Jump to content

Ragnos

V.I.P.
  • Posts

    3,943
  • Joined

  • Days Won

    12

Everything posted by Ragnos

  1. Коя е таз книга? Може ли линкче?
  2. Та те двамата имат повече химия помежду си отколкото с главната. Остана ни само един епизод от излезлите, но си го пазим до другата седмица.
  3. Ей, този сериал ме върна в 2007 г., когато "Четирите бога на краля" беше най-скъпата корейска ТВ продукция с най-невижданите ефекти. Днес въпросните ефекти сигурно ще ви се сторят като кът сцена от Файнъл Фентъзи XIV. За последните 15 години бая път са извървели корейците във визуално отношение, но на ниво сценарий и диалог продължават да разчитат на едни и същи тропове, дето са ми набори. Традиционалисти и тва си е. Та ако преглътнем прическите ала Лейди Гага и как нелепо ретушират лицата на всички, за да изглеждат като извънземни, сериалът не е нито най-доброто, нито най-невижданото постижение на корейската кинематография, но е достатъчно шарено и разпускащо за съботно-неделна вечер. П.П. Принцът престолонаследник е топ персонаж, FTW. Някой друг да му е фен?
  4. Честно казано, и на мен ми е една от любимите, да не кажа любимата от миналата година. Радвам се, че не само на мен.
  5. Това не е истинския трейлър, а фен концепция. Въпреки това си личи, че е правена с голяма любов към анимето. Ако можеше повечето високобюджетни филми да са така отдадени към първоизточника, щеше да е прекрасно, но като гледам как се подиграват със заглавия като Halo, LOTR, WoT, нямам особени надежди... Само си представете това, само че с добри ефекти, костюми и грим...
  6. Я, някой е писал в темата, освен мен?! Радост за очите ми. По въпроса за принтера - ако имаш излишни пари, вземи си, не вярвам да съжаляваш. Ще ми се и аз да го направя, просто в момента принтерът си го представям някъде в близките 10-15 години. Но няма по-голям кеф от това да си видиш снимките на хартия. Усещането е коренно различно в сравнение с монитора. А и си е цяла наука да го направиш както трябва. Аз лично ползвам услугите на PrintHub за моите печати и въпреки че собственикът е ветеран с години опит във фотопечата, и той понякога се чуди как да подходи към дадена снимка. След като си изпатих така веднъж, вече винаги правя тестов печат на малък формат и в случай, че не е това, което съм очаквал, се връщам обратно на компа и почвам да ръчкам настройките, докато не я докарам. Най-голямата драма е, че дори мониторът ти да е калибриран, хартията няма подсветка. Никога не знаеш дали печатът ще е достатъчно светъл. Та мисълта ми беше, че фотографията и без друго е скъпо хоби, с принтера става още по-скъпо. Хубавата хартия и тонери могат да те разорят също толкова бързо, колкото и качествените стъкла. Това са моите 2 стинки по този въпрос. По другите - лично аз не съм фен на водните знаци, но за всеки влак си има пътници. А що се отнася до това къде да си споделяш снимките, тук е едно такова място.
  7. Привет от моя милост и за много години! Последният ми пост е отпреди 8 месеца, но това не значи, че съм спрял да снимам. Даже смея да се похваля, че 2021 беше може би най-продуктивната ми година от фотографска гледна точка. Броейки папките на компютъра, излиза че съм снимал на около 20 различни места в България, а някои даже ги повторих (и потретих). За съжаление след проваления миналогодишен календар, не се реших да се пробвам за 2022, но едва ли има много разочаровани. Може би ще събера достатъчно кураж за 2023. Вместо това събрах на едно място любимите ми снимки* от годината и ги качих в сайта. Който проявява интерес, може да ги разгледа тук: https://www.goldgraphy.org/Galleries/Best-of-2021/ *Дискламър: това са любимите ми снимки, които съм сколасъл да обработя. Вероятно с течение на времето ще успея да извадя и още няколко, които знам, че имат потенциал, но по една или друга причина още не им е дошлъл редът. Не знам доколко си личи, но през тази година промених значително работния процес по снимките. Вече се стремя към по-естествен вид на крайния продукт, което ще рече, че съм се опитал да обработвам по-деликатно и да не прекалявам с манипулацията на цветовете, контраста и сенките. Мисля, че тазгодишните ми снимки се допближават доста повече до реалността, която се опитвам да пресъздам. Естествено, позволявал съм си и волности понякога, но гледайки по-старите ми неща от последните години, разликата е огромна. Промяната до голяма част дължа на факта, че реших да започна да обработвам снимките с таблет и молив, вместо на компютъра. Оказа се не само по-лесно, но и времеспестяващо. Ако преди съм отделял часове на една снимка, сега ми стигат между 20 и 40 минути да постигна задоволителен резултат. Също така се отказах да правя допълнителни манипулации с Фотошоп и се концентрирах само върху Лайтруум. Излиза, че в 90% от случаите, допълни редакции не се налагат. Промених и подхода си на терен, обаче ако взема да обяснявам и това, ще изпадна в излишни технически детайли, а едва ли някой го интересуват. Надявам се снимките да ви харесат и желая на всички снимащи една изпълнена с вднъхновения и пътешествия 2022 г! Ще се радвам да видя и вие какво сте творили през изминалата година и ако мога да открадна идеи за интересни/различни места за снимки.
  8. tl;dr: екшън - 10, сюжет - 0. Срамота за красиво заснетия филм. Срамота и за пропиления актьорски потенциал. Личи си, че са хвърлени доста пари - за хореография, за костюми, за камера, за CGI. Само за сценарий явно не е останало. Прави впечатление продължаващото залитане към холивудските практики в това отношение. Едно време корейското кино имаше свой особен почерк, който го правеше уникално. От този почерк вече почти не е останало, дори в широко промотираните фестивални заглавия.
  9. Eто нещо лятно, което май не съм показвал тук. Първата от Спорадите, Гърция. Втората от яз. Голям Беглик.
  10. Всеки контакт ми е добре дошъл. Мен малко ме е срам как се получи календарът този път, защото се оказа, че печатницата прави дигитален, а не фото печат. Като ги попитах каква е разликата, ми отговориха, че дигиталният печат използва 3 основни цвята, а фотопечатът - 12. Така разбрах защо 70% от палитрата и цветния контраст са изчезнали безследно и снимките тъмнеят и бледнеят. Не знам какъв печат съм ползвал през 2019 г., но снимките бяха значително по-шарени. Ще се постарая тази издънка да не се случва тази година и да вдигна качеството при календарите за 2022 г. Вече имам 3 обещаващи снимки, с които да запълня първите 3 месеца. За останалите ще видим.
  11. Изтупвам прахта от темата с една новина покрай моето творчество и тя е, че след като се назлъндисвах почти 2 години, най-накрая седнах и си направих собствен сайт. Това е нещо, за което само си мечтаех като започнах да снимам през 2017 г., и не мислех, че реално ще успея да го осъществя някой ден. Виждаше ми се много сложно, скъпо и нерентабилно. Отделно възможностите за изграждане на сайт в днешно време са безкрайни. Има десетки платформи, всяка от които твърди, че е най-добрата, най-лесната и най-удобната за ползване. След като изгледах сума ти видеа в тубата за предимства и недостатъци, изчетох една дузина сайтове и прегледах плановете и предложенията на най-популярните за целта платформи Wordpress, Wix и Square Space, в крайна сметка не избрах нито една от тях. Оказа се, че имало платформа, която е профилирана изцяло за създаване на уебсайтове за фотографи и нищо друго - SmugMug се казва. След около месец спорадични проучвания се уверих, че май ще ми свърши най-добра работа. Ако някой от колегите тук също мечтае за свой сайт, където да си построи своето портфолио, препоръчвам го и на вас. Аз лично платих около 100 долара за удоволствието (към 165 лв) за 1 година, като това включва неограничено пространство за снимки с максимална резолюция, собствен домейн и възможност да си продаваш снимките от сайта. Има и по-евтин план, ако държите само на първото от трите. Честно казано, малко се озорих на първо време. Оказа се, че уменията ми за правене на сайт са поръждясали от далечната 2008 г., когато направих първия сайт на Спирита, но с достатъчно разцъкване и видеа в тубата, започнах да си припомням каква неблагодарна работа е. И така, може да разгледате супер бета версията му тук: https://www.goldgraphy.org/ Като казвам супер бета, имам предвид супер-супер бета. Реално сайтът е на 3 дни. Нито съм качил кой знае какво като снимки, нито съм започнал блога или съм направил галерия като хората. С моето темпо вероятно ще заприлича на нещо най-рано след няколко месеца, но знае ли се. Разчитам на вас за коментари, мнения и предложения какво бихте искали да видите в сайта, за да ми помогнете да го направя по-интересен и атрактивен. В главата ми се въртят куп идеи, но колко ще успея да реализирам, хал хабер си нямам. Всякакви промени ще обявявам тук, в темата. Междувременно качвам и две нови снимки, от последните два месеца. Този път направо от сайта. Надявам се да ви харесат.
  12. Весела Коледа на всички! Ето едно скромно и символично подаръче от мен, което може да си свалите и да ползвате като тапет за телефоните си: Снимката е от най-скорошната ми разходка в близост до Юндола/Белмекен и ще бъде корица на декемврийския лист от календара ми за 2021 г. Той вече е факт, макар и малко в последния момент. Календарът включва 13 авторски снимки от България, отпечатани на висококачествена фотографска хартия. Бройките са лимитирани и повече от половината вече са разпродадени. Останаха ми няколко, които може да си закупите на цена от 30 лв. Ако проявявате интерес, можете да поръчате на ЛС. Изпращам ги по куриер, като при закупени 2 или повече броя, доставката е за моя сметка. Надявам се всички да посрещнете една незабравима Нова година!
  13. Това специално е едно поле близо до Пазарджик. Мисля и догодина да го посетя, да сме живи и здрави.
  14. Работата по календара продължава, но пусти мързел много пречи. Пускам още една снимка от лятото, белким ви стопли малко в този студ. Може да влезе, а може и да не влезе в календарчето. https://drive.google.com/file/d/1r_hEm4KSjrpP3uOsJrPKWB6Nvu1k4U7E/view?usp=drivesdk
  15. Есента дойде с пълна сила (тази година с близо месец по-късно от обикновено) и по този повод качвам нещо есенно, заснето миналата събота в Родопите.
  16. Хехе, радвам се, най-вече, че ти служат като вдъхновение.
  17. Ще взема да направя един вариант 3, като се пробвам да обединя в едно първите два. На мен пък точно това ми харесва.
  18. Ето поредната от Белмекен, този път от срещуположна гледна точка на върха. И с леко по-различна обработка.
  19. Много благодаря на всички за мненията! Определено ми бяха от полза. Далеч съм от мисълта за изложба. Повечето ми кадри не са на ниво за пред публика, но ми харесват достатъчно, че да си поиграя за собствено удоволствие и практика. Защо ми е нужно чуждо мнение... най-вече защото когато си обработвал един кадър в продължение на няколко часа, започваш да пропускаш очевидни неща. Например загубата на детайл или преобработката. В такива случаи е хубаво страничен наблюдател да си каже мнението. Та затова. Впрочем, ето втори обработен кадър от "някъде под вр. Белмекен". Въпросната рекичка в подножието на горния връх. Заглавието е "Змията" и вероятно всички ще се досетите защо.
  20. И аз клонях към вариант 2. Даже не го бях мислил в такава дълбочина, а чисто и просто визуално ми изглеждаше по-изчистено. Но твоите наблюдения звучат доста по-смислено. Благодаря.
  21. Ще ме прощавате, ама има доста стар материал за довършване и не съм стигнал до тях. Така и така не мога да дам друга снимка оттам засега, ето една по-стара от Родопите. Малко се колебая по отношение на обработката, затова се надявам вие да помогнете в избора. Слагам вариант 1 и вариант 2. Нека гласуването започне сега. Вариант 1: Вариант 2:
  22. Въпросното ходене нагоре от язовира го осъществих, но не стигнах баш до Равничалското езеро в подножието на Белмекен. Малко подцених разстоянието дотам. Понякога обаче намираш нещо друго, за което не си подозирал и което изобщо не е влизало в плановете за снимки. Дали е по-добро от гледката, която си имах наум, ще разбера, когато стигна до въпросното езеро. Но явно ще е задача за другото лято. И така, ето за какво говоря. След около 2 часа ходене от язовира в посока към хижа Белмекен видяхме едно възвишение, на което решихме да спрем за почивка. От първоначалната ни позиция гледката от снимката по-долу още не се разкриваше. Едва след като изкатерихме последното нанагорнище и си поехме малко въздух, успяхме донякъде да оценим какво всъщност виждаме. На мен ми отне още около 5 минути, докато фотографската ми аларма се включи, за да си дам сметка за потенциала на разкрилата се сцена. Казват, че една снимка струва колкото 1000 думи, затова направо я давам: Кадърът го заснех кажи речи от мястото ни за почивка. Не знам кой е върхът в далечината, но ми се стори много фотогеничен. Ако някой го разпознае, моля да разбули мистерията. След като зуумнах готовия кадър на около 200% забелязах, че по склона на върха има три реда скали, подобни на кокалчета на юмрук, затова снимката я кръстих... "Юмрука". Освен че мястото е страшно живописно, имах късмета да хвана и доста приятни светлинни условия. Обилната облачност формираше тук-таме петна от светлина и сянка, които лесно могат да се забележат върху кадъра и това ми направи един много приятен преход от предния към задния план на снимкта. Пак бързам да отбележа, че е правена в най-"нефотографското" време на деня - точно в 15:01 ч. Напоследък все не мога да случа на залез, еле пък изгрев, затова пък започнах да снимам по всяко време и почти на всяко място. Не е най-лошият навик за един пишман фотограф. Но да се върна към мястото. Сцената далеч не се изчерпваше с върха от примерния кадър. По-наблюдателните вероятно са забелязали малката постройка в средния план. Докато разнасях статива нагоре-надолу в търсене на интересни композиции, по някое време се оказах почти до нея. Оказа се някаква запустяла кравеферма (съдейки по наторяването ). Зад нея се виеше една красива рекичка, която водеше началото си някъде иззад върха и продължаваше да тече на зиг-заг из долината. Открай време си представям такава композиция с река в средата и планина в далечината и нямаше как да изпусна тази възможност. С цялата концентрация, на която съм способен, взех да забучвам статива насред бързеите, внимавайки едновременно да не цопна в тях и да опазя камерата. За щастие успях, но една от гумичките на карбоновия крак даде фира и остана за вечни времена в речните обятия. Жертвата обаче си заслужаваше, защото падаха кадър след кадър красоти, които още не съм стигнал да обработя. За финал намерих и един 3-метров водопад, който обаче ще снимам друг път, защото не бях подходящо екипиран за такова приключение. Но пък намерих страхотно място, на което да искам да се върна отново и което не съм виждал снимано от някой друг. Повече кадърчета от там, когато стигна до тях. Ша извинявате за дългия пост.
  23. @sonihrisi, съчувствам ти искрено. За щастие засега не съм губил или повреждал техника, но чувството да цениш скъпото оборудване повече от собствените си телеса ми е добре познато. До ден-днешен успешно избягвам сериозни щети по апаратурата, може би защото преживях малък сърдечен удар още като изваждах първия си фотоапарат Nikon D5300 от кутията. Докато се опитвах изключително нескопосано да вържа ремък около него, се оказа, че съм го правил наопаки и изправяйки се с камерата, висяща на врата ми, тялото с обектива просто се изниза от халките и се сурна директно на пода. Помня че седях неподвижно в нещо като шок няколко секунди, докато се пристраша да вдигна чудото от пода. И какво щастие изпитах, когато осъзнах, че нищо му няма. След това на няколко пъти съм се хлъзвал на терен и падайки към земята инстинктивно винаги съм се извъртал така, че да поставя тялото ми между техниката и всички останали твърди, остри или каквито и да било други повърхности, за да го предпазя от щети. Обикновено много внимавам как монтирам камерата на триножника, как я вадя и прибирам от раницата, как сменям обективите и свалям капачките. И винаги, ама абсолютно винаги, я държа с ремъка на врата, дори когато е на статив. По природа съм си доста непохватен и гледам да не оставям нищо на шанса, що се отнася до оборудването ми. Че второ подобно едва ли мога да си купя просто ей така...
  24. Ето още една снимка от едно залезче на 6 август. Мястото е над с. Чокманово, на няколко км от Смолян. Цък
  25. За съжаление само до язовира стигнахме, но мястото толкова ми хареса, че възнамерявам често да отскачам до там за снимки. Надявам се скоро да се изкача до хижата, която се намира пред едно малко и китно езерце и е излязла като от приказка. Само при мисълта да я снимам от пейзажно разстояние започват да ме сърбят ръчичките.
×
×
  • Create New...