обаче ще снимам друг път, защото не бях подходящо екипиран за такова приключение. Но пък намерих страхотно място, на което да искам да се върна отново и което не съм виждал снимано от някой друг. Повече кадърчета от там, когато стигна до тях. Ша извинявате за дългия пост.
  10. @sonihrisi, съчувствам ти искрено. За щастие засега не съм губил или повреждал техника, но чувството да цениш скъпото оборудване повече от собствените си телеса ми е добре познато. До ден-днешен успешно избягвам сериозни щети по апаратурата, може би защото преживях малък сърдечен удар още като изваждах първия си фотоапарат Nikon D5300 от кутията. Докато се опитвах изключително нескопосано да вържа ремък около него, се оказа, че съм го правил наопаки и изправяйки се с камерата, висяща на врата ми, тялото с обектива просто се изниза от халките и се сурна директно на пода. Помня че седях неподвижно в нещо като шок няколко секунди, докато се пристраша да вдигна чудото от пода. И какво щастие изпитах, когато осъзнах, че нищо му няма. След това на няколко пъти съм се хлъзвал на терен и падайки към земята инстинктивно винаги съм се извъртал така, че да поставя тялото ми между техниката и всички останали твърди, остри или каквито и да било други повърхности, за да го предпазя от щети. Обикновено много внимавам как монтирам камерата на триножника, как я вадя и прибирам от раницата, как сменям обективите и свалям капачките. И винаги, ама абсолютно винаги, я държа с ремъка на врата, дори когато е на статив. По природа съм си доста непохватен и гледам да не оставям нищо на шанса, що се отнася до оборудването ми. Че второ подобно едва ли мога да си купя просто ей така...
  11. Ето още една снимка от едно залезче на 6 август. Мястото е над с. Чокманово, на няколко км от Смолян. Цък
  12. За съжаление само до язовира стигнахме, но мястото толкова ми хареса, че възнамерявам често да отскачам до там за снимки. Надявам се скоро да се изкача до хижата, която се намира пред едно малко и китно езерце и е излязла като от приказка. Само при мисълта да я снимам от пейзажно разстояние започват да ме сърбят ръчичките.
  13. И така, време е за още малко фото спам. По-миналата седмица имах удоволствието да се разходя до Костенския водопад, Юндола и язовир Белмекен. Понеже бях с компания, нямаше как да се вдигна в 5 ч. за изгрев или да стоя до 20 ч. за залез, затова ми се наложи да снимам в "нефотографското време" в средата на деня. Спомням си, че десетки пъти не съм си взимал апарата с мен, само защото съм се навивал предварително, че светлината няма да е "правилна" и не си заслужава само да го мъкна. Осъзнавам едва сега каква пречка ми е било това мислене. За да не дрънкам излишно, давам три нагледни примера от това пътуване (има и още няколко, но по-натам) защо няма лошо време за снимане, а само лоши извинения, лоша композиция и лошо планиране. Примерите са в линковете. Ще се радвам на всякакви коментари. Костенски водопад язовир Белмекен Юндола
  14. Ето, споделям и една ЧБ снимка от същото място, която снимах в същия ден. По-нататък ще пускам и други в монохромната гама, защото и на мен са ми любими. Онази снимка от езерото не мога да я пусна необработена, защото е панорама от 6 кадъра. Мога да ги пусна по отделно, но няма да добиеш ясна представа.
  15. Радвам се, че ви харесва. Мисля да я включа в календара, който готвя за края на 2020 г. с любими пейзажи от България.
  16. Ето обещаното сравнение. ПРЕДИ обработката: СЛЕД обработката:
  17. Споделям Тук още една снимка. Това е една от първите ми, която направих като сериозен ентусиаст през 2018 година. Наскоро реших, че снимката има потенциал за една нова обработка и това е резултатът. За целта използвах един слабо познат софтуер, който е доста вероятно в скоро време да детронира титаните Photoshop и Lightroom. Софтуерът е платен, но има безплатен трайъл и определено, след като го тествах, смятам да си го купя. Ако искате, мога да ви отвея с едно преди/след, за да добиете представа за какво иде реч.
  18. Действително не съм писал в темата от 100 години. И не защото съм забравил за форума или защото съм спрял да снимам, а защото хвърлих доста усилия да се развивам в платформи като инстаграм и фейсбук, които са направени така че да играят срещу теб, а не за/с теб. Ако на някой му е интересно, мога да напиша доста просторен материал по темата. Иначе това е последната ми обработена снимка от лавандулата през миналия месец: https://500px.com/photo/1019025294/Lavender-Joy-by-Dimitar-Zlatanov?ctx_page=1&from=user&user_id=20359005 Хванах уникални условия за снимане и всички пишман фотографи, барабар с моделите им се изнесоха рано-рано, защото по едно време заваля и загърмя доста силничко. Повечето хора обаче не знаят, че ако бурята премине бързо и облаците се разчитят леко, това създава брутални залези. Ако имаш малко късмет и доста търпение.
  19. Приятно анименце за любителите на котки. Ако имате абонамент за Нехликс, вече може да го гледате и там. Аз съвсем случайно попаднах на него. Мислех че са отложили излъчването заради короната, но явно не.
  20. Ragnos

    Tenki no Ko (2019)

    Да, тъкмо за този превод на заглавие си мислехме - Дете на времето или Деца на времето. Лошото е, че каквито сме тутки, превод кой знае кога ще успеем да сглобим.
  21. На 4ти епизод това ми е все така досадно и безинтересно. Дроп.
  22. Ragnos

    Tenki no Ko (2019)

    Искаш да преведем "Завеяни с теб"? Знаеш, че няма нужда да ме питаш.
  23. Втори епизод дойде досущ като турски сериал. Надеждите ми да гледам нещо от този сезон съвсем се изпариха. Оставам на борда за още епизод-два и ако продължи в същия тон, му бия дропа.
  24. Това се оказа почти гледаемо и с изненадващо приятен рисунък и анимация. Комплимент към наборите 85+ е отсъствието на смартфони, което е заменено от старите уокмени с дунапренени слушалки, каквито всички имахме през 90-те. Ако се вгледате по-внимателно в анимацията, ще забележите и други изненадващо фини детайли, характерни за онова време. За момента нищо друго от сезона не ми е грабнало вниманието, така че ще се следи.
  25. Ако пак ходим тримата и уцелим някоя бозичка, може и да ме навиеш, но Бързакова се закле и плю три пъти, че с нас двамата повече никога няма да ходи, така че...
×
×
  • Създай нов...